Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 09.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 4808 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Е.Д.Р.
за следните суми: 48,50 лв. главница за периода от 11.10.2016 г. до 23.08.2017
г., 4,16 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2016 г. до
18.04.2018 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото за
държавна такса в размер на 25,00 лв.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането за главница, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и
други услуги за жилище на адрес: гр. Враца, **************. Твърди, че за
периода от 11.10.2016 г. до 23.08.2017 г. по партидата на ответника са
начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 48,50 лв. по 4 бр.
фактури. Моли съда да установи съществуването на вземането за главница, така
както е заявеното в заповедното производство, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до погасяването. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че по делото липсват
доказателства, от които да се установява, че Р. има качеството на потребител в
процесния имот и период. Оспорва наличието на облигационно отношение между
страните. На следващо място сочи, че не са налице данни твърдяното от ищеца
количество потребена питейна вода да е реално използвано в процесния имот и в
процесния период. Навежда, че в карнета за водомер № 078905 и за водомер №
058641 не е посочен абонатен номер. В същото време в представената от ищеца
счетоводна справка № 84708/19.02.2018 г. за дължими суми, са посочени два
различни абонатни номера: 1642085 и 1642086, без да е ясно кой от двата
съответства на процесния имот. Освен това, две от описаните от ищеца фактури
били издадени за единия, а другите две – за втория абонатен номер. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически изводи:
От карнетите
за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на Е.Д.Р.,
се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № 84708 с изх. № 818/19.02.2018 г., адресирана
до Е.Р., че в същата е отбелязано, че последният не е открит на адреса.
Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде
извършено връчването – Е.П.. Към поканата е приложена подробна справка за
начислените суми по периоди.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
За
установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че размерът
на потребеното количество вода до процесния имот, находящ се на адрес: гр.
Враца, **************, за периода от 11.10.2016 г. до 23.08.2017 г., е 20,010
куб.м. За предоставените ВиК услуги са издадени 4 броя фактури, като дължимата
по тях стойност е изчислена на сумата от 48,50 лв. Съдът кредитира приетото
експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и
обективно.
По делото е
приета справка за лицето Е.Д.Р., издадена от Агенция по вписванията гр. Враца, от
която се установява, че на 27.11.1997 г. посредством дарение ответникът е придобил
собствеността върху ½ ид. част от процесния имот, находящ се в гр.
Враца, **************.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ищецът се е намирал
в облигационно правоотношение с ответника Е.Д.Р. по договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия, че има открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за имот на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на
горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
Ищецът
основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в договора,
сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които
се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е
предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.
Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да
се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл.
32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Представените
от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта, че Е.Д.Р. е
бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес гр.
Враца, ************** изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите
се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила.
В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този
представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице,
което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да
го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов
представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа,
облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да
бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая
ищецът доказа, че ответникът Н.П.е собственик на ½ ид. част от процесния
имот. Видно от служебно извършена справка за регистрираните адреси на ответника
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният постоянен
адрес, считано от 14.01.2000 г. съвпада с процесния адрес, а именно - гр.
Враца, **************. Така събраното от съда доказателство подкрепя
представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства за наличие на
облигационно отношение между страните, поради което последното следва да се
приеме за установено. Като собственик на процесния имот, ответникът се явява
потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В процесния
период (от
11.10.2016 г. до 23.08.2017 г.) са
действали общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от
същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на
длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в
жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се
посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за
потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане
на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или
при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената
разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора
удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото
доказателства, че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и
служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за
абоната“, за които ищцовото дружество твърди, че са поставени от лице, което се
е намирало на адреса към момента на проверката.
Размерът на
дължимите от ответника суми съдът приема за установен от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за
заплащане на главница в размер на 48,50 лева е основателна и доказана за
½ част от дълга, съответстваща на идеалната част от процесния имот, за
която се установи, че ответникът е собственик. Ищецът не доказа ответникът да е
собственик и на останалата ½ ид. част от имота, поради което последният
не може да отговаря за дълга в пълния му размер. Ответникът следва да бъде
отсъден да заплати на ищеца сумата от 24,25 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.04.2018 г. до погасяването на задължението, като за горницата
до пълния предявен размер искът бъде отхвърлен като неоснователен.
От своя
страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
По разноските:
С оглед изхода
на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Е.Д.Р. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 192,50 лв. /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен
представител/ съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 25,00 лв. /държавна такса/, като с оглед изхода на делото, на ищеца
следва да му бъде присъдена половината от тази сума в размер на 12,50 лв.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, че Е.Д.Р., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 24,25 лв.,
представляваща ½
част от цената за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. Враца, **************
за периода от 11.10.2016 г. до 23.08.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.04.2018 г. до окончателното й погасяване, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1781/2018 г. по описа на РС
Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 48,50 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Е.Д.Р., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 192,50 лв.,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 4808/2018 г. по описа
на РС Враца /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/, както и сумата от 12,50 лв.,
представляваща разноски по ч. гр.
дело № 1781/2018 г. по описа на
РС гр. Враца /държавна
такса/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: