Р Е Ш Е Н И Е № 238
гр. Пловдив, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6109 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
Г.М.К., ЕГН: **********,*** против А.К.М., ЕГН: ********** и Б.П.М., ЕГН:
**********, двете с адрес ***, с която са предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от общо 600 лв. или по
300 лв. от всяка от ответниците, с която ответниците са се обогатили за сметка
на ищеца, поради неоснователно ползване на
имота, находящ се в ***, върху който ищецът има пожизнено право на
ползване, за периода от 05.02.2018 г. до
16.04.2018 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 16.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски по делото.
Ищцата твърди, че със *** й ***, починал през *** са били
собственици на втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор
№ *** с предназначение жилище, състоящо се от три стаи, кухня, разделена
на всекидневна и кухненско помещение, баня, тоалетна, изба, обитаем тава,
53/100 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място и второстепенна постройка в северозападния
ъгъл на двора, обслужващ жилището със застроена площ 19 кв.м. и предназначение:
хангар, депо. С договор за дарение във формата на нотариален акт от 26.11.1997
г. ищцата и *** дарили на *** А.М. така
описания недвижим имот, като си запазили вещното право на ползване върху имота. След смъртта на съпруга на ищцата, последната
като вещен ползвател на цялото дарено имущество, била заела на ответниците да
ползват югозападната и югоизточната стаи от жилището, а третата стая се
ползвала от нея. Заедно ползвали сервизните помещения. На 21.12.2017 г. двете
ответници се снабдили със Заповед за незабавна защита срещу ищцата, по силата
на която тя била лишена от правото на
ползване на имота по административен ред. Въпреки това се сочи, че не е
загубила правото да реализира и ползва плодовете от него. В съдебно заседание
на 05.02.2018 г. по в.гр.д. № 163/2018 г. на ПОС, ищцата поканила ответниците
да й върнат частта от жилището, която им била заела временно да ползват. Твърди
се, че след като поканата достигнала до ответниците, те държали ключа за
жилището и обслужващата жилището второстепенна постройка на двора и ползват
процесния имот без правно основание, а в същото време ищцата е лишена да го
ползва лично или чрез отдаване под наем, което обуславя тяхното
обогатяване за нейна сметка и съответно
основателността на претендираното обезщетение. С оглед изложеното се моли
предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
Ответниците в писмен отговор по чл.131 ГПК оспорват
исковете, като твърдят, че същите са недопустими и неоснователни. Посочват, че поканата касае само част от
имота и поради липсата на разпределение на реалното ползване, то не може да се
приеме, че ищцата е могла да отдаде под наем тази ползвана от ответниците
част. Не спорят, че през процесния
период са ползвали имота. Оспорват
правото на ищцата да претендира обезщетение. По изложените съображения молят
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетия по делото, като доказателство Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от *** се установява, че ищцата и *** са дарили на *** А.К.М.
следния свой собствен недвижим имот: втория жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня, клозет, баня и коридор, ведно с
таванско помещение над този етаж, северната половина от избеното помещение,
53/100 идеални части от общите части на сградата, паянтова стопанска постройка
в северозападния ъгъл на ***, както и 53/100 идеални части от дворното място,
цялото застроено и незастроено от 425,50 кв.м., съставляващо имот пл. № ***,
като дарителите двамата заедно и всеки от тях поотделно са запазили правото на
ползване върху целия дарен имот, докато са живи.
От приетата по делото скица от 07.03.2018 г. се установява, че поземленият
имот, е с идентификатор № ***, а находящата се в имота двуетажна жилищна
сграда, чийто втори жилищен етаж е предмет на договора за дарение е с
идентификатор № ***.
Въз основа на молба за защита по
ЗЗДН от ответниците против ищцата е образувано гр.д. № 12133/2017 г. по описа
на ПРС и на 21.12.2017 г. е постановено решение, с което молбите за защита,
предявени от ответниците против ищцата са уважени. Издадена заповед за защита,
с която ищцата е отстранена от съвместно обитаваното с молителите жилище,
находящо се на *** за срок от 8 месеца.
С молба становище от 01.02.2018 г.
