гр. Стара Загора, 10.03.2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 4458 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 69,
ал. 1 ЗН, като производството е във фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила
на 14.06.2019 г. решение № 1383/31.12.2018 г. по делото процесният
съсобствен имот в гр. Стара Загора е допуснат до делба при
следните квоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ведно с всички приращения
към него, представляващ съгласно Скица № 15-339362-17.07.2017 год. на СГКК-гр.
Стара Загора, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на
АГКК: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.315.923
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет,
деветстотин двадесет и три/, с административен адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Трета опълченска“ № 68, местност "Каймака", с площ от 231 кв.м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план: 000923, при съседи:
68850.315.926, 68850.315.921, 68850.315.956, 68850.315.914.
При дялове: за Г.Т.И. – 5/6 ид.части и за Ц.Д.И. – 1/6
ид.част, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба срещу Н.Т.И. с ЕГН ********** и И.Ж.И.
с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЕН е искът за делба по
отношение на следните недвижими имоти:
ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна, със застроена площ 69 кв.м. /шестдесет и
девет кв.м./, а съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. №
Д0008977БЦ/25.07.2017 год., изд. от Община Стара Загора, с площ от 66 кв.м., с
брой етажи: 1 /един/, с административен адрес: гр. Стара Загора, п.к, 6000,
местност "Каймака", която съставлява Сграда с идентификатор 68850.315.923.1 /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет, деветстотин двадесет и три,
едно/, съгласно Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора,
одобрени със Заповед РД-18- 43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор 68850.315.923 /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет, деветстотин двадесет и три/,
КАКТО и построените в същото място: Сграда с идентификатор 68850.315.923.2, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи-1, с
предназначение: селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор 68850.315.923.3, със застроена площ 26
кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска сграда, Сграда с
идентификатор 68850.315.923.4, със
застроена площ 6 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска сграда,
поради недопустимост на делбата.
В хода на делото по същество, чрез пълномощниците си, съделителите Ц.Д.И. и
Г.Т.И. молят съда да извърши делбата, чрез публична продан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право,
намери за установено по делото следното:
Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според която, всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура,
като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите, които не могат
да се поделят, се изнасят на публична продан. С посоченото решение по делото е
допуснато извършването на съдебна делба между страните по отношение на
посочените в него процесни имоти, при посочените
права (квоти) за всяка от страните (л. 192 - 196).
За да избере способ за извършване на делбата, съдът назначи по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза, по която вещото лице С.К. е
депозирало заключение, съгласно което поземленият имот е неподеляем
съобразно квотите на съсобствениците, тъй като е маломерен, извън регулация е и
няма установен ПУП за него. Дадена е пазарната оценка на имота – 2250 лева.
Същата беше оспорена от страните по делото, като беше назначена повторна
съдебно-техническа и оценителна експертиза с вещо лице С.Г..
Съгласно повторното заключение пазарната стойност на имота – дворното място
без постройките е 6 373 лева. Пазарната
стойност на сградите като се вземе предвид, че не подлежат на премахване е
25 983 лева т.е. стойността на имота със сградите е сбор от отделните им
пазарни оценки или общо 32 356 лева.
Водим от заключението на вещото лице по първата експертиза, съдът намира,
че следва да приложи правилото на чл. 348 от ГПК, а именно „Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична
продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната
продан.“
Съгласно правилото на чл. 355 ГПК всеки един от съделителите следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за производството в размер на четири процента
върху стойността на неговия дял. Основният спорен момент в производството във
втора фаза беше именно пазарната оценка на поземления имот, като ищцата чрез
своя процесуален представител твърди, че същата включва стойността на двора и
на построените в него сгради като приращение към
земята, а ответникът, че следва да се вземе предвид само чистата стойност на
земята, а сградите дори биха намалили стойността на двора, тъй като подлежат на
премахване.
При извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК въпросът за действителната
стойност на изнесения на публична продан имот /имоти/ не е обуславящ изхода на
спора. Това е така, защото цената на имота в този случай е от значение само за
определяне стойността на дяловете и на дължимите от съделителите държавни такси
за производството, а оценката на имота и началната цена, от която да започне
наддаването, се определят с помощта на вещо лице в производството пред съдебния
изпълнител, който не е обвързан от определената в делбеното производство цена -
аргумент от чл. 484, ал. 1, т. 4 и чл. 485 ГПК. Тъй като при този способ
делбата реално се извършва не със съдебното решение, а с приключването на
публичната продан, в която може да участва всеки един от съделителите и да
изкупи имота при условията на чл. 354 ГПК, то и действителната /реалната/
пазарна цена се определя именно в това производство и така съсобствениците ще
получат най-справедливо парично възмездяване - т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В този смисъл е Определение №1/04.01.2016 по дело № 5505/2015 на ВКС,
ГК, I г.о. и Определение №460/03.10.2016 по дело №2427/2016 на ВКС, ГК, I г.о.
като в последното се приема, че първоначалната цена на имота, който се изнася
на публична продан не е част от диспозитива на
решението по чл. 348 от ГПК. Логично би било да е така доколкото за изнасянето
на имота на публична продан няма срок и при проданта следва да се вземе предвид
най-актуалната оценка на имота т.е. съдебният изпълнител не следва да е
обвързан от решението на съда, а неговата оценка подлежи на самостоятелно
обжалване – чл. 485 ал. 2 във вр. с чл. 435 от ГПК.
Въпреки това по делото основният спор се концентрира върху обстоятелството
дали пазарната оценка на дворното място следва да включва само цената на земята
или земята ведно със сградите. По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза в първа фаза, съгласно която сградите са незаконни и нетърпими строежи,
които са изградени на земя извън регулация, за които няма строителни книжа и
ПУП.
Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея. Към настоящия момент за жилищните сгради и стопански
постройки няма издадени заповеди за премахване и никоя от страните не е
изразила желание да ги премахне. С делбата на поземления имот съделителят,
който участва в наддаването или трето лице ще придобие освен имота и
построените в нея сгради. Същите не са предмет на делбата като самостоятелни
обекти, но следва да се вземат предвид при оценяването на земята като
подобрения – Решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр.д.№1189 по описа за 2011г. на
I ГО на ВКС. Ето защо съдът намира, че справедливата пазарна оценка на имота е
32 356 лева т.е. цената на двора и сградите и държавната такса следва да
се определи както следва:
за Г.Т.И. – 5/6 ид.части или – 4 % върху стойността от 26 855,48 лева
се равнява на държавна такса в размер на 1074, 22 лева.
за Ц.Д.И. – 1/6 ид.част или 4 % върху стойността от 5 176, 96 лева се равнява на държавна такса
в размер на 207, 08 лева
По разноските.
По делото съделителят Ц.Д.И. е представила списък с разноски, като
претендира адвокатско възнаграждение, разноски за вещи лица и депозит за
свидетели. От приложените към делото документи се установява, че ищцата е
заплатила адвокатски хонорар от 800 лева за първа фаза, платен депозит за
свидетели в размер на 40 лева, които обаче не са заплатени на свидетелите и
подлежат на връщане при изрично искане на страната и посочена банкова сметка ***.
Сторени са следните разноски за вещи лиза в двете фази: В първа фаза ищцата
е заплатила 678 лева за експертизи, а ответника 510 лева за вещи лица в първа
фаза. Следва да се отбележи, че в първа фаза на делбата общият размер на
стойността на експертизите е 1 580 лева, от които са внесени от страните
1188 лева. Невнесени са останали към момента на решението 392 лева, дължими от
ответника по делото.
Във втора фаза са представени доказателства за платен в размер на 700 лева
адвокатски хонорар на пълномощник на ищцата.
Във втора фаза са сторени разноски в размер на 400 лева за вещи лица от
страна на ищцата и в размер на 600 лева от страна на ответника. Двете изготвени
съдебно- технически експертизи във втора фаза са на стойност 793 лева или има
надвнасяне от 207 лева. За втората изготвена съдебно-техническа и оценителна
експертиза вещото лице е посочило размер от 393 лева, като съдът е определил
възнаграждението да се поеме по равно между страните или от заплатени по делото
депозит от 350 лева за тази експертиза на ищцата подлежи на връщане сумата от
153, 50 лева, а на ответника от заплатения депозит от 250 лева подлежи на
връщане сумата от 53, 50 лева.
Общият адвокатски хонорар, заплатен от ищцата е в размер на 1500 лева, а за
вещи лица 924, 50 лева за двете фази на делбата. Ответникът е сторил разноски в
размер на общо 1056, 50 лева за вещи лица в двете фази на делбата.
Общият размер на разноските, които са платени за вещи лица по делото е 1981
лева или съобразно дяловете на страните в собствеността дължимия размер
съгласно дела на съделителя Г.И. е 1650, 83 лева, а на Ц.И. е 330, 16 лева.
Ответникът не претендира разноски и моли да не се присъждат такива и на
ищцата.
Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите
дялове. Според Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС разноските в
делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в
прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са
направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за
възлагане на разноските.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е
последователно възприеман и в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч.
гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си
при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по
извършването на оглед и други съдопроизводствени
действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При
наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт
на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който
следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените
от първоинстанционния и въззивния
съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и
указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на
Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение №
252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
Водим от всичко гореизложено по отношение на разноските съдът намира, че
ответникът Г.Т.И. следва да заплати на Ц.И. сумата от 594, 34 лева съобразно
дела си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели,
вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени
действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане
разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат,
намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени
претенции по сметки и тъй като такива няма предявени то разноските за адвокат
остават за страните, както са направени.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ведно с всички приращения
към него, представляващ съгласно Скица № 15-339362-17.07.2017 год. на СГКК-гр.
Стара Загора, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на
АГКК: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.315.923
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет,
деветстотин двадесет и три/, с административен адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Трета опълченска“ № 68, местност "Каймака", с площ от 231 кв.м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план: 000923, при съседи:
68850.315.926, 68850.315.921, 68850.315.956, 68850.315.914.
При дялове: за Г.Т.И. – 5/6 ид.части
и за Ц.Д.И. – 1/6 ид.част
ОСЪЖДА съделителите да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Старозагорски районен съд, дължима за производството държавна такса върху
стойността на всеки от дяловете, както следва:
- за Г.Т.И., притежаващ 5/6 ид.части - сумата от 1074, 22 лева;
- за Ц.Д.И. – 1/6 ид.част
– сумата от 207, 08 лева.
ОСЪЖДА Г.Т.И. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Д.И. с ЕГН ********** сумата от 594, 34 лева разноски за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.