Р Е
Ш Е Н
И Е № 444
гр. Силистра, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд в открито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН КОСТАДИНОВ
при
секретаря Красимира Петкова като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 750 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателя Политическа
партия „Движение за права и свободи“ ЕИК *********, представлявана от
Председателя М.С.К.обжалва Наказателно постановление (НП) № 1- 354-94/
26.09.2019г. на Областният управител на Област Силистра, с което на
политическата партия за нарушение на чл.181, ал.2 от Изборния кодекс, на
основание чл.496, ал.3 и чл.495, ал.1 от ИК е наложена имуществена санкция в
размер на 600,00 (шестстотин) лева.
При редовност на
призоваването не се явява Председателя
на ПП „ДПС“, не се явява и упълномощения процесуален представител. От адв.Д.Г.-***
по делото е постъпила молба- становище, с която не се възразява да се даде ход
на делото в тяхно отсъствие. Поддържат се оплаквания за материална и
процесуална незаконосъобразност на санкционния акт, както и на този поставил
началото на административнонаказателното производство, поради което се моли за
отмяна на НП. Сочат се извършени нарушение на процесуалните правила в цялото
досъдебно- административно производство, като подкрепя доводите си с цитирана
съдебна практика. Оспорва се приемането на електронния носител на информация,
като доказателство по делото, както и автентичността на записа съдържащ се в
него. Развиват се съображения за противоречие на вътрешното законодателство с
международни актове по които Р.България е страна.
Административнонаказващият
орган (АНО) при редовност на призоваване не се явява, вместо него се явява
процесуален представител, редовно упълномощен, приет и от съда. Счита жалбата
за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно. На първо место намира, че
жалбата е недопустима, като пресрочена, и като алтернатива счита, че
оплакванията в нея са неоснователни, като подкрепя доводите си с приложена съдебна
практика. Предлага НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Анализира доказателствата и развива аргументите си в представените писмени
бележки, включително и по възраженията на жалбоподателя.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства
прие за установено следното:
С Решение № 347- ЕП от 18 май 2019 Централната
избирателна комисия е установила нарушение на забраната на чл.181, ал.2 от
Избирателния кодекс от М.С.К.ЕГН **********
в качеството му на представляващ партия „Движение за права и свободи“, извършено
чрез разпространение на агитационен материал, поместен във фейсбук страницата
на „ДПС Пресцентър“, както и на официалния сайт на ПП „ДПС“- http://www.dps.bg. Със същото
решение председателя на ЦИК е бил оправомощен да състави акт на М.С.К.ЕГН **********
в качеството му на представляващ партия „Движение за права и свободи“.
За проведеното
заседание на Централната избирателна комисия на 18.05.2019г. е съставен
Протокол №45.
Заверени копия на
решението и протокола за приложени като писмени доказателства по делото.
В изпълнение на Решение № 347- ЕП от 18 май 2019 год.
на ЦИК, нейния председател съставил акт за установяване на административно
нарушение с № 27-ЕП от 20.05.2019г..Със съставяне на акта е поставено началото
и на административнонаказателното производство. Както от решението на ЦИК, така
и от акта се установява, че извършените действия са по повод постъпилият сигнал
с вх.№ ЕП-10-72 от 17.05.2019г. и по електронната поща с вх.№ ЕП-10-72/1 от 17.05.2019г.-
уточняваща молба към сигнала от К.А.К., регистриран като кандидат за член на
Европейския парламент от Република България на 26.05.2019г. от кандидатската
листа на ПП „ВМРО- БНД“, за нарушение правилата за предизборна кампания в
изборите за членове на Европейския парламент, по чл.181, ал.2 от ИК. Към сигнал
е бил приложен електронен носител, върху който е записан аудио- визуален
материал от предизборно мероприятие на ПП „ДПС“ проведен в гр.Силистра. Със
съставяне на акта към административнонаказателна отговорност е привлечена ПП
„ДПС“ представлявана от М.С.К.. Простъпката се изразява в това, че в
гр.Силистра ораторът М.К.- председател на ПП „ДПС“ води предизборна агитация на
език, различен от българския, за времето 0:20 до 2:40 мин., като говоренето се
е осъществило в 11:37, 15:15, 16:50,17:10 от клипа което е нарушение на чл.181,
ал.2 от ИК.
Въз
основа на акта Областният управител на Област Силистра,като възприел изцяло
фактическите и правни констатации на актосъставителя, издал атакуваното НП,
като на основание чл.496, ал.3 и чл.495,
ал.1 от ИК наложил на ПП“ДПС“ имуществена санкция в размер на 600,00
(шестстотин) лева.
Преценката
на съда е, че жалбата против Наказателно постановление (НП) № 1- 354-94/
26.09.2019г. на Областният управител на Област Силистра е процесуално
допустима. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАНН
предвижда връчването на препис от наказателното постановление на нарушителя
срещу подпис, а според нормата на чл.84, ал.1 ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения се прилагат
разпоредбите на НПК. Правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа са
разписани в чл.180 НПК, където в ал.5 на цитираната норма се сочи, че на учреждение
или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице,
натоварено да поема книжата, а в ал.7, че връчителят отбелязва в
разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението
му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или
книжата. Няма спор, че ПП „ДПС“ е ЮЛ по смисъла на закона- чл.18, ал.4 от Закона за политическите
партии. Изискванията на НПК не са спазени, тъй като НП не е връчено на
упълномощено лице, а освен това е изписано само името, без да е посочено
качеството на лицето, за да се прецени дали същото има правомощия да
получава книжа от името на политическата партия и в какви отношения е с нея. Предявяването
на наказателното постановление се извършва с цел нарушителят да бъде запознат с
неговото съдържание и да упражни своевременно правото си на обжалване. След
като наказателното постановление не е връчено по правилата, предвидени в
закона, не може да бъде установен и началният момент, от който следва да тече
срока за обжалване, затова не може да се приеме, че правото на дружеството да
оспори наказателно постановление е преклудирано, каквото е твърдението на
процесуалния представител на административнонаказващият орган (АНО).
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Акта е съставен, а
НП издадено от компетентни по смисъла на ИК органи по чл.496, ал.2 във вр. с
ал.1 и по чл.496, ал.3. Спазени са и изключително кратките срокове за съставяне
на акта от Председателя на ЦИК и за издаване на НП, от областния управител.
Досъдебното-
административнонаказателно производство обаче е опорочено при неговото
започване, още със съставяне на акта. Никъде не е посочената дата на извършване
на нарушението. Посочено е местото на извършване на твърдяната простъпка-
гр.Силистра, което е напълно достатъчно, но не и датата. Подробно са описани
сигналите, които предизвикали дейността на ЦИК, но нито в Решението на ЦИК,
нито в АУАН и НП е посочена дата когато е проведено предизборно мероприятие на
ПП „ДПС“ в гр.Силистра. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен,
както от АНО, така и от въззивната съдебна инстанция. Прави впечатление обаче,
че Областния управител при издаване на НП в обстоятелствената му част е
посочил, че аудио- визуалния материал е
от 15 май 2019г.. Посоченото обстоятелства не санира пропуска допуснат при
съставяне на акта. Въпросът кога е проведеното предизборно мероприятие на ПП
„ДПС“ в гр.Силистра, в кампанията за избори
за членове на Европейския парламент от 2019г. не следва да получава отговор
чрез анализ или тълкуване на доказателствения материал от административнонаказателната
преписка. Принципно е разбирането, че е
привилегия за административните органи да налагат санкции, поради което законът
им е вменил задължения свързани с установяването на нарушенията и налагането на
наказания. Разбирането на настоящия съдебен състав е, че непосочването на дата
когато е извършено нарушението при съставяне на акта и издаване на НП
представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено. Налице е
отклонение от нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая се
касае за отделно и самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Нарушени са както правата на политическата партия, като санкционирано
юридическо лице, а също така е ограничена възможността на въззивната съдебна
инстанция да упражни адекватен контрол относно момента на образуване на административнонаказателно
производство съобразно чл.34 от ЗАНН, към който изрично препраща нормата на
чл.498 от ИК.
Разпоредбата на чл. 24, ал.1
от ЗАНН, сочи че административнонаказателната отговорност е лична, а
ал.2 на законовия текст предвижда за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които
са наредили или допуснали да бъдат извършени. Съгласно
законовата дефиниция по чл.2, ал.1 от Закона за политическите партии,
последните са
доброволни сдружения на граждани с избирателни права, съгласно българското
законодателство. Ето защо би могло да се приеме, че и политическата партия,
като организация би могла да бъде субект на нарушение в административнонаказателното
производство. В конкретния случай обаче, с решението си Централната избирателна
комисия е установила нарушение на забраната на чл.181, ал.2 от Избирателния
кодекс от М.С.К.ЕГН ********** в
качеството му на представляващ партия „Движение за права и свободи“, а в акта и
в НП за субект на административното нарушение е посочено юридическото лице,
каквото представлява политическата партия. Освен това естеството на
административното обвинение е такова, че при неговото извършване е невъзможно
да се ангажира обективно отговорността на политическата партия за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на нейната дейност. Нормата на ИК е предвидила
позитивното задължения на участниците в изборния процес да водят предизборната
кампания на български език. В този смисъл при предизборната агитация
административното нарушение свързано с използването на език различен от
българския, може да се извърши от физически лица. В диспозитива на
административното обвинение се приписва използването на език различен от българския на оратора М.С.К..
Явно е, че председателя на политическата партия не използва български
език,поради което е невъзможно да се приеме, че е наредил или допуснал
използването на друг език по време на проведено предизборно мероприятие. В
съставяния акт и в издаденото наказателно постановление на органите които са ги
изготвили, липсват мотиви за обстоятелството поради което се ангажира
отговорността на политическата партия. Жалбоподателя освен това сочи, че за
същата простъпка е ангажирана и административнонаказателната отговорност на
физическото лице М.С.К..
Според разпоредбата
на чл. 498 от ИК
установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. В
случая е налице изрична препращаща норма, поради които няма как норми на ИК до
игнорират приложението на правилата за тези
дейности уредени от ЗАНН. Действително ИК предвижда кратки срокове по съставяне
на АУАН, но същите не са свързани с момента
на извършване на административното нарушение, а по скоро са свързани с
момента на получаване на
жалбата или сигнала в съответната избирателна комисия. Безспорно е установено по делото, че АУАН е
съставен в отсъствието на посочения за нарушител, при липса на отправена покана
за явяването на представляващият политическата партия. Изложеното обстоятелство
е описано в съставения акт и издаденото НП. Налице е отклонение от правилата по
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. В случая би могло да се приеме, че посоченото
нарушение не е съществено, тъй като санкционираната политическа партия, чрез
нейния представляващ не са били ограничени в правата си, тъй като акта е бил
връчен на изрично упълномощено за това лице и сочения за нарушител е имал
възможност писмено да направи своите възражения. Срещу АУАН не са постъпили
възражения или допълнителни обяснения.
От начина по който
е описано административното обвинение, както от актосъставителя, така и от АНО
става ясно, че нарушението е извършено при водене на предизборна агитация. ИК в
своите Допълнителни разпоредби §17
е дал легална дефиниция на понятието „Предизборна агитация" и същата
представлява призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция
или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на
партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за
подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса. Видно е, че както
актосъставителя, така и АНО са приели,
че с използването на език различен от българския е извършено административното
нарушение, без да са установили съдържанието на изречените думи. Изхождайки от
законовото понятие за предизборна агитация, както и от събраните доказателства
и доказателствени средства настоящия съдебен състав приема, че не е осъществен
състав на административното нарушение, което не е и доказано. В хода на
съдебното следствие, материалния носител СD-R, върху който е записан аудио-визуалния
материал е приет като веществено доказателство. При неговия оглед на осн.чл.110 НПК, чрез възпроизвеждане, както и при сравняването му с оригинала на
видеозаписа от интернет адреса www.dps.bg, на осн.чл.166, ал.1 НПК съда установи следното:
На интернет страницата на политическата партия видеоклипът е с наименование „Изказване на М.К. от Силистра“. По време на
визуализиране на записа се вижда сцена, на която е г-н М.С.К.с микрофон в ръка,
а зад гърба му има син фон с надпис „Ние залагаме на младите № 20“. Съда е приел, че видеозаписа по
своето естество представлява веществено доказателство средство на осн. чл.125,
ал.1 НПК. Действително се констатира използване от оратора на думи на различен
от българския език. Непосредствено след това обаче Председателя на ПП „ДПС“
разяснява на присъстващите, които незнаят турски език естеството на изказването
си. Ето защо преценката на съда е, че не е необходимо да назначава нарочен
превод за да достигне до извода, че с изказването си на различен от българския
език г-н М.С.К.не призовава за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия,
коалиция или инициативен комитет. С това изказване се търсят други цели
различни от предизборните. Същите могат да се изведат и от съдържанието на
жалбата срещу санкционния акт в частта в която се твърди наличието на противоречие
на вътрешното законодателство с международни актове по които Р.България е
страна. Настоящия съдебен състава е достигнал до съждението, че смисъл на думите
изречени от председателя на ПП „ДПС“ за времето 0:20 до 2:40 мин. от видеоклипа не
представляват предизборна агитация по смисъла на законовата дефиниция. По
отношение на останалите кратки реплики актосъставителя и АНО не са доказали
безспорно, че представляват предизборна агитация без да са извършили превод на
същите, за да ангажират административната отговорност на виновните. Безспорно е,
че позитивното задължение за водене на предизборната кампания на българки език,
касае предизборна агитация, тъй като правната норма е уредена в Раздел II озаглавен „Предизборна агитация“, касаещ реда за провеждането и, Глава
дванадесета ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ от ИК. Предвид
изложеното съда счита, че не е извършено административното нарушение, а в
останалата част на административното
обвинение свързана с използването от оратора на думи на език различен от
българския, за които не е разяснен смисълът им същото не е безспорно доказано.
Тежестта на доказване в производството е у АНО.
Съдът счита, че с
процесното НП не са нарушени правата на жалбоподателя по чл. 10 от
ЕКЗПЧОС или по чл. 9 от
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, по чл. 11,
чл. 12
и чл. 22 от
ХОПЕС или други подобни. По някой от повдигнатите спорове относно законодателната уредба се е
произнасял Конституционния съд на Р.България. Безспорно е, че се преследват
политически цели с повдигането на такъв дебат. Преценката на настоящия състав, че
не е необходимо подробно анализиране текстовете на Конституцията на Р.България,
ИК и посочените международни актове за да се обоснове горния извод.
При
анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност въззивния
съд е достигнал до извода за материална
и процесуална незаконосъобразност на АУАН и НП.
Поради гореизложените съображения съда намери
НП за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 1- 354-94/ 26.09.2019г. на Областният управител на Област
Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Силистра в 14 - дневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: