РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. гр. Хасково, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200507 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 828826-F811307/
28.05.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, при НАП-
Пловдив, с което на „Бохеми 3"ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление– гр.Хасково, м-ст „Кенана“, ул."Полк.Веселин
Вълков"№53, със законен представител Г. С. М., ЕГН **********, за това, че
при извършена проверка на 30.01.2025г. в 20:00ч. на търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Бохеми", с адрес
гр.Хасково, ул.„Полк. Веселин Вълков"№53, стопанисван от „Бохеми 3" ООД
с БУЛСТАТ *********, е установено, че „Бохеми 3“ООД, в качеството си на
лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба
на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите- от изведената
справка КЛЕН и издадения фискален касов бон /ФКБ/ № 0008275 от
28.01.2025г., е установено, че продажбата на стока „сирене" е отразена в
данъчна група "Г"- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група "Б" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2,
изр. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено
1
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000
/хиляда/ лева.
С депозираната пред настоящия съд жалба от представляващия
дружеството- чрез упълномощен процесуален представител, се излагат доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода на
установяване на административното нарушение, така и в хода на
производството по налагане на административното наказание, които са довели
до нарушване правото му на защита. Посочените в НП правни разпоредби не
давали пълно описание на извършеното, за да се определи правилната правна
квалификация. Наведени са доводи и за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят- чрез упълномощения процесуален
представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление. Счита, че не е допуснато административно нарушение, което
да кореспондира с описаните като нарушени материални норми. Претендира
за направените по делото разноски.
Ответната страна- НАП-Пловдив, се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт, като същият счита, че Наказателното постановление е правилно
и законосъобразно, извършеното административно нарушение е установено и
доказано по безспорен начин, също така е спазена законовата процедура по
неговото установяване и издаване. Пледира за потвърждаване на издаденото
наказателно постановление и за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно пледира за
прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.01.2025г. служителите на НАП-Пловдив- М. Л. Т. и Д. С. Д., във връзка
с изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на търговски
обект - ресторант „БОХЕМИ", с адрес гр.Хасково, ул.„Полк. Веселин
Вълков"№53, стопанисван от „Бохеми 3" ООД, БУЛСТАТ *********. В 22:30
часа те посетили търговския обект и направили контролна покупка преди да
се легитимират. За направената покупка им била издадена фискална касова
бележка. След като се легитимирали на представител на дружеството-
стопанисващо търговския обект– Г. М.- управител, пристъпили към
извършване на проверка. При извършваната такава установили налично в
обекта един брой функциониращо фискално устройство „Datecs DP-150MX",
рег.№ 4630098/24.04.2023г., с ИН на ФУ DT944059 и ИН на ФП 02944059.
Била изведена справка КЛЕН от фискалното устройство, от който контролните
органи установили, че в издадения фискален касов бон № 0008275 от
28.01.2025г., продажбата на стока „сирене" е отразена в данъчна група "Г"- за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност, вместо в данъчна група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
За констатираното нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., на 20.02.2025г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер. AN, № F811307/20.02.2025г., който бил
връчен на законния представител на дружеството на същата дата. Управителят
Г. М. не описала възражения против констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.05.2025г. било издадено
процесното НП. Същото било връчено на 11.06.2025г., а жалбата против него е
2
депозирана на 23.06.2025г.- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Така описаната фактическа обстановка се възприе от съда на база
събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни
доказателства, а именно: НП № 828826-F811307/ 28.05.2025г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, при НАП-Пловдив; АУАН сер. AN №
F811307/20.02.2025г.; Протокол за извършена проверка сер.АА № 0194386/
30.01.2025г.; останалите писмени документи, приети като доказателства по
делото, както и от показанията на изслушаните в съдебни заседания свидетели
М. Л. Т. и Д. С. Д..
Изслушани в хода на съдебното производство бяха свидетелските показания
на двама свидетели. Свидетелят Т.- проверяващ и актосъставител обяснява
механизма за извършване на проверката и констатациите от същата, както и за
последвалата проверка, както и отстраняването на констатираното нарушение
на следващия ден, след като е било извършено, както и ден преди да бъде
извършена проверката.
Свидетелят по установяване на нарушението и съставянето на акта Д.
потвърждава в показанията си така констатираната фактическа обстановка по
проверката.
Така изложените свидетелски показания се подкрепят от приобщените към
делото писмени доказателства, непротиворечиво описват фактическата
обстановка, поради което съдът изцяло ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от
правна страна следното:
С процесното наказателното постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1
от ЗДДС, за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, а именно не регистриране на
всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на
продажбите.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. По отношение на тяхното съдържание обаче,
настоящият съд счита, че не са спазени разпоредбите на ЗАНН, като е налице
несъответствие между фактическите обстоятелства, нарушената материална
норма и санкционната такава, поради което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:
„Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по
чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите:
………………….
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност;“.
Препращащата норма на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС гласи: „ Министърът на
3
финансите издава наредба, с която се определят:
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат“.
В процесното наказателно постановление като нарушение е описано
деянието- „..не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по
данъчна група според вида на продажбите“.
На първо място следва да се отбележи, че цитираната разпоредба на чл.27,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е препращаща, доколкото в същата
са отразени стоки и услуги от група „Б“- продажбите на които се облагат с
20% ДДС, без да е конкретизирано какви стоки и услуги попадат в тази група.
В случая не става ясно защо адм.-наказващият орган е приел, че продажбата
на констатирания продукт „сирене“- фигуриращ в издадения фискален касов
бон № 0008275 от 28.01.2025г., е следвало да не е в данъчна група "Г"- за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност, а да е в данъчна група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Именно поради тази
причина е следвало да се опишат препратките към разпоредбите на §15д, ал.1,
т.2 от ДР на ЗДДС и на чл.66а от ЗДДС, в които се пояснява ставката на данъка
по чл.66а и това, че доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се
състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино
и спиртни напитки, включително в случаите по чл.128, до 31 декември 2024 г.
включително.
Неописването на нормите, към които препраща текста на чл.27, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. прави административното обвинение непълно
и неясно.
Следва да се поясни, че за да е установено и доказано едно адм.нарушение,
същото следва да е установено по време, място и начин на извършване, като
безспорно е установен и нарушител, така установената фактическа обстановка
да е правилно отнесена към съответната материална норма, която е нарушена,
а в последствие и към санкционната такава, въз основа на която е наложено
адм.наказание. В случая не е налице съответствие на описаната фактическа
обстановка с разпоредбите на материалните норми- описани като нарушени,
доколкото както вече бе отразено, тези норми са препращащи, а в случая не са
описани материалните норми, към които препраща основният текст. А един
нарушител няма задължение и не следва да се поставя в ситуация сам да
допълва, досглобява и доизяснява административното си обвинение, както и
да тълкува какво всъщност му е обвинението. Същото следва да е ясно, точно,
с описание на всички обстоятелства, които касаят конкретното деяние. В
случая това не е сторено, което се отразява съществено върху правото на
защита на жалбоподателя. Правилно установената фактическа обстановка е
отнесена частично правилно към нарушена разпоредба на материална норма,
доколкото така описаните като нарушени разпоредби не могат да ангажират
конкретна адм.-наказателна отговорност, доколкото без нормите, към които
препращат не могат да обусловят необходимата конкретика на обвинението.
На следващо място следва да се поясни, че материалната норма, която е
4
описана като нарушена наред с основната на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г.- а именно нормата на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, гласи:
„Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат“.
Видно е, че тази норма урежда правомощията на Министъра на финансите
относно издаването на Наредба, и няма как да бъде нарушена от настоящия
жалбоподател. Или в случая така описаната като нарушена материална норма
не изяснява административното обвинение, а напротив- води до объркване,
доколкото е привнесена разпоредба, която няма отношение към действията на
нарушителя, като не може и да бъде нарушена от него.
На следващо място, санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС гласи:
„Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до
2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.“.
Доколкото в обжалваното наказателно постановление е пояснено, че
основанието е според изречение второ, то разпоредбата на ал.1 гласи: „На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4000 лв.“.
Т.е. тази разпоредба препраща към чл.118, ал.1 от ЗДДС, според който: „Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да
получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта.“.
В случая тази разпоредба, към която препраща чл.185, ал.2, изр. второ от
ЗДДС, всъщност не съответства на извършеното нарушение- като установена
фактическа обстановка, а и като разпоредби на описани като нарушени
материални норми.
Описаните разпоредби на чл.185, ал.1 и ал.2 изр. второ от ЗДДС са обвързани
с осъществен състав на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. А такъв
осъществен състав не се установява.
За пълнота следва да се отбележи и възможността за приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като деянието се приеме за маловажен случай
на административно нарушение. Съдържащата се в параграф 1, т.4 от ДР на
ЗАНН легална дефиниция на понятието "маловажен случай", описва такъв,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
5
общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая нарушението е
констатирано като извършено, съответно отстранено на следващия ден, като и
двете действия са били осъществени преди извършване на проверката от
страна на контролните органи. Действително, описано е предупреждение от
22.07.2024г. за преди извършено такова деяние, но в същото време е описано и
че нарушението, предмет на настоящото производство е извършено за първи
път. Наред с това, показанията на разпитаните свидетели установяват, че
единствено този артикул- „сирене“ на стойност 2лв. е бил отразен в
неправилна група, без да са налице други подобни погрешни отразявания към
момента на проверката. Всички тези обстоятелства е следвало да се преценят
за приемане на деянието като маловажен случай.
Поради изложените причини съдът намира, че настоящото НП е издадено при
съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон, които са
довели до накърняване правото на защита за жалбоподателя.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са
налице доказателства за размера на така направените разноски- представен
договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 400 лева като
заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 828826-F811307/ 28.05.2025г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, при НАП-Пловдив, с
което на „Бохеми 3"ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление– гр.Хасково, м-ст „Кенана“, ул."Полк.Веселин Вълков"№53, със
законен представител Г. С. М., ЕГН **********, за това, че при извършена
проверка на 30.01.2025г. в 20:00ч. на търговски обект по смисъла на параграф
1, т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Бохеми", с адрес гр.Хасково, ул.„Полк.
Веселин Вълков"№53, стопанисван от „Бохеми 3" ООД с БУЛСТАТ
*********, е установено, че „Бохеми 3“ООД, в качеството си на лице по чл.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите- от изведената справка
КЛЕН и издадения фискален касов бон /ФКБ/ № 0008275 от 28.01.2025г., е
установено, че продажбата на стока „сирене" е отразена в данъчна група "Г"-
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност, вместо в данъчна група "Б" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, с
6
което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вр. чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева – като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД-НАП-Пловдив на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да
заплати на „Бохеми 3" ООД с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление– гр.Хасково, м-ст „Кенана“, ул."Полк.Веселин Вълков"№53, със
законен представител Г. С. М., ЕГН **********, направените разноски по
делото (АНД 507/2025г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна
инстанция, в размер на 400 (четиристотин) лева – произтичащи от адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
/п/ не се чете
Вярно с
Съдия при Районен
оригинала!
съд – Хасково:
Секретар: Г.
Г.
7