Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 93
гр. Пловдив, 21.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Койчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7064/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на З.Т.Т.,
ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 898 от 04.07.2019г.,
издадено от Заместник- кмет „Обществен
ред” в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4“б“ от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, на З.Т.Т., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 4 Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
В жалбата се сочи, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати множество нарушения на процесуалните
правила, водещи до засягане правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че
описаното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително
фактическо положение, доколкото не са събрани достатъчно данни досежно
авторството на деянието. Изтъква се, че от прочита, както на АУАН, така и на НП
се налага разбирането, че актосъставителят е установил на място, че именно
жалбоподателката е паркирала автомобила, което обаче не отговаря на истината.
Възразява се срещу факта, че на нито една позиция в АУАН и НП не е посочено, че
на жалбоподателката й се налага административно наказание „глоба“, тъй като тя
е собственик на автомобила. Поддържа се, че не е посочена марка на автомобила,
за който се твърди да е неправомерно паркиран, както и други негови
индивидуализиращи белези. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателката редовно призована, не се явява лично, изпраща процесуален
представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по същество
на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител. Оспорва се депозираната
жалба. Излага се становище по същество на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от получаване на препис от
атакуваното наказателно постановление ( същото е получено на 29.10.2019г., а
жалбата е входирана на 01.11.2019г.), произтича от процесуално легитимирано лице,
насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
След запознаване с приобщените по
надлежен ред към делото информационни източници, съдът счита, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателката. Съображенията за
това са следните:
На първо място, следва да се
акцентира върху факта, че е налице неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 41 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив, изрично изключва от
приложното поле на същата всички нарушения, за които е налице изрично и
конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата ( в този смисъл Решение № 2441 от 26.11.2019г.
по к.а.н.д. № 3052/ 2019г., по описа на XXXIII- ти с-в на Административен съд-
Пловдив). Описаното от фактическа страна в АУАН и НП нарушение, разкрива
признаците на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, съответно административното наказание
„глоба“, следва да се наложи на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В случая,
както нарушеният състав, така и основанието, на което се налага
административното наказание са подведени под текстове на Наредбата- чл. 4 „б“ и
чл. 40, ал. 3 от Наредбата. Според настоящия съдебен състав е без значение, че
разпоредбите на ЗДвП и Наредбата, третиращи процесното нарушение имат почти
идентично съдържание. Правилното и точно приложение на материалния закон е
винаги изискване за законосъобразност на АУАН и НП, съобразно нормите на чл.
42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Несъобразяването с тях, рефлектира върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и води до
необходимост от отмяна само на това основание. В случая, предоставянето на
правна квалификация не по реда на ЗДвП, а по реда на Наредбата, е драстично
нарушение, особено в светлината на факта, че самата Наредба ( чл. 41 от същата)
изрично повелява, че не следва да бъде прилагана, щом е налице съответно
нарушение по смисъла на ЗДвП. Нещо повече- в § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл. 99 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП от своя страна, делегира
компетенция на администрацията управляваща пътя, единствено „да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието“. Тоест, самият ЗДвП предоставя единствено
компетентност на органите на Община Пловдив да приемат подзаконов нормативен
акт ( в случая наредба), регламентиращ зоните за платено паркиране, тяхното
администриране и санкциите при незаплащане, но не и да включват други
нарушения, попадащи в обхвата на ЗДвП. Процесното нарушение попада извън
обхвата на Наредбата, доколкото касае неправилно паркиране, което обаче е извън
зоните, които са отредени за заплатено паркиране. Именно и предвид това, то е
следвало да бъде приложен ЗДвП.
На следващо място, настоящият
съдебен състав счита, че не е спазена процедурата по съставяне на АУАН, в
хипотезата, при която първоначално е издаден фиш, прикрепен към моторното
превозно средство. Така, актосъставителят твърди, че на жалбоподателката е
предоставена възможност да попълни декларация, в която да посочи кое е лицето,
което е управлявало МПС на процесната дата. Изтъква и че жалбоподателката е
отказала да я попълни. Така твърденият отказ обаче, не е обективиран в какъвто
и да било документ, представляващ годно доказателство или доказателствено
средство по смисъла на НПК ( намиращ съответно приложение в производството,
развиващо се по реда на ЗАНН). Единствено в приложената по делото докладна
записка от 20.06.2019г., мл. инспектор С.Н. е отразил, че Т. е отказала да
попълни декларация, в която да посочи кое е лицето, което е управлявало МПС на
дата 11.04.2019г. Докладната записка обаче, по своето естество не може да бъде
документ, в който да се обективира годен отказ на лице, сочено като нарушител,
да попълни документ. Докладната записка е вътрешноведомствен документ, като
същият не носи каквато и да било правна стойност, извън пределите на структурата
в рамките на която е изготвен ( в случая МВР). Още по- малко, докладната
записка е в състояние да удостовери обстоятелството, че жалбоподателката Т. е
била поканена, съответно е отказала да попълни декларация по смисъла на чл. 188 ЗДвП. Допълнително, самият актосъставител в разпита си посочва, че за отказът,
обективиран в докладната записка е налице и подпис на свидетел. Прочитът на
докладната записка води до друг извод- същата е подписана единствено от С.Н..
Впоследствие, с докладната записка е бил запознат началник сектор „Общинска
полиция“- Пловдив, но той разбира се, няма качеството на свидетел, възприел
отказа на жалбоподателката да подпише декларацията. Индиция за това, че на
жалбоподателката не й е била предоставена възможност по надлежен ред да попълни
декларация за това кое е лицето, управлявало МПС на дата 11.04.2019г. е и
фактът, че в поканата, адресирана до Т. е посочено, че следва да се яви в с-р
„Общинска полиция“, при инспектор И. П.. Впоследствие обаче, твърденият отказ
да се попълни декларация е обективиран единствено в докладната записка, която
дори не е изготвена от И. П. ( пред когото е следвало да се яви нарушителката),
а от друго лице- С.Н..
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи и че на нито една позиция, както в
АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, не е посочен фактът, че
жалбоподателката е собственик на МПС с рег. № *** и именно в това й качество се
налага административно наказание „глоба“. Действително, разпоредбите на чл. 186,
ал. 3 ЗДвП и чл. 188, ал. 1 ЗДвП разписват изключение от общото правило, че
административнонаказателната отговорност е лична, като позволяват за
извършеното нарушение да бъде наказан собственикът на МПС, без оглед на това
дали е управлявал МПС на съответната дата. За да бъде валидно ангажирана
отговорността на собственика на МПС обаче, то следва в АУАН и НП от фактическа
страна, да не стои каквото и да било съмнение, че на съответното лице му се
налага административно наказание, именно предвид факта, че е собственик на МПС,
с което е извършено нарушение, а не че е автор на самото нарушение. В случая
този пропуск се явява особено съществен, тъй като от прочита на НП, се налага
разбирането, че актосъставителят непосредствено е възприел факта на
неправомерно паркиране от страна на жалбоподателката. Употребеният израз
„Горепосоченото лице паркира вляво на улица с еднопосочно движение“, води
именно до заключение, че жалбоподателката Т. лично е извършила нарушението,
като впоследствие е напуснала автомобила и затова фишът е съставен в
„отсъствието на водач“. Не такава е фактическата обстановка, обрисувана от
актосъставителя в рамките на неговия разпит в ОСЗ, проведено на 29.11.2019г. /
л. 19 гръб/. Изяснява се, че на процесната дата, актосъставителят изобщо не е
възприел кое е лицето, което е паркирало автомобила. В тази връзка, следва да
се изтъкне, че при предоставяне на правната квалификация не е необходимо да се
извършва и привръзка с нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДвП или чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
В процесния случай е било напълно достатъчно да се маркира от фактическа
страна, че лицето, на което се налага административното наказание е собственик
на автомобила, за да не буди каквото и да било съмнение описанието на нарушението.
Предвид изложеното, то
констатираните съществени нарушения на процедурните правила, рефлектират върху законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Не съществува процесуална възможност
констатираните нарушения да бъдат санирани от настоящия съдебен състав, поради
което процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята
цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 898 от 04.07.2019г., издадено
от Заместник- кмет „Обществен ред” в
Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4“б“ от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, на З.Т.Т., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 4 Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив, е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.