по в.г.д. № 163/2018 г. по описа на ПОС, образувано въз основа на
въззивна жалба против постановеното по гр.д. № 12133/2017 г. по описа на ПРС
решение, ищцата е заявила, че считано от 05.02.2018 г. двете обитателки
незабавно следва да опразнят цялото жилище заемано от тях безвъзмездно, като се
позовава на разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД. В протокол от съдебно заседание
по в .г.д. № 163/2018 г. по описа на ПОС е отразено, че въззиваемите се явяват
лично и с ***. Молбата от 01.02.2018 г. е докладвана в съдебно заседание.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че размерът на пазарния наем за процесния период е 630 лв. т.е. по
315 лв. за всеки от ответниците. При определяне на размера на наема са взети
предвид обстоятелствата, водещи до увеличаване на цената – местоположение –
център и множеството обстоятелства, обосноваващи занижаване на цената- корекция
за наличие на самостоятелна стълбищна клетка за преминаване /-10 %/ и корекция
за експлоатационни качества на имота /-15 %/. Отразено е, че имотът се намира в
същинския център на ***, в близост до ***, до ***, до *** с напълно завършена
инфраструктура. Отразено е, че сградата е строена около 1890 г., като достъпът
до етажа е по дървено стълбище с дървен парапет. Сградата се сочи, че е с ВиК
инсталация и ел. захранване. В констативно съобразителната част вещото лице е
направило детайлно описание на състоянието на имота, като при разпита в съдебно
заседание заявява, че има две кухни в имота, с две мивки, но санитарният възел
е общ, стълбището е общо, и разпределителният салон също. Посочва, че е
направила корекции в цената с минус заради техническото състояние на имота,
като сочи, че същото не е в толкова лошо състояние, като се има предвид
годината на изграждане. Вещото лице е констатирало, че е започнато да се
извършва подмяна на прозорците на две от стаите, като банята и тоалетната с
предверието пред санитарния възел е изцяло ремонтирано. Твърди, че с известни
ремонти би могло да се получи много добро място за живеене, освен това имотът е
в идеалния център на града, в близост до ***.
По делото е прието, като доказателство Удостоверение № *** от ***, от което
се установява, че жилищно -търговската сграда на *** е поставена под временна
закрила, като паметник на културата.
Прието и становище от *** от 14.12.2018 г., в което е отразено, че жилището се нуждае спешно от основен ремонт
от комплексен характер и привеждане в предишното му състояние на годност, както
и допълнителни СМР за механично съпротивление и устойчивост; безопасност в случай
на пожар; хигиена, безопасност при експлоатация и икономия на енергия.
Описано е състоянието на имота, като описанието, с изключение на изразеното
мнение, касаещо безопасното му ползване, съответства на описанието, отразено в
констативната част на приетото по делото заключение на съдебно - техническата
експертиза. Становището от специалист в съответната област, доколкото не е взето
по съответния процесуален ред, представлява частен документ и не се ползва с
материална доказателствена сила. Същото се оборва и от приетото по делото
заключение, още повече, че отразява състоянието на имота към датата на
съставянето му, а не към процесния период, през който ответниците не
спорят, че са ползвали имота т.е. същият
е бил обитаван от тях и няма данни и доказателства да е бил в състояние,
застрашаващо тяхната безопасност и здравето им.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Не
се спори, че през процесния период ответниците са ползвали имота изцяло.
Съгласно установеното от приетия договор за дарение ищцата е запазила правото
на ползване на имота и съответно
ответницата А.К.М. е придобила правото на собственост без правомощието
да се ползва имотът – т.нар.гола собственост.
В исковата молба ищцата твърди, че е
предоставила за ползване част от
правото на ползване върху имота на ответниците, като считано от докладване на
молбата становище на 05.02.2018 г., договорът за заем за послужване на тази
част е прекратен. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на
ответниците, заявени едва в последно
съдебно заседание, че имотът следвало да се ползва съвместно от собственик и
ползвател през исковия период.
Както съдът е посочил и в
определението по чл. 140 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест -
ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно
субективно материално право на всеки в т.ч. и на собственика на имота. В Решение
№ 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК е
прието следното: „Съгласно разпоредбата на
чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото
да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават
добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване
е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч.
и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това
ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със
собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на
трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг чл. на
семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти
възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва
собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи
сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на
ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.
В настоящия случай
отправената от ищцата към ответниците покана касае развалянето на сключения
неформален договор за заем за
послужване, по силата на който ищцата е предоставила на ответниците ползването
на част от процесния имот, като именно поради тази причина е цитирана
разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД, касаеща връщането на предадена за ползване
вещ. Считано от датата на съдебното заседание, в което това волеизявление е
достигнало до ответниците, последните са държали предоставената им за ползване част от имота, без да имат основание за това.
Относно останалата част от процесния имот, който не им е бил предоставен за
ползване на облигационно основание, тази покана не представлява правопораждащ
факт за възникване на правото на ищцата за обезщетение за ползване на имота
доколкото същият не е бил предоставян за ползване на ответниците изцяло. Ответникът А.К.М., както беше посочено по -
горе, е придобила единствено правото на собственост без правомощието да се ползва
имотът – т.нар.гола собственост върху имота, което я лишава от правото да
ползва същия, освен ако притежателят на правото на ползване не й предостави
това право.
Съгласно трайно установената и непротиворечива
съдебна практика/ ППВС 1/1979 г., както и решения на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК – решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ
г.о., решение № 446/12 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV г.о. и
др./ вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от деня на имущественото
разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на
собственика лично да ползва имота си респ. да извлича граждански плодове от
него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване
на собственика (в случая притежател на вещно право на ползване) за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия
се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено, че
ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика
се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като
обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и
съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил
за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само
при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание, тъй като отстраняването на собственика от имота по административен
ред не съставлява основание за правомерно разместване на б.. Тогава, когато
собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на
разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на
отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право
през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за
този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание,
макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая
рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на
собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея,
ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер
на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му
по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период.
Следователно, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за
отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го
лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а
ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена. Приема се, че санкцията по отношение на ищеца е отстраняването
му от имота за съответния период от време, но без да се засяга правото
му на ползване, поради което претенцията на собственика за обезщетение по чл.
59 ЗЗД в случай, че се установи ползването от ответниците обуслява би се явила основателна. /В този смисъл Решение № 73 от
07.06.2017 г. по гр.д. № 3034/2016 г. на ВКС/.
В настоящия случай не се спори, че през процесния период ответниците са
ползвали имота, като от изложеното по горе по отношение на постановените мерки за защита по ЗЗДН , се установява, че
ищцата е била лишена от упражняване на вещното си право на ползване. При пълно
и главно доказване се установяват фактическите елементи, обуславящи
основателност на исковата претенция. От приетото по делото заключение на
съдебно- техническата експертиза се установява и размера на претенцията, която
е по - малка от установения от вещото лице пазарен наем, но с оглед диспозитивното
начало следва да се уважи в заявения размер.
На основание изложените съображения съдът счита, че исковете следва да се
уважат изцяло като основателни и доказани по размер. С оглед основателност на претенцията за
главница, то следва да се уважи и претенцията за законна лихва.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 204 лв.,
включващи заплатена държавна такса - 102 лв., хонорар за вещо лице - 102 лв.,
платими по равно от ответниците и сумата от 300
лв. - заплатен адвокатски
хонорар по иска предявен срещу А.К.М., платим от нея. По отношение на
адвокатската защита по иска, предявен против Б.П., договорът за правна защита и
съдействие е изменен, като е уговорена безплатна адвокатска защита по силата на
чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В тази връзка е представено разпореждане от ТП на НОИ - Пловдив, от
което е видно, че размерът на получаваната от ищцата пенсия, считано от
01.07.2018 г. е 390, 63 лв. Съгласно чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9
Юли 2004 г. за минималните
размери
на адвокатските
възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В тази връзка, съдът счита, че няма пречка
процесуалното представителство по един от предявените субективно съединени
искове да бъде безплатно, а по другия да
бъде заплатено от страната.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е
предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски,
адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 300 лв. В
полза на *** с оглед уважаване на претенцията следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 300 лв., което ответницата Б.П. следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния представител.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН: ********** и Б.П.М., ЕГН: **********,
двете с адрес *** да заплатят на Г.М.К., ЕГН: **********,*** сумата от общо 600
лв. или по 300 лв. от всяка от ответниците, с която ответниците са се обогатили
за сметка на ищеца, поради неоснователно ползване на имота, находящ се в ***, върху който ищецът има пожизнено право на ползване, за периода от 05.02.2018 г. до 16.04.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата
молба – 16.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 204 лв.-
разноски по делото, платими по равно от ответниците.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Г.М.К., ЕГН:
**********,*** сумата от 300 лв.-
разноски по делото в размер на платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на
адв. Д.С.С.,*** сумата от 300 лв.- адвокатски хонорар, определен на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