Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/13.04.2018г., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХLIX СЪСТАВ, гражданско отделение, на двадесети
март 2018г., в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар
Милена Узунова разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1021 по описа за
2017г.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба
от Г.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв. ****- АК – Варна, срещу Е.В.С., ЕГН **********,***
/заместена в хода на производството от наследника си В.К.С., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.534, ал.1 ТЗ да бъде прието за
установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата сумата 10000 лв., представляваща
главница по запис на заповед от 01.12.2015 г., с падеж 01.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.12.2016г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 7683/06.12.2016 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15369/2016 г. по описа на ВРС, ХХХ състав.
В хода на съдебното производство ответницата Е.В.С. почина и нейно място
като ответник, с Определение №11319/02.11.2017г. бе конституиран синът й В.К.С.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2015г. отв.Е.В.С.
е издала на ищцата ценна книга: запис на заповед с падеж на 01.12.2016г. за
сумата от 10000 лв. Твърди се, че ответницата се е задължила неотменимо и
безусловно да заплати на ищцата по записа на заповед - сумата от 10000лв. с
падеж 01.12.2016г. Твърди се, че до датата на депозиране на Заявление пред ВРС
с правно основание чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.15369/2016г.
Твърди, че по подаденото Заявление е издадена Заповед за изпълнение
№7683/06.12.2016 г. по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу ответника Е.В.С.,
за заплащане на сумата от десет лихяди лева,
представляваща неиздължена главница по Запис на заповед от 01.12.2015 г., с
падеж на плащане на 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК във ВРС -
02.12.2016г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
делото в размер на 1000 лв. Твърди се, че въз основа на издадените Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист е образувано изпълнително производство №
20168950400023 по описа на ЧСИ - ****, като след получаване на уведомлението за
започнало изпълнително производство и връчване на покана за доброволно
изпълнение, длъжника подава възражение. Твърди се, че ответницата Е.В.С.
безусловно се е задължила да заплати на ищцата сумата от десет хиляди лева в
едногодишен срок от датата на издаване и с падеж 01.12.2016г. Твърди се, че
Записът на заповед няма обезпечителна функция, тъй като не е издаден и подписан
във връзка със съществуваща между нас каузална сделка, като направените
няколкократни опити за доброволно уреждане на отношенията им не дали резултат,
поради явното нежелание на ответника да изпълни поетото задължение, нито пълно,
нито частично. Приема се, че подаденото възражение от страна на ответницата
срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, навежда на мисълта,
че тя не възнамерява добросъвестно и доброволно, дори и извън срока да изпълни
поетия ангажимент.
В срока по чл.131 ГПК първоначалният ответник по делото депозира чрез
процесуален представител писмен отговор на исковата молба. Впоследствие след
конституирането на нов ответник, той също, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител подаде отговор, с който потвърди депозирания първоначален
отговор. С писмените отговори се оспорват исковите пртенции
като неоснователни. Твърди се, че първоначалната ответница не дължи никакви
суми на адвокат Г.С., тъй като тя не би подписала съзнателно записа на заповед.
Твърди се, че това е документ, който й е бил предоставен заедно с други докумени, които е подписвала в офиса на ищцата С.. Твърди
се, че намеренията на ответниците не били да водят
съдебни дела, нито да изкупуват идеални части от други сънаследници,
като посещенията на ответницата в офиса на Г.С. били свързани единствено с
искането й да продаде своята наследствена част от земеделски земя. Твърди се,
че ответницата е била възрастна жена, не виждала добре, нуждаела се от очила за
да чете, често забравяла какво й се е случило и много лесно се доверявала.
Твърди с, че тя имала абсолютно доверие на С., която познавала от дете, а
познавала и родителите й. Твърди се, че ответницата е била подведена да подпише
този записа на заповед, както и друг абстолютно
идентичен, за чиято дължимост ищцата е завела
граждански иск, по който е образувано гр.д. № ****. по описа на ВРС, 20 състав.
Твърди се, че към датата на подписване на записа на заповед отв.
Е.С. не могла да разбира и ръководи действията или постъпките си, или в
условията на евентуалност е била въведена заблуждение, относно правните
последици от него. Поддържа се възражение, че записа на заповед не е подписан
от първоначалната ответница. Твърди се, че ако документа носи нейният подпис,
то при подписването му не е била наясно с правните последици, още по- малко е
съзнавала, че като подписва един и същи документ два пъти - настоящия и
идентичен, по гр. д. № ****. то тя не е била наясно, че се задължава за заплати
и двете суми. Твърди се, че поради влошеното здравословно състояние, напреднала
възраст, претърпян пътен инцидент, и прекаран инсулт, отв.Е.С.
лесно е била подмамена, въведена в заблуждение да подпише процесния
запис ла заповед.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв.
****, който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск
да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от адв. Д.А.,
която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата
да бъде отхвърлена.
И двете страни представят писмена защита по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
535 ТЗ.
Като писмени доказателства по делото бяха приети и приложени: пълномощно
със заверка от кметство ****; нотариален акт за покупко-продажба ****.; молба
от адв. Д.А.; пълномощно от Е.С. за упълномощаване на
адв.****; съобщение до Е.С. за отстраняване на нередовности; молба от Е.С. от 05.02.2016 г.; протокол от
с.з. от 15.03.2016 г.; протокол от с.з. от 26.04.2016 г.; протокол от
14.06.2016 г.; протокол от 11.10.2016 г.; пълномощно от Е.С. за упълномощаване
на адв. ****; съобщение до Е.С. получено на
27.08.2015 г.; молба от Е.С. по гр.д. № 10106/2015 г.; пълномощно от адв.****за преупълномощаване на адв.Г.С. като представител на Е.С.; протокол от с.з. от
22.04.2016 г.; ****г.; договор за аренда на
земеделски земи от 08.05.2015 г.; пълномощно от Е.С. за упълномощаване на Г.С.;
декларация за идентичност на имена; декларация от Е.С. за оттегляне на
пълномощия от лицето Г.С.; нотариален акт за № 25, том І, дело № 24 от 2016 г.;
протокол от разпит на свидетел от 16.12.2016 г. по ДП ****на
ОД на МВР гр.Варна; протокол за разпит на свидетел от 02.02.2017
г. по ДП ****на ОД на МВР гр.Варна, протокол за разпит на свидетел от 02.02.2017 г. по ДП ****на ОД на МВР гр.Варна, протокол за
разпит на свидетел от 27.03.2017 г. по ДП ****на ОД на МВР гр.Варна, протокол
за разпит на свидетел от 04.05.2017 г. по ДП ****на ОД на МВР гр.Варна,
протокол за разпит на свидетел от 13.04.2017 г., протокол за разпит на свидетел
от 27.03.2017 г., постановление за назначаване на експертиза по ДП ****на ОД на МВР гр.Варна; комплексна СППЕ изготвена от доктор Румяна
Бояджиева за нуждите на ДП № 3299/2016 г.; заключение по допусната СГЕ;
заключение по назначена СПЕ
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 15369/2017 г. по описа на ВРС,
ХХІV състав, от което е видно, че в
полза на ищеца е издадена Заповед №7683/06.12.2016г. за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК срещу Е.В.С. за сумата, предмет на установителния
иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от наследника на починалия
длъжник в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Представеният
по делото запис на заповед съдържа изискуемите по чл. 535 ТЗ реквизити за този
вид ценни книжа, поради което същият следва да се приеме за редовен от формална
страна документ, който възпроизвежда предявеното вземане.
Съдът прие, че доколкото вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, то в
случая е налице действителен менителничен ефект, като
по делото от ищцовата страна не бяха наведени доводи
за наличее на каузална сделка, чието обезпечаване да
е било реализирано с издаването на процесния
документ.
От ответната страна бе
въведено възражение за унищожаемост на Записа на
заповед, с твърдението че ответницата при подписването й не е могла да разбира
или да ръководи действията си и да се грижи за своите имуществени дела, тъй като
е страдала от заболяване на мозъка, което й пречи правилно да възприема
фактите. Твърди се, че е била подведена при подписване на записа на заповед,
като не е била наясно с последиците от полагането на подпис. На следващо място
оспорва положения под нейното име подпис.
Съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска
те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения. В хода на съдебното производство ответницата почина и бе заменена от
своя наследник, който поддържа напрвените възржения за унищожаване на процесния запис
за заповед, на въведните от
ответницата основания.
Съдът приеме, че правилото
на чл. 31, ал. 1, пр. 2 ЗЗД намира
съответно приложение в случая. Възприемането на противното становище означава да се изключи
цял един институт от приложното
поле на едностранните
сделки, каквато очевидно не е била
волята на законодателя.
Съдът
намира за неоснователно становището на процесуалния представител на ответника, че процесния
запис на заповед представлява неистински документ. Във връзка с това
възражение, по реда на чл. 193 ГПК бе открито производство за проверка
истинността на ценната книга от 01.12.2015 г. в частта относно положения подпис
за лицето Е.В.С.. Съгласно заключението на вещото лице Е.А. по приетата съдебно-графологична експертиза, подписът, положен срещу
„Подпис на издател“ в запис на заповед с дата на издаване 01.12.2015 г., е
изпълнен от Е.В.С.. С оглед заключението на вещото лице, на основание чл. 194,
ал. 2 ГПК съдът прие оспорването за недоказано.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства посредством
показанията на разпитаните свидетелите на ищцата ****и свидетеля на ответника ********.
В показанията си ****твърди, че е познавал първоначалната ответница като съседка, тъй като са били съседи. През 2015 г. работел в офис за земеделски земи в ****, арендоване, продажби и покупки и ответницата Е. го посетила, като му заявила, че има земи и иска да ги продаде. Отговорил й, че фирмата не купува, а само арендова земите, но тя искала да ги продаде. Донесла му списък с номера на имоти. Свидетелят направил справка и установил, че тя притежава и други земи, които не са включени в списъка. Предложил й да се снабди с документи и за тях, за да сключи сделка за всички. Твърди, че по нейно искане я свързал с адвокат – ищцата Станева, която да прегледа документите й и да съдейства за евентуална сделка. Категорично заявява, че през цялото време ответницата е заявявала, че не желае да дава земите под аренда, а да ги продаде. Твърди, че след известно време ответнтицата го срещнала и попитала какво се случва с нейните работи. Свидетелят й отговорил, че не знае, но ще говорят с ищцата и двамата отишли в адвокатската й кантора. Там ищцата заявила на ответницата, че трябва да й изготви пълномощно. Твърди, че за заверка на полномощното тримата заедно отишли до ****, където кметския наместник го заверил. С пълномощното освен ищцата, ответницата упълномощавала и свидетеля с права относно имотите й. Твърди, че през пролетта на 2016 г. му се обадила ищцата по телефона, че брата на ответницата е дошъл, тъй като трябвало с него да разделят имотите си. Твърди, че на тази среща брата на ответницата й предложил за земите да й плати 25 хил. лева и да й ги остави земите. Твърди, че ответницата и брат й започнали да спорят за разходите. Братът на ответницата й заявил, че и разходите той ще ги поеме, ще й даде 25 хил. лева и земите ще останат за нея. Свидетелят твърди, че ответницата го попитала какво да прави и той й отговорил, че според него сделката е добра, щом нивите остават за нея и брат й ще поеме и разходите. Твърди, че ответницата го питала какво да прави, тъй като тя искала 80 хил.лв., но така и не се разбрали. Изрично отново на въпрос на съда заявява, че брата на ответницата й казал, че не иска да вземе земите и й предложил той й ги остави, а освен това да й даде 25 хил.лв.
В показанията си св.**** заявява, че е бивша съпруга на брата на ответницата – ****, но са били в добри отношения с нея и често се виждали, тъй като през 2014г. първо починал брат й, а след това и съпруга й. Твърди, че тези събития са се отразили изключително негативно на ответницата. Наложило й се да води дела за подялбата на наследственото имущество, да продаде апартамента на починалия си съпруг. Заявява, че ответницата е живеела в апартамент в ****, който обаче бил в много лошо състояние, постоянно се наводнявал и тя решила да купи друг апартамент, но не й стигали парите и решила да продаде земите си наследство от майка й и баща й. Свидетелката я посъветвала да дойде във Варна и да намерят някоя фирма. Ответницата й отговорила, че ****работел в някаква фирма, тя била ходила при него в ****и той й обещал да продаде земите, като извикал някаква адвоката ****Твърди, че ответницата й заявила, че ****я накарал да направи пълномощно и й казал, да дойде друг ден да отидат в ****да подпише пълномощното. Известно време след това, през 2015г. започнало раздаването на рентите за обработваните земи и ответницата дошла до гр.Варна, за да ги получи. Свидетелката отишла с нея до фирмата и там й казали, че тя няма вече земи при тях, а упълномощените от нея лица са сключили договор за аренда с друга фирма. Твърди, че когато чула това ответницата припаднала. Обяснила, че не е искала да се дават земите под аренда, а да се продават. Твърди, че след известно време ответницата получила съобщение, че е осъдена да заплати на ищцата 10000лв. по Запис на заповед. Попитала я дали ищцата й е давала някакви пари, защото иначе се оказва, че тя я упълномощила да продава земите и сега вместо да получи пари от продажба, тя всъщност дължи пари на адвокатката. Ответницата отговорила, че не са й давали никакви пари. Двете отишли в районна прокуратура-Варна, където подали жалба. Била извършена проверка на заведените от ищцата и процесуалния й представител-адв.Събев срещу ответницата дела. Ответницата заявила, че не е подписвала записи на заповед, като някой от подписите не били нейни. Твърди, че след тези случаи ответницата започнала да й се обажда с оплаквания от главоболие, безсъние. След това получила инсулт и починала. Твърди, че още приживе, преди да предприеме действията по продажба на земите, ответницата се оплаквала от различни заболявания, вдигала високо кръвно налягане, започнала да забравя дори това, което е решила да каже, ако бъде прекъсната. Имала проблеми със зрението и слуха си. Не можела да чете без очила.Не можела сама да се грижи за себе си и домакинството си, като храна й била доставяна от социален патронаж. Заявила на свидетелката, че се е доверила на ищцата, тъй като й е била преподавателка и я познавала отдавна, поради което не се съмнявала в добронамереността й.
В хода на съдебното производство бе допусната и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която бе изслушана в съдебно заседание. Вещото лице базира заключението си както на писмени данни, както събрани в хода на производството, така и на намиращи се при личния лекар на ответницата. Вещото лице ползва и съдебно-медицинското обсъждане, изготвено по допусната в хода на ДП № 3299/201бг. по описа на IV РУ на МВР –Варна, в хода на което назначените вещи лица са провели разговори и освидетелстване на живата към този момент ответница.
В резултат на
подробното изследване на всички събрани доказателства вещото лице изготви
заключение, според което приживе ответницата е страдала от следните зааболявания: Мозъчно-съдова болест /МСБ/, Последици от
мозъчно-съдова болест, Хипертонична болест II-III ст. сърдечно-мозъчна форма, ИБС,
Стенокардия, Хроничен бронхит. През 2004г. Осв. е
получила ИМИ, след който се е възстановила без остатъчна неврологична
симптоматика.
Базирайки се на отговора на
исковата молба и свидетелските показания на ответницата Е.В.С. по ДП №
3299/2016г. по описа на IV РУ на МВР -Варна, вещото лице приема, че разказа й е
сравнително последователен, без данни за дезориентираност за време и място, с
цитирани цифри за паричните средства и свързани с тях имена на лица.
Свидетелските й показания съвпадат като смисъл с тези на **** и В.К.С. -
приятелки и родственици на Осв.
и противоречат само като тълкувание на правните отношения със свидетелските
показания на ищцата по делото - Г.С.С. и нейния
адвокат ****. Също така от данните и заключението на Комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза по ДП № 3299/2016г. издадена с дата 01.04.2017г.
/тоест около две седмици след смъртта й/ вещото лице приема, че в началото на
2017г. при Е.С. са били налице „сериозни дефицити в словесно -механичната памет
/фиксация и ретенция/, като
фиксационната памет бележи стойност -20% или втора
степен под норма /тежко нарушение/, а ретенционната
или дълговременната памет е 0% или Ш-та степен под норма. Нарушение- много
тежко. Имнтелект по метода на Векслер IQ=42 или III -та ст. под норма.
Нарушение- много тежко. Лицето не е в състояние да осмисли преносен смисъл на
поговорки, да приведе видово към родово понятие, да тълкува абстрактни понятия,
да извършва аритметични действия с двуцифрени числа. Емоционално е лабилна,
лесно раздразнителна, с намален самоконтрол. Волево - намалена волева
устойчивост.". Заключението на психологичното изследване е, че „г-жа Е. С.
не е способна да се грижи и обслужва самостоятелно." КСППЕ установява че в
началото на 2017г. Осв. „не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Приема, че са налице данни за
Органично емоционално-лабилно разстройство и Леко когнитивно разстройство на
познавателните способности, като се приема, че Е.С. не е в състояние да участва
в наказателно производство, не е в състояние да дава годни свидетелски
показания, не може да пресъздава факти и обстоятелства от
действителността." От данните от проведеното по досъдебното производство
психологично изследване е видно че при отв. са налице
данни за значителни промени в когнитивните функции които обхващат няколко
сфери: памет, внимание, реч, праксис, гнозис, интелект. В процеса на стареене възникват нарушения
в тях, като на първо място се засяга паметта. С напредване на възрастта
по-трудно се запаметява нова информация, бързината на психичните процеси се
забавя, намалява вниманието, неговата концентрация и превключваемост,
ограничава се обема на оперативната памет. Лекото когнитивно нарушение /ЛКН/ се
разглежда като междинното състояние в когнитивния спад между нормалното
стареене и деменцията. ЛКН се разглежда предимно като
нарушение в паметовата сфера, което се смята за предиктор на деменцията, от съдов
и особено от Алцхаймеров тип. При освидетелстваната
установените когнитивни нарушения са с по-голяма степен на изразеност
от ЛКН, паметовите нарушения са по органичен тип -
„тежки и много тежки", интелектът е значително снижен / IQ=42 / спрямо преморбидното
му ниво предвид че Осв. е с полувисше образование и е
работила като учител.
Въз основа на тези данни, както и
данните приложени по делото като свидетелски показания вещото лице приема, че
при посмъртно освидетелстваната Е.С. през 2017г. са били налице значителни
когнитивни дефицити и нарушения в емоционално -волевата сфера, ежедневното и
социално функциониране, достатъчни за поставяне на диагнозата Деменция по съдов тип. Изтъква се, че Деменцията
е синдром дължащ се на болест на мозъка, обикновено от хронично прогресиращо
естество, в случая МСБ. При деменцията се увреждат
множество висши корови функции - памет, мислене,
ориентация, разбиране, смятане, възможност за заучаване, език и съждения.
Когнитивните нарушения се придружават, дори предшествуват
от отслабване на контрола върху емоциите и деградация на социалното поведение.
Увреждането на паметта се проявява в различна степен според тежестта на
синдрома и по характерен начин във фиксацията, ретенцията и репродукцията на нова информация. Деменцията е синдром, който протича с флуктуации,
но постепенно с прогресиращ ход до степен на изразена личностова
промяна. Приема, че по делото липсват данни за наличие на значим когнитивен
упадък при освидетелстваната удовлетворяващи критериите за деменция
към датата на процесната запис на заповед, но данните
от психологичното изследване проведено през пролетта на 2017г. говорят за
наличие на умерено-тежък дементен синдром, който е
възникнал постепенно през последните години. Изтъква, че към делото липсват
данни за настъпил остър инцидент /мозъчно-съдов или сърдечно -съдов/ през
периода 01.12.2015 до 01.04.2017г. който да е причина за остро /внезапно/
настъпване на деменция. Приема, че посмъртно Е.С.
през 2017г. е страдала от Съдова деменция,
умерено-тежък дементен синдром F01 по МКБ 10 с органични
емоционално-волеви нарушения при Мозъчно-съдова болест и като Последици от
мозъчно-съдова болест и придружаващи заболявания - Хипертонична болест II-III ст. Сърдечно-мозъчна форма, ИБС,
Стенокардия, Хроничен бронхит. Наличието на Съдова деменция
е нарушило способността на Осв. да възприема факти от
действителността, да разбира свойството и значението на постъпките си и да се
грижи за своите работи, като към датата на подписване на запис на заповед
-01.12.2015г. при Е.С. са били налице когнитивни нарушения които са нарушили
базисните й психични годности правилно да възприема
фактите и да ръководи постъпките си.
Заключението на вещото лице е, че
през 2017г. ответницата е страдала от Съдова деменция,
умерено-тежък дементен синдром F01 по МКБ10 като Последици от
мозъчно-съдова болест и придружаващи заболявания - Хипертонична болест II-III ст. сърдечно-мозъчна форма, ИБС,
Стенокардия, Хроничен бронхит. Наличието на Съдова деменция
е нарушило способността на Осв. да възприема факти от
действителността, да разбира свойството и значението на постъпките си и да се
грижи за своите работи. Приема, че към датата на подписване на запис на заповед
-01.12.2015г. при Е.С. са били налице когнитивни нарушения, които са нарушили
базисните й психични годности правилно да възприема
фактите и да ръководи постъпките си.
В с.з. вещото лице – д-р. Т.К.А. заявява, че през 2017г. е направено подробно психологично изследване във връзка с представената по делото СПЕ и там много обстойно е описана промяната във вниманието и паметта на Е.С.. Изтъква, че изследванията са към началото на 2017 г., но за периода между 2015г. края, когато е издадена запис на заповед и началото на 2017 г., когато е направено изследването, няма никакви данни за остри съдови инциденти, за някакви други нарушения, остри черепно мозъчни травми, прекаран инсулт или инфаркт, които да нарушат нейната кондиция драстично, тоест да има такава рязка промяна в състоянието. Приема, че тази тежест на мисленето, паметта, вниманието, възприятието, емоционално волевата сфера през 2017 г. са били с определена тежест, но тя не е настъпила внезапно, това е станало постепенно, тъй като тези промени настъпват не за ден, два или месец, а за години, поради което приема, че към датата на процесната сделката, те са били достатъчно нарушени, поне до степен в която, тя е имала симптоми на деменция. Ответницата е прекарала инсулт през 2014г., имала е мозъчно съдова болест, една емоционална лабилност, променливо настроение, тоест на преден план са били емоционалните промени, но едно подробно изследване нервно - психологично, би показало нарушение в паметта и мисленето, затова приема, че към тази дата, тя е имала нарушение в кондицията, което не й е позволявало изцяло да разбира и да се грижи за нещата си. Изтъква, че през 2004 г. С. е получила исхимичен мозъчен инсулт, като в съхраняваната медицинска документация при личния лекар е отбелязано, че е прекаран инсулта, тоест това са последици от мозъчно съдова болест. Изтъква, че и в изготвената по досъдебното производство експертиза вещите лица са приели, че към датата на изследването Е.С. не е в състояние да дава годни свидетелски показания, не може да пресъздава факти и обстоятелства от действителността. Приема, че емоционалното й състояние, пунктуира и резултатите при освидетелстването са различни, в зависимост от моментното състояние, тя е могла да пресъздава факти, но по- повърхностно, тя привидно е функционирала добре, но това е само привидно, тъй като когато е трябвало да се задълбочи да извърши определени действия, да разбира свойството и значението им в дълбочина, тя не би могла да разбере същината на това, което следва от това което прави. Приема, че през 2015 г. диагнозата за състоянието на ответницата е била „Деменция“, но колко тежък е бил синдрома, дали е била лека, до умерено тежка или умерено тежка деменция е трудно да се прецени, тъй като няма към момента направено изследване, но при всички положения е имало наличие на дементен синдром. Изтъква, че при деменцията, в завимисимост на кой етап е, в началното се нарушава само кратковременната памет, а с времето се нарушава и дълговременната. В случая деменцията е съдова, няма данни за поведенчески прояви, които говорят за Алцхаймер. Различните видове деменций, протичат по различен начин в клиничните си картини, в началните етапи на деменция първите нарушения са с фиксацията - кратковременната памет, за близки събития, по нататък с напредването на дементния процес се нарушава и дълговременната памет, възможността за ориентация, за разбиране за обслужване.
Съдът приема за
неоснователни възраженията на процесуалния представител на ищцата за необоснованост
и неправилност на приетото в производството заключение, изложени подробно в
депозираната писмена защита и писмена молба от 16.03.2018г. Както в изготвеното
заключение по възложената СПЕ, така и при изслушването си в с.з. вещото лице
категорично и обосновано изтъкна аргументите си, дали й основание да направи
съответните заключения за състоянието на починалата ответница, към датата на
изготвяне на процесния Запис на заповед. Обстоятелствата, че
приживе последната е извършвала редица правни сделки, както и участие в
производство по съдебна делба, не са в състояние да оборят депозираното от
вещото лице заключение относно неспособността на лицето да се грижи адекватно
за интересите си и да взема правилни решения.
Експертизата е компетентно
дадена, последователна, обоснована, съобразена с целия събран по делото доказателствен материал. Ето защо съдът я цени изцяло.
Предвид направения от вещото лице извод, че лицето не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си към датата на подписване на процесния запис на заповед – 01.12.2015 г., съдът приема за доказано направеното от ответника възражение за унищожаемост на едностранната сделка. Ето защо и само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователно в този смисъл е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2016 г. до окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът е направил още едно възражение за унищожаемост, а именно, че ценната книга е сключена поради измама. Съдът приема, че действително са налице обстоятелства, които водят до наличие на подобни действия спрямо починалата ответница. В показанията си ****категорично заявява, че желанието на ответницата е било единствено да продаде земите си. В същото време от приложените по делото писмени доказателства, а именно Пълномощно от 15.05.2015г. издадено от ответницата С. в полза на ищцата и ****е видно, че тя ги упълномощава единствено за извършване на сделки по арендуване и отдаване под наем на притежаваните от нея земеделски земи, както и да получават възнагражденията за това. Съдът не споделя и твърдението на св.Николов, че самата ответница е пожелала да се завери пълномощното в ****, тъй като имала данъчни задължения към община ****и нямало да извършат заверката там. Както от показанията на св.****, така и от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства е видно, че не ответницата, а ****и ищцата С. са решили заверката на пълномощното да бъде извършена в ****. Освен това **** е част от община ****и евентуалното данъчно задължение, препятстващо заверка в ****, би попречило на заверка на документи и в ****. Приложен е и договор за отдаване под аренда на земи – собственост на ответницата, сключен от ищцата в качеството й на неин пълномощник. В с.з. св.**** заявява, че ответницата не е знаела, че е сключен подобен договор и когато е разбрала е припаднала, след което заедно са сигнализирали Районна прокуратура-Варна. Съдът приема, че предвид напредналата възраст на ответницата, наличните към края на 2015г. ментални отклонения и обстоятелството, че тя е познавала от дете ищцата – била е неин преподавател в училище, както е познавала и се е доверявала и на св.Николов, са довели до предоверяването й на ищцата и по тази причина е полагала подпис под документи, без да вниква в техния смисъл и съдържание.
Не следва да бъде игнориран и факта, че самия институт на Записа на заповед и произтичащите от него менителнични задължения е твърде сложен и често неясен дори и за практикуващи юристи, поради което вероятно тази възрастна жена просто не е могла да разбере същността му.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ответника. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива в общ размер от 1050 лв., в това число:
200 лв. – депозит вещо лице и 850 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 19.02.2018 г.
С протоколно определение от 20.03.2018 г. е указано на
ответната страна, че в едноседмичен срок следва да представи доказателства за
довнесена такса в размер на 100 лв., представляваща допълнителен депозит за
вещо лице. В указания срок, а и до настоящият момент, ответникът не е
представил доказателства за плащане на допълнително определената от съда сума.
Ето защо съдът приема, че същият следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС
сумата 100 лв., на основание чл. 77 ГПК, за което страната е изрично
предупредена в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Е.В.С.,
ЕГН **********,*** /заместена в хода на производството от наследника си В.К.С.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл.534,
ал.1 ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата
10000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 01.12.2015 г., с
падеж 01.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2016г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 7683/06.12.2016 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15369/2016 г. по
описа на ВРС, ХХХ състав.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на В.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1050 лв. /хиляда и петдесет
лева/, представляваща сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 100 лв. /сто лева/,
представляваща допълнителен депозит за вещо лице, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: