РЕШЕНИЕ
№2350/20.12.2023г.
град
Пловдив, 20.12.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ -XXIII
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар Станка Журналова и участието на
прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД
№ 2459/2023година по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ц.С.Г., ЕГН**********, с адрес ***,
депозирана чрез
пълномощника адв.В. срещу Решение №72 от 09.08.2023г., постановено по НД № 20235320200159/2023г.
по описа на Районен съд - Карлово, 3 наказателен състав, с което е потвърден Електронен
фиш серия К №7002884, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева“ за административно нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В подадената
касационна жалба се сочи, че решението
на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни
основания – съществено нарушени съдопроизводствени правила, нарушение на
материалния закон. Претендират се съществени пороци на проведеният
административно –наказателен процес във връзка с издадения ЕФ, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Редовно призован, в съдебно заседание касаторът
не се явява и не изпраща представител. В жалбата излага становище, че счита, че
е налице нарушение на правото на защита, както и че не
може да се установи каква е датата на връчване и налице ли е надлежно връчване .
Иска се решението да бъде отменено.Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, а
решението като законосъобразно и релевантно на изяснените обстоятелства, счита,
че следва да бъде оставено в сила. Редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител и не взима допълнително становище по основателността на
жалбата. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на подадената касационна жалба, а съдебното решение като
законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните за това съображения:
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от Ц.С.Г. срещу процесния ЕФ, с искане да
бъде отменен поради съществени нарушения на административно наказателното
производство, свързани с механизма на установяване на административното
нарушение, което ограничава неговото право на защита. Съгласно обстоятелствата,
изложени в процесния ЕФ, е констатирано нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, изразило
се в това, че на 23.01.2023г. в 14:44 в с. Кърнаре, общ. Карлово, ул.“1-ва“ до
№12 при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДК № *** с посока на
движение от запад на изток, при максимално разрешена в населено място скорост
за движение от 50 км/ч се е предвижвал със скорост 82 км./ч, измерена чрез използване на АТСС ARH CAM S1 с фабричен
номер 120сс63, установено превишение на скоростта от 32 км/ч при приспаднат
толеранс от минус 3% в полза на водача. ЕФ е издаден на касатора като собственик
на управляваното МПС. По делото са представени като доказателства снимково извлечение
от снимков
материал от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Протокол за използване на АТСС с приложена снимка,
справка за собственик на МПС, Протокол за извършена техническа проверка на АТСС. В съдебното производства не са
приобщени други доказателства. За да
потвърди атакуваният ЕФ, след анализ на така събраните писмени
доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е
установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно
е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички
законови изисквания по неговото издаване. Същевременно в мотивите си е посочил,
че липсват доказателства, които да опровергават изводите за безспорно
констатирано нарушение и установена виновна отговорност на жалбоподателят.
Решението на първоинстанционният съд е правилно.
Решението на съда е законосъобразно
и постановено при правилно тълкуване на законоустановените норми. Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да извърши обективен анализ на доказателствата и
да изложи съображения кои от тях кредитира и по какви съображения. В действителност цитираните
писмени доказателства са обсъдени в цялост относно тяхното съдържание и
фактите, които установяват. Изложените в мотивите факти, отнасящи се до
събраните по делото писмени доказателства са достатъчен набор от
доказателствени средства за установяване на фактическата обстановка. В дадения случай, възприетото в
диспозитива на решението по
отношение на направени изводи за установяване на нарушението, авторът на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби са правилно и законосъобразно ,мотивира от
първоистанционния съд. Касационният съд счита, че не са налице допуснати нарушения на
процесуални правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата, поради
което на основание чл.221 ал.2 АПК изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционният съд.
Наведените в касационната жалба и
в съдебно заседание оплаквания на касатора, се явяват неоснователни. С оглед изложените
съображения, касационният съд намира, че не са налице твърдените
касационни основания, като съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км./ч, която е превишена от касатора с 32 км./ч. Също така
съгласно чл. 165 ал.2, т.7 от ЗДвП „Определени от министъра на вътрешните работи служби : имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане;“ От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. Системата е заснела и записала
скорост на движение от 85 км./ч, което след приспадане на допустимото
отклонение същата следва да се счита за
82 км./ч. По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 23.01.2023 год. в
14:44 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство,
движещо се с посочената скорост е РВ 1745КН. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Съдът намира, че при
установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била спазена
предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, изд. от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год., както
и че лицето мл.инсп. Иван Лъчезаров Димитров е преминал обучение за работа със
стационарна преносима система за контрол на скоростта (СПУКС) модел ARH CAM S1. По тези съображения решението
като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
С
оглед този изход на спора и своевременно направеното искане от касационният ответник
за присъждане на разноски за юрисконсулстко възнаграждение, такива му се дължат
в размер на 80 лева, определени на основание на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната
помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.222,
ал.2 т.1 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №72 от 09.08.2023г., постановено
по АНД № 20235320200159/2023г. по описа на Районен съд - Карлово, 3 наказателен
състав.
ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив 80.00
/осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2…………………