Р Е Ш Е
Н И Е
№ 530
град Велико Търново, 14.02.2024 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 318/2023г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.
Образувано по Жалба, вх.№ 2466/16.05.2023г. в АСВТ,
подадена от името на дружеството „ЗИТА ВТ“ЕООД В. Търново, с ЕИК *********.
Оспорва се Ревизионен акт №
Р-04000422002719-091-001/19.01.2023 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, изцяло в частта, потвърдена с Решение № 40/21.04.2023
година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град
Велико Търново при ЦУ на НАП.
С обжалваната част на РА са установени задължения както
следва:
1. определени са допълнителни задължения по ЗКПО за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. – корпоративен данък в общ размер на
3 886,62лв. и лихви в размер на 353,41лв.;
2.по ЗДДС за данъчни периоди м.04 и 05 на 2019г., м.
01, 02 и 03 на 2020г. и м.12 на 2021г. са определени допълнителни задължения за
ДДС за извършени продажби в размер на 38 037,79лв., при което е установен
ДДС за внасяне за данъчни периоди м.04 и 05 на 2019г., м. 01, 02, 03, 04, 05 на
2020г. и м.12 на 2021г. общо в размер на
38 037,79 и съответстващите му лихви в размер на 11 258,63лв.;
3. по ЗДДС за данъчен период м.08/2020г. е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 349,39лв. и лихви в размер на
83,44лв.
II.Становища
на страните:
Оспорващият
твърди, че обжалваният ревизионен акт е
незаконосъобразен. Определя като необосновани фактическите констатации на РА,
че са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. Счита, че РО не са събрали доказателства за наличието на предпоставките
по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. ПП на дружеството счита, че администрацията
не е спазила принципите на законност, обективност и служебно начало при
извършване на ревизията. Жалбоподателят
оспорва увеличението на финансовия резултат по чл.26, т.2 от ЗКПО с
разходите по извършени плащания към ФЕЙСБУК. Оспорва и достигането на
облагаемия оборот за задължителна регитрация по ЗДДС, т.к. не е съобразено, че
при търговия с наложени платежи има хипотези на връщане на стоки от клиентите.
Възразява и срещу непризнатия данъчен кредит по фактури, издадени от „Созопол
резорт”ЕООД и „Пенелопа билдинг”ЕООД, т.к. разходите за популяризиране на
продуктовата гама на дружеството спадат към основната икономическа дейност на
същото.
По тези съображения жалбоподателят
моли оспорения РА акт да бъде отменен, изцяло като незаконосъобразен. В съдебно
заседание, чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата. Допълнителни аргументи излага
в писмена защита, в която се позовава на практика на ВАС по идентични казуси.
Настоява, че и в настоящото производство не са представени писмени
доказателства, от които да е видно предаването на конкретни стоки. Не са
представени в оригинал ПППротоколи, разписки, товарителници или др., които
безспорно да установяват предаването на стоките чрез куриерските служби на
клиентите. ПП претендира направените по делото разноски, съгласно представен
Списък.
Ответникът
по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез упълномощения
***изразява становище за неоснователност на жалбата. Според ПП, оспореният
ревизионен акт е матерално и процесуално законосъобразен. Представя писмена
защита, в която развива тезата, че представените пред съда доказателства
не оборват фактическите консаттации на РА, които по чл.124, ал.2 от ДОПК се
ползват с презумпцията за вярност. ПП на
ответника се позовава на практика на ВАС, която възприема доказателствата,
представени от куриерските фирми за годни и допустими да обосноват изводите в
РА относно укрити приходи, т.к. се основавата на данни по чл.54 от ДОПК. По
тези мотиви и изложените в Решението на ДОДОП, ПП на ответника иска от съда да
потвърди РА. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото, определено съобразно материалния интерес, съгласно представен Списък.
III.За
допустимостта на жалбата:
При преценка на допустимостта на производството настоящият състав
на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА
е потвърден с Решение № 40/21.04.2023г.
на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по
е-път на дата 26.04.2023г., видно от разпечатката на л.16. Жалбата е депозирана
в преклузивния срок за това, на 09.05.2023г., видно от входящия щемпел в ДОДОП
В. Търново.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна
подсъдност, предвид обстоятелството, че местонахождението на решаващия орган по
чл.156, ал.1 от ДОПК е в района на действие на АСВТ, във връзка с адреса на РЛ
по чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК/ седалището на местно ЮЛ/. Не са налице пречки съдът
да постанови акт по същество.
Предвид всичко това, изводът
на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Преценена по
същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е частично
ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу
фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
Съдът указа на жалбоподателя, че следва да опровергае
фактическите констатации в РА, които на основание чл.124, ал.2 от ДОПК се
считат за верни до доказване на противното. Следва да представи доказателства,
че счетоводството на дружеството е водено редовно и дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. Да докаже твърдението си, че ОП
погрешно са определили оборотите за достигнат праг за задължителна регистрация
по ЗДДС.
На ