Определение по дело №122/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 78
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 14 май 2020 г.)
Съдия: Петя Николова Гатева
Дело: 20204340200122
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   

 

гр. Троян,07.05.2020г.

 

Троянски районен съд, трети състав, в  открито  заседание на  07.05.2020/ седми май, две хиляди и двадесета/  година в състав:

Председател: ПЕТЯ  ГАТЕВА

                                                                      

 при  секретаря  В.М. , в присъствието на прокурора Николай Семов, като разгледа докладваното от съдията  ЧНД №  122 /2020г.  по описа на  Троянски районен съд , за да се произнесе съобрази:

 

Производство с правно основание чл.65 ал.1 и сл.  от НПК.

В Троянски районен съд   е постъпила молба от адв. В.М. от ЛАК, защитник на  А.Р.А. ***, обвиняем по  Досъдебно производство № 367/2019г. по описа на РУ Троян при ОДМВР Ловеч за  извършено престъпление по чл.152 ал.1 т.2 пр.1 от НК, с която  моли  да бъде изменена наложената  на А. мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека .В молбата  са изложени  съображения , че е изминал продължителен срок от ареста на обвиняемия – 4 месеца и спрямо него  не се извършват никакви  следствени действия.Изложени са съображения, че е налице разколебано обосновано предположение, че А. е участвал в извършване на престъплението, в което е обвинен, тъй като  през периода на задържането му не са събрани нови доказателства, от които да се направи  извод за извършено престъпление.Посочено е, че в този смисъл са единствено твърденията на пострадалата П.Г. Д.. Твърди се също, че  делото се води превратно и се събират доказателства, подкрепящи само обвинителната теза и че не е дадена възможност А. да даде обяснения, които да осветлят обективно и всестранно  фактическата обстановка, както и да се посочат свидетели – преки очевидци на деянието.Подробни съображения са изложени в жалбата.

Делото се разглежда  по SKYPE,  чрез осъществена видеоконферентна връзка с оглед   създадената в страната епидемична обстановка и с цел  превенция на заболяването и намаляване  на риска от възникване на нови случаи на коронавирусна инфекция COVID – 19. Обвиняемият А.Р.А. се намира в следствения арест в гр.Ловеч и видеоконферентната връзка се осъществява при  добър звук и картина. В съдебно заседание се явява лично защитникът му  адв.М. ***.  Лично и чрез защитника си  А. моли съда да измени  взетата мярка за неотклонение “задържане под стража”  и да вземе по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест” поради  изложените в молбата съображения, доразвити в пледоарията на адв. М..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита, че направеното искане от обвиняемия  А. е неоснователно и моли съда да  остави без уважение  молбата му за  отмяна на  мярката  за неотклонение “задържане под стража” в по-лека такава. Излага подробни  съображения в с.з. по същество. Твърди, че  авторството на престъплението е доказано,че  съществува все още опасността  А. да се укрие или да извърши друго престъпление.

            Съдът, като съобрази изложеното от страните и  приложените към  Досъдебно производство № 367/2020г. по описа на РУ Троян при ОДМВР Ловеч доказателства  приема за установено следното:

Искането  е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно поради следните  съображения:

Молителят  А.Р.А. с Постановление от  16.12.2019г. на гл. разследващ полицай  П.М.И.е привлечен като  обвиняем за престъпление   по чл.152 ал.1 т.2 пр.1  от НК, затова, че на 15.12.2019г. в ****, на 500 метра навътре по черен път, водещ към стопански двор на фирма „*********”, в лек автомобил *************, извършил съвкупление с лице от женски пол – П.Г. Д.  от ***, като я принудил към това със сила – затиснал същата с тялото си на отворената  врата на автомобила, за да я вкара на задната му седалка, а впоследствие я стискал за врата и я скубел за косата. За  това престъпление  в закона е предвидено наказание  лишаване от свобода  от  две до осем години и престъплението  е тежко по смисъла на НК. Същият  не е дал  обяснения по повдигнатото му обвинение и това е негово право.

С Определение № 248/18.12.2019г. по ЧНД№  499/2019г.   на ТРС по отношение на  А. е взета мярка за неотклонение “задържане  под стража” на основание чл.64 ал.5 от НПК.При първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража” съдът е приел, че в случая са налице  основанията на чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че по делото са събрани достатъчно и категорични  доказателства съдът да направи обосновано предположение, че А. е съпричастен към престъплението, за което е привлечен като обвиняем.Обсъдени са доказателствата по досъдебното производство, събрани  към този момент. Съдът е приел също, че в случая е налице   и втората предпоставка  по чл.63 ал.1 от НПК, а именно съществува реална опасност А. да извърши други престъпления поради следното: От една страна  съдът е взел предвид факта, че А. е   осъждан по осем дела за престъпления от общ характер и е изтърпявал реално наказания лишаване от свобода, което не го е мотивирало да преустанови престъпната си дейност, като два пъти е осъждан за  престъпления против половата неприкосновеностсвен това  са отчетени и характеристичните данни на А., а именно, че  не работи в страната, а като общ работник във **********, поради което съществува опасност да напусне страната и да се укриери първоначално вземане на МНО «задържане под стража» съдът е приел също, че е налице презумпцията на чл.63 ал.2 т.2 от НПК за наличие на реална опасност от извършване на престъпление  и от укриване с оглед на обстоятелството, че А. е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода на не по-малко  от една година, като изпълнението на  наказанието не е отложено на основание чл.66 от НК.

 Съгласно разпоредбата на чл.65 ал.4  от НПК при разглеждане на молба за изменение мярка за неотклонение задържане под стража съдът следва  да прецени всички  обстоятелства, свързани със законността на задържането, а според разпоредбата на чл.63 ал.3 от НПК  когато опасността  обвиняемият да се укрие  или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража  се изменя в по-лека или се отменя.

Настоящата инстанция  приема, че и към настоящия момент тази опасност не е отпаднала.Съдът счита на първо място, че са налице законовите предпоставки за законосъобразност на задържането на обвиняемия А..Основателно съдът е приел, че по досъдебното производство  има  достатъчно и категорични  доказателства да се  направи обосновано предположение, че А. е съпричастен към престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Правилни са изводите на съда, че в случая е налице   и втората предпоставка  по чл.63 ал.1 от НПК, а именно съществува реална опасност А. да извърши други престъпления с оглед многократните му осъждания по дела от общ характер,   реалното изтърпяване на  наказания лишаване от свобода, което не го е мотивирало да преустанови престъпната си дейност  и  сочи на извод, че същият е с трайни престъпни навициоже да се добави и факта, че  извършеното деяние  е с  висока степен на обществена опасност, тъй като в случая са засегнати обществените отношения, регулиращи  половата неприкосновеност  на личността, половата свобода и нравственост.Правилно  са отчетени и характеристичните данни на А., а именно, че  не работи в страната, а като общ работник във *****,  поради което съществува опасност да напусне Република България и да се укрие. В настоящото съдебно заседание не са представени доказателства, опровергаващи изложеното по-горе, поради което  настоящата инстанция констатира, че не е налице промяна на обстоятелствата.

Неоснователни са  възраженията, изложени от адв.М., че  не може да се направи извод от събраните до настоящия момент доказателства, че показанията на пострадалата ****   са достоверни и отговарят на действителността, а именно, че сексуалният контакт между двамата е бил с нейно съгласие. От заключението на назначената по досъдебното производство  комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза  се установява, че няма данни за склонност на ****  да си измисля и  разказаното от нея не е  плод на въображението и.Експертите излагат, че същата  към момента на деликта е попаднала внезапно в стресираща ситуация.Била е неподготвена и първоначално се е съпротивлявала ожесточено на действията на насилника, след което е изпитала основателен и нарастващ страх за живота си, провокиран от проявената от него жестокост/душене, скубане на косата и др./.В експертизата е обяснено, че всички последващи действия на **** /привидно съгласие да покрие случая, качване в лекия автомобил на обвиняемия, даване на телефонния си номер/ са били подчинени на основната и стратегия да оцелее.

Адв.М. излага в с.з.,че  въпреки, че А.  е  осъждан, същият  има постоянен адрес, утвърдени трудови навици, че  желае да издири други свидетели- очевидци на случая. Съдът споделя  изразеното от него становище, но както  и по-горе е посочено, в случая остава опасността А. да се укрие и да извърши  друго престъпление.Освен това  обвиняемият не е лишен от възможността  да сочи в своя защита нови доказателства по досъдебното производство.

Предвид  горното, съдът  приема, че не са налице основателни причини  за изменение  на наложената  по отношение на  А. мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека такава   и ще следва да бъде потвърдена  мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета с  Определение № 248/18.12.2019г. по ЧНД№  499/2019г.   на ТРС.Вярно е, че с продължаването на задържането на обвиняемия, той търпи ограничения в правата си, но към настоящия момент това е необходимо с оглед наличието на обосновано предположение за съпричастност към престъплението, за което му е повдигнато обвинение и осигуряването му пред съответните органи на наказателното производство, както и осуетяването на възможността да извърши друго престъпление или да се укрие.

С оглед на реалната опасност от бавене на  досъдебното производство по молба от А. за изменение  на мярката за неотклонение “задържане под стража”, ще следва на същия на основание чл.65 ал.6 от НПК да  бъде определен  двумесечен срок,  в който такова искане да се счита за недопустимо.

            Водим от горното и на основание чл.65 ал.4 от НПК съдът

 

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

Оставя без уважение  молбата на А.  Р.А.,***, ЕГН **********, обвиняем по  Досъдебно производство № 367/2019г. по описа на РУ Троян при ОДМВР гр.Ловеч за престъпление   по чл.152 ал.1 т.2 пр.1   от НК   за изменение  на взета по отношение  на него  мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Потвърждава мярката за неотклонение “задържане  под стража”, взета с  Определение № 248/18.12.2019г. по ЧНД№  499/2019г.   на ТРС по отношение на    А.  Р.А., обвиняем по  Досъдебно производство № 367/2019г. по описа на РУ Троян при ОДМВР гр.Ловеч, за  извършено за престъпление   по чл.152 ал.1 т.2 пр.1   от НК .

На основание чл.65 ал.6 от НПК  определя срок от 2/два/месеца, считано от влизане на определението в законна сила, през който ново искане за изменение на мярката за неотклонение, направено от   А.  Р.А., да се счита за  недопустимо.

Определението подлежи на обжалване  и протест в тридневен срок от днес пред Ловешки окръжен съд.

В случай на жалба или протест  насрочва ЧНД № 122/2019г. на ТРС  пред въззиваемия Ловешки окръжен съд за  14.05.2020г., за 13.30часа.

 

                                                                                  Районен съдия: