Р Е Ш Е Н И Е
№ 366
Добрич, 08.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
административен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, троен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша
докладваното от съдия Т.Милева административно дело № 409/2019 год.
Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по
протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Милена Любенова срещу
Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и
собствеността на територията на община Каварна, приета от Общински съвет
Каварна с Решение №51 по Протокол №6 от 01.03.2016 г. в частта на чл.9, ал.2 и
чл.48, ал.2 и ал. 3. С протеста се настоява, че разпоредбата на чл.9, ал.2 влиза в колизия със
законови разпоредби от по – висок ранг. Сочи се, че Закона за закрила на детето
регулира съответните обществени отношения винаги по начина, избран от
законодателя, както и че никъде в закона не е предвидена възможност за
делегиране на компетенции. Поради което и се претендира нищожност на посочения
в наредбата член. Твърди се, че разпоредбата на чл.48, ал.2 и ал.3 от Наредбата
е незаконосъобразна, излагат се съображения в тази насока и се моли същата да
бъде отменена като такава.
В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован,
се явява прокурор Любенова, която поддържа протеста на изложените в него
основания.
Ответникът – Общински съвет Каварна, не се явява и не
изразява становище по протеста.
В изпълнение на задължението по
чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК
чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.56/16.07.2019 г., като копие от обявлението е поставил на
определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на
ВАС.
Съдът, като извърши преценка на
доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Предмет на оспорване са разпоредбите
на чл.9, ал.2 в частта „….снабдено с
писмен документ за изразено съгласие от някое от посочените лица“ и чл.48,
ал.2 и ал. 3 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на
околната среда и собствеността на територията на
община Каварна.
Наредбата е приета с Решение №51 по Протокол №8 от 01.03.2016 г. на общински съвет
Каварна. По делото са приложени
доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на
Наредбата. Изготвен е бил доклад по чл. 26 от ЗНА. Представени са и становища
от заинтересовани лица. Оспорените разпоредби като част от Наредбата са приети от компетентен орган, в писмена
форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване,
регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. С оглед на това съдът намира, че оспорените
разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към
момента на оспорването.
При преценката за съответствието обаче
на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на
нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:
Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от
ЗНА и чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинските
съвети имат нормотворческа компетентност,
но ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети
приемат нормативни актове - правилници и
наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са
териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос в
неговия локален аспект може да стане предмет на уредба на нормативен акт, приет
от общински съвет. Съгласно ал.3 на чл.76 АПК, общинските съвети имат право да
издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно
значение, но съобразно нормативни актове
от по-висока степен. В така ограничената тяхна
нормотворческа компетентност не
се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава,
т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да
преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт.
Следователно въпрос, уреден
и от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока
степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на
издадения акт. В контекста на изложените принципи на нормотворческата дейност
на общинските съвети, съдът счита оспорената разпоредба на чл.9, ал.2 в частта
„снабдено с писмен документ за изразено съгласия от някое от посочените лица“
от Наредбата за нищожна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата въвежда
следните изисквания: „Ако родителите, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22
часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна
възраст, снабдено с писмен документ за
изразено съгласие от някое от посочените лица.“.
Законът за закрила на детето, чл.8,
ал.3, въвежда задължение за родителите, настойниците, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, да го придружават на обществени места след
22 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило
18-годишна възраст, а ал.4 сочи, че ако родителят, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22.00 часа, ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18 годишна
възраст. Ал. 7 посочва, че родителят, настойникът, попечителят или лицето,
което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето
по ал.4, по ред определен с наредбата по чл.5б, ал.2.
Нормите на Закона за закрила на
детето определят рамката за регулиране на обществени отношения, свързани със
защита и гарантиране основните права на детето във всички сфери на обществения
живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Законът императивно и изчерпателно определя правата и задълженията на
участниците в конкретните обществени отношения винаги по начина, избран от
законодателя и това положение трае до последваща промяна или отмяна на волята
на НС. Законовите разпоредби са императивни и с тях се въвежда режим за
самостоятелно и за придружено пребиваване на обществени места, дефиниран според
възрастта на децата, удостоверяване на качеството на придружителя и др. Както
се посочи и по-горе качеството на придружител на детето е определено с наредба
по чл.5б, ал.2 от ЗЗакрД. Това е Наредба за специализирана закрила на деца на
обществени места, приета с МПС №165 от 25.07.2003 г. Следователно как се
удостоверява качеството на придружител не е нормотворчески приоритет на
общинския съвет, а на лицата, посочени в наредбата на МС. С преуреждането с
атакуваната разпоредба на вече
уредени обществени отношения, ОбС -
Каварна е нарушил материалната си компетентност
като е излязъл извън рамките на
ограничените от чл.76 ал.3 от АПК нормотворчески правомощия.
Нормативният административен акт в тази си част е приет при липса на
материална компетентност, поради което е
нищожен.
Относно оспорваната разпоредба
на чл.48, ал.2 и ал.3 от Наредбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Чл.48 от Наредбата забранява
разхождането на кучето без нашийник и повод; разхождане на едри породи и
агресивни кучета без намордник; свободното пускане на кучета без повод на
обществени места, както и насъскването им спрямо хора и други животни;
преминаването и престоя на кучето по детските площадки на територията на
детските ясли, градини и училища и на прилежащите им дворове. За нарушенията на
тези забрана на виновните лица се налага наказание глоба в размер от 50 до 100
лева /ал.2/ и при повторно нарушение се налага глоба от 100 до 500 лева /ал.3/.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВД се забранява извеждането на кучета
без повод, а на агресивни кучета - и без намордник; а по т.
4 - разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци, като неизпълнението на
тези забрани по силата на чл.428 от същия закон се наказва с глоба в размер на
100 лева. Наказание при повторно нарушение, свързано с горепосочените забрани,
в ЗВД не е предвидено. Така от тези цитирани
разпоредби се установява, че приложим по отношение начините на извеждане и местата за разхождане на кучета е
специалният Закон за ветеринарномедицинската дейност,
който не делегира компетентност на общинските съвети да въвеждат други изисквания спрямо тези обществени отношения в
подзаконова акт, нито да уреждат по различен начин
административните нарушения в тази връзка, както и тяхното санкциониране. Предвиденото за
деянието различно по размери административно наказание противоречи на правилото
на чл. 8 от ЗНА поради което оспорената разпоредба е
незаконосъобразна.
Установената материална незаконосъобразност на оспореният текстов е
основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването
следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни
разноски в размер на 20. 00 лв. /двадесет лева/, представляващи заплатена такса
за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.
Мотивиран
така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, троен състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата на чл.9, ал.2 в частта „….снабдено с писмен документ за изразено съгласие от някое от посочените
лица“ от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната
среда и собствеността на територията
на община Каварна, приета с Решение №51 по Протокол №8 от 01.03.2016 г. на общински съвет
Каварна.
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура –
Добрич разпоредбата на чл.48, ал.2 и ал.3 от Наредба №1 за осигуряване на
обществения ред, опазване на околната среда и собствеността на територията на
община Каварна, приета с Решение №51 по Протокол №8 от 01.03.2016 г. на общински съвет Каварна.
ОСЪЖДА Общински съвет Каварна да заплати
на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на
20.00 лв. /двадесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от
съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на
страните.
След влизането му в сила решението да се обнародва по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. …………………..
2…………………