РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330110459 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С. С. А. се твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 11.07.2018
г. – 07.02.2022 г., имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 977.82 лева. За потребените
количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата, в размер на 131.20 лева, за периода 30.09.2018 г. – 31.01.2022
г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни
общи условия. В имота на потребителя нямало поставено измервателно устройство за
този период, поради което ВиК услугите били определяни на основание чл.25, ал.8 от
Общите условия. Ответникът имал качеството на потребител на услугите като
собственик/ползвател на водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че предвид
неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 3772 по описа на ПРС за
2022 г. била издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 ГПК за посочените суми,
1
ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес
да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението, а именно 17.03.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 3772 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед
за изпълнение № 2004 от 18.03.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. С. А.
да заплати на дружеството сумата от 977.82 лева главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 11.07.2018 г. –
07.02.2022 г.; 131.20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
30.09.2018г.-31.01.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 17.03.2022г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
делото в размер на 25.00 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
По делото е приложена справка за неплатени задължения, както и карнета за обект, находящ
се в ***.
По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“,
според което няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ***.
По делото на ищцовата страна е издадено съдебно удостоверение, за снабдяване от *** с
преписка за незаконно строителство за имот в ***, сграда с идентификатор *** на името на
С. С. А. и за снабдяване, ако е налично, с удостоверение за търпимост на сградата. По
делото доказателства в тази насока не са ангажирани, като от изявлението на пълномощника
на ищцовото дружество в съдебно заседание на 10.01.2023г. е видно, че на това име не се
води преписка нито за незаконно строителство, нито има издадено удостоверение за
търпимост.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 3772 по
описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
2
на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото
доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството –
ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.
От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че няма
подадени декларации за процесния недвижим имот. Няма данни и за образувана преписка за
незаконно строителство за имот в *** на името на С. С. А., нито за издадено удостоверение
за търпимост.
Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран
да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик
или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба
имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.
Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.
Няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се
присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен
представител *** срещу С. С. А., ЕГН ********** от *** искове за признаване за
установено, че С. С. А. дължи следните суми - сумата от 977.82 лв. /деветстотин седемдесет
и седем лева и 82 ст./ главница, представляваща неплатени задължения за питейна и
отведена канална вода за периода от 11.07.2018г. – 07.02.2022г. за обект, находящ се в ***,
131.20 лв. /сто тридесет и един лева и 20 ст./ обезщетение за забава за периода 30.09.2018г. –
31.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
17.03.2022г. до окончателното погасяване, предмет на издадената заповед № 2004 от
18.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3772 по
описа на ПРС за 2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4