№ 464
гр. **** , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503626 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД – ****, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 260899/27.10.2020 год., постановено по гр.
дело № 6487/2020 год. по описа на РС-****, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****, бул.
****, **** Тауърс- Г, срещу Т. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата Т. П. К. ЕГН ********** с адрес
гр. ****, ул. **** дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, бул. ****, **** Таурс – Г сумата от 4082, 53 лева,
представляваща главница за неплатена електрическа енергия за периода 25.10.2017г. до
24.10.2018г., за остойностяването на която е издадена фактура № *********/01.10.2019г. за
обект аб. № **********, находящ се в гр. ****, ул. „****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 125, 88 лева, представляваща обезщетение за
́
забава върху главницата за периода от 12.10.2019г. до 30.01.2020г., за които суми е издадена
заповед № 1149/27.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 2613/2020г. на РС-****.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски, вкл. и разноските за заповедното производство.
В писмен отговор, подаден срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Т. П. К.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита първоинстанционното решение за
1
правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
си.
В съдебно заседание въззиваемата Т. П. К., не се явява, не изпраща представител; в
писмено становище от 04.02.2021 год. оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор,
претендира разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, обуславящи
неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред РС-**** е образувано по предявени от „Енерго-Про Продажби“
АД, със седалище гр. **** срещу Т. П. К. от гр. **** по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата Т. П. К.
от гр. **** дължи на ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр.
**** сумата от 4082, 53 лева, представляваща главница за неплатена електрическа енергия за
периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. ****, ул. ****
с аб. № **********, за която сума е издадена фактура с № **********/01.10.2019 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда (25.02.2020 год.) до окончателното и изплащане,
́
както и сумата от 125, 88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 4082, 53 лева за периода 12.10.2019г. до 30.01.2020г., за които суми в
полза на ищеца е издадена заповед № 1149/27.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2613/2020г. на РС-****.
Ищецът навежда следните твърдения: С ответницата са в договорни отношения за
доставка и продажба на ел. енергия, по който дружеството изпълнява добросъвестно и точно
поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в
обект с аб. № **********, находящ се в гр. ****, ул. **** На 24.10.2018 год. е извършена
техническа проверка на електромера, измерващ доставяните до обекта на ответницата
количества ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано
количество ел. енергия от 21517 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за
търговски отчет. Количеството ел. енергия от 21517 кВтч е било потребено от обекта на
ответницата, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на
електромера е установила осъществена нерегламентирана намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел. енергия от 21517 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 21517 кВтч е остойностено
с фактура № **********/01.10.2019 год. и е в размер на сумата от 4082, 53 лева. Падежът на
задължението за плащане на горната сума е настъпил на 11.10.2019г., поради което и от
следващия ден ответницата е изпаднала в забава за плащането на сумата. Размерът на
сумата, съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за плащане на
главницата от 4082, 53 лева за периода 12.10.2019 год. – 30.01.2020 год. е 125, 88 лева.
За удовлетворяване на вземанията му, в полза на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1149/27.02.2020 год. по ч.
гр. дело № 2613/2020 по описа на РС-****. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът –
ответницата в настоящото производство – е възразил писмено срещу издадената заповед за
изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за
установяване на вземането му към ответницата.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и настоява да бъде уважен.
2
Претендира присъждане на разноски.
В писмен, отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответницата Т. П. К. от гр. **** чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита, че
са неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на ел. енергия за обект, в който
потребената ел. енергия се измерва от СТИ с фабр. № 1114021666180487. Твърди, че не е
потребила процесното количество ел. енергия, поради което и не дължи плащане на цената
му. Твърди, че процесното количество ел. енергия е служебно начислено, а не от реален
отчет на показания на СТИ. Навежда, че липсва основание за начисляването и и оспорва да е
́
правилно определена по размер, вкл. цената да е определена съобразно решение на КЕВР.
Посочва, че към датата на извършване на проверката липсва основание ищецът да извършва
корекции, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г. решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. №
2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ (2013 г) с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл.
51. Счита, че останалите като действащи разпоредби на ПИКЕЕ (2013 г) не покриват
изискването за наличие на действащи правила съгласно изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
тъй като са недостатъчни да регламентират основните положения, които законът изисква да
бъдат нормативно определени. Излага доводи, че останалите като действащи разпоредби
регламентират единствено начина на изчисление на ел. енергията при неизмерването и,
́
неправилно и/или неточно измерване. Същевременно, с влезли в сила решения на ВАС по
адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-
06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на ищцовото дружество, както и тези
на електроразпределителното дружество. Т. е., действащи към датата на проверката на
електромера (24.10.2018 год.) са били ОУ на дружеството-ищец от 2007 г., които обаче не
били съобразени с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като неравноправни
се явяват нищожни. Оспорва приложението на чл. 50 ПИКЕЕ (2013 год.), тъй като в случая
липсва разлика между данни на СТИ за дневна и нощна тарифа и въведеното в
информационната база данни на дружеството. Сочи, че е налице неизпълнение от страна на
електроразпределителното дружество (“Електроразпределение Север“ АД-****) на
задължението му да извършва периодични проверки на СТИ съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИ,
поради което и липсва основание да се приеме, че неизправността му се дължи на поведение
на потребителя. Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното: От представената справка от Служба по
вписванията се установява, че от 1994 година ответницата е собственик на имот – жилище,
находящо се в гр. ****, ул. ****
Според представен на л. 11–12 от делото на РС-**** констативен протокол №
1105109/24.10.2018 год. на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-**** са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216 6618
0487, монтиран на обект на потребление с аб. № **********, находящ се в гр. ****, ж. к.
**** **** при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 2905 кВтч;
1.8.2 – 10039 кВтч; 1.8.3 – 21517 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и 1.8.0 – 34462 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507657 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни
адреси, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО **** метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 2234/25.09.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да
се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 21517 кВтч. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
ел. енергия.
3
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 21517 кВтч за периода 25.10.2017
год. – 24.10.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с
№ **********/01.10.2019 год. за сумата от 4082, 53 лева, с посочен във фактурата срок за
плащане на сумата – 11.10.2019 год.
От протокол № 1093941/16.05.2016 год. за монтаж/демонтаж на електромер (л. 26 от
делото на РС-****) е видно, че на посочената дата на обекта на потребление с аб. №
**********, находящ се в гр. ****, ж. к. **** **** е монтиран електромера с фабричен
номер 1114 0216 6618 0487. В протокола не е отразено какви са били показанията на
електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са само
показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били
нулеви.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, изслушана в първата
инстанция, се установява,че електромерът с фабр. № 1114 0216 6618 0487, монтиран на
обекта на потребление с аб. № **********, находящ се в гр. ****, ж. к. **** **** е настроен
(по заводска настройка) да измерва консумираната ел. енергия по две тарифи – нощна (1.8.1)
и дневна (1.8.2), които тарифи да се визуализират на дисплея. СТИ е в метрологична
годност, монтиран като нов в обекта през 2016г., следователно показанията по всички
тарифи на СТИ (общо десет на брой) следва да са били нулеви. В КП е налице
документиране налично количество ел. енергия в тарифа Т3. В КП липсва констатация за
установена намеса или промяна в схемата на свързване на СТИ, от което в. л. прави извод,
че отчетените в тарифа Т3 количества са доставени и преминали през СТИ. В протокола на
БИМ е документирана намеса в тарифната схема на електромера, която е софтуерна,
осъществява се посредством специализирана техника и парола за достъп до второ ниво и се
изразява във въвеждане на още една тарифа - Т3 към заводските Т1 и Т2, в която става
отчитане на част от преминаващата през СТИ ел. енергия. Начисленото количество ел.
енергия от 21517 кВтч е математически правилно остойностено, но според вещото лице то е
потребено за период от повече от една година.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Установено е по делото, че ответницата е собственик на процесния обект на
потребление с аб. № **********, поради което и настоящият състав приема, че същата е в
договорни отношения с ищеца за продажба на ел. енергия за процесния обект въз основа на
сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с
Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), като съображенията за това са
следните:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012
год. „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б на § 1 от ДР на ЗЕ,
„потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) п отребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с променено понастоящем
наименование „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби" АД,
понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2 потребител на електрическа енергия за
4
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди,
включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго-Про
Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен
срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН България Продажби" АД собственикът или
титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
Според ал. 3 потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред
"Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител
за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби"
АД („Енерго-Про Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и
всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая „потребител”
на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия по
смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е именно ответницата, като собственик на снабдявания с
ел. енергия имот. В този смисъл е и ТР 2/2017 на ОСГК на ВКС на РБългария.
Установено е по делото, че служебното начисляване на допълнителни количества ел.
енергия за обекта на ответницата е извършено по реда и при условията на обнародваните в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила
от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на
КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год.) в съответствие
с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от
ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на
ответницата на дата 24.10.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51
от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017
г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ответницата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ
(2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните
Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на
Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1,
т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни
количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката
на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация,
изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател
(хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия
и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ),
надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
5
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 21517 кВтч е действително доставено от ищеца и потребено от
обекта на ответницата по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0216 6618
0487, монтиран на обекта на ответницата на дата 16.05.2016 год. регистър 1.8.3 е бил с
нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за
търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. Няма и
данни, какви са били и показанията на регистър 1.8.0 (т. нар. „сумарен“ регистър, в който се
записва цялото количество преминала през електромера електрическа енергия) за да може да
се прецени дали показанията на този регистър са съответствали на сбора от показанията на
регистри 1.8.1 и 1.8.2 при монтажа на електромера или не.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта му, в която то посочва, че
след като при монтажа на електромера през 2016 год. същият е бил нов, произведен е през
2016 год., през същата година е преминал и първоначална метрологична проверка и след
като при монтажа на електромера показанията на активираните за търговски отчет тарифи –
1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, то следва да се приеме, че и показанията на останалите тарифи
също са били нулеви. По същността си това е предположение. Без данни за показанията на
електромера по всички регистри (тарифи) при неговия монтаж (например в протокола за
монтаж от служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-**** или в протокола от
първичната метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ.
преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри (тарифи) 1.8.3
и 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при
монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т.
нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и
от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-****, както например това е сторено
при монтажа на дата 24.10.2018 год. на електромера с фабр. № 1127 0218 0400 6271,
монтиран на мястото на процесния), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и
категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия
от 21517 кВтч в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от обекта на ответницата, но неотчетена при
регулярните месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 4082, 53 лева, представляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г., за обект аб. № **********,
находящ се в гр. ****, ул. „****, за която сума ответното дружество е издало фактура №
*********/01.10.2019г. е недължима. С оглед недължимостта на главницата, сумата от 125,
88 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
12.10.2019г. до 30.01.2020г., също е недължима.
Исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 520 лева за заплатено
6
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата адвокатско възнаграждение от 520 лева е неоснователно, доколкото същото е в
рамките на установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260899/27.10.2020 год., постановено по гр. дело № 6487/2020
год. по описа на РС-****, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****, бул. ****, **** Тауърс- Г,
срещу Т. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата Т. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. **** дължи на
ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ****, бул. ****, **** Таурс – Г сумата от 4082, 53 лева, представляваща главница за
неплатена електрическа енергия за периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г., за остойностяването
на която е издадена фактура № *********/01.10.2019г. за обект аб. № **********, находящ
се в гр. ****, ул. „****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.02.2020г. до окончателното и изплащане, както и
́
сумата от 125, 88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 12.10.2019г. до 30.01.2020г., за които суми е издадена заповед № 1149/27.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 2613/2020г. на РС-****;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, **** Тауърс – Г, да заплати на Т.
П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ****, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
520 лева (петстотин и двадесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7