№ 134
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102314 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба, уточнена в откритото съдебно
заседание по делото, проведено на 21.10.2021 г. от АС. КР. Р., подадена срещу „С. К.“
АД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
432,63 лева, недължимо платена при начална липса на основание по договор за
потребителски кредит № 611983/12.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата моба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че на 12.05.2020 г. страните сключили договор за потребителски
кредит № 611983, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата 800
лева. Сочи се, ищцата е погасила предсрочно дължимите суми заедно с неустойка в
размер на 476,97 лева, начислена поради това, че не е предоставила в срок
обезпечения- поръчител или банкова гаранция, посочени в договора. Твърди, че
договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК поради
неспазване на предвидената писмена форма, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като при сключване на договора от разстояние ответникът не е получил валидно
съгласие на ищцата като кредитополучател в съответствие с изискванията на ЗПФУР.
Релевира доводи, че не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
ГПР и общата сума, дължима от потребителя при посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в Приложение № 1
от ЗПК начин. Сочи, че ГПР в договора е грешно посочен, като правилният е в размер
162 %, който противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че клаузата,
по силата на която е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка при
непредоставяне в 3-дневен срок на обезпечение е недействителна поради противоречие
с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че неустойката е следвало да се включи в ГПР, което би
довело до размер на ГПР над императивния максимум от 50 %, а именно- 143,10 %.
Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
1
добрите нрави, на което основание намира, че и договорът е недействителен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Релевира доводи за недействителност на
договора и поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК поради непосочване на
правото на потребителя и условията за отказ от договора. В случай, че договорът бъде
приет за валиден, ищцата сочи, че същият е унищожаем на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД
поради измама или на основание чл. 28, ал. 1 поради грешка, както и на основание чл.
33, ал. 1 ЗЗД като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Ищцата
твърди, че е превела на ответното дружество сума в общ размер 1232,63 лв., поради
което същото е получило без основание разликата от 432,63 лева между платеното и
предоставената главница по договор - 800 лв. По изложените съображения, моли за
уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба в съда и за присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор ответникът „С. К.“ АД, чрез адв. А.Д., е оспорил исковата
молба като нередовна и неоснователна по съображения, че сключеният между страните
договор за паричен заем не противоречи на императивните разпоредби на закона и
добрите нрави, не е сключен при крайна необходимост и явно неизгодни условия.
Твърди, че ищцата е активирала изпратения до нейната електронна поща линк, чрез
кликване върху него и въвеждане на своята парола, с която е изразила своето съгласие
за сключване на договора. Възразява и договорът да съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представено копие на договор за потребителски кредит №
611983/12.05.2020 г. (неподписан), за който се твърди, че е сключен между „С. К.“ АД
като кредитодател и ищцата АС. КР. Р., като кредитополучател за предоставяне в заем
на парична сума в размер на 800 лева, срещу задължение за връщане на предоставения
кредит за срок от 6 месеца за връщане на предоставения кредит, при годишен лихвен
процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42.58 %.
Към договора е приложен погасителен план, съдържащ размера и падежните
дати на отделните погасителни вноски, както и разбивка на това всяка от вноските
каква част от главницата погасява, както и какъв е размерът, ако същият включва
неустойка. Първата погасителна вноска е с падеж на 12.06.2020 г., а последната- на
12.11.2020 г.
С писмо с вх.рег. № 8837/21.10.2021 г. от „Изипей“ АД е представена справка в
табличен вид относно извършени плащания от лицето АС. КР. Р. в полза на „С. К.“ АД
за посочения период от 12.05.2020 г. до 19.05.2021 г., видно от която на 15.06.2020 г. е
преведена сумата от 230 лева, на 24.08.2020 г.- сумата от 10 лева за удостоверение за
погасен кредит, на 16.09.2020 г.- 742 лева, на 17.09.2020 г.- сумата от 10 лева за
удостоверение за погасен кредит, на 21.10.2020 г.- сумата от 436 лева, на 27.07.2020 г.-
243,57 лева, а на 26.11.2020 г.- 437,12 лева.
По делото е приет и неподписан стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити.
Представени са и Общи условия, неподписани, уреждащи конкретната процедура
от последователни действия, извършването на които обуславя възникването на
договорно правоотношение. Съгласно чл. 3.4.1 от ОУ, кандидат заемателят
кандидатства за заем чрез попълване на електронна форма за регистрация на
страницата на заемодателя- www.Stikcredit.bg или директно чрез телефонно обаждане.
2
На база на искането за отпускане на кредит и договор кредиторът извършва оценка на
кредитоспособността на клиента и му отпуска или отказва отпускането на заем. Когато
е одобрил отпускането на заем, заемодателят съгласно чл. 7.2 от общите условия
информира кандидат заемателя чрез изпращане на СМС на посочения от заемателя
идентификационен номер, съдържащ информация за начина, по който заемателят може
да изрази съгласието си за сключване на договора, или чрез изпращане на услоовията
на заема, както и линк за потвърждение на електронния адрес или чрез смс, посочен от
заемателя. По силата на чл. 7.3 от общите условия заемателят е необходимо да изрази
своето съгласие за сключване на договора за заем по един от следните начини: 1. Чрез
СМС от идентификационния номер, съдържащ думите „STIKCREDIT PRIEMAM”,
когато се кандидатства по телефон: 2. Чрез кликване върху електронното съобщение
или СМС линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която
представлява електронен подпис на потребителя. С въвеждането на паролата,
потребителят изразява своето съгласие за сключване на договора при посочените в
него условия и по този начин се приемат както конкретните условия на Заема, така и
общите условия. В чл. 7.6 от общите условия е предвидено, че договорът се счита за
сключен след изпращане на съгласието за сключването му от заемателя.
От ответника по делото са представени копия на електронно подаена заявка за
отпускане на кредита, попълнена с данните на ищцата АС. КР. Р. и с параметрите на
процесния договор за кредит, извлечение от електронна поща, съдържащо изпратено
на ищцата електронно съобщение със следния текст: „Благодарим ви, че избрахте
Stikcredit! Вашият кредит е одобрен. За да подпишете договора за кредит, погасителния
план и общите условия, натиснете https://stikcredit.bg/v/8c0f9b1800”, ЦКР-
Удостоверение за кредитна задлъжнялост на АС. КР. Р., както и история на
изпратените SMS съобщения към клиента, която също е неподписана.
Видно от представена разписка, на 12.05.2020 г. ответникът е превел сумата от 800
лева по кредита на ищцата. Представени са и разписки за извършени от ищцата
плащания по кредита в полза на ответника, както следва: на 15.06.2020 г. е преведена
сумата от 230 лева, на 27.07.2020 г.- 243,57 лева, а на 20.08.2020 г. п банков път са
преведени 759,06 лева.
От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа експертиза, се
установява, че съгласно предоставена от ответника информация от ищцата в полза на
„С. К.“ АД по процесния договор е платена сума в размер на общо 1232,63 лева, както
следва- на 15.06.2020 г. е преведена сумата от 230 лева, на 27.07.2020 г.- 243,57 лева, а
на 20.08.2020 г.- 759,06 лева. По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че
действителният му размер е 23,85 %. В случай, че в ГПР по договора за кредит се
включи и начислената неустойка, то би било 143,10 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно
дадено и подкрепящо се от представената от „Изипей“ АД справка и разписки по
делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е
платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално
платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1
от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
3
е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването.
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил
процесната сума е сключеният с ищцата договор за кредит от разстояние, чиято
действителност ищцата оспорва.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е
уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и
доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора
за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по
отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да
се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис. Изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за масова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
От приложените по делото Общи условия е видно, че процедурата по създаване
на договорното правоотношение предпоставя извършването на поредица от
последователни действия. Процедурата започва с подаване на заявка за кандидатстване
по електронен път или чрез телефон, следва изпращане от кредитора на одобрение за
кредита заедно с информацията и условията му и завършва с приемане на условията по
предоставения проект на договор и подписване на същия чрез СМС от
идентификационния номер, съдържащ думите „STIKCREDIT PRIEMAM”, когато се
кандидатства по телефон или чрез кликване върху електронното съобщение или СМС
линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която представлява
електронен подпис на потребителя.
По делото ответникът не доказа твърденията си, че ищцата е активирала
изпратения до нейната електронна поща линк, чрез кликване върху него и въвеждане
на своята парола. Поради това не би могло да се приеме, че между „С. К.“ АД и А.Р. е
постигнато съгласие за сключване на процесния договор чрез договаряне, осъществено
посредством средствата за комуникация от разстояние. За това обстоятелство не са
представени доказателства нито на хартиен носител, нито такива в електронен вид.
Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване на електронните изявления е приложим
ЗЕДЕП, в който е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се
приравнява на подписан с материален такъв. В случая липсват доказателства, че върху
представения договор за кредит е положен електронен подпис от страна на ищцата.
Според чл. 2 ЗЕДЕП «електронен подпис» означава данни в електронна форма, които
4
се добавят към или са логически свързани с други електронни данни и които се
използват като метод на удостоверяване. Именно изразяването на съгласието на
кредитополучателя, чрез активиране на съответния линк има функция на електронен
подпис и от този момент се счита, че е възникнала валидна облигационна връзка.
Извод за възникнала облигационна връзка не може да се направи и въз основа на
представените от ищеца договори, тъй като същите не носят подписа нито на
ответника, нито на представител на кредитодателя. Тъй като не са подписани от
кредитополучателя, те не биха могли да възпроизведат електронното изявление на
потребителя за изпращането на съгласие за сключване на договора.
Доколкото не се доказа твърдяното от ответника валидно правно основание за
заплащане на сумата от 432,63 лева, то следва, че същата е платена от ищцата при
начална липса на основание и искът за нейното връщане следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищцата следва да се присъдят направените за
производството разноски в размер на общо 175 лева, от които за държавна такса в
размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 125 лева.
Налице са основанията и на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, тъй като в договора за правна
защита и съдействие от 07.09.2021 г. е уговорено предоставянето на безплатна правна
помощ на ищцата. Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника на адв. Г. Ч., определено съобразно предвидените минимални
размери в чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Ш., ул. “О.“ 13Б ДА ЗАПЛАТИ на АС. КР. Р. , с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул.
„Л.“ № 125, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 432,63 лева /четиристотин
тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки/, недължимо платена при начална
липса на основание по договор за потребителски кредит № 611983/12.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на
исковата моба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Ш., ул. “О.“ 13Б ДА ЗАПЛАТИ на АС. КР. Р. , с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул.
„Л.“ № 125, сумата 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “СТИК-КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Ш., ул. “О.“ 13Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Г. Ч. - САК, с адрес гр. С., ул. „И. Д.“ № 7,
ет. 5, ап. 9, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата 300 лева/ триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ на АС. КР. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5