О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. Монтана, 08.12.2022 г.
Административен съд - Монтана касационен състав, в
закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в състав,
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
като разгледа докладваното от съдия Камарашка частно
касационно административно дело №489/2022г.
по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229-236 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 111, ал. 8 от
Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч против Разпореждане имащо характера на определение от 07.11.2022г.,
постановено от едночленен състав по адм. д. № 393/2022 г. по описа на
Административен съд - Монтана, с което е отказано освобождаването му от
заплащане на държавна такса за производството.
Частният жалбоподател счита, че оспореното
определение го лишава от достъп до правосъдие и правна помощ, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон, при превратно тълкуване на
доказателствата и нарушение на правото му на защита. Възразява срещу подхода на
съда за определяне на държавна такса. Посочва, че 12 години се намира в
затворническо общежитие, притежаваното от него имущество е възбранено от
КПКОНПИ, поради множество задължения и няма доходи от трудова дейност. Моли за
отмяна на разпореждането.
В срока по чл. 232 от АПК,
насрещната страна – Главен директор на ГДИН – София не взема становище по
частната жалба.
Административен съд - Монтана в настоящия
си състав, като разгледа частната жалба, намира от фактическа и страна
следното:
Производството е образувано по жалба на Г.В.В. срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ към МП, представлявана от гл. директор на ГДИН,
съдържаща искане за обявяване на нищожност на писмо изх.№ 10218/07.10.2021 г. съставено
от Юлиян Шемширов отговорен държавен служител на ГДИН към МП.
С Определение на ВАС делото е изпратено за
разглеждане от АС – Монтана.
С Разпореждане на АС – Монтана от
10.10.2022г. жалбата на В. е оставена без движение, като са му дадени конкретни
указания в това число в т.1 да внесе дължимата държавна такса от 10,00лева.
С молба Г.В.В. е поискал да бъде освободен от държавна
такса поради липса на финансови средства и особеното му положение на лишен от
свобода. Към молбата е приложена декларация, че не получава месечни доходи, има
сключен граждански брак но няма информация за доходите на съпругата си, тъй
като от 12 години е в затвора; наличното му имущество е възбранено от КПКОНПИ,
няма влогове и МПС-та, както и доходи от трудова дейност в затвора.
По делото е приложена справка от
административния орган за размера на получените и налични у жалбоподателя
финансови средства за период от 01.08.2022г. до 17.10.2022г., като част от
постъпленията са по ведомост от „Мех Цех“ в размер от 37,60лв. и 5,40лв.,
75,00лева са върната сума от зъболекар по молба на В., а останалите суми са
банкови преводи за м.08.2022г. - 90,03лв, 150,00лв. и 300,00лв. и за
м.09.2022г. - 150,00лв. и 90,62лв.
След получаването на справката е било
постановено атакуваното сега Разпореждане имащо характера на определение от
07.11.2022г., за което в първата част е оставено без уважение искането за
освобождаването от заплащане на държавна такса. Като мотив за това съдът е
изчислил, че за м.08 и м.09.2022г. жалбоподателят е получил сумата от 898,25
лева, поради което има възможност да заплати дължимата държавна такса от 10,00
лева.
Разпореждането от 07.11.2022г. е съобщено
на В. на 11.11.2022г. и на 16.11.2022 г. /датата посочена в жалбата/, чрез
администрацията на затвора, той е подал
процесната частна жалба.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима,
доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна в частта с която на Г.В.В. е отказано освобождаване заплащане на
държавна такса от 10,00 лева за производството.
За образуваните съдебноадминистративни
производства се дължи държавна такса, която в случая е в размера по т. 2б, б.
"а" от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси - 10,00 лв., а съгласно чл. 151, т. 3 от АПК следва да бъде внесена предварително и документът, удостоверяващ
заплащането й да бъде приложен към искането.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, който намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс, "Такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства". В конкретния случай съдът се е позовал единствено на
данните за получени парични средства по сметката му за м.08 и м.09.2022г., без
да вземе предвид и останалите визирани от законодателя предпоставки.
Безспорно по делото липсват доказателства
частният жалбоподател да разполага с движимо и недвижимо имущество, а от
приложеното удостоверение от НАП се установява, че има задължения към
м.06.2022г. от 103147,73лева, от приложената служебна бележка на Началник Затвора
гр.Ловеч, частния жалбоподател не работи и не получава трудово възнаграждение.
Отделно от това по делото е приложен договор за дарение от 02.03.2019г. за
сумата от 100,00лева. Установената по сметката сума за м.08 и м.09.2022г. от
общо 898,25 лева, не установява дали не се касае за цялата 2022г. за да се
съотнесе към броя на месеците, още повече, че видно от извлечението от
постъпленията по сметката е била налице сума която е използвана за лечение в
случая за зъболекар. Сумата притежавана от затворника,
служи за покриване на елементарни негови екзистенциални нужди, сравнима със
социалния минимум. Това, както и обстоятелството, че той пребивава в затвора от дълги години, водят настоящия
касационен състав до извода, че са налице основанията на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
за освобождаването на от заплащане на държавна такса от 10,00 лева.
Ето защо атакуваното определение следва да
бъде отменено в тази му част с връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 111, ал. 8 от ЗИНЗС, във вр. чл. 235 от АПК,
касационен състав на Административен съд - Монтана
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Г.В.В. изтърпяващ наказание лишаване от свобода
понастоящем в Затвора Ловеч Разпореждане имащо характера
на определение от 07.11.2022г., постановено от едночленен състав по адм. д. №
393/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч от заплащане на държавна такса от 10,00 лева за производството по адм. д.
№ 393/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана .
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: