МОТИВИ : Срещу подсъдимият Х.И. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.152, ал.1, т.2, предл.2-ро
от НК, за това, че на 13.04.2011 г., около 03:00 часа след полунощ, в с.Радювене,
Ловешка област, ул.”Опълченска” № 1, се съвкупил с А.М.М., ЕГН : ********** ***,
като я принудил към това със заплашване – закана за убийство.
Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е
извършено по начина описан в обвинителния акт, като развива подробни аргументи
в тази насока. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, като му се наложи наказание лишаване от свобода към предвидения
в закона минимум, при смекчаващи вината обстоятелства, което наказание да
изтърпи ефективно, при първоначален общ режим за изтърпяване.
Подсъдимият Х.П., редовно призован се
явява лично в съдебно заседание и се ползва от правото си да не дава обяснения
по случая. По реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.4, предл.1-во
от НПК съдът е прочел обясненията на подсъдимия П. дадени на досъдебното
производство /л.18/. При дадената му последна дума категорично отрича да е
изнасилвал А.М.. Защитникът му – адвокат Н. от ЛАК пледира за оправдателна
присъда, като изтъква, че няма достатъчно убедителни доказателства за вината на
подсъдимия и че е извършил вмененото му деяние. Развива подробни съображения в
тази насока.
От
събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени и
веществени доказателства, от свидетелските показания, вкл. и четените по реда
на 281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 от НПК показания на А.М., от заключенията
на вещите лица по назначените съдебно-медицинска, химическа, съдебно
психиатрична и психологична експертизи, от съдебно-медицинските експертиза на веществени
доказателства, ДНК експертиза на веществени доказателства и
съдебно-химико-биологична експертиза, а също и съдебно-психиатричната
експертиза и допълнителната такава, направена на свидетелката А.М., както и от
обясненията на подсъдимият, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2, във
връзка с ал.1, т.4, предл.1-во от НПК, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
Х.И. *** с възрастната си майка и не работел – бил пенсионер по болест от 1989
година. Водил се на диспансерен отчет в ДПБ – Ловеч още от 1977 г. и бил
хоспитализиран многократно с окончателна диагноза – синдром на алкохолна
зависимост, епилепсия големи припадъци.
В с.Радювене, Ловешка област, на
ул.”Св.св.Кирил и Методий” № 6, подсъдимият П. притежавал наследствена къща. В
нея живеел през летния период, на семейни начала със свидетелката П.Б.М..
Подсъдимият П. се познавал със
свидетелката А.М.М.,*** и къщите им били съседни. М. била възрастна жена – ЕГН
: ********** и живеела сама. Поради това, подсъдимият П. често й помагал, като
й прекопавал градината, цепел й дърва.
На 12.04.2011 год. през деня,
подсъдимия П. помагал на свидетелката А.М., като й цепил дърва за огрев, а
свидетелката М. й ги нанесла в къщата. Вечерта подсъдимият П. и свидетелката П.М.
вечеряли, като подсъдимия употребил значително количество алкохол (ракия), като
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
/л.79-80/ се установява, че е бил в крайна фаза на втора степен на алкохолно
опиване – 2,67 промила в кръвта. Около 21:00 часа двамата си легнали.
През нощта, около 03:00 часа на
13.04.2011 г. подсъдимия станал, за да отиде по малка нужда. Решил да се отбие
при „баба Айша” (така наричали в селото свидетелката А.М./. Влязъл в двора на
къщата й и отишъл до етажа на който спяла тя. Преди това развил бушона от
електрическото табло на къщата и го хвърлил на двора. Входната врата на къщата
била заключена, но П. я бутнал с рамо и тя се отворила. Междувременно
свидетелката А.М. чула шума на входната врата, но първоначално помислила, че
това е от вятъра, който духал навън. В последствие обаче, отново чула, че се
блъска силно по вратата на нейната стая и не след дълго вратата се отворила,
независимо, че бил заключена с райбер. Свидетелката М. усетила в помещението
човешки стъпки и въпреки, че било тъмно познала, че това е съседа й Х.П., тъй
като го виждала почти ежедневно и лесно можела да го разпознае. М. се опитала
да светне осветлението, но не успяла, тъй като електричеството било изключено.
Подсъдимият отишъл до леглото на М. и тя извикала „Х., ти ли си ?”, но той й
казал да мълчи и я заплашил, че ще „я убие”. Подсъдимия П. легнал на леглото
върху М., започнал да я опипва и да съблича дрехите й, въпреки молбите й да я
остави. Свидетелката трудно се съпротивлявала, тъй като предвид възрастта си
била немощна и слаба и в един момент спряла. Молила се да я остави, тъй като е
„…много стара, не е за тия неща.”, но подсъдимия свалил бельото й и събул
панталона си. М. усетила силна болка, когато подсъдимия проникнал с члена си
във влагалището й и започнал да осъществява полов акт. Свидетелката тихо
плачела, тъй като П. я заплашвал и не й давал да вика. След като свършил,
подсъдимия обул панталоните си и си тръгнал, като преди това предупредил М. да
не казва на жена му (свидетелката П.М., с която живеел на съпружески начала),
както и на никой друг.
След като подсъдимия П. си тръгнал, свидетелката М.
запалила свещ и се измила, както и изпрала всичките си дрехи. Плакала цяла нощ
и рано сутринта, около 06:30 часа отишла при кметицата на селото – свидетелката
Галя П. Петрова. Била много разтревожена и уплашена и казала на Петрова, че
през нощта са влезли в дома й са махнати бушоните на осветлението. Свидетелката
Петрова отишла с нея до дома й и там намерила бушоните хвърлени на пътеката в
двора, която водела към тоалетната. Кметът на селото се обадила на полицейски
инспектор обслужващ селото, а в последствие и на дежурния при РУП – Ловеч. На
дошлите полицаи свидетелката А.М. обяснила какво е станало и че е била
насилена.
Пострадалата
А.М. била освидетелствана по установения в закона ред /л.10 – протокол/ от
гинеколог – свидетелят С.Т.Ч.. Било установено, че във влагалището й има
наличие на множество охлузвания, оскъдно кървящи при допир – увреждания, които
съответстват на описаното от М. сексуално насилие. Свидетелят Ч. иззел на
тампони биологичен материал секрет от влагалището на М., маркирал го и
установил наличието на мъртви сперматозоиди, което обстоятелство описал в
протокола за освидетелстване. В последствие, от заключението на съдебно –
медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране /л.98-100/, не е
било установено наличието на биологичен материал от второ лице (освен от лице
от женски пол – пострадалата), като най-вероятните причини за това са или
недостатъчното количество годен клетъчен материал или поради процеси на инхибиция.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Х.И.П.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.152, ал.1, т.2, предл.2-ро от
НК, като на 13.04.2011 г., около 03:00 часа след полунощ, в с.Радювене, Ловешка
област, ул.”Опълченска” № 1, се съвкупил с А.М.М., ЕГН : ********** ***, като я
принудил към това със заплашване – закана за убийство.
Съдът
намира, че подсъдимият П. е извършител на посоченото деяние. Осъществил е
изпълнителното деяние чрез действие, като се съвкупил с пострадалата А.М.. От
обективна страна П., след като е отправил заплахи за живота, е установил уплаха
у пострадалата, сломил съпротивата и за отбрана възползвайки се и от
напредналата й възраст и физическо състояние, предприел е действия за
съвкупление с нея, като било осъществено проникване във влагалището с последваща еякулация. За да осъществи намеренията си
подсъдимият е използвал именно заплахата, която дейност е предхождала
съвкуплението и субективно е била свързана с него, което обосновава
квалифицирания признак на деянието по чл.152, ал.1, т.2, предл.2-ро
от НК.
В обясненията си на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.4, предл.1-во
от НПК, подсъдимият П. не отрича, че е влязъл през нощта в дома на пострадалата
М., като преди това е спрял електричеството развивайки бушоните от ел.таблото,
признава, че е легнал върху нея, опипал я и събул панталоните си, но отрича да
се е съвкупявал с нея, като заявява, че нищо не помни от този момент нататък.
Последното съдът приема като форма на защитна реакция, която обаче се оборва от
анализа на събраните по делото преки и косвени доказателства.
На първо място, това са
показанията на самата пострадала – свидетелката А.М.. Освен показанията й
дадени непосредствено пред състава на съда в хода на съдебното следствие, към
доказателствата бяха приобщени по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1
от НПК и дадените от нея на досъдебното производство /л.13/. В основната си
част тези показания съвпадат и са непротиворечиви, с изключение на това, дали
подсъдимия П. е осъществил съвкупление с нея. На досъдебното производство М. е
заявила категорично, че П. е осъществил полов акт с нея, докато пред съда тя
отрича това да се е случвало, като изтъква, че той само е влязъл в дома й и
„…Аз като изпищях и избягах навън, той се уплаши и той избяга…”. Съдът
кредитира обаче, като по-достоверни и реално отразяващи случилото се именно показанията
на М. от досъдебното производство и не само защото са дадени непосредствено
след случилото се, а и поради ред други обстоятелства. Първото е времето, което е изминало от
осъществяване на деянието – 13.04.2011 г. до разпита на М. в хода на съдебното
следствие – 21.11.2012 г. от една страна и възрастта й, физическото и
психическо й състояние към тези два момента от друга. Съгласно заключението на
вещото лице по назначената допълнителна съдебно-психиатрична експертиза
/л.80-84 от съд.сл./, към момента на извършване на деянието (13.04.2011 г.)
пострадалата А.М. е била в състояние правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и е давала достоверни обяснения за тях. Въпреки, че си
противоречи с изводите по първоначално назначената съдебно-психиатрична
експертиза на свидетелката М. /л.70-74 съд.сл./, то съдът възприе заключението
по допълнителната експертиза, тъй като вещото лице е основало извода си за
психичното й състояние върху една по-широка основа от данни за състоянието й
към 13.04.2011 г., като е разговарял с личния й лекар в с.Радювене – д-р
Ненчева, с внука й – Евелин Ангелов, с лицето което я е настанило в дома за
стари хора – Нето Дончев, както и е изслушал в съдебно заседание показанията на
свидетелите Галя Петрова и С.Ч.. Второто обстоятелство, което съдът съобрази,
за да кредитира в по-пълна степен показанията на М. от досъдебното производство
е анализа на двата разпита и съпоставянето им. Пред съда М. заявява, че била
избягала от стаята, тъй като била пъргава, което обаче се опровергава от
показанията на свидетелката Галя Петрова, която сочи, че „….Предвижваше се с
тояжка. Когато дойде в дома ми въпросната сутрин каза, че е изплашена и
уморена. Беше задъхана. По-бавно ходи с помощта на тояжка. Просто е много
слаба.”. Другите свидетели, които са я познавали също я описват като слаба и
трудно предвижваща се жена, такива данни е събрал и вещото лице В. при
изготвяне заключението по допълнителната съдебно-психиатрична експертиза на М..
Така че, няма как да е избягала от стаята, тъй като данните за физическото й
състояние тогава сочат обратното. На следващо място – друго обстоятелство,
поради което съдът кредитира в по-голяма степен показанията на М. от
досъдебното производство е категорично установеното от вещото лице В.
заболяване на М. – съдова /атеросклеротична/ деменция,
за което експерта сочи, че търпи развитие във времето с напредване на възрастта
и към момента на извършване на деянието не е била в толкова напреднала фаза,
както към момента на провеждане на съдебното следствие по делото.
Показанията на свидетелката М.
от досъдебното производство, като пряко доказателство се подкрепят и от редица
косвени такива. Както се изложи по-горе, свидетелката Галя Петрова – кмет на
с.Радювене категорично сочи, че рано сутринта, около 06:30 часа на 13.04.2011
г. пострадалата М. е дошла при нея много изплашена и притеснена. Ако приемем
тезата на подсъдимия, че само е влязъл в дома на М., то няма разумно обяснение
за това нейно поведение, много рано сутринта да ходи разтревожена до дома на
кмета на селото, при положение, че е живеела доста далеко от дома й (според
показанията на Галя Петрова) и при положение, че предвид напредналата си
възраст се е предвижвала с усилие, подпирайки се на тояжка. М. много добре се е
познавала с подсъдимия П. и единствено и само едно влизане в дома й, макар и
през нощта, не би могло да провокира у нея такъв страх и притеснение, за да
предприеме тя тези си действия на сутринта. Факта, че е съобщила за
изнасилването едва на дошлите малко по-късно служители на полицията, също
навежда на извод за това, че е била силно изплашена и явно се е срамувала да
каже на свидетелката Петрова за всичко, което се е случило в дома й. Освен
това, съдът не констатира обстоятелства или причини, които да навеждат на извод
или дори предположение, че пострадалата М. е имала някакъв мотив да уличи
подсъдимия П. в извършването на престъпление. Напротив – както и самия той
заявява, двамата са били от дълго време съседи, били са в много добри
отношения, помагали са си, така, че няма причини, поради които М. да заяви пред
служителите на полицията, че той я е изнасилил, ако П. само е влязъл в дома й
през нощта и нищо повече не се е случвало.
На следващо място – за това, че
подсъдимият П. е осъществил полов акт с М. сочат и данните от протокола за
освидетелстване по реда на чл.219, ал.2 от НПК /л.10 от дос.п-во/. Освидетелстването е било извършено от свидетеля д-р С.Ч.,
който както в протокола, така и в показанията си пред съда е категоричен, че в
иззетия от влагалището на М. секрет е установил наличието на мъртви
сперматозоиди, както и е констатирал на входа на влагалището множество
охлузвания, оскъдно кървящи при допир. Освидетелстването е било извършено между
12:10 – 12:30 часа на 13.04.2011 г., докато престъплението е било извършено
около 03:00 часа на същия ден, така че впечатленията на свидетеля Ч. от физическото
състояние на М. и находките по тялото й са били най–преки и непосредствени. В
тази връзка, следва да се обсъди и въпроса със заключенията на вещите лица по
назначените на досъдебното производство и изслушани в съдебно заседание съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства и съдебно-медицинска експертиза по
метода на ДНК профилиране. И по двете вещите лица сочат, че по иззетите тампони
с натривки от влагалището на пострадалата, не се наблюдават цели сперматозоиди
или части от тях или въобще биологичен материал от второ лице. И двете обаче
сочат, че това може да се дължи на различни причини, като например времето от
изземването им до изследването (което в настоящия случай не е малко – от 13.04
до началото на месец август 2011 г.), начина на съхранението на тампоните с
натривките, инхибиция и т.н. Така че, липсата на
биологичен материал от второ лице по иззетите от влагалището на М. натривки не
води до единствено възможния извод за липса на полов акт между нея и П.. Нито
пък са доказателства, които безспорно и категорично да опровергават тезата на
обвинението за авторството на деянието, при положение, че са налице множество
такива, които обсъдени поотделно и във връзка помежду си, убедително налагат
извода, че подсъдимия П. е осъществил деянието, за което е бил обвинен.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.Въпреки степента на алкохолно опиване, от
поведението на пострадалата, подсъдимия ясно е съзнавал, че тя не желае да се
съвкупи с него, съзнавал е принудителния характер на употребените заплахи, но
въпреки това е целял, чрез тях да сломи съпротивата й и да извърши полов акт.
Предвид
така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за
виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението се явяват липсата на
морално-волеви задръжки у подсъдимия, включително и под въздействието на
употребения от него алкохол.
Приетата
за установена фактическа обстановка се доказва от анализа на посочените и
обсъдени по-горе доказателства по делото.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Х.И.П. съдът съобрази,
като смекчаващи вината обстоятелства : чистото му съдебно минало (реабилитиран
по право) и заболяването му – синдром на алкохолна зависимост. Епилепсия –
редки големи припадъци /ремисии/. Промяна на
личността от ограничен тип. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието и факта, че
изнасилената от него жена е на преклонна възраст дееца, поради което на
основание чл.152, ал.1, т.2, предл.2-ро и чл.54 от НК,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства наложи на подсъдимия П. наказание
две години лишаване от свобода, което на основание чл.61, във връзка с чл.59,
ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от закрит тип. Настоящия съдебен състав прие, че с оглед на характера
на извършеното престъпление, начина на извършването му, както и факта, че
пострадалата е възрастна и безпомощна жена, е необходимо, за да бъдат
постигнати целите на наказанието и за да се поправи осъдения, той да изтърпи
наказанието ефективно, независимо, че формално са налице първите две
предпоставки на чл.66, ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбите на чл.59, ал.1 от НК и чл.70, ал.6 от НПК, съдът приспадна от така
определеното наказание лишаване от свобода, времето през което подсъдимият П. е
бил с мерки за неотклонение „задържане под стража” и „настаняване за изследване
в психиатрично заведение”, считано от 13.04.2011 г. до 12.04.2012 година.
Съдът намира така наложеното наказание
на подсъдимият Х.И.П. за справедливо и, че съответства на обществената опасност
на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Иззетите като веществени доказателства по
делото : 1 брой мъжко сиво яке, 1 брой светлосини дънки,
1 бр. сив мъжки вълнен панталон, 1 чифт гумени галоши, след влизане на
присъдата в сила, следва да се върнат на подсъдимия П., а 1 кутия с 2 броя тампони
и 1 брой пластмасов контейнер с кръв, опакован в хартия с надписи „към рег.№
1042-НИКК”, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът присъди подсъдимият Х.П. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Ловеч направените по делото разноски в размер на 926,24
лева, а на Районен съд гр.Ловеч сумата 190,00 лева, също разноски по делото.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :