О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
29.05.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански
състав
На 29 май 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 927 по описа за 2019 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като писмени доказателства представените документи от ищеца
и ответника, тъй като са допустими и относими към спора.
Съдът намира
за неоснователно направеното възражение за недопустимост на иска поради
неспазване на срока на основание чл.498 ал.3 във връзка с чл.496 от КЗ, тъй
като към момента на постановяване на настоящото определение този срок вече е
изтекъл и съгласно чл.235 от ГПК е отпаднала процесуалната пречка за надлежното
упражняване на иск, поради което същият е процесуално допустим. /В този смисъл
е практиката на ВКС – Определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д. № 1027/2018г., II ТО, ВКС, Определение № 332/19.07.2018г. по ч.т.д.
№ 1614/2018г., I ТО, ВКС/.
С оглед изясняване на обстоятелствата
по делото, следва да се назначи съдебномедицинска експертиза, която след като
извърши преглед на ищеца и справки, навсякъде, където е необходимо, да отговори
на въпросите, поставени в исковата молба.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се изиска и приложи по настоящото производство, АНД № 2436/2018г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде възможност на ищцата
да води двама свидетели в съдебно заседание.
На основание
чл.183 от ГПК следва да се задължи ищцата да представи в оригинал, за
констатация представените с исковата молба доказателства.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
делото, следва да се назначи съдебно-автотехническа експертиза, която след като
извърши справки, навсякъде, където е необходимо, да отговори на въпросите,
поставени в отговора на исковата молба.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне до разпит свидетеля
Борислав Иванов Тенев, който да се призове на адреса, посочен в отговора на
исковата молба.
Следва да бъде указано на страните, че
в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва да бъде
указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение
съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание
чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по
делото.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищецът Р.Д.Й. твърди в
исковата си молба, че на 19.12.2017г., около 17.00 часа водача Койчо Дечев Коев
ЕГН:********** управлявал собствения си лек автомобил марка „СеатИбиза” с рег.№
СТ546НН, като потеглил от местността „Телевизионната кула” в землището на град Стара
Загора към дома си на ул. „Августа Траяна” № 29. Времето било влажно, ръмял
ситен дъжд и асфалтът бил мокър. След кръговото движение до магазин „Кауфланд-
2”, водачът Коев продължил движението си на север.
Заявява, че по същото време ищцата Р.Д. е разхождала кучето си в
градинката срещу магазин „Кауфланд”. Около 17.00 часа тя предприела пресичане
на ул. „Иван Вазов” в посока от запад на изток, срещу магазин „Кауфланд-2”.
Огледала се е наляво и надясно. Забелязала, че от юг приближава с бавна скорост
светъл на цвят лек автомобил, но преценила, че ще може да пресече пред него.
Когато се намирала на 2-3 крачки от западния тротоар водача Коев не я видял,
както и не видял пресичащото с нея куче. Настъпил е удар с предната дясна част
на автомобила в областта на фара. Вследствие на сблъсъка пострадалата била
ударена в дясната част на тялото, загубила равновесие и паднала на пътното
платно вдясно от колата. Ищцата разпознала колата, която преминала покрай нея и
помислила, че шофьорът няма намерение да спира. Ядосала се и ударила с лявата
си длан по задната й дясна част. Водача Коев спрял на няколко метра по-напред,
без да разбере какво се е случило. Слязъл от автомобила, приближил се до
пострадалата и видял, че тя държи дясната си ръка. Попитал я дали я боли и тя
му отговорила утвърдително. Инцидентът бил наблюдаван от свидетеля Борислав
Тенев – таксиметров шофьор, който по това време управлявал таксиметровия си
автомобил зад този на Коев. Тенев спрял и заедно с други намиращи се наблизо
лица, опитал да помогне на ищцата да се изправи и да се премести върху
тротоара. Свидетелят Дарина Господинова Тодорова – клиентка в таксиметровия
автомобил подала сигнал на тел. 112.
На място пристигнал екип на ЦСМП, след което ищцата била
откарана в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ-АД-Стара Загора където било
констатирано счупване на лъчевата кост на дясната предмишница.
Дежурна оперативно-следствена група от ОД на МВР Стара Загора е
извършила оглед на местопроизшествието в присъствието на водача Коев и ищцата.
Пристигналият дежурен екип на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора
тествали водача и пешеходката за употреба на алкохол с техническо средство,
което отчело нулева концентрация и за двамата.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза №24/2018г. се е установило, че в
резултат на претърпяното ПТП, св.Р.Д. е получила счупване на лъчевата кост на
дясната предмишница на типично място. Счупването е причинило на пострадалата
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от 30 дни и има
характер на средна телесна повреда.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебна-
автотехническа експертиза. Експертът изяснил механизма на настъпване на
произшествието, а именно: северно от кръстовището на ул. „Иван Вазов” с улица
„Димитър Подвързачов” пешеходката - св....предприела пресичане на ул. „Иван
Вазов” в посока от запад на изток. Тя забелязала лекия автомобил марка „Сеат
Ибиза”, установила ниската му скорост и продължила движението си, пресичайки и
източната лента на улицата. Лек автомобил марка „Сеат Ибиза” се движел по ул.
„Иван Вазов” в посока на север по източната лента на пътното платно. Водача
Коев управлявал автомобила си със скорост от около 20 км/ч. Той не възприел
пресичащата пешеходка и воденото от нея куче. Когато тя се намирала на 2,4
метра от източния бордюр, настъпил удар в дясната част на тялото на ищцата с
предната дясна част на автомобила. Пострадалата се завъртяла, загубила
равновесие и паднала на терена вдясно от автомобила. Успяла да удари с ръка по
десния заден калник, което било възприето от водача и той спрял веднага.
Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е била от порядъка
на 20 км/ч. Водачът Коев не е възприел пешеходката преди момента на удара, не е
усетил и самия удар. Предприел е спиране едва когато е чул гласа й. Това
показва, че скоростта в момента на удара е била равна на скоростта преди удара
и автомобилът се е движел с почти равномерна скорост. Водача Коев е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП. При тази скорост на движение той
е можел да спре при възникналата опасност за движението. Фактът, че не е
възприел пешеходката и воденото от нея куче, има субективен характер. Водача
Коев се е движел много бавно и вероятно е разбирал, че не вижда добре пътната
обстановка. Затова е следвало да спре движението на автомобила и да отбие на
безопасно място.
По описания начин, обвиняемият Коев. е управлявал лек автомобил
марка „СеатИбиза”, с рег.№ СТ5546НН, като нарушил правилата за движение по
чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 (изречение второ) от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Р.Д.Й.. Престъпният резултат е в пряка
причинна връзка с допуснатите от Коев нарушения на правилата за движение, а
именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, задължаващ го да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и чл.20, ал.2 от ЗДвП задължаващ водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението (в случая наличие на пресичаща
пътното платно пешеходка).
Твърди, че по описания начин с деянието си обвиняемият по
воденото ДП Коев е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление
по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342; ал.1 от НК, като на 19.12.2017 год. в град
Стара Загора, при управляване на МПС – лек автомобил марка „Сеат Ибиза”, с рег.
№ СТ5546НН, нарушил правилата за движение по пътищата: – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, но не
сторил това; – чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението” – наличие на пресичаща пътното платно пешеходка, но не сторил
това, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.Д.Й., на 43
години, изразяваща се счупване на лъчевата кост на дясната предмишница на
типично място, което й причинило трайно затрудняване на движението на горния
десен крайник за срок от около 2-3 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Конкретизиране по пера претенцията за неимуществени вреди за
претърпените увреждания, както следва:
1. За причинените й
физически травми и затруднено движение на двата горни крайника за по-дълъг
период от време, представляващи неимуществени вреди изразяващи се в посочените
по-горе болки и страдания – 20 000 лева.
2. За причинените й
психически и емоционални травми, представляващи също неимуществени вреди – 5
000 лв.
Или претенцията ни за причинените неимуществени вреди е в размер
на 25000 лева.
Претендира за разноските по делото.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в който оспорва изцяло исковата молба, както по
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Счита предявения иск за неоснователен, необоснован и недоказан,
прекомерно завишен по размер, поради следните съображения:
Твърди, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане
на настоящото дело и не му била дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Увреденото лице – ищец по делото – Р.Д.Й., не била
изпълнила посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения – да представи на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполага и които били свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от
ищцата ПТП, настъпило на 19.12.2017г., около 17.00 ч., в град Стара Загора, на
ул. „Иван Вазов” в близост до кръстовището с ул. „Димитър Подвързачов”, при
което Койчо Дечев Коев, управлявайки лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № СТ
5546 НН ударил пешеходката Р.Д.Й. и й причинил телесно увреждане, при
представляваното от мен застрахователно дружество и по подадено заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка
– щета № **********/2018г. С предявената извънсъдебно претенция ищцата представила
единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р – 15135 от
21.12.2017г; справка от отдалечен достъп със заличени данни; 9 бр. амбулаторни листове;
4 бр. болнични листове; лист за преглед на пациент.; банкова сметка ***слуги.
На застрахователното дружество не било представен нито един документ,
установяващ виновността на водач на автомобил (ППС), участващ в ПТП. В тази
връзка, с писмо изх. № НЩ – 8994/13.12.2018г. ответното дружество е поискало от
ищцата да представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, както и
други доказателства, установяващи механизма на ПТП и получените телесни
увреждания вследствие на ПТП. Исканите от застрахователя документи са били
представени от ищцата по образуваната застрахователна преписка с нарочна молба
вх. № ОК - 28914/14.01.2019г. В срока за
произнасяне по застрахователната претенция (преди да изтече предвидения в КЗ
тримесечен срок за произнасяне), ищцата е депозирала пред РС – Стара Загора
искова молба вх. № 463/13.02.2019г., въз основа на която е било образувано
настоящото производство.
При действието на Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015год. в сила от 01.01.2016год., е предвидена допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск (чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр чл. 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на виновния водач на МПС, уредена в нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Тази норма
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването
на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. В тази насока са определение № 29711 от 15.11.2017год. на СГС
по гр. дело № 7479/2017г., определение № 165 от 24.03.2017г. по ч.т.дело №
306/2017год. ТК, II Т.О. на ВКС.
Счита, че предвид горното се извежда извод, че към датата на
подаване на исковата молба – 13.02.2019г. не е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, с оглед на което предявеният иск,
с който ищцата претендирала заплащане на претърпени неимуществени вреди се
явявал недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, като оспорва и
твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина
(вина) от действията на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № СТ 5546
НН.
В представените като писмени доказателства към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р - 15135 от 21.12.2017г. и
справка от отдалечен достъп със заличени данни, не се съдържали подробности от
значение за изясняване на механизма на ПТП. При това положение, от посочените
документи не можело по несъмнен и безспорен начин да се установи механизма на
настъпване на процесното ПТП, понеже липсвало ясно посочен механизъм на ПТП,
както и липсвали каквито и да било данни и доказателства, посочени в исковата
молба в тази връзка.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата неимуществени вреди.
Оспорва твърдения, в това число и евентуално бъдещи
(допълнително заявени), за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма
на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който били търпени, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
При условия на евентуалност твърди, че ако били причинени твърдените психически
и физически травми, то забавянето на оздравителния процес било изцяло по вина
на ищцата.
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътно-транспортно произшествие, доколкото в исковата молба има подборно описан
такъв, на ищцата били причинени описаните в исковата молба травматични
увреждания и възникнали заявените от нея неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди като
счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на
действителната вреда, като било прекомерно и не се подкрепяло от фактическата
обстановка, представените доказателства по делото и не съответствало с
изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика
(ППВС № 4/1968г.) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищцата. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението
за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Законът давал
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не
можело да получи, стига вредата му да бъде действителна и сериозна. Заявява, че
понятието справедливост не било абстрактно понятие. То било свързано с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които
трябвало да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Твърди,
че при определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а
именно – конкретните икономически условия към момента на увреждането (решение
на ВКС 83-2009-11 т.о. по търговска дело 795/2008г и решение 1-2012-11 на т.о.
по търговско дело 299/2011г., с което ВКС се е произнесъл с решение постановено
по реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от
ищцата парична сума била в изключително завишен размер, за да доведе до
репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било
изискването на закона.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума била
недължима поради самоувреждане на ищцата, и по съображения, които излага по-долу,
респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В случай, че съда приеме, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание,
то заявява, че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Заявява, че самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в
тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и
съответно - неимуществени вреди били възникнали
единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза” с
рег. № СТ 5546 НН.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
Р.Д.Й. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са и
извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
Счита, че ищцата е нарушила установените правила за движение на пешеходците,
визирани в разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДвП. Твърди, че ищцата не се е
движила по пешеходна пътека, като не е спазила и следните правила: преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Също така твърди, че ищцата е
предприела пресичане на пътното платно при ограничена видимост, тъй като в
момента, в който е започнала движението си по пътното платно, в двете му ленти
е имало засилено движение, като са се формирали плътни колони от автомобили,
което обстоятелство, отчетено със започналия валеж, позволявало да се формира
извода, че видимостта за пешеходката – пострадалата Й. е била ограничена, с
което е нарушила на забраната по чл. 114, т. 2 ЗДвП. Счита, че ако същата бе
спазила тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат,
същата не е упражнявала зрителен контрол към останалите участници в движението
още повече, че се е движила по платното предназначено за автомобили и не на
обозначените за това места. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата биле
настъпили като резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в
нарушение на посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на
ищцата било в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на получените от нея
увреждания. Спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло
или поне значително би ограничило тежестта на твърдените от ищцата за
претърпени телесни увреждания.
Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от
правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита, че същото следва бъде
отчетено от Съда при постановяване на Решението му по съществото на спора,
дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от 24.11.2010г по т.д. № 1117/2009г на II
т.о. и № 98 от 08.07.2010г по т.д. № 942/2009г на II т.о., принос за настъпване
на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е
създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма
на увреждането. За съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал
виновно.
Поради горните доводи, счита, че са налице основания за
намаляване на обезщетението на пострадалата поради съпричиняване на настъпилите
вредни последици, като обезщетение следва да бъде определено при условията на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на
комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на
пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на
правонарушението, тъй като деянието на пострадалата в настоящия случай било
противоправно и степента на нейната вина. Твърди, че посоченото по-горе
нарушение се намирало в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
обуславяло извода за наличие на съпричиняване в размер на поне 50%.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди – като неоснователен, по съображенията за неоснователност
на главния иск.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от Р.Д.Й. иск, като недопустим, неоснователен и недоказан. Моли, в
случай, че счетете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намалите
размерите на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претендираният
размер не кореспондирал с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказвало твърдените за претърпени в исковата молба травми от
ищцата. Ако съда намери за установено наличието на твърдените неимуществени
вреди, моли, да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с
принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид и отчете съпричиняването от
страна на ищцата.
Моли съда да осъди Р.Д.Й. ***” АД всички съдебни и деловодни
разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани с настоящото исково
производство, както и ако случай, че частично уважи исковата претенция, да присъди
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Моли съда да присъди разноски по компенсация.
Претендира направените разноски по делото, включително и за
адвокатско възнаграждение.
На 17.05.2019г. е постъпило становище от ответника, в което
заявява, че поддържа всички възражения относно основателността на предявените
искове. Счита последните за неоснователни, необосновани и недоказани,
прекомерно завишени по размер, поради следните съображения.
Поддържа оспорваното на твърдяния в исковата
молба механизъм на пътно-транспортно произшествие, като оспорва и твърдението
транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина (вина) от
действията на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза" с рег. № СТ 5546 НН.
Поддържа оспорването по отношение наличието
на причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищцата неимуществени вреди. Както и твърденията, че в резултат
на осъществяване механизма на пътно-транспортно произшествие на ищцата са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от
нея неимуществени вреди.
Поддържа оспорването касателно размера на
предявения иск за неимуществени вреди, като считаме същия за недължим, респ. за
прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Поддържа възражението за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в
тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно
– неимуществени вреди били възникнали единствено поради виновните действия на
водача на лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № СТ 5546 НН.
Поддържа становището, заето в отговора на
исковата молба по отношение на доказателствените искания на ищцовата страна.
Поддържа всички доказателствени искания
направени с отговора на исковата молба.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
По иска по чл.432,
ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, претърпените от него вреди /характера им и размера на претендираното
обезщетение за тях/, противоправното поведение на водача на МПС - то,
причинната връзка между вредите и деянието, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата
на увреждането, по силата на което
ответникът да е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица. Що касае до иска за обезщетение за забава
(чл.86, ал.1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и датата на
изискуемостта на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: констативен протокол рег. № 1228р-15135 от
21.12.2017г.; амбулаторен лист № 1386 от 05.11.2018г.; амбулаторен лист № 1449
от 19.11.2018г.; амбулаторен лист № 3724 от 23.11.2018г.; амбулаторен лист № 1175 от 26.04.2018г.;
амбулаторен лист № 1035 от 12.04.2018г.; амбулаторен лист № 000702 от
12.03.2018г.; амбулаторен лист № 000635 от 01.03.2018г.; амбулаторен лист №
000342 от 01.02.2018г.; амбулаторен лист № 000251 от 23.01.2018г.; амбулаторен
лист № 000086 от 22.01.2018г.; амбулаторен лист № 000063 от 18.01.2018г.;
амбулаторен лист № 000008 от 04.01.2018г.; лист за преглед от 19.12.2017г.;
болничен лист № Е20176032912; болничен лист № Е20176572208; болничен лист №
Е20176572424; болничен лист № Е20176572517;
заявление за застрахователна претенция вх. № ОК-863417/10.12.2018г.; договор за
консултантски услуги от 03.01.2018г.; решение № 707/09.11.2018г.; щета №
**********-ОК-863417/10.12.2018г.; застрахователна полица BG/02/117000096805; справка за брой причинени ПТП
от 12.10.2018г.; проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” от
12.10.2018г.; доклад № 181003919101/04.02.2019г. по щета №
**********/10.12.2018г.; фиш от експресна комисия; писмо с изх. № НЩ-8994/13.12.2018г.; 2бр.
обратни разписки; писмо от 14.01.2019г.; протокол-изследвания от 19.12.2017г.;
амбулаторен дневник започнат на 23.11.2018г. – завършен на 18.01.2018г.; фотоалбум
от 20.01.2018г.; протокол за оглед от 19.12.2017г.; съдебномедицинска
експертиза от 12.02.2018г.; автотехническа експертиза от 29.03.2018г.; скица на
ПТП.
ПРИЛАГА към делото пълномощно на Адвокатско
дружество „Андреев, Христов и партньори”.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото
застрахователната преписка № НЩ-8994/13.12.2018г., DVD-R снимки
с рентгенография от 19.12.2017г., – оригинал – 1 лист и 1 комп. диск и
рентгенова снимка от 17.01.2018г. – оригинал – 1 лист рентгенова снимка.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ към делото
АНД № 2436/2018г. по описа на PАЙОНЕН CЪД - Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза с вещо
лице МАРИУС КИРКОВ, който след като се запознае с материалите по делото и
извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като
отговори на поставените въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да се заплати от ищцата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да
води двама свидетели в съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи в оригинал
представените с исковата молба доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза с
вещо лице СЛАВИ НОКОЛОВ, който след като се запознае с материалите по делото и
извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като
отговори на поставените въпроси в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да се заплати от ответника.
ДОПУСКА
до разпит свидетеля Борислав Иванов Тенев, който следва да се призове на
адреса, посочен в отговора на исковата молба.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито
съдебно заседание на 18.06.2019г. от 09.45 часа, за която дата да се призоват страните,
свидетеля и вещите лица след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на
ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: