№ 531
гр. Бургас, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201334 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. А. К., ЕГН: **********, против
ЕФ серия К № */01.06.2022г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.
Делото е върнато за ново разглеждане от Административен съд-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на обжалвания фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Във връзка с призоваването на жалбоподателя следва да се отбележи, че в
производството по КНАХД № 2028/2023 г. на Административен съд-Бургас
жалбоподателката е била представлявана от адв. Надежда Арнаудова от АК-Бургас, но
пълномощното (л. 19 от КНАХД № 2028/2023 г. на Административен съд-Бургас) е било
изрично само за касационната инстанция, поради което и за настоящото производството
призовката бе изпратена на жалбоподателя на посочения в жалбата адрес и е била получена
от пълнолетно лице от домашните му със задължение да я предаде.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, доколкото по делото липсват
категорични данни, кога точно ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, въпреки изричното
изискване на доказателства от АНО за това обстоятелство. В тежест на АНО е да докаже
кога актът е бил връчен на жалбоподателя, като в противен случай следва да се приеме, че
1
жалбата е подадена в срок, т.е. неяснотата относно това обстоятелтво се тълкува в полза на
наказаното лице. В такъв смисъл е и Определение № 1162/30.6.2020г. по КНАХД №
1194/2020 г. Административен съд – Бургас . Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.06.2022 г. в 12:46 часа в гр.Бургас, път Е773, км. 491, до бензиностанция
„РомПетрол” в посока от кв. Ветрен, към КПП-1 стационарно техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9,
засякла и заснела, движещ със скорост от 119 км/ч. автомобил - „Фолксваген Еос 2.0” с рег.
№ *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Снимка 684”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били
прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от
записания файл установили, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя К.,
както и че скоростта следва да се счита на 115 км/час (след приспаднатия толеранс от 3
км/ч. в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № * на ОДМВР гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 800
лева, като като основание за повторността бил посочен ЕФ Серия К № 4969337.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 9-гръб от НАХД №
2893/2022 г. по описа на БРС).
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на
скоростта от 80 км/ч. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община
2
Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26. Посочена е също
така и разликата между засечената и разрешената скорост – 35 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на нарушението в
ЕФ е допуснато съществено нарушение, което е довело до незаконосъобразност на
санкционния акт и налага неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – електронният фиш трябва да
съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Иначе казано, въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да
може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в него следва освен всичко останало да бъде
извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то
до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така доколкото при даването на правната
квалификация на нарушението и приложимата санкционна норма (при нарушенията по
ЗДвП обичайно хипотезата и санкцията на нарушението са посочени в различни разпоредби,
но това не разкъсва тяхното единство) АНО е посочил единствено, че се касае за нарушение
по чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Въпросната разпоредба предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Повече от очевидно е, че
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП няма самостоятелно приложение, а касае завишена
санкция при повторно извършено нарушение. За да може законосъобразно АНО да се позове
на нея при всички случаи трябва да посочи състава на нарушението, което е констатирано и
приложимата санкционна норма (в случая вероятно тя е по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП) и едва
след това, ако намери че се касае за повторност, да направи превръзка с чл. 182, ал. 4 ЗДвП и
да наложи завишения размер на наказанието. В случая в ЕФ е посочено, че нарушението е
извършено „повторно“, но въпреки това АНО е посочил само разпоредбата на чл. 182, ал. 4
ЗДвП, без да я обвърже с основния състав на приложимата санкционна норма. По този
начин наказващият орган е допуснал грубо нарушение на изискването за пълно описание на
нарушените правни норми, респективно – приложимите санкционни разпоредби, което
нарушение съществено засяга правото на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява и на
какво основание му се налага „Глоба“ именно в размер на 800 лева.
Нарушението няма как да бъде „санирано“ от съда, доколкото в случая не е
допусната неточност при посочване на санкционната разпоредба, а на практика тя изобщо
липсва. Ако съдът едва в производството по оспорване на ЕФ за първи път посочи
санкционната норма, която трябва да се приложи, на практика би иззел компетентността на
АНО и би се достигнало до хипотеза, в която съдът не контролира правилността на
3
санкционния акт, а се превръща в наказващ орган. Няма как и съдът да предполага или да
гадае, която норма следва да се приложи или коя е имал предвид АНО, доколкото това би
имало твърде съществена неопределеност и отново би се достигнало до изземване на
компетентността на АНО.
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че поради липсата на посочване в ЕФ на
санкционна норма, която в конкретния случай е приложима за констатираното нарушение
по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № */01.06.2022г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Д. А. К.,
ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4