Р Е
Ш Е Н
И Е
№
156
гр.
Враца, 03.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 21.05.2020 г. / двадесет и първи
май две хиляди и двадесета година/ в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА исково адм. дело №157 по описа на АдмС
– Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. АПК
вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на К.М.М. ***, депозирана чрез * М.С. ***, срещу
Областна дирекция на МВР – Враца, с посочена цена на иска в размер на 300 /триста/
лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на НП
№187/30.10.2018г. на Началника на РУ-Роман към ОДМВР-Враца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното
решение.
В исковата молба са изложени
твърдения, че претендираното обезщетение за имуществени вреди се основава на
разходите, които ищецът е направил за правна защита чрез ангажиране на адвокат,
който да го защитава в производството по
обжалване на НП. Иска се и присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез * С. поддържа
исковата претенция и направеното с нея
искане. Претендират се разноски в настоящото производство.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ** Д.П. оспорва
предявения иск, като намира същия за неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството пред РС и в настоящото
производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на
предявения иск, тъй като на л.22 от административнонаказателното производство е
посочено само, че сумата е платена, но не е посочен начина на плащане, който
следва изрично да се посочи в брой или по банков път.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е АНД № 25/2019 г. по описа на Районен съд Мездра, предмет
на разглеждане по което е било НП № 187/30.10.2018г. на Началника на РУ-Роман, с което на К.М.М. е наложено
адм.наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.193,
ал.1 ЗОБВВПИ за нарушение на чл.90, ал.1,т.1 от същия закон. Към жалбата също са приложени
писмени доказателства, които се съдържат и в АНД.
Съдът,
като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 187/30.10.2018г. на Началника
на РУ-Роман на К.М.М. от *** е наложено адм.наказание „глоба“
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.193, ал.1 ЗОБВВПИ за нарушение
на чл.90, ал.1,т.1 ЗОБВВПИ. НП е обжалвано по съдебен ред и е отменено с Решение № 39/17.04.2019 г., постановено по
АНД №25/2019г. по описа на РС – Мездра. В производството пред PC ищецът е
ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие от 05.02.2019 г. /л. 22 от АНД № 25/2019 г./, сключен с * М.С.. В
същия е договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 /триста/ лева, за което е налице отбелязване, че сумата
в размер на 300 /триста/ лева е платена, като е отбелязано в графата
начин и срок на плащане изцяло, но не е отбелязано дали е в брой или по банков
път. Решението на районния съд не е обжалвано пред касационната инстанция и е
влязло в законна сила на 09.05.2019 г., видно от данните по преписката и който факт не е спорен от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал.2 АПК, с който
се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено,
с влязло в сила съдебно решение НП №
187/30.10.2018г. на Началника на
РУ-Роман към ОДМВР – Враца.
Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл. 204,
ал.1 АПК, за да е допустим
искът по чл.203 АПК във вр. с чл.1 ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното постановление се издава от административен
орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административния характер на дейността
по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите
или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните НП като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и
приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС
и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП от което
се твърди, че са настъпили имуществените вреди, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против процесуално
легитимиран на основание чл. 205 АПК
ответник по иска – ОДМВР
– Враца, която съгласно
чл.37, ал. 2, пр. 2 ЗМВР е юридическо лице. Предвид това предявеният иск
е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от
настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП № 187/30.10.2018г. на Началника
на РУ-Роман, отменено с Решение №
39/17.04.2019 г., постановено по АНД №25/2019г. по описа на РС – Мездра, влязло в сила на 09.05.2019 г. Този
факт е безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата
изискуема предпоставка на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно - отменен акт. В производството пред РС ищецът е ползвал адвокатска защита, чрез упълномощаване на адвокат
и заплащане на хонорар /л.22 от АНД № 25/2019
г./.
Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП,
в случай, че не е в състояние само да
организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на
успешния изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 02/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а
именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка
между отменения акт – НП за налагане на глоба и настъпилите имуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лева, платени от него
разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производство
пред РС-Мездра. От договора за
правна защита и съдействие в това производството/л.22/ е видно, че договореното
възнаграждение от 300.00 лева е заплатено изцяло от ищеца. В действителност в
договора не е посочен начина на плащане в брой или по банков път, но е налице
отбелязване, че сумата е платена, както и в графата начин и срок на плакане е
отбелязано че е платено изцяло, като това вписване
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера
на разписка и следва да се приеме, че договореното възнаграждение е платено при
подписване на договора. В тази насока и възражението на прокурора е
неоснователно.
Що се отнася до направеното възражение
от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като същото е в
минимално
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 300 лева,
която сума е съобразена с действителната правна и фактическа сложност на
делото. Сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 11.03.2020г.
Претенцията за заплащане на законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на Решението
-09.05.2019г. е неоснователна, тъй като
към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В този смисъл е съдебната
практика, установена в решения на ВАС № 13065/29.10.2018г. по АД № 8399/2017г.;
№ 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; № 12372/15.10.2018 г. по АД №
8472/2017 г.; № 11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017 г.; № 7771/11.06.2018 г.
по АД № 1857/2017 г. и др.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
от него деловодни разноски в настоящото производство. По делото е представен
договор за правна помощ от 10.03.2020г./стр.13/, от който е видно, че ищецът е
договорил и заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 /триста/
лв., като в същия е отбелязано, че сумата е платена изцяло. Възражението от
страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение в настоящото производство е неоснователно,
тъй като същото е в минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 300 лева,
която сума е съобразена с действителната правна и фактическа сложност на
делото.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.172 АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР–Враца ДА ЗАПЛАТИ
на К.М.М. сумата от
300 (триста) лева обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, заедно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР– Враца ДА
ЗАПЛАТИ на К.М.М. разноски по
настоящото производство в размер на 300 ( триста)
лева.
Решението подлежи на обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС –София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: