ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261276
/ 16.12.2020г.
гр. Перник, 16.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД
- ПЕРНИК, XI-състав, в закрито
заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 3427
по описа на РС-Перник за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Подадена е „тъжба“
с вх. № 15179/13.07.2020 г. от Н.Л.Р., с ЕГН: **********, доуточнена с искова
молба с вх. № 260383/31.08.2020 г.
При проверка
по реда на чл. 129 от ГПК, съдът е
установил, че подадената „тъжба“ е нередовна, поради което с разпореждане от 15.07.2020
г. е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен
срок от получаване на съобщението – като приведе „тъжбата“ в съответствие с
изискванията на чл. 127 и сл. от ГПК, посочи ответници по делото и представи
документ за внесена държавна такса съобразно размера на претенцията си. Последното
е получено на 28.08.2020 г.
В дадения от
съда срок е постъпила искова молба в уточнение на „тъжбата“. В същата е
посочено единствено, че цената на иска е 470.52 лева. Не е приложен документ за
държавна такса в изискуемия размер /минимум 50 лева/. Не са посочени ответници
по делото, нито обстоятелствата, на които се основа искът и в какво се състои
отправеното до съда искане.
В тази връзка
и съдът счита, че „тъжбата“, доуточнена с искова молба, не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, 2, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК.
Посоченият
извод следва от обстоятелството, че от „тъжбата“, доуточнена с искова молба, не
става ясно на първо място срещу кои лица е насочена претенцията – вписано е
единствено, че документите се подават с „копие до…“ като във всеки от
документите са посочени различни лица.
На следващо
място от твърденията в „тъжбата“, доуточнена с искова молба, не става ясно
какви са обстоятелствата, на които се основава искът. Излагат се единствено
твърдения, че Н.Л.Р. е провел кореспонденция със служители на дружеството
„Нелбо“ ЕАД – фирма за дялово разпределение в сградата, където се намира имот
на лицето, а именно апартамент № 7, в гр. Перник, кв. Твърди ливади, бл. 49.
Кореспонденията била проведена по повод отчитане потреблението на топлинна
енергия в имота на Н.Л.Р., което същият считал за неправилно, съответно подмяна
на измервателни уреди в жилището от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник. „Тъжителят“ ищец обаче не посочва какви свои права счита за нарушени,
нито в какво се изразява това нарушение.
От формулировката
в заключителната част на „тъжбата“, доуточнена с искова молба: „моля за Ваше разпореждане и указание как да
бъде преодолян описания случай, тъй като това за мен представлява постоянен
финансов и психически тормоз. Вярвам, че сигналът ми ще бъде разгледан по
компетентност, за което предварително благодаря. Моля, след като Съдът се запознае и убеди в истинността на горе
изложеното и придружаващите документи да предприеме действия за преустановяване
на финансовото ми ощетяване и предприеме действия спрямо отговорните лица“,
не става ясно и какво искане е отправено до съда. В тази връзка съставът намира
за нужно да обърне внимание, че в компетентността на съда е да се произнася
единствено по претенции, формулирани по съдържание съобразено процесуалния и
материалния закон. От настоящата формулировка съдът не може да изведе искова
претенция, която да попада в правомощията му.
На последно
място следва да се отбележи, че действително гражданите имат ред за защита в
рамките на гражданското производството. Гражданският съд обаче следва да бъде
надлежно сезиран в тази връзка от правоимащото лице, доколкото в гражданския
процес действа принципът на диспозитивното начало /чл. 6 от ГПК/ и съдът не
може служебно да инициира производството, когато не е ясен неговият предмет.
Освен това съгласно т. 2.6 от Раздел II от Кодекса за етично поведение на
българските магистратите съдът не може да дава консултации по правни въпроси,
поради което и не може да разясни на лицето как следва да защити правата си.
На последно
място следва да се отбележи и че държавната такса по делото е размер на 50 лева
– на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /по искова молба се събира такса от 4 % върху цената на иска,
но не по-малко от 50 лева/. Предвид това по делото не е приложен и документ за
внесена държавна такса, дори да се приеме като цена на иска сумата от 470.52
лева.
В тази връзка съдът, след
като констатира, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовности по
подадената искова молба, счита че на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК същата,
заедно с приложенията към нея, следва да бъде върната, а образуваното
гражданско делото следва да бъде прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА подадената от Н.Л.Р., с ЕГН: **********
и с адрес ***№ 15179/13.07.2020 г., доуточнена с искова молба с вх. №
260383/31.08.2020 г., заедно с приложенията към тях.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3427/2020
г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Перник в едноседмичен срок от
връчването му на Н.Л.Р..
Препис от определението
да се връчи на Н.Л.Р..
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
.