№ 1088
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100100533 по описа за 2023 година
Образувано е по предявени от Н. С. Р. срещу Гаранционен фонд, обективно
съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 70000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24,10,2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 9345,00лв.,
обезщетение за имуществени вреди във връзка с проведено лечение, ведно със законната
лихва от 24,10,2022г. до окончателното изплащане на вземането, причинени по повод ПТП,
настъпило на 13,09,2022 г. в гр. София на бул. „*******
Релевират се доводи, че на 13,09,2022г., около 1:50ч. в гр. София, лек автомобил
„Шевролет Каптива“, с рег. № *******, управляван от Д. В. М., движещ се по бул. „Захари
Стоянов“, с посока на движението от бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Добринова скала“, в
района на бл. ******* е навлязъл в насрещното платно и е самокатастрофирал в
паркиралите от лявата страна на булеварда автомобили. При произшествието е пострадала
ищцата, която е била пътник в процесния автомобил. В резултат на процесното ПТП,
ищцата е понеслa телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Ищцата е била хоспитализарана в периода от
13,09,2022 г. до 19,09,2022 г., като на 15,09,2022 г. е била оперирана. Към настоящия момент
все още не е възстановена. Поддържа се, че във връзка с проведеното от нея лечение са
извършени разходи в размер на 9345,00лв. Твърди се, че по отношение на лек автомобил
„Шевролет Каптива“, рег. № ******* не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, поради което ответникът е процесуално и материалноправно
легитимиран.
1
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва изложения в исковата молба механизъм за настъпване на процесното
произшествие. Поддържа, че констативният протокол за ПТП в частта относно механизма на
произшествието не се ползва с материална доказателствена сила. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че тя е
пътувала без поставен колан, съгласила се е да пътува при алкохолно/наркотично повлиян
водач, както и че самата тя е употребила алкохол/наркотични вещества. При условията на
евентуалност сочи на прекомерност на претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди и неотговарящ на принципа за справедливост. Оспорва претенцията
за законна лихва, тъй като фондът не е бил състояние да се произнесе по заявената пред него
претенция, поради това че въпреки дадените указания, ищцата не е представила нужните
документи.
Третото лице помагач- Д. В. М. оспорва исковата претенция.
Предявен е и при условията на евентуалност обратен иск от Гаранционен фонд срещу
Д. В. М., с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. чл. 219 , ал. 3 от ГПК, за заплащане
на суми в размер на 70000,00 лв. и 9345 лв., представляващи размери на обезщетения, които
Гаранционният фонд евентуално бъде осъден да заплати на Н. С. Р. по повод процесното
ПТП. Поддържа се, че към датата на произшествието за процесното МПС не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което водачът
на автомобила следва да възстанови на фонда, изплатените от него обезщетения по повод
увреждането. Претендира разноски по обратния иск.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна по обратния иск, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва, че процесното произшествие е настъпило по нейна вина.
Оспорва причинната връзка между произшествието и твърдените вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен протокол № К-451 от 13,09,2022 г. /л. 8/, на 13,09,2022 г., около
01.50 часа в гр. София, на бул. „Захари Стоянов“, в района бл. № ******* е настъпило ПТП
между шест леки автомобила, сред които лек автомобил „Шевролет Каптива“, рег. №
*******, управляван от Д. В. М.. Посочено е, че пострадал е пътникът в посочения
автомобил – ищцата Н. С. Р..
От заключението назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, което
като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на
2
съдебния акт /л. 143/ се установява следният механизъм на процесното ПТП: настъпило е в
гр. София на бул. „Захари Стоянов“ на прав пътен участък. Бул. „Захари Стоянов“ се състои
от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в
тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил
„Шевролет“ се е движел по бул. „Захари Стоянов” в лявата пътна лента с посока от бул.
Панчо Владигеров към бул. Добринова скала със скорост на движение 80 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, по неустановени причини, водачът на
автомобила е отклонил движението си вляво със завъртане на кормилото на автомобила.
Вследствие на действията на водача, л.а. Шевролет се е отклонил в ляво, като е преминал
върху двете пътни ленти за насрещно движение и е напуснал платното за движение вляво. В
следващия момент л.а. Шевролет с предната си челна част се е ударил в паркиран
перпендикулярно на платното за движение л.а. Фиат, в дясната му предна, странична част.
Вследствие на удара л.а. Фиат е бил изтласкан в посоката на движение на л.а. Шевролет,
като е достигнал до паркирания от лявата му страна л.а. Тойота. Аналогично л.а. Тойота
също е бил изтласкан в посоката на движение на л.а. Шевролет, като е достигнал да л.а.
Рено, респективно л.а. Опел и л.а. Фолксваген. След първоначалния удар задната част на л.а.
Шевролет се е завъртяла на дясно, като автомобилът се е отклонил на дясно, връщайки се
върху пътната лента за насрещното му движение. Когато се е установил л.а. Шевролет,
предната част е сочила посоката, от която е подходил преди настъпилото ПТП. Причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Шевролет“, който
отклонил управлявания от него автомобил вляво, при което е напуснал платното за
движение, достигайки до паркиралите автомобили и реализирал удари в тях. Автомобилът е
бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници, включително и на
задната седалка.
Във връзка с показанията на свидетеля Х., в открито съдебно заседание от 30,10,2023
г. вещото лице посочва, че при завършена маневра – обратен завой от другия автомобил, за
който се съобщава, би било логично третото лице помагач да предприеме завой надясно, а
не наляво. И в тази хипотеза, причина за настъпването на ПТП са техническите действия на
водача на процесния автомобил, който е отклонил автомобила вляво. В тази хипотеза, той е
следвало да направи опит да спре, а не да предприема маневри. В случая няма данни за
аварийно спиране. Посочва, че при първоначалния удар, тялото на пътника се движи напред,
в следващия момент, когато автомобила започва да се удря ексцентрично и се завърта
започва да действа инерционна сила върху тялото наляво и тялото ще се удари в лявата част
на автомобила при липса на поставен предпазен колан.
От заключението назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което като
компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на
съдебния акт /л. 148/ се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е претърпяла
счупване на долния край на лява раменна кост-вътреставно-лява лакътна става-закрито,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок
3
по- дълъг от 30 дни. Вещото лице посочва, че е проведено комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия. След инцидента ищцата била откарана в УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД. Направени са изследвания, консултации с неврохирург, ортопед, хирург,
кардиолог, поставена е диагноза - счупване на долния край на лява раменна кост,
вътреставно/лява лакътна става/разместено, закрито. Ищцата е хоспитализирана в
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД и на 15,09,22г. е оперирана-кръвно наместване на счупването
на долния край на лява раменна кост и метална фиксация с 3 плаки и винтове. Проведена е
обезболяваща, антибиотична и антикоагулантна терапия. Изписана на 19,09,22г., с
препоръки за ХДР, наблюдение от ОПЛ, продължение на антикоагулантната терапия за още
5 дни, обезболяващи при нужда.
Болките и страданията причинени на пострадалата са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на
раздвижването. И към настоящия момент се оплаква от болки и ограничени движения в лява
лакътна става. В заключението се посочва, че на ищцата предстои ново оперативно лечение-
отстраняване на фиксационния метал с оглед подобряване на обема на движения в лява
лакътна става. Извършените от ищцата разходи, за които са представени счетоводни
документи са били необходими за лечебния и възстановителен процес. Няма установени
травматични увреждания, които да са в резултат на употреба на обезопасителен колан-
коланна травма. В открито съдебно заседание от 30,10,2023 г. вещо лице сочи, че при
ищцата се наблюдават дефицити при движението на лакътната става. Дали ще бъде
възстановена напълно мобилността на ръката се установява след премахване на металната
пластина от ръката й и провеждане на необходимата рехабилитация. Във връзка с
показанията на свидетеля Х. вещото лице посочва, че е възможно травмата да е получена
след като по време на инцидента ищцата инстинктивно е изпънала ръката си, с която е поела
удара. В този случай, костите се връщат назад и се получава вътрешноставна травма. Излага
мнение, че диагоналната лента на предпазния колан позволява движение напред на тялото 5-
6 см., а напречната задържа седалището на място. В този смисъл, поставянето на предпазен
колан би намалило тежестта на травмата. Посочва, че е възможно в първите моменти след
удара ищцата да не изпита болка, а да усети такава известно време след удара.
От заключението назначената по делото съдебно-медицинска и химическа
експертиза, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт /л. 178/ се установява, че към момента на произшествието
наркотичното вещество кокаин и неговите метаболите са били налични в организма на
третото лице помагач Д. В. М.. В същото време, концентрацията на алкохол в кръвта към
момента на произшествието е възлизала на 1,9 g/L %. В заключението е посочено, че при
констатираната комбинирана употреба на алкохол и кокаин, ефектите от веществата се
видоизменят и се проявяват при по-ниски концентрации и продължават по-дълго време.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Б.Б. Х., чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Дава показания, че е в приятелски
отношения както с ищцата Н. Р., така и с третото лице помагач Д. М.. На процесната дата се
4
намирали в спортен бар до мястото на удара. Посочва, че ищцата е консумирала алкохол.
Свидетелят помолил Д. М. да го закара до дома му. Същата молба отправила и ищцата.
Свидетелят заел предната седалка до шофьора, а ищцата средната задна седалка. На втората
спирка на тройлебус № 7 се намирал спрял автомобил вдясно, който изведнъж предприел
маневра – обратен завой, без да подаде сигнал за това или да обозначи намерението си.
Автомобилът се намирал на около 15 м. от тях. С оглед избягването на удара, Д. М. завила
рязко, колата поднесла и се ударила в паркираните в близост автомобили. Ищцата слезнала
от автомобила и след няколко крачки се залюляла и паднала на лявата си страна, върху
ръката си. Свидетелят й помогнал да се изправи, след което тя се оплакала, че ръката я боли.
Дава показания, че след произшествието е комуникирал с ищцата, като тя не му е споделяла
за страх да се вози в коли. Бил свидетел как тя е посещавала нощни заведения и се
забавлявала без проблем. В социалните медии публикувала снимки и клипове, в които
управлява и се вози в автомобили. Виждал я също как ползва лявата си ръка без
затруднения или оплакване. Свидетелят посочва, че през цялата вечер той, ищцата и третото
лице помагач били на една маса.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. С.Ю. Р. – майка на
ищцата чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществените вреди за ищцата.
По делото са депозирани обяснения от ищцата по реда на чл. 176 от ГПК. Посочва, че
се познава с Д. В. М.. В деня на инцидента са били заедно на една маса, като тя е видяла, че
Д. М. е изпила единствено една чаша вино. След този момент обаче ищцата напуснала
помещението за известно време от вечерта, след което се срещнала с Д. М. пред заведението
заедно с друг мъж, който е бил техен общ приятел. Те поканили ищцата да ги придружи,
като приятелят й я уверил, че той ще управлява автомобила. Дава показания, че се е
намирала на задна лява седалка. Между момента, в който е видяла Д. М. да консумира
алкохол и самото ПТП изминали пет часа.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв..чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и
обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република
България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за
основателна. От изслушаната САТЕ се установи да е налице осъществено виновно и
5
противоправно деяние от страна на водача лек автомобил „Шевролет Каптива“, рег. №
******* - Д. В. М., която е нарушила нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ДВ, бр.84/2021год./,
като е превишила максимално допустимата скорост от 50 км/ч в процесния участък,
движейки се с 80 км/ч, както и на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявала МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и след употреба на наркотични
вещества.
Дори да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Х. за наличието на автомобил,
разположен от дясно по посоката на движение на МПС, управлявано от М., който е
предприел маневра обратен завой, изводите на съда за осъществено противоправно деяние
не се променят, тъй като при възникнала опасност за водача същия има задължение да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Видно от заключението на вещото лице, Д. М. не е предприела аварийно
спиране, а завой наляво като е преминала през лентите за насрещно движение. От друга
страна, тя е управлявала автомобила с превишена скорост, като е била под въздействието на
алкохол и наркотици, което е намалило възможността да овладее автомобила. Д. М. и
водачът на неустановеният автомобил биха били съизвършители на увреждането, което
обосновава солидарната им отговорност по смисъла на чл. 53 от ЗЗД, което е без значение
за отговорността спрямо пострадалото лице, което може да иска от всеки от тях заплащане
на дължимото обезщетение. Техният конкретен принос за настъпване на вредоносния
резултат касае вътрешните им отношение и попада извън предмета на делото.
Налице са и предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ - по делото не се спори,
че по отношение на процесния автомобил не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Заявено е искане от страна на
правоимащото лице за обезщетение по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ, по което липса на
плащане, поради което Гаранционният фонд е пасивно, материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Установява се и настъпването на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
6
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на настъпилото произшествие.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 30000,00лв.
При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания – счупване на долния край на лява раменна кост-вътреставно-лява лакътна
става-закрито; проведената операция върху ръката на ищцата; възстановителният период от
около 3 месеца, като при определяне на същия съдът съобрази датата на последния
контролен преглед на 15,10,2022 г. и назначената рентгенография 6 седмици след
операцията, както и нуждата от рехабилитация; непълното възстановяване на ръката на
ищцата, като се констатират дефицити при сгъването и разгъването й, както и предстоящата
операция за премахване на фиксиращ метална платка; обстоятелството, че е увредена лявата
ръка на ищцата, което несъмнено е довело до битови неудобства и трудности при
обслужването, без обаче да се кредитират показанията на свидетелката Р. за пълна
невъзможност ищцата да се обслужва в продължение на шест месеца; изпитваните болки,
които са били най-силни непосредствено след увреждането, след операцията и в началото на
раздвижването; предизвиканите от внезапното травматично увреждане негативните
преживявания, изразяващи се в уплаха, стрес и тревожност. От друга страна съдът взема
предвид младата възраст на ищцата, която спомага както за по-бързото и пълно
възстановяване на травмата, така и за преодоляване на отрицателните емоции във връзка с
произшествието. С оглед икономическата конюнктура в страната към датата на събитието,
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост
7
съобразно чл. 52 от ЗЗД.
На ищцата следва да се присъди и обезщетение за търпените от нея имуществени
вреди от разходи във връзка с лечението й. Вещото лице по назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза посочва, че всички претендирани разходи са направени във връзка с
телесните увреждания, настъпили по време на процесното ПТП. Не следва да бъдат приети
обаче разходите за избор на екип по фактура *********/27,09,2022 г. в размер на 900 лв. и
самостоятелна стая по фактура № *********/27,09,2022 г. в размер на 720 лв., както и
преглед при хабилитирано лице по фактура 55/22,10,2022 г. в размер на 900 лв. Макара и
във връзка с процесното произшествие същите не са изначално присъщи за осъществяване
на възстановяването на ищцата като избор на екип и самостоятелна стая. Предполага се
пострадалата да би могла да получи необходимата медицинска грижа, независимо от избора
на екип и самостоятелно настаняване. Що се касае до преглед при хабилитирано лице и
манипулация на стойност 900,00лв., не се установи какви обстоятелства са наложили
допълнителна консултация и каква манипулация е извършена с оглед преценка връзката й с
възстановяването. Ето защо размерът на обезщетението за имуществени вреди възлиза на
6825,00 лв.
Съдът намира релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, която е предприела пътуване при водач, за когото е знаела, че е
употребил алкохол за основателно. От назначената по делото комплексна съдебно-
медицинска и химическа експертиза се установява комбинирана употреба на кокаин и
алкохол с концентрация от 1,9 g/L %. От дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения от
страна на ищцата и показанията на свидетеля Х. се установява, че ищцата и третото лице
помагач М. са се намирали заедно в едно заведение. Не могат да бъдат приети твърденията
на ищцата, че тя в даден момент е напуснала в заведението, след което се е срещнала с Д. М.
4 часа по-късно. По делото не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения, а
и същите противоречат на показанията на свидетеля Х.. Още повече, в конкретния случай,
към момента на произшествието Д. М. е имала концентрация на алкохол в кръвта от 1,9 g/L
%. Трудно би могло да се приеме, че при такава висока концентрация, ищцата не е
възприела нетрезвеното състояние на водача-делинквент, още повече като се вземе предвид
и употребата на кокаин. Така установеното съпричиняване, съдът определя в размер на 30%.
При определяне на същото, съдът съобрази, че не е налице пряко поведение на
пострадалата, довело до процесното ПТП. Делинквента е причинил процесното ПТП при
нарушение и на други правила на ЗДвП, освен употребата на алкохол – движение с
превишена скорост и неправилно управление и неправилно боравене с уредите за
управление на МПС /в посочения смисъл Решение № 50123 от 20.10.2022 г. по т. д. №
1387/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Основателно съдът намира и възражението за съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на ищцата поради липса на поставен предпазен колан. От показанията на
свидетеля Х., така и от липсата на констатирана от съдебно-медицинската експертиза
коланна травма, се установява, че ищцата е била без поставен предпазен колан. Съдът
8
намира за установено, че ищцата е била заела средната задна седалка в автомобила, а не
задна лява, както се твърди в исковата молба. Това от една страна се установява от
показанията на свидетеля Х., а от друга се подкрепя от начина по който е получена травмата
– вътреноставно, след като ищцата е поела удара с изпънатата си ръка. В случай, че тя е
заела задна лява седалка, ищцата не би имала място да изпъне ръката си към момента на
произшествието и да поеме с нея силата на удара. От друга страна, вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза посочва, че първоначалният удар в паркиралите автомобили е
челен, поради което и инерционната сила върху тялото на ищцата действа напред, след
което е започнал да завърта, като инерционната сила започва да действа наляво. При този
механизъм на удара, коланът би изпълнил основната си функцията да ограничи движението
на тялото на ищцата напред при първоначалния челен удар, а при завъртането на
автомобила да задържи нейното седалището на място, като ограничи движението й вляво. С
оглед на това, съдът намира, че поставянето на колан би намалило движението на тялото на
ищцата вътре в купето на колата, като би било избегнато съприкосновението на лявата й
ръка с вътрешните елементи на автомобила или то би било с по-нисък интензитет, което от
своя страна би предотвратило или намалило сериозността на претърпените увреждания, в
който смисъл са дадените в съдебно заседание разяснения на вещото лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза. Съдът приема съпричиняването да е в размер на 20% при
съобразяване на обстоятелството, че много по-съществен принос в обстоятелствата за
реализиране на събитието има водачът на МПС, в което е пътувала пострадалата.
Ето защо при приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и общо съпричиняване от 50 %,
дължимото обезщетение за неимуществени е в размер на 15000,00 лв., а за имуществени
вреди - 3412,50 лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика по приложението на чл. 497
от КЗ, към който препраща чл. 558, ал. 1, изр. второ от КЗ, се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-24,10,2022 г., като за периода от уведомяването до изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 24,01,2023 г., отговорността на фонда е обусловена от чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на, ал. 3 от КЗ доколкото
обезпечава отговорността за лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този
случай от фонда се плащат лихвите за забава, дължими от делинквента, считано от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. След срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ фондът отговаря за собствената си
забава. Горните изводи са обективирани в Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018
г. - I Т. О., Решение № 79/04.082022 г. по т.д. № 967/2021 г. - I Т. О., Решение №
50135/11.11.2022 г. по т.д. № 2026/2021 г. - I Т. О., Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. №
2530/2021 г. - I Т. О. и др.
Възражението на ответника за недължимост на лихва за забава е неоснователно. Със
заявлението за изплащане на обезщетение ищцата е представила документи, от които може
да се прецени в достатъчна степен възникването на правото на обезщетение на ищцата.
9
Представени са Констативен протокол за настъпване № 451/13,09,2022 г., с който се
установява настъпването и механизма на произшествието, издадена на ищцата епикриза, в
която са описани настъпилите телесни увреждания, като е посочена банкова сметка, по която
да бъде заплатено обезщетението. Отделно от изложеното, съгласно чл. 107, ал. 1 от КЗ за
установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него,
Гаранционният фонд има право да получи необходимата информация, съхранявана от
органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите
държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат
право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от
документи, включително когато исканата информация е част от материалите по досъдебното
производство. Така той е можел сам да провери дали е било налице основание за заплащане
на застрахователно обезщетение.
По иска с пр.кв..чл. 558, ал. 7 от КЗ.
Предвид основателност на исковата претенция срещу ответника е налице
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност
обратен иск от Гаранционния фонд срещу Д. В. М.. Съгласно нормата на чл. 558, ал. 7 от КЗ
след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. Следователно, за да се ангажира
отговорността на ответника следва да бъде установено наличието на деликтно
правоотношение, във връзка с което да е ангажирана отговорността на Гаранционния фонд
на някое от посочените в чл. 557, ал. 1 и 2 от КЗ основания. За основателността на
предявения в условията на евентуалност иск не е необходимо в рамките на настоящото
производство да се установи, че ищецът е изпълнил задължението си към пострадалия, тъй
като в случая се създава условно изпълнително основание - то възниква при условие, че
ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия.
Визираните по-горе елементи от фактическия състав на правната норма съдът намира
за установени. Налице е осъществено противоправно деяние от ответника по обратния иск,
причинил виновно ПТП от 13,09,2022 г., във връзка с което е ангажирана отговорността на
Гаранционния фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, поради липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от ответника по
обратния иск автомобил. Ето защо ответницата по обратния иск следва да бъде осъдена да
възстанови на Гаранционния фонд сумите за които е осъден, при условие, че заплати същите
на ищцата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда.
Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 810,10
лв., от които - 736,50 лв.- държавна такса и 73,60 лв. -в.л.
10
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер на
932,52лв. от общо 1227,00лв., от които 1022,00лв. – депозити за вещи лица, 5,00лв.-СУ и
200,00лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Я. Д. Д. се дължи адв.хонарар, който съобразно
уважената част от исковата претенция е в размер на 1609,44лв. от общия размер от
6997,60лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
Разноски на трето лице помагач на осн.чл.78, ал.10 от ГПК разноски не се дължат.
На ищеца по ОИ на осн.чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски за държавна такса в
размер на 736,50лв. –д.т. и 100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София ул.
******* да заплати на Н. С. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ №
*******, вляво, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 15000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП,
настъпило на 13,09,2022 г. в гр. София на бул. „******* предизвикано от Д. В. М. – водач на
лек автомобил, по отношение на който не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 24,10,2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
15000,00лв. до пълния предявен размер от 70000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София ул.
******* да заплати на Н. С. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ №
*******, вляво, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, сумата от 3412,50 лв.,
обезщетение за имуществени вреди във връзка с проведено от ищцата лечение, ведно със
законната лихва от 24,10,2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска над 3412,50лв. до пълния предявен размер от 9345,00 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, съд. адрес: гр. София, бул. „******* III“ №
******* да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София ул.
*******, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, сумата от 15000,00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 3412,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 24,10,2022 г. до изплащане на вземанията, при
условие, че Гаранционен фонд заплати на Н. С. Р., ЕГН **********, присъдените по
исковете застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и лихва.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление гр. София ул.
******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от
11
ГПК сумата от 810,10лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление гр. София ул.
******* да заплати на адв. Я. Д. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 1609,44лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. С. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******“ №
*******, вляво да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление гр. София
ул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 932,52лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, съд. адрес: гр. София, бул. „******* III“ №
******* да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София ул.
*******, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК /по ОИ/ сумата от 736,50лв. – държавна такса и
100,00лв.-юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12