РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 27.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в открито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 67 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез юрисконсулт
Д. Д., против
решение № 4 от 08.01.2020 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 415 по описа за 2019 година на Троянският районен съд, с което
трети състав е отменил Наказателно
постановление № 440580 - F489096 от 06.06.2019 година, издадено от Директора на ТД на НАП
гр.Велико Търново, като незаконосъобразно.
В
касационната жалбата /КЖ/ се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и необосновано. Излага се,
че мотивите на съда за отмяна на НП са неправилни, т.к. е направено плащане в брой, съответно
приета в брой стойността за стока по реализирана сделка, за която е налице
задължение за издаване на фискален бон. Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на
РС Троян и да се постанови ново решение, с което да
се потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В
депозирано по делото становище с вх. № 1665/19.05.2020 г. поддържа подадената жалба
по изложените в нея съображения.
Ответникът „Уормтек” ЕООД, с.Орешак, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита за правилно приетото от РС, че е налице маловажност на случая
съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210
ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо
на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла
на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по
същество, се явява неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 25.09.2019г. от служители на ТД на НАП Велико Търново бил
съставен АУАН № F489096 срещу „УОРМТЕК” ЕООД, представлявано от управителката
В.Ц.Г., затова, че при проверка във връзка с извършена вътреобщностна доставка
на стоки през данъчен период м.март 2019 на 05.03.2019г. е прието плащане на
сумата 2 265.00 евро в брой за извършена доставка на пелетни печки от
посочената фирма, без за същата да бъде издадена фискална касова бележка от
фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Констатирано е, че
получената сума не е заприходена в касата на фирмата и няма издаден първичен
документ, поради факта, че дружеството няма регистрирано фискално устройство.
Доказателство за разплащането по търговската сделка е постъпилата сума по
банковата сметка на фирмата, с вносна бележка от 06.03.2019г. с вносител
управителят.
Актосъставителят приел, че
горното деяние представлява административно нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. По съставения акт жалбоподателят, касатор в настоящото
производство подал писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/2006
година на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 и т.3 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл.185 ал.2 изр. първо, предл.второ
от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3300 лева.
Видно
от приложената по делото вносна бележка от 06.03.2019 година, сумата от 2 265.00 евро, получена на
05.03.2019г. от доставката на печки е била внесена по банков път от управителя
на дружеството на следващият ден.
При така установената фактическа обстановка, за да отмени наказателното
постановление решаващият
състав приел, че търговецът е извършил нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, което представлява маловажен случай, както и че предвидения дори минимален размер на санкцията
се явява несправедливо. Приел е, че в случая е налице нарушение на процесуалните
правила при съставяне на АУАН при изписване на правните основания и нарушеният подзаконов нормативен
акт.
Настоящият състав намира
посоченото касационно основание и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства.
Законосъобразни и правилни са изводите на
този съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, довели до отмяна
на издаденото НП. С нарушението не са
засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед изложената по-горе
фактическа установеност, които са регулирани от ЗЗДС, т.к. от нарушението
обективно не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици и правилно
РС е приел, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на ответника.
Описаното в АУАН и НП административно
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушенията по чл.7 ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства и предвидения дори минимален размер на санкцията се явява
несъразмерно тежък на извършеното нарушение. Деянието представлява „маловажен
случай”, съобразно чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато
степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на
нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните
последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства.
Осъщественото конкретно деяние обективно
отговаря на признаците на административно нарушение, но същото е и явно
маловажен случай /чл. 28 ЗАНН/, то е инцидентно и при осъществяването му не е
нарушено съществено фискалното управление. Основание затова дава внасянето на сумата по банковата сметка на
дружеството с посочване на конкретен данъчен документ, по който е осъществено
плащане в брой, при което липсва неотразяване на приход, респ. укриването му.
В случая липсват каквито и да било други
нарушения на фискалната политика при извършената проверка, както и
доказателства за предходни такива. Няма данни на санкционираният да са налагани
наказания по Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС. В акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление изрично
е посочено, че установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, т.е.
извършеното деяние формално покрива признаците на административно нарушение, но
по същество липсват вредни последици от него. Видно от доказателствата по
делото сумата в размер на 2 265.00 евро, получена от управителя на „УОРМТЕК“ЕООД
в брой от Ю.К., управител на фирма „Пелети Терм“, е внесена на следващия ден по
валутната банкова сметка ***ование - издадена фактура и е отчетена като приход
в счетоводните регистри на фирмата. Касае се за инцидентен случай, наред с
установеното, че клиентът на дружеството – жалбоподател, ответник в настоящото
производство е трябвало спешно да се върне обратно в Република Гърция и е
помолил процесната сума да бъде внесена директно по сметката на „УОРМТЕК”ЕООД в
Райфайзенбанк Троян. Предвид гореизложеното е налице незначително негативно
засягане на обществените отношения, регламентиращи установения ред на държавно
управление, в частност фискалното управление. Поради това се касае за маловажен
случай, за който наложеното наказание глоба в размер на 3 300 лева се явява
несъзразмерно високо и поради това не е в състояние да постигне целите на
закона.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че осъщественото деяние само
формално покрива признаците на административно нарушение, поради това и подхода
за налагане на имуществена санкция е изключително формален. В тази връзка, ако
наложената имуществена санкция беше съразмерна, то следваше да бъде посочено
как точно е определена в размер на 3 300 лева /при условие, че приходите са
отчетени и това обстоятелство е признато в АУАН и НП/. От една страна минималният
размер на имуществената санкция по чл.185 ал. 2 ЗДДС, който е 3 000 лева, не е
спазен. От друга, текста на чл. 185 ал. 2 ЗДДС е неприложим към състава на
осъщественото нарушение, тъй като предвижда квалифициращи признаци, които в
случая не са налице, но дори и предвидената в този текст санкция необосновано е
увеличена с 300 лева, което прави наложената имуществена санкция явно
несправедлива.
Наред с това, наложената санкция от 3 300
лева е правно обоснована с разпоредбата на чл.185 ал.2 ЗДДС. Второто изречение
на санкционната разпоредба на закона предвижда, че когато нарушението по ал.2
на чл. 185 ЗДДС не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1 на чл.185 ЗДДС. Доколкото в АУАН и НП изрично е констатирано, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, вместо да се приложи чл.185
ал.2 изр. 2 ЗДДС вр. с чл.185 ал.1 ЗДДС и да бъде наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева, е наложена незаконосъобразно имуществена санкция в размер
на 3 300 лева, надвишаващ в пъти предвидената в закона санкция.
По тези съображения не се оправдаха фактически и от гледната
точка на закона оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението,
и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо Административно процесуалния
кодекс,
Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 08.01.2020
година, постановено по наказателно административен характер
дело № 415 по описа за 2019 година на Троянският районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.