Р Е
Ш Е Н
И Е № 171
гр.Белоградчик,
22.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 206 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВиК-Видин“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В., обл.В., ул.“Ш.“ № … и с ЕИК *********, срещу НП ОЗ № 21/18.07.2019 г. на
Директора на РЗИ-Видин, с което на дружеството е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1000,00 лв., на основание чл.210 ал.3 от Закона за
здравето, за извършено нарушение по чл.5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/.
В
жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се моли същото да
бъде отменено. Изтъква се нарушение на процесуалните правила на ЗАНН – връчване
на съставения по случая АУАН на ненадлежно лице, без представителна власт, с
което е нарушено правото на нарушителя да му бъде връчен акта, също така –
твърди се , че има разминаване в разпоредбите, посочени като нарушени в акта и
в НП, както и че неправилно е приложен Законът за здравето , като основание за
налагане на наказание, тъй като нарушението е определено по нормативен акт,
който е издаден въз основа на друг закон. В с.з. упълномощен представител на ЮЛ
жалбоподател, поддържа жалбата със същите доводи.
Въззиваемата страна, чрез свой представител, моли съда да потвърди НП,
като обосновано и законосъобразно. Твърди, че нарушението е ясно и точно
описано, не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП, не
са накърнени правата на нарушителя, наложеното наказание е в минимален размер, като правилно са
приложени разпоредбите относно самото нарушения и санкцията за него, вкл.
налична е компетентност на актосъставителя и АНО. Счита, че допусната
техническа грешка във връзка с посочване в акта на друг протокол за изпитване,
както и връчването на акта на друго лице като представител на ЮЛ, нарушител –
не са причина да не се издаде НП.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните, и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери следното от фактическа
страна
На 21.05.2019 г. служител на РЗИ-Видин – свид. Е.А.,
инспектор, взел проба
от питейната вода в с. Салаш, обл.Видин, от обект „хранителен магазин“, която
вода била доставяна по централен водоизточник на водопроводната мрежа от „ВиК
Видин“ ЕООД /стопанисващо мрежата/, с цел извършване проверка съответствието на питейната вода с
нормативните изисквания / по микробиологични показатели/ на Наредба № 9 от
16.03.2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели / на
МЗ,МРРБ и МОСВ/. Тази проба
била предадена за изпитване в специалната за това лаборатория на РЗИ-Монтана в
същият ден, от където слез проведеното изпитване, бил получен резултат, отразен
в Протокол за изпитване № 414-П/23.05.2019 г. Резултатът сочел, че в пробата
питейна вода имало наличие на микроорганизми : колиформи – 48+/-5 /100 мл. , при изискване за нулева стойност на 100 мл. вода по този показател.
Поради това, позовавайки се на чл.38 ал.1 от Закона за здравето, Е. А. дори
издал писмено Предписание до „ВиК Видин“ ЕООД / с изх.№ ЗП-00-13 от 05.06.2019
г./, с което указал в срок до 14.06.2019 г. ежедневно да се извършва хлориране
на водата доставяна чрез централния водоизточник в с. Салаш, като се води и
дневник за остатъчния хлор / и за други населени места, но те не са предмет на
делото/. Предписанието било връчено на лице, посочено с три имана, като „Стоян
Велков Стоянов“ – без указване качеството му/длъжност евентуално/ .
На
25.06.2019 г. от свид. Е.А. била взета втора, контролна проба от централния
водоизточник в с.С/, обл.В/, от същия обект – хранителен магазин, и същата била предадена за
изследване в лабораторията в РЗИ-Монтана. На 28.06.2019 г. лабораторията издала
Протокол за изпитване № 587-П от същата дата, в който удостоверила резултата от
изпитването – отново наличие на колиформи със стойност : 70+/-7 колонообразуващи единици на 100 мл .
Микробиологичните показатели за
безопасна и чиста питейна вода, били установени в таблица „А“ на Приложение
№ 1 към чл.3 ал.2 т.2 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели. / Таблица „Б“ на същото Приложение касае
химическите показатели на питейната вода/
Преценявайки на база протоколите за
изпитване на лабораторията в РЗИ-Монтана, че микробиологичните показатели /
колиформите / на пробата от централния водоизточник на водопроводната мрежа в
с.С/, обл.В/, взета повторно – на 25.06.2019 г., отново не съответства на изискванията
на Наредба № 9/16.03.2001 г., свид. А. счел, че
подаваната от „ВиК Видин“ ЕООД вода за питейно-битови цели не е с
нужното качество, то не отговаряло на изискванията /поради установените
отклонения / за показател „колиформи“ . Това поведение е окачествено от Е.А.
като админ. нарушение на чл.5 ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от
16.03.2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели / на
МЗ,МРРБ и МОСВ/. / макар и
да има отбелязване след това на „ЗЗ“, вероятно Законът за здравето/. И на
04.07.2019 г. съставил АУАН № АН-00-8 от същата дата, за посоченото нарушение,
на „ВиК Видин“ ЕООД, в присъствието на един свидетел – свой колега и Гл.инженер
при ЮЛ – нарушител / С. В. С./, поради
отсъствието на управителя. На Стоянов
било връчено и копие от акта, без той да направи възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно Постановление
ОЗ № 21/18.07.2019г. на Директора
на РЗИ-Видин. Същото е
връчено надлежно на представителя на нарушителя – неговият управител Г.В..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
На
първо място, при провеждането на административно-наказателното производство е
допуснато едно много съществено нарушение на правилата по протичането му,
накърняващо правата на нарушителя . Съгласно чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН, АУАН се
предявява на нарушителя, който следва да го подпише, а след това - и да му се
връчи копие от същия. В настоящия случай АУАН е съставен на ЮЛ, като в него
надлежно е вписан и законният представител на това ЮЛ – управителят му, посочен
с три имена и ЕГН. Актът обаче, не е връчен на това лице, а на друго - също
посочено с три имена и качество – длъжност – „гл. инженер“. Съвсем резонно, от страна на жалбоподателя е
направено възражение в тази насока – ненадлежно връчен АУАН. Съгласно
законодателството ни, ЮЛ се представляват на първо място от своите законни
представители – в случая „управител“-я. /възможно е и друго представителство –
за определени действия, допустимо по закон, на основание изрично оправомощаване
– упълномощаване например/. По делото не
бе представено от страна на АНО, длъжен да докаже своите твърдения, че
съставеният от свид. Е.А. е връчен надлежно. Напротив, самият актосъставител е
съзнавал, че предоставя за подпис , а и копие от акта, на друго физическо лице,
не управителя, макар и представило се за работещо в санкционираното ЮЛ. Свидетелят не можа да обоснове съвсем ясно
това свое действие, а твърденията, че му е показан някакъв документ, от който е
преценил, че може да връчи акта и на посоченият Ст.С. – не бяха подкрепени с доказателства. Свидетелят заяви още, че не е
приложил такъв документ към акта по админ. преписка. Доказателство в такава
насока не бе ангажирано и пред съда от страна на АНО, с оглед и оспорването от
страна на жалбоподателя на представителната власт на С. – и в жалбата , и в с.з. По този начин, АНО още в хода на производството
пред самия него, не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН – да
провери дали съставният акт е надлежно предявен на нарушителя, който пропуск на
актосъставителя е бил поправим – законът указва, че в такива случаи АНО връща
акта на актосъставителя за извършване на пропуснатото действие. Съдът счита, че с предявяване на акта и
връчване копие от него на лице, за което не е доказано, че има правото да
подписва и приема подобни документи от името на ЮЛ – адресат, е накърнено
правото на защита на санкционираното лице и доводът на същото, наведен в
жалбата и поддържан в с.з. в тази насока, се явява абсолютно основателен. Не е
доказано обстоятелството дали въобще и кога законният представител на ЮЛ, чиято
отговорност е ангажирана, е разбрал за съставения акт, за да упражни и правото
си да възрази в също законовоопределения , 3 дн. срок, от съставянето /чл.44
ал.1 от ЗАНН/.
Това неспазване правилата по
ангажиране на отговорността на нарушителя и налагането на наказание спрямо
него, е достатъчно и самостоятелно основание, за да се отмени издаденото
НП, като незаконосъобразно.
Въпреки това, съдът отбелязва и
друг порок на проведеното админ. нак. производство пред АНО – актът се
позовава на официални писмени документи - протоколи за изпитване / в частност
втори поред такъв/. Затова и е съставен в присъствието на един само свидетел,
иначе – би било допуснато нарушение на изискването на чл. 40 ал.3 ЗАНН. Този
документ е посочен в акта, а след това и в НП,
като Протокол за изпитване № 586-П/28.06.2019г. на лабораторията за това
при РЗИ-Монтана. Нарушителят е известЕн,
че именно въз основа на това доказателство, се формират фактите по неговото
обвинение, т.е. че срещу установените с него обстоятелства – той трябва да се
защитава. Освен обаче, че в представения
на съда преди с.з. Протокол № 586-П/28.06.19г. /заверено копие от него/ , става
ясно, че той касае изпитване на съвсем друга водна проба, взета от друго
населено място – „с. О.“, то в с.з.
се представи друг Протокол за изпитване, с № 587-П/28.06.2019г. на същата
лаборатория, относим вече към проба, взета от хранителен магазин в с.С., на 25.06.2019 г. Не се и отрича от страна на представителя по делото на
въззиваемата страна, че именно Протокол № 587-П/28.06.19г. е с предмет на
изследване на пробата, за която впоследствие е съставен АУАН №
АН-00-8/04.07.19г. от свид.Е.А. и е издадено обжалваното по делото НП на
директора на РЗИ-Видин. Абсолютно недопустимо е, обаче това разминаване –
упоменаването на съвсем друг документ в акта и НП, обосновал отговорността на
жалбоподателя, а техническа грешка в наказателното, респ. админ. нак.
производства също не е допустима, като оправдаване някои пропуски , било на
актосъставителя, или на самия АНО. Ето защо, при така констатираното от съда
разминаване, обвинението спрямо нарушителя следва да се приеме и за недоказано.
Основателно според съда е и възражението на
санкционираното ЮЛ, че, в АУАН и НП няма абсолютна идентичност на законовите
норми, посочени за нарушени. Докато в акта се твърди нарушение по чл. 5 ал.1
вр. чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели, то в НП – нарушението е допълнено с т.1 и
т.2 на чл.3 ал.2 от Наредбата.
По съществено обаче, е друго
възражение:
Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /на МЗ,МРРБ и МОСВ/ действително не е
издадена на основание Закона за здравето, за да е приложим той, като
санкционен материален закон. Тази Наредба е подзаконов нормативен акт издаден
на осн. чл.135 ал.1 т.3 вр. чл.189 от Закона за водите / §2 от ПЗР на
Наредбата/. Действително, Министърът на здравеопазването участва в издаването
на тази Наредба и упражнява контрол върху качеството на водите / чл.135 ал.1
т.3 и чл.189 от ЗВ/, но този контрол протича именно по реда, предвиден в Закона
за водите – чл.201 ал.7 и ал.8 от него, по повод някои нарушения по Закона за
водите / чл.200 ал.1 т.16 и т.34-37 и др./, и подзаконовите му нормативни
актове.
Ето защо, в случая е неприложим
Законът за здравето, чл.210 ал.1-3, като норма, въз основа на която да се
налага санкция за деяние по Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели. Или нарушението, вменено на жалбоподателя е квалифицирано по Наредба №
9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови
цели , издадена на основание Закона за
водите, а санкцията – наложена
по чл.210 ал.3 от Закона за водите, а санкцията – наложена по чл.210 ал.3 от Закона за здравето, приложим за нарушения при дейности / цитат на тази разпоредба/, осъществявани не „по
здравните изисквания на този закон и
нормативните актове по прилагането му“. /Например „Санитарно-технически
норми и правила за строителство и експлоатация на съоръженията при
водоснабдяване на населените места и промишлеността с питейна вода“, в сила от 26.05.1970 г. Издадени от Министерството на строежите и архитектурата и Министерството на народното здраве, Обн. ДВ. бр. 41 от 26 Май 1970 г., които
действат и към момента и предвиждат задължения за водоснабдителните
предприятия, вкл. при подаване на вода съответна с изискванията на БДС,
лабораторен контрол на качеството на
водата, вкл. химически и бактериологически анализ на водата за пиене,
осъществяван от бившите ХЕИ, после РИОКОЗ - сега РЗИ./
И доколкото Законът за водите, чл.
201 ал.7 и ал.8 , предоставят действително компетентност на длъжностни лица по
Закона за здравето при съставяне на актове, и на директорите на РЗИ за издаване
на НП, то тази тяхна компетентност обхваща нарушенията само по чл.200 ал.1
т.16, т.34-37 и контрол по чл.155а ал.3 т.5 на ЗВодите.
Следователно, при установено и безспорно доказано нарушение ,
изразено в изпълнително деяние „подаване на вода за питейно-битови цели с
качество, неотговарящо на изискванията на Наредбата по чл.135 ал.1 т. 3“ / а това
е именно Наредба № 9 от 16.03.2001 г./, то отговорното лице, доставящото водата
в случая, ще е в нарушение на чл.200
ал.1 т.34 от Закона за водите във вр. с нормите на Наредба № 9 от 16.03.2001 г.
за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели , и санкцията му следва да се наложи на
основание същата законова разпоредба, от органите по чл.201 ал.8 вр.ал.7 от
Закона за водите / а те само като длъжности лица и наказващи органи – се
определят от Закона за здравето /.
Или – неправилно е приложен по
казуса и материалният закон – вместо да се квалифицира и санкционира деянието
по Закона за водите, където си има вменено задължение и санкционна норма, то е
приложен друг нормативен акт – Законът за здравето.
Предвид горното – установените нарушения при прилагане на материалния и
процесуалния закон, съдът намира , че не е необходимо да обсъжда казуса по
същество, като по изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОЗ №
21/18.07.2019г. на Директора на РЗИ-Видин, с което е наложена на „ВиК-Видин“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Видин, обл.Видин, ул.“Широка“ № 18
и с ЕИК *********, "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лв., на
основание чл.210 ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение по чл.5
ал.1 вр. чл.3 ал.1 и ал.2 т.1 и 2 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели / на МЗ,МРРБ и МОСВ/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Видин
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен съдия :