№ 4384
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ДД
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110141907 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.411,
ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ”*****” АД излага в исковата молба, че на 28.05.2020г., в гр. В, на ул.
„КО“ № 21, е реализирано ПТП между т.а. „И“ с per. № ******, управляван от Г. Н. Н. и л.а.
„*******” с per. № ********, собственост на К. Ж. Д., управляван от същата. Твърди, че
отговорността за настъпване на ПТП е на Г. Н. Н., който започва излизане от строеж за
навлизане по главен път без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „*******“ и
удря същия. Вследствие на ПТП на застрахования в „*****” АД по застраховка „Каско на
МПС“, полица № *********, л.а. „*******” с per. № ******** са нанесени материални
вреди. На 28.05.2020г. е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, надлежно
попълнен от участниците в ПТП, в който са отразени констатациите на участниците в ПТП
относно неговия механизъм настъпилото ПТП, механизма на ПТП, причинната връзка
между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди на застрахования по застраховка
„Каско на МПС” автомобил. Излага доводи, че в двустранният констативен протокол като
виновен участник се вписва в колона „Превозно средство А”, където е вписан водачът на т.а.
„И“ с per. № ******, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗАД „*********” АД -
полица № BG/30/120000110582.
На основание сключената застраховка „Каско на МПС“, полица № *********, за
л.а. „*******” с per. N2 ******** и след постъпило искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в „*****” АД е
образувана Ликвидационна преписка № *********. Извършени са огледи на увредения
1
автомобил от ищеца и са изготвени заключение с опис на щетите. За възстановяване на
уврежданията по процесния автомобил е определено застрахователно обезщетение по
експертна оценка в размер на 1154.71 лева. На основание чл.369, ал.2 от Кодекса за
застраховането и т.65 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС” от определеното
застрахователно обезщетение в размер на 1154.71 лева е прихваната сумата в размер на
258.20 лева, представляваща невнесената четвърта вноска от застрахователната премия по
полица № ********* с включен 2% данък съгласно ЗДЗП.
С Преводно нареждане на 04.06.2020г. на правоимащия - К. Ж. Д. в качеството й на
собственик на л.а. „*******” с per. № ********, е изплатена сумата от 896.51 лева,
представляваща разликата между определеното застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка № ********* и прихванатата четвърта невнесена вноска от
застрахователната премия по полица № ********* с включен 2% данък съгласно ЗДЗП. Във
връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството са реализирани обичайни разноски в
размер на 15.00 лева.
С изплащане на застрахователното обезщетение „*****” АД встъпило в правата на
застрахования срещу ЗАД „*********” АД в качеството му на застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на
т.а. „И“ с per. № ****** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от
1169.71 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1154.71
лева и направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00
лева. На ответника е изпратено Писмо с Изх. № ********* от 18.06.2020г., ведно с регресна
покана за задължението му по преписка № ********* и документите по процесната
преписка. Поканата е получена от ЗАД „*********” АД на 19.06.2020г. Претенцията на
„*****” АД не е удовлетворена в пълен размер от ЗАД „*********” АД, а само за сумата от
592.35 лева, след което непогасената част от задължението на ответника е в размер на 577.36
лева.
Предвид изложеното, предявява иск за постановяване на решение, с което да бъде
осъдено ЗАД „*********” АД да заплати сумата от 577.36 лева главница, представляваща
разликата между изплатеното от „*****” АД застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС” по преписка № *********, ведно с направените обичайни разноски за
определяне на обезщетението, и доброволно възстановената от ЗАД „*********” АД сума,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 119.16 лева,
представляваща мораторна лихва върху предявената главница за периода от 20.07.2020г.
(датата, на която е изтекъл указаният в чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за доброволно
погасяване на задължението) до 01.08.2022г. (датата, предхождаща датата на завеждане на
исковата молба).Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД"ДаллБогг:Живот и Здраве“АД е представил писмен отговор в срок, в
който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е
настъпвало произшествие, за което да е виновен водачът, застрахован при „Застрахователно
2
акционерно дружество ******, на автомобил „И“, per. № ******. Оспорва обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието. Според ответника съставения Двустранен протокол
за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ описваща механизма на
произшествието, същият няма доказателствена сила. Излага, че относно механизма на ПТП
протоколът не е официален, а частен документ и не се ползва с доказателствена сила, а
отразените в него констатации, не отговарят на действителните факти и събития, нито на
действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Оспорва твърдението, че отговорен за
настъпване на ПТП е водачът на автомобил „И“, per. № ******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество ******. Твърди, че
водачът на л.а. „*******“, per. № *********, се е движел с превишена за пътните условия
скорост, което не му е позволило да предприеме своевременно намаляване на скоростта и
спиране, когато това е станало наложително. Алтернативно прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на л.а. „*******“, per. № ********, който не е предприел
намаляване на скоростта и спиране, съгласно предписаното от закона, при съобразяване с
особеностите на пътя, трафика и движението на другите участници, застрашаваща
движението и здравето на участниците в движението. Счита, че обезщетението следва да
бъде съответно намалено, което е сторено от ответното дружество, тъй като във връзка с
постъпила доброволна претенция, при „Застрахователно акционерно дружество ****** е
образувана ликвидационна претенция по щета, като след преглед на документите на ищеца е
заплатена сумата от 592, 35 лв., представляваща половината от заплатеното от ищеца
обезщетение, заедно с 15 лв. - ликвидационните разходи, образувани както следва:
обезщетение в размер на 1154, 71 лв., разделено на две, поради налично съпричиняване -
577,35 лв. към която сума е прибавена и сумата на ликвидационните разходи, в размер на
15 лв. или обща заплатената сума е в размер на 592, 35 лв.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 10.10.2022г. са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място, между
описаното в исковата молба МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и
описаното в исковата молба МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1154,71 лева, че
е сторил ликвидационни разноски от 15 лева, че ответникът е получил регресна покана,
ведно с всички необходими документи на 19.6.2020 г., че ответникът е погасил чрез плащане
част от регресния дълг в размер на 592,35 лева, поради което събраните доказателства за
установяване на тези обстоятелства не следва да се обсъждат.
Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на ПТП, както и
размерът на настъпилите в причинно-следствена връзка с него вреди.
За установяване механизма на ПТП е представен двустранен протокол за ПТП,
подписан от участниците в ПТП, в който е посочена схема на настъпването му.
3
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К. Ж. Д. , която помни
претърпяното ПТП при управление на лек автомобил марка „**********“, настъпило в гр.
В, в кв. „*****“, на ул. „****“ № 7. Тръгнала от ул. „****“ №7 и слизала надолу по главната.
Когато стигнала до ул. „КО“, където имало строителен обект, изведнъж рязко излязло едно
малко камионче и се блъснало рязко в дясната й страна. Не го видяла, тъй като излязло
много рязко напред. Карала по главната улица и не се движела с повече от 25-30 км/ч., тъй
като там уличките са много тесни. По-скоро камионът я ударил. Тя карала направо и той я
ударил рязко вдясно. Имали спор за това кой е виновен за настъпване на ПТП , но не
постигнали съгласие и звъннали на тел. 112. Полицаите дошли, направили тест за алкохол и
всичко било нормално. Единият полицай му казал да пишат протокол, защото се вижда, че
той е виновен. Написали протокол и водачът на товарния автомобил е записан на първо
място като виновен. Според свидетелката нищо не й е пречило на видимостта. Видяла
камиона в последния момент, когато я блъснал. Мястото, от което излязъл камиона, било
вход на строителен обект, не улица. Тя се движела по пътя с предимство. Така казали и
полицаите.
Свидетелят Г. Н. Н. помни ПТП, при което управлявал камионче. Намирал се на
строителен обект и при маневра назад „********** Q5“ се ударило в него. Той правел
маневра назад, а автомобилът дошъл отляво. Излизал от строителния обект, тъй като бил
вътре в дворното място. След удара калниците на двата автомобила били увредени-
неговият ляв калник и нейния десен калник и отпред бронята. Извикали КАТ и написали
протокол. Пътя, по който се движел представлявал паркинг като дворно място, в което се
извършвали строителни работи. Другото МПС идвало от лявата му страна и се движело по
пътя. Не го забелязал преди да започне маневрата, когато се ударили го видял. Пътят бил с
по една лента в посока, двупосочен и тесен. Строежа бил ограден с по-високи огради, които
ограничавали видимостта. Счита, че щом прави маневра би трябвало да е с предимство. В
момента на удара, камионът бил половината в строежа, половината на улицата. Тъкмо
започвал да прави маневра. Скоростта на движение била нормална като за паркиране.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение
относно механизма на ПТП, че настъпва като товарен автомобил „И”, с рег.№ *********, се
движи в района на строителен обект на ул. „св. КО“ №21, където водачът предприема
маневра за излизане на ул. „св. КО“, при която реализира ПТП с идващия от лявата му
страна лек автомобил „*******”, с рег.№ *********. Според вещото лице причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил „И”, с рег.№
*********, който при маневра за излизане от строителен обект не пропуска движещия се по
ул. „Св. КО“ лек автомобил „*******” с рег.№ *********. Направено е заключение, че с
оглед установения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек
автомобил „*******”, с рег.№ *********, се намират в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилото на 28.05.2020г. произшествие в гр. В. Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „*******”, с рег.№ *********, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1843,36 лв. След анализ на представените по делото
доказателства се налага извода, че всички описани и калкулирани операции в приложената
калкулация - ремонт (лист №34, лист №35, лист №36 и лист №37 от делото) е било
необходимо да бъдат извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното
МПС.
4
Приета е допълнителна САТЕ, която въз основа на събраните гласни доказателства
прави идентичен извод по поставените въпроси, като допълва, че водачът на лек автомобил
„**********“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, само и единствено ако товарният автомобил е извършвал маневра за
движение на заден ход и е бил видим през цялото време. Ако водачът на товарен автомобил
„И“ се е движил на заден ход, след което е спрял и е потеглил внезапно, то в този случай,
водачът на лек автомобил „**********“ не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието. Прието е, че от техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че са възможни два
механизма на произшествието: 1. Ако водачът на товарния автомобил е предприел маневра
за движение напред непосредствено преди лек автомобил „**********“.В този случай
причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на товарния автомобил,
който не е изчакал преминаването на лек автомобил „**********“. 2. Ако водачът на
товарния автомобил е извършвал маневра за движение на заден ход и същият е бил частично
на главния път, причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек
автомобил „**********“, която е имала възможност да възприеме товарния автомобил от
голямо разстояние и въпреки това не е задействала спирачната уредба и се е ударила в него.
Съдът кредитира заключението на вещото лице относно механизма на ПТП, тъй като
съответства на отразения в двустранния протокол механизъм за неговото настъпване.
Приема, че двустранният констативен протокол има доказателствена стойност на частен
документ, регламентирана в чл.180 от ГПК. Същият представлява доказателство, че
направените в него волеизявления са на лицата, които са го подписали, а именно
участниците в процесното ПТП. С подписването на този протокол участниците в ПТП са
се съгласили с посочената в протокола схема на настъпване. От подписването на протокола
от двете страните следва да се направи извод, че участниците в ПТП са имали съгласие
относно обстоятелствата, при които е настъпило. От посочената схема на ПТП в
двустранния констативен протокол, който е подписан без възражения от участниците в
ПТП, и показанията на свидетелите, се установяват обстоятелствата при които същото е
настъпило. С оглед установения механизъм следва да се извърши преценка за това чия е
вината за настъпване на ПТП и кой от двамата участници в него е извършил нарушение на
ЗДвП.
В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, което възприема
механизъм на ПТП, както е посочен в основната експертиза, в която е прието, че причината
за настъпването му е поведението на водача на товарен автомобил „И” с рег.№ *********,
който при маневра за излизане от строителен обект не пропуска движещия се по ул. „Св.
КО“ лек автомобил „*******”, с рег.№ *********. Този извод следва да се възприеме, тъй
като се потвърждава от показанията на свидетеля Н., който свидетелства, че другото МПС
идвало от лявата му страна и се движело по пътя, като той не го забелязал преди да започне
маневрата, видял го когато се ударили.
Неоснователно е възражението на ответника за движение на лекия автомобил с
несъобразена скорост, тъй като в допълнителното заключение е направен извод, че лек
автомобил „**********“ към момента на удара се е движил със скорост 25-30 км/ч, а
товарен автомобил „И“ със скорост около 5-7 км/ч. Следователно не може да става дума за
превишена скорост. Предвид изложеното съдът приема, че вина за настъпване на ПТП
изцяло има водачът на товарния автомобил „И”, с рег.№ *********, който е нарушил чл. 40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП , който предвижда, че преди предприемане движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението. В ал.2 е предвидено, че по
5
време на движението си назад , водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Предвид установения механизъм на ПТП следва да се направи
извод, че е настъпило в резултат от противоправното поведение на водача на товарен
автомобил „И“, който е предприел движение назад и навлизане на платното за движение без
да се увери, че при тръгването платното е свободно и по време на движението, че няма да
създаде опасност за преминаващите по пътя автомобили, при положение че навлиза на него
с движение назад, като напуска строителен обект. В този случай, за да предотврати
настъпване на ПТП е следвало да осигури друго лице, което да наблюдава пътя и да осигури
неговото безопасно излизане от строителния обект на заден ход, като при необходимост да
спре движещите се по пътя превозни средства, за да се избегне настъпване на
произшествие.
Следователно по делото се установява противоправно поведение на застраховано
при ответника лице за настъпване на процесното ПТП, във връзка с което е заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1169,71лева, от които 15 лева
ликвидационни разходи. С изплащане на застрахователното обезщетение „*****” АД
встъпило в правата на застрахования срещу ЗАД „*********” АД в качеството му на
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на водача на т.а. „И“ с per. № ****** на основание чл.411 от Кодекса за
застраховането за посочената сума. Не е спорно, че ответникът е получил регресна покана
на 19.06.2020г. , като претенцията на ищеца е частично удовлетворена за сумата от 592.35
лева, след което непогасената част от задължението на ответника е в размер на 577.36 лева.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че действителната
стойност необходима за възстановяване на застрахованото при ищеца МПС е по-голяма от
тази, която е платена като застрахователно обезщетение, поради което са неоснователни
възраженията на ответника за прекомерност на платеното обезщетение. Съдът приема, за
доказано, че действителните вреди са в определения от ищеца размер, като дължимия
остатък след частичното плащане е в размер на 577,36лева, за която сума искът за
главницата следва да се уважи. Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване, тъй като от заключението на вещото лице по допълнителната експертиза не
следва извод за движение на водача на лек автомобил „*******”, с рег.№ ********* с
превишена скорост.
По претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът приема следното:
Не е спорно, че ответникът е получил регресна покана на 19.06.2020г. Съгласно
чл.412, ал.3 от КЗ в срок от 30 дни от представяне на всички доказателства, застрахователят
следва да плати обезщетение или мотивирано да откаже. Следователно ответникът е изпадал
в забава за плащане на процесната сума, считано от 21.07.2020г., от която датата дължи
лихва за забава до 01.08.2022г. в размер 119,16лева, определен по реда на чл.162 от ГПК въз
основа на общодостъпните лихвени калкулатори.
Предвид изложеното предявените осъдителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 870лева, съобразно списъка по
чл.80 от ГПК.
6
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*********” АД с ЕИК***** да заплати на „*****” АД с
ЕИК****** на основание чл.411, ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата
от 577.36 лева главница, представляваща разликата между изплатеното от застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № *********, ведно с
направените обичайни разноски за определяне на обезщетението, и доброволно
възстановената от ЗАД „*********” АД сума, ведно със законната лихва върху главницата
от 02.08.2022г. до окончателното плащане, както и 119.16 лева мораторна лихва върху
главница за периода от 21.07.2020г. до 01.08.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 870,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7