Определение по дело №3427/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261276
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 6 януари 2021 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20201720103427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

261276 / 16.12.2020г.                           

гр. Перник, 16.12.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, XI-състав, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ

                 КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 3427 по описа на РС-Перник за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Подадена е „тъжба“ с вх. № 15179/13.07.2020 г. от Н.Л.Р., с ЕГН: **********, доуточнена с искова молба с вх. № 260383/31.08.2020 г.

При проверка по реда на  чл. 129 от ГПК, съдът е установил, че подадената „тъжба“ е нередовна, поради което с разпореждане от 15.07.2020 г. е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението – като приведе „тъжбата“ в съответствие с изискванията на чл. 127 и сл. от ГПК, посочи ответници по делото и представи документ за внесена държавна такса съобразно размера на претенцията си. Последното е получено на 28.08.2020 г.

В дадения от съда срок е постъпила искова молба в уточнение на „тъжбата“. В същата е посочено единствено, че цената на иска е 470.52 лева. Не е приложен документ за държавна такса в изискуемия размер /минимум 50 лева/. Не са посочени ответници по делото, нито обстоятелствата, на които се основа искът и в какво се състои отправеното до съда искане.

В тази връзка и съдът счита, че „тъжбата“, доуточнена с искова молба, не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, 2, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК. 

Посоченият извод следва от обстоятелството, че от „тъжбата“, доуточнена с искова молба, не става ясно на първо място срещу кои лица е насочена претенцията – вписано е единствено, че документите се подават с „копие до…“ като във всеки от документите са посочени различни лица.

На следващо място от твърденията в „тъжбата“, доуточнена с искова молба, не става ясно какви са обстоятелствата, на които се основава искът. Излагат се единствено твърдения, че Н.Л.Р. е провел кореспонденция със служители на дружеството „Нелбо“ ЕАД – фирма за дялово разпределение в сградата, където се намира имот на лицето, а именно апартамент № 7, в гр. Перник, кв. Твърди ливади, бл. 49. Кореспонденията била проведена по повод отчитане потреблението на топлинна енергия в имота на Н.Л.Р., което същият считал за неправилно, съответно подмяна на измервателни уреди в жилището от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник. „Тъжителят“ ищец обаче не посочва какви свои права счита за нарушени, нито в какво се изразява това нарушение.

От формулировката в заключителната част на „тъжбата“, доуточнена с искова молба: „моля за Ваше разпореждане и указание как да бъде преодолян описания случай, тъй като това за мен представлява постоянен финансов и психически тормоз. Вярвам, че сигналът ми ще бъде разгледан по компетентност, за което предварително благодаря. Моля, след като Съдът се запознае и убеди в истинността на горе изложеното и придружаващите документи да предприеме действия за преустановяване на финансовото ми ощетяване и предприеме действия спрямо отговорните лица“, не става ясно и какво искане е отправено до съда. В тази връзка съставът намира за нужно да обърне внимание, че в компетентността на съда е да се произнася единствено по претенции, формулирани по съдържание съобразено процесуалния и материалния закон. От настоящата формулировка съдът не може да изведе искова претенция, която да попада в правомощията му.

На последно място следва да се отбележи, че действително гражданите имат ред за защита в рамките на гражданското производството. Гражданският съд обаче следва да бъде надлежно сезиран в тази връзка от правоимащото лице, доколкото в гражданския процес действа принципът на диспозитивното начало /чл. 6 от ГПК/ и съдът не може служебно да инициира производството, когато не е ясен неговият предмет. Освен това съгласно т. 2.6 от Раздел II от Кодекса за етично поведение на българските магистратите съдът не може да дава консултации по правни въпроси, поради което и не може да разясни на лицето как следва да защити правата си.   

На последно място следва да се отбележи и че държавната такса по делото е размер на 50 лева – на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /по искова молба се събира такса от 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева/. Предвид това по делото не е приложен и документ за внесена държавна такса, дори да се приеме като цена на иска сумата от 470.52 лева.

В тази връзка съдът, след като констатира, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовности по подадената искова молба, счита че на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК същата, заедно с приложенията към нея, следва да бъде върната, а образуваното гражданско делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА подадената от Н.Л.Р., с ЕГН: ********** и с адрес ***№ 15179/13.07.2020 г., доуточнена с искова молба с вх. № 260383/31.08.2020 г., заедно с приложенията към тях.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3427/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок от връчването му на Н.Л.Р..

Препис от определението да се връчи на Н.Л.Р..

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

.