Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, чрез ю.к. Г. А., против Решение № 1714/29.11.2023г. по АНД № 4041/2023г. по описа на РС - Варна, с което е отменено НП № 03-2300203/29.03.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, на „ДЕС и КО 1“ ООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че от анализа на доказателствената съвкупност следва единственият обоснован извод, че санкционираното дружество в качеството си на работодател е допуснал до работа А. П., без същата да има сключен трудов договор в писмена форма. Подчертава, че попълнената от лицето декларация се ползва с формална доказателствена сила, а и същата съответства на установеното при проверката. Сочи, че доколкото постановлението по чл.405а, ал.1 КТ не е обжалвано, то е породило правните си последици и следва да бъде зачетено между страните по спора. По изложените съображение касаторът моли за отмяна на решението но ВРС и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, и моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в законовия минимум.

Ответната страна – „ДЕС и КО 1“ ООД, чрез адв. И., оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа депозирания писмен отговор на касационната жалба и претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение, поради липса на установено трудово правоотношение.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „ДЕС и КО 1“ ООД против НП № 03-2300203/29.03.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, на „ДЕС и КО 1“ ООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 28.02.2022 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна извършили проверка в магазин за хранителни стоки "Нашия магазин", находящ се в гр.Варна, [улица]. Било установено, че лицето А. П. П. престира труд в полза на "ДЕС И КО 1" ООД, [ЕИК] изпълнявайки трудови функции като "продавач-консултант", с определено работно време с начален час от 10:30 ч. и краен час 17:00 ч., и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лв. Същата нямала сключен писмен трудов договор с "ДЕС И КО 1" ООД, като и в хода на документалната проверка в ТД "Инспекция по труда" – гр. Варна такъв не бил представен. На 17.03.2023 г. Б. Д. – служител на ДИТ – Варна, съставил срещу дружеството АУАН № 03-2300203/17.03.2023 г. В акта посочил, че "ДЕС И КО 1" ООД е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 28.02.2023 г. в качеството си на работодател, допуснал А. П. да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудови функции като "продавач-консултант", с определено работно време с начален час от 10:30 ч. и краен час 17:00 ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1 600.00 /хиляда и шестстотин/ лв., преди да е сключен в писмена форма трудов договор между страните .

От правна страна въззивният съд е приел, че въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на трудово правоотношение. Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определения вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор преди постъпване на работа, следва да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане и работно време. В конкретния случай ВРС е намерил, че събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на трудово правоотношение между дружеството "ДЕС И КО 1" ООД и А. П. към 28.02.2023г. В случая изводът на наказващия орган е базиран единствено върху декларацията по чл. 402 от КТ, попълнена от П., която не е достатъчна да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение. Въззивният съд е приел, че посочената декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда. Декларацията, представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, т. е. самото попълване на подобна декларация вече навежда на трудово правоотношение, защото се попълват следните графи: "работя в предприятие", "на длъжност", "считано от". Има изрични точки за работно време, трудово възнаграждение, почивни дни, почивки в работния ден. Добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите, би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, междуседмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение. Съдът е отчел и, че попълването на посочената декларация е станало с помощта на административния орган, видно не само от обяснението на П., но и от показанията на свидетеля Д. Информацията, попълнена в представената декларация с чужда намеса, не може да бъде приета, че отразява действителните отношения между лицето и дружеството. ВРС заключил, че по делото не са събрани доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи извод, че се касае за предоставяне на работната сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Няма категорични доказателства за извършвана трудова дейност от П. преди датата на проверката, а и в деня на самата проверка.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд правилно и в пълнота е очертал съставомерните признаци на процесното нарушение, което видно от текстовото съдържание на издаденото НП засяга и разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, макар и същата да не е изрично посочена в правната му квалификация. За обективната съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без преди това да е сключен трудов договор между страните. В случая, в производството не са представени доказателства, които безспорно да установяват, че лицето А. П. П. е престирало работна сила в полза на "ДЕС И КО 1" ООД, без да има сключен трудов договор между тях. Същите са анализирани и правилно оценени от въззивната инстанция, която е извела обосновани изводи за недоказаност на състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и относно тяхната оценка. Обсъдени са доводите на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, които настоящият състав споделя.

Несъответни на закона са единствено изводите на ВРС досежно формалната доказателствена сила на попълнената от П. декларация. Формалната доказателствена сила на един документ – частен или официален, е свързана с неговото авторство, като в случая липсва оспорване в тази насока. Визираната от съда материална доказателствена сила /също посочена впоследствие в мотивите му/ е неприсъща на декларацията като частен документ, респективно – съдът не е обвързан от същата.

Настоящият състав на съда не споделя наведените в касационната жалба твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Същите са бланкетни и декларативни по своя характер, а част от тях – противоречащи на доказателствата по делото. Видно от приложения препис от решение № 1360/20.10.2023г. по адм. дело № 1080/2023г. на Адм. съд – Варна, противно на твърдяното от касатора, издаденото постановлението по чл.405а, ал.1 КТ е обжалвано, не е породило правните си последици и не следва да бъде зачетено между страните по спора. Същото не е влязло в сила, като след извършена служебна проверка се установява, че цитираното решение е предмет на оспорване по адм. дело № 892/2024г. по описа на ВАС. При това положение ВРС е приложил правилно материалния закон като е направил обоснован извод за недоказаност на административното нарушение. Като е отменил процесното НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора в настоящото производство, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил доказателства за сторени разноски в размер на 500 лева. Настоящият състав, съобразявайки задължителните постановки на решение по дело № С-438/2022г. на СЕС, и с оглед правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника, намира, че сторените разноски следва да бъдат присъдени в претендирания им размер.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1714/29.11.2023г. по АНД № 4041/2023г. по описа на РС - Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, да заплати на "ДЕС и КО 1" ООД, [ЕИК], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.