№ 50
гр. София , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20201001002375 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 65517/07.07.2020г. по описа на
Софийски градски съд на адвокат Д. С. С., в качеството му на особен представител
на „Алианс 1 ПРО“ ЕИК *********, срещу решение от 26.06.2020г., постановено по т.д. №
1505/2019г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав, с което
е прекратено „Алианс 1 Про“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, обл. София, община Столична, район „Слатина“, ул. „Гео Милев“ 158,
по иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ, предявен от Софийска градска
прокуратура, и „Алианс 1 ПРО“ ЕИК *********, е осъдено да заплати на СГС
сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, по
подробно изложени съображения, като се иска същото да бъде отменено и производството
по делото прекратено.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Софийска градска прокуратура не е представила отговор
на жалбата.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
1
Софийска градска прокуратура е предявила иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ срещу „Алианс
1 ПРО“ ЕИК *********.
Ищецът твърди, че ответното дружество няма управител повече от 3 месеца, тъй като
управителят на дружеството е починал на 28.03.2015г., а друг управител не е назначаван.
Ответникът „Алианс 1 ПРО“ ЕИК *********, адвокат Д. С. С., в качеството му
на особен представител, оспорва предявения иск, като процесуално недопустим. Твърди, че
липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.155, т.3 ТЗ, при законово прекратяване
на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала, на основание чл.157,
ал.1 ТЗ, и доколкото е неосъществимо осъществяването на визираните в разпоредбата
условия, като в тази насока са развити подробни съображения.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не се спори по
твърдените от ищеца обстоятелства – ответното дружество е без управител за период повече
от три месеца, тъй като вписаният такъв е починал на 28.03.2015г.
Видно от представения акт за смърт Й. Т. Г., вписан като управител на дружеството е
починал на 28.03.2015г., като към момента на постановяване на решението липсва вписан
нов такъв, т.е дружеството е без управител повече от три месеца, което налага
прекратяването му поради наличието на предпоставките на чл. 155, т.3 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно
установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен
състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272
ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от градския съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна в
2
първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу
подлежащо на въззивно обжалване решение по силата на чл.258 ГПК.
При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират
пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради
липса на правен интерес.
С Определение № 302 от 28.06.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 1280/2018г., I т. о.,
ТК, е прието, че искът по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ е конститутивен иск, чиято правна
последица - прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното
решение, което е основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване
обстоятелства при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на основание чл.14
ЗТРРЮЛНЦ. В хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване
на горепосочените обстоятелства, принадлежи единствено на наследниците на починалия
едноличен собственик на капитала на дружеството, на основание чл.15, ал.1, т.3
ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт на
едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и за липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване
на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на
дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно
легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ.
Настоящият състав на съда споделя цитираната практика на ВКС, и предвид
обстоятелството, че в случая след смъртта на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество, в дружествения договор на което е предвидено, че се прекратява „при
смърт на едноличния собственик“ /чл.11, т.5 от дружествения договор, служебно известен на
съда на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/, и при липса на данни за вписване на това
обстоятелство по партидата на ответното дружество в търговския регистър по искане на
заинтересованите лица - наследниците на починалия, за прокурорът е налице правен интерес
да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ, поради което възраженията във въззивната жалба в
подкрепа на противното се явяват неоснователни.
По основателността на въззивната жалба:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се
представлява от управителя, като за едноличното дружество с ограничена отговорност - това
е едноличният собственик на капитала или определено от него лице - чл.147, ал.1, изр.1 ТЗ.
По изричното разпореждане на закона - чл.119, ал.2 ТЗ, управлението и начинът на
представителство е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър.
3
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ - по решение на окръжния съд по
седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на
28.03.2015г. е починал Й. Т. Г., ЕГН ********** - едноличен собственик на капитала и
управител на ответното дружество препис - извлечение от акт за смърт № 0045 от
28.03.2015г., издаден от община Костинброд. В чл.11, т.5 от дружествения договор на
ответното дружество е предвидено, че дружеството се прекратява при смърт на едноличния
собственик.
И към настоящият момент наследниците на починалия едноличен собственик на
капитала и управител на ответното дружество, не са поискали установяване на настъпило
прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, съответно вписване на същото
обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта
на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество, поради което
настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е основателен тъй като са налице
предпоставките на чл.157, ал.1, т.3 ТЗ, до който извод е стигнал и градския съд.
Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното решение
следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 40лв.,
дължима на основание чл.71, ал.1, изр.2 ГПК, вр. с чл.3 и чл.18, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 и чл. 272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2020г., постановено по т.д. № 1505/2019г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК „Алианс 1 ПРО“ ЕИК *********, да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд сумата от
40лв. /четиридесет лева/ - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5