№ 153
гр. Костинброд, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850101158 по описа за 2021 година
„Т.С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Г. С.
срещу В. Д. К., ЕГН ********** и Ц. А. К., ЕГН ********** и двамата от гр.
с., вх. „В“, ап. 43 със сочени : цена на иска : 168.73 / сто шестдесет и осем
лева и шестдесет и три стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на същите съществуването на вземането им в общ размер : 168.73 / сто
шестдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки / лева, от които : 114.09 /
сто и четиринадесет лева и девет стотинки / лева – главница, за периода от
месец 07.2017 до месец 04.2020 г. и 20.79 / двадесет лева и седемдесет и девет
стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.08.2018 г. до
12.07.2021 г., както и за дялово разпределение : 28.38 / двадесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки / лева – главница, за периода от м.06.2018 г. до м.
04.2020 г. и 5.47 / пет лева и четиридесет и седем стотинки / лева – лихва, за
периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 23.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
1
предявен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 922 /2021 г. по
описа на РС – гр. Костинброд длъжниците са подали възражение и е указано
на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да
предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството на съсобственици на
топлоснабдения имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153 от закона за
енергетиката /ЗЕ /, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване на сграда - етажна собственост / СЕС /, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията
и по реда определен с Наредба № 16 – 334 / 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ищецът сочи, че ответниците са използвали за посочения
период доставяната от дружеството ТЕ за имот, находящ се в гр. с., вх. „В“,
ап. 43, абонатен № 432454. Същите са използвали доставяната от ищеца
топлинна енергия за процесния период, но същата не е заплатена. Ищецът
твърди, че между него и ответниците е налице облигационноправна връзка,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен
начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за
процесния период.
Сочи се още в исковата молба, че за процесния период в сила са били
ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в
гр. С.. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ
собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответниците са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
„Т.с.“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 140 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Т.с.“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на наредба №
16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния имот на
2
ответниците са издадени изравнителни сметки, които са приложени като
доказателство към делото, от които се установява, че сумите за ТЕ са
начислени по действителен разход на уредите на дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите
дължат солидарно сумата в общ размер : 168.73 / сто шестдесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки / лева, от които : 114.09 / сто и четиринадесет лева
и девет стотинки / лева – главница, за периода от месец 07.2017 до месец
04.2020 г. и 20.79 / двадесет лева и седемдесет и девет стотинки / лева –
мораторна лихва за забава, за периода от 15.08.2018 г. до 12.07.2021 г., както
и за дялово разпределение : 28.38 / двадесет и осем лева и тридесет и осем
стотинки / лева – главница, за периода от м.06.2018 г. до м. 04.2020 г. и 5.47 /
пет лева и четиридесет и седем стотинки / лева – лихва, за периода от
31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 23.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
Районен съд – гр. Костинброд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1
от ГПК.
Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства, заверени
копия от : извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен
№ 432454, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна
енергия към датата на завеждане на исковата молба; протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за
дялово разпределение; Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр. С. от 2016 г.; нотариален
акт № 105, том II, рег. № 10326, дело № 270 / 2010 г.; ч.гр.д. № 922 / 2021
година, по описа на КРС с издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК; съдебно - счетоводна и съдебно - технически експертизи.
3
Исковата претенция се явява основателна с оглед на посочените в молбата
обстоятелства, представените и събрани по настоящото и приобщеното
частно гражданско дело доказателства, безспорно установяващи дължимостта
на паричните вземания на ищеца към ответниците, което кореспондира
изцяло и със заключението на приетите от съда и неоспорени от страните
съдебно - счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
Съдът счита, че претендираните парични вземания са доказани по
основание и размер. Безспорно е установено, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
Спорно е обстоятелството дали между страните е съществувало валидно
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Ако е учредено вещно право на ползване, неговият титуляр, а не
собственикът следва да се счита за потребител на топлинна енергия. В случая
е доказано, че ответниците са титуляри на вещно право на собственост върху
процесното жилище, видно от представения по делото нотариален акт. Ето
защо фактът дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е без
значение - достатъчно е да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
При това той остава такъв потребител дори и да прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Това означава,
че е налице валидно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
4
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги
е приела изрично, съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Публикуването на общите условия е доказано с представените по делото
копия от печатни материали от всекидневници. Точното количество на
доставена топлинна енергия в сградата и в частност, в жилището на
ответника е обуславящо за доказване на размера на иска. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ и
представените доказателства отговаря на метрологичните изисквания.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е
извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран
в действащата през периода нормативна уредба.
От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния
случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми по издадените
фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и
изравнителните сметки.
Също така ответниците оспорват основанието за дължимост на сумите,
размера в погасителната давност, както и основанието за лихви и дялово
разпределение, а в другата част на задължението не оспорват размера.
Съдът счита за основателно направеното с отговора на исковата
възражение за настъпила тригодишна погасителна давност, съгл.чл.111, б.“в“
от ЗЗД за част от претендираните суми по двете главници, като за периода от
01.07.2017 година, а именно : сумата от 57.04 лева – главница за потребена
енергия и 10.39 лева – мораторна лихваза потребената енергия, 14.49 лева –
главница за дялово разпределение и 2.73 лева – лихва за него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено
съществуването на вземането на ищеца към ответниците така, както е
предявено, с изключение на уважените части за намаляване на сумите и
периодите за ТЕ и ДР по уваженото от съда възражение за настъпила
частична погасителна тригодишна давност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците
5
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски по двете производства, както следва: в размер на 950.00 /
деветстотин и петдесет / лева, съобразно уважената част от исковите
претенции.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. К., ЕГН
********** и Ц. А. К., ЕГН ********** и двамата от гр. с., вх. „В“, ап. 43
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „К.”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от А.
С. А. – изпълнителен директор, за следните суми : 57.05 / петдесет и седем
лева и пет стотинки / лева, за периода от 30.06.2018 г. до .04.2020 година по
главницата за ТЕ и 10.40 / десет лева и четиридесет стотинки / лева
представляваща лихва по тази главница за периода от 15.08.2018 г. до
12.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
подаване на заявлението пред съда – 23.07.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумите от : 14.19 / четиринадесет лева и деветнадесет стотинки / лева,
за периода от 30.06.2018 г.до .04.2020 година по главницата за ДР и 2.74 / два
лева и седемдесет и четири стотинки / лева, представляваща лихва по тази
главница за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението пред съда –
23.07.2021 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите за
сумите до разликата над гореприсъдените : до 114.09 лева, за главницата за
ТЕ и до 20.79 лева за лихвата по тази главница за периода от 15.08.2018 г. до
12.07.2021 г., както и за сумите до : 28.38 лева за главницата за ДР и до 5.47
лева за лихвата по тази главница, за периода от 31.07.2018 г. до 12.07.2021 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН ********** и Ц. А. К., ЕГН ********** и двамата
от гр. с., вх. „В“, ап. 43 на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплатят на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „К.”,
ул.”Я.” № 23Б, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор
направените разноски по двете производства, в размер на 950.00 / деветстотин
и петдесет / лева, съобразно уважената част от исковите претенции.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7