№ 1565
гр. С, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110134876 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б срещу В. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С, бул. „А
С“, бл. 89, вх. Г, ет. 6, ап. 14, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С,
ж.к. „Л“, бл. 12, вх. А, ет. 5, ап. 39, абон. № *****: 35,57 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 12.06.2024г. до изплащане на вземането; 8,17 лв. - мораторна лихва
за периода 15.06.2021 г. - 30.05.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот
по силата на наследствено правоприемство е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период, поради което дължи сума за дялово разпределение.
Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и
привличане на трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК В. Д. признава исковете, като твърди, че доброволно
заплатил процесните задължения в общ размер на 149,48 лв., ведно с дължимите
разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С молби от 29.07.2024 г. ищецът претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство, тъй като ищецът погасил останалите
процесни задължения.
Неоснователни са доводите на ответника, че на ищеца не се следват разноски
при липса на една от предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК - ответниците е дал повод за
завеждане на делото, доколкото процесния дълг е заплатен след датата на подаване на
исковата молба, като е без значение обстоятелството кога точно след тази дата дългът
1
е бил заплатен, както и че не е знаел за дълга. Неоснователно ответникът твърди, че
ищецът не се възползвал от правото си да оттегли иска, доколкото това е субективно
процесуално право, което може да бъде упражнено по преценка на неговия титуляр, но
неупражняването му не носи предвидена в закона процесуална тежест. Твърдяната от
ответника липса на джентълменско поведение у ищеца, който не оттеглил иска, и така
не бил лоялен към ответника като потребител, няма каквото и да е правно значение за
спора.
По правило ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото
независимо от основанието за това – десезиране по волята на ищеца, недопустимост на
иска или неотстраняване в срок на указани нередовности на исковата молба (чл. 78, ал.
4 ГПК и Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г. о.;
Определение № 410 от 12.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 366/2012 г., III г. о.;
Определение № 509 от 21.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 504/2010 г., II г. о.).
В хода на производството след подаването на исковата молба могат да
възникнат нови обстоятелства, зависещи не от ищеца, а от ответника, които да погасят
предявеното спорно право и да доведат до отпадане необходимостта от съдебната
защита на това право (например плащане на претендираната сума). Въз основа на тези
обстоятелства ищецът може да оттегли или да се откаже от иска, което да предизвика
прекратяване на производството. Когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото, производството по което бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска,
разноските за производството се възлагат в тежест на ответника (арг. от противното от
чл. 78, ал. 2 ГПК и Определение № 143 от 18.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1975/2020 г., II г. о.; Определение № 537 от 9.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4373/2019
г., III г. о.; Определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о.;
Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о.;
Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о.;
Определение № 98 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., IV г. о.; Определение
№ 220 от 9.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1172/2018 г., I т. о.; Определение № 314 от
23.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 733/2016 г., II т. о.; Определение № 1176 от
28.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 560/2012 г., II т. о.; Определение № 767 от 5.09.2012
г. на ВКС по ч. т. д. № 251/2012 г., II т. о.; Определение № 518 от 15.06.2012 г. на ВКС
по ч. т. д. № 156/2011 г., II т. о.; Определение № 571 от 14.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 558/2010 г., II т. о.).
В хипотезата на признато от ответника право и отхвърлен поради плащане в
хода на процеса иск ответникът няма право на разноски, доколкото е станал повод за
завеждане на делото, а отхвърлянето на иска се опира на неговото поведение,
проявено в хода на процеса, а не преди датата на подаване на исковата молба (арг. чл.
78, ал. 2 и чл. 78, ал. 4 ГПК, Определение от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 477/2023 г. на
ВКС, IV г.о., както и горецитираната практика). Поради това е неоснователно и
искането на ответника да бъдат присъдени разноски нему за настоящото производство.
Предвид изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване
на дължимите суми чрез плащане, взето предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, с
присъждане на ищеца само на разноски за юрисконсултско възнаграждение от 25 лв.,
имайки предвид, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема
на извършените процесуални действия от ищеца, както и материалния интерес по
делото съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения
размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518
от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о).
2
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б срещу В. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С, бул. „А
С“, бл. 89, вх. Г, ет. 6, ап. 14, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С,
ж.к. „Л“, бл. 12, вх. А, ет. 5, ап. 39, абон. № *****:
35,57 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.04.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до
изплащане на вземането;
8,17 лв. - мораторна лихва за периода 15.06.2021 г. - 30.05.2024 г. ,
поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
С, бул. „А С“, бл. 89, вх. Г, ет. 6, ап. 14, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 25 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3