№ 20420
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110155648 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „К“ ЕООД против „С“
ЕООД, искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 379,20 евро,
представляваща неустойка, дължима се на основание чл. 9, ал. 2 от сключен между
страните договор за посредничество от 07.10.2022 г., ведно със законната лихва
считано от дата на завеждане на исковата молба 10.10.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба, титулната й част, се констатира противоречие досежно
размера на предявената искова претенция, тъй като същата е заявена в евро
10 279.20 евро / в лева съгласно курса на БНБ 1.95583 - 20 104.37лв./ , а отделно и в
лева 20299.95лв. / равностойност в евро 10 379.20 евро /. Между посочената цена
на иска в евро и в лева е налице несъответствие, поради което в проведеното на
25.10.2024г., о.с.з., съдът е дал указания на ищеца да конкретизира размера на
претенцията, с оглед констатираното противоречие. Процесуалният представител
на ищеца посочи, че размерът на претенцията е 10 379.20евро., като доколкото
става въпрос за нередовност на исковата молба, не се допусна изменение на иска
по чл. 214 ГПК, а констатираната нередовност беше отстранена, чрез уточнение
от представителя на ищеца.
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2022 г. между ищеца, в качеството му на
посредник, и ответника в качеството му на възложител, е сключен договор за
посредничество на купувач, наемател и/или инвеститор при сделки с недвижими
имоти. Сочи се, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора,
като с негово посредничество между ответното дружество и дванадесет физически
лица е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж и
прехвърляне на идеални части от поземлен имот срещу задължение за построяване на
жилищна сграда със собствениците на индивидуализирания в исковата молба поземлен
имот. Твърди се, че съгласно чл. 8, т. 5 от договора за посредничество, сключен между
ищеца и ответника, когато посредничеството се отнася до недвижим имот, в който е
необходимо да се извършат проучвателни и проектантски дейности, ответното
1
дружество е следвало да ги възложи на ищеца. Навеждат се доводи, че в случая е
налице именно хипотеза, предвидена в чл. 8, т. 5 от процесния договор, но ответното
дружество не е изпълнило задължението си за възлагане, поради което се твърди, че на
основание чл. 9, ал. 2 от договора се дължи неустойка в размер на 10 379,20 евро. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че между двете дружества е сключен устен договор, а за писмения такъв, сочи,
че е научил с получаване на препис от исковата молба. Във връзка с последното, излага
подробни твърдения в насока, че договорът е подписан от бившия съдружник без
представителна власт. В случай че се приеме, че е подписан от лице с представителна
власт, излага, че същият е сключен във вреда на представлявания. Оспорва като
нищожни чл. 8, ал. 1, т. 5 /предвиждащ задължение за възлагане на проектирането на
посредника/ и чл. 9, ал.2 /досежно неустойката/ от договора. Подробно аргументира,
че клаузата уреждаща неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прави искане за намаляване на същата до размера на действително причинените на
ищеца вреди. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от договора, страните следвало да
сключат рамков договор помежду си за проектиране, какъвто в случая липсвал.
Липсата на рамков договор сочи, че означава несъгласие за възлагане проектирането на
ищеца, което водило и до невъзникване на задължението за неустойка. На следващо
място излага, че клаузите на договора са типови, поради което счита същите за
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Като друго основание за нищожност на клаузата за
неустойка сочи, че възложителят не е знаел предварително какъв е размерът й , т.к.
към момента на сключване на договора не било ясно каква е възможната за
реализиране РЗП на терена. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно сключен договор за посредничество между страните,
както и че част от съдържанието на договора е клауза за неустойка със съдържанието,
посочено в исковата молба и размера на неустойката.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащането, както и възраженията си за нищожност на
неустоечната клауза на сочените основания.
От представеното на л. 7 по делото копие на Договор за посредничество се
установява, че между ответното дружество, в качеството му на „възложител“ и ищеца
в качеството му на „посредник“ са възникнали облигационни правоотношения, по
силата на които „С“ ЕООД е възложил на „К“ ЕООД да проучи, да подготви
предложени и да организира сключването на предварителни или окончателни договори
между възложителя и трети физически и юридически лица, желаещи да отчуждават
свои собствени права върху недвижими имоти, или договори за наем, респективно за
управление на такива недвижими имоти, или за реализиране на инвестиционна
инициатива или проект на възложителя.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
между страните не е подписван такъв договор.
От извършената справка в ТР се установява, че към днешна дата „С“ ЕООД се
представлява еднолично от управителя Ж Н К. Процесният договор за посредничество
е подписан на 07.10.2022г., като за ответника в качеството на „възложител“, същият е
подписан от К С. От извършената справка в ТР се установява, че към датата на
подписване на договора – 07.10.2022г., управители на дружеството са били Ж Н К и К
И С, като в т. 11 от справката в ТР – „начин на представляване“ към процесната дата е
2
отразено „заедно и поотделно“. По изложените съображения следва извода, че
ответното дружество е представлявано надлежно от единия от управителите, съгласно
регламентирания начин на представляване.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на ответника, че договорът е
подписан на 03.07.2023г. от К С, след като същият вече не е бил част от управлението
на „С“ ЕООД, респективно договорът е подписан от лице без представителна власт.
Въз основа на процесния договор за посредничество, след осъществена от
ищеца посредническа услуга в изпълнение на договора, не се оспорва, а и от
приложеното на л. 13 копие на Договор за учредяване на право на строеж и
прехвърляне на идеални части от ПИ срещу задължение за построяване на жилищна
сграда, се установява, че на 23.02.2023г., между дванадесет физически лица –
„възложители“ и „С“ ЕООД – изпълнител е постигнато съгласие възложителите да
учредят в полза на изпълнителя право на строеж за определени обекти в УПИ XI –
1887, кв. м. „М“, представляващ ПИ с идентификатор ....
Видно от съдържанието на договора „С“ ЕООД е представлявано от управителя
Ж К.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 310 ТЗ когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
С чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният
търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното
узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на
представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или
изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без
представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не
извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на
презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може
да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил
извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.
301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо
одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се
ползва от целения с тях правен резултат / Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 431/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 57 от 7.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
463/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 37 от 1.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 106/2008 г., II
т. о., ТК/.
В случая най – късно с подписването на Договор за учредяване на право на
строеж и прехвърляне на идеални части от ПИ срещу задължение за построяване на
жилищна сграда – 23.02.2023г., управителят на ответното дружество Ж К е узнал за
процесния договор за посредничество, като липсват данни същият да се е
противопоставил веднага след узнаването, респективно следа извода, че извършените
от К Сотиров действия са потвърдени, по силата на установената от закона презумпция
по чл. 301 ТЗ.
Както се посочи по горе в изложението на 23.02.2023г., между дванадесет
физически лица – „възложители“ и „С“ ЕООД – изпълнител е постигнато съгласие
възложителите да учредят в полза на изпълнителя право на строеж за определени
обекти в УПИ .... „М“, представляващ ПИ с идентификатор ....
В чл. 8, ал. 1, т. 5 от Договора за посредничество е уговорено между ищеца и
ответника, че когато посредничеството се отнася до недвижими имоти, в които е
необходимо да се извършват проучвателни и проектантски дейности, възложителят
/ „С“ ЕООД / или посочено от него трето лице се задължава да възложи с отделен
договор извършването на всички тези проучвателни и проектантски дейности на
посредника „К“ ЕООД.
3
В чл. 9, ал. 2 от Договора за посредничество е уговорено между страните, че
ако в срок от 3 месеца от извършването на посредническата услуга, възложителят
или посочено от него трето лице не изпълни задължението си по чл. 8, ал. 1, т. 5 и не
възложи проучването и проектирането за съответния недвижим имот на
посредника или възложи тази дейност на друго лице, същият дължи на посредника
неустойка в размер на 2.00 евро на кв.м, начислено върху възможната за реализиране
РЗП на терена, респективно върху РЗП на съответния сграден недвижим имот.
С отговора на исковата молба ответното дружества, чрез процесуалния му
представител е формулирал възражение за нищожност на тези клаузи от договора
поради противоречие с добрите нрави.
В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2009 г., ОСTK е застъпено становището, че добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват
и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
Между страните е уговорен размер на неустойката – 2.00 евро на кв.м. От
заключението на вещото лице е видно, че общо максимално РЗП за двете сгради е
5 189.60кв.м., респективно общият размер на неустойката е 10 379.20 евро. При
изслушване на вещото лице в о.с.з. експертът посочи, че цената на проектиране е 35-
36лв. на квадратен метър или за РЗП 5 189.60лв. цената на проектиране е 186 825.60лв.
- в евро 95 522.41 евро.
С оглед обстоятелството, че уговорената неустойка е в размер на около 10% от
евентуалната цена на проектантските услуги, не се установи задължението да е
обезпечено с други правни способи и като взе предвид естеството на задължението,
което се обезпечава с неустойката, съдът намира, че процесните клаузи не са
нищожни, доколкото целта им не излиза извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
4
За пълнота следва да се посочи, че не може да се разглежда като нарушение на
добрите нрави фактът, че размерът на уговорената неустойка надхвърля размера на
претърпените от кредитора вреди, каквото надхвърляне в процесния случай не е
налице. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. Такава именно функция неустойката има в
случаите, при които размерът й надхвърля вредите от неизпълнението. Чрез тази си
функция неустойката стимулира нормалното развитие на търговските отношения в
условията на пазарна икономика. Ето защо направеният от страните избор относно
начина на определянето й не нарушава добрите нрави, нито принципа за
справедливост. Страните по търговски договор могат свободно да уговарят начина за
определяне размера на дължимата се неустойка / Решение № 30 от 8.02.2007 г. на ВКС
по т. д. № 785/2006 г., ТК/.
Съгласно практиката на ВКС не е нищожна поради накърняване на добрите
нрави неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който тя може да се начислява /Решение № 129 от 9.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 977/2009 г., II т. о., ТК/, респективно уговорения в чл. 9, ал. 2 от договора начина
на определяне размера на неустойката, не обуславя извода за нищожност на клаузата,
поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователно е и възражението на ответника, че процесните клаузи са
нищожни поради противоречие с чл. 143 ЗЗП, доколкото в случая е налице търговска
сделка, а не облигационно правоотношение с потребител.
Предмет на Договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на
идеални части от ПИ е учредено в полза на ответника право на строеж за определени
обекти в УПИ .... „М“, представляващ ПИ с идентификатор ....
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, ясно и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че общо максимално РЗП за двете
сгради, съгласно двете визи за проектиране, е 5 189.60кв.м.
Не е спорно по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си,
систематизирано в чл. 8, ал. 1 т. 5 от сключения между страните Договор за
посредничество на купувач, наемател и/или инвеститор при сделки с недвижими
имоти.
Дължимата се неустойка от ответника, по аргумент от чл. 9, ал. 2 от Договора за
посредничество е 2.00 евро на кв.м. или в случай „С“ ЕООД дължи на ищеца
неустойка в размер на 10 379.20 евро, като доколкото искът е заявен именно в такъв
размер, претенцията се явява изцяло основателна.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK е прието, че съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на
чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено и само при
търговски сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на
неустойката по чл. 92 ал. 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е изпълнено
неправилно или отчасти. С оглед изложеното неоснователно е искането на ответника
за намаляване на уговорената неустойка.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ищецът претендира разноски както следва: 812.00лв. – държавна такса,
400.00лв. – депозит вещо лице и 2 760.00лв. – адвокатско възнаграждение – договор за
правна защита и съдействие л. 118.
5
От страна на ответника, с молбата от 20.06.2024г. /л. 77 / е формулирано
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
като настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно. Съдът като
съобрази цената на иска и фактическата е правна сложност на делото намира, че на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в минимален размер по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Цената на иска е 20 299.95лв., като по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата,
размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение е 2227.00лв.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 3439.00лв., от които
2227.00лв. – адвокатско възнаграждение, 812.00лв. – държавна такса, 400.00лв. –
депозит вещо лице
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В, да заплати на „К“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 10 379.20 евро – неустойка,
регламентирана в чл. 9, ал. 2 от сключен на 07.10.2022г. между страните Договор за
посредничество на купувач, наемател и/или инвеститор при сделки с недвижими
имоти, ведно със законната лихва считано от дата на завеждане на исковата молба -
10.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „К“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3439.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6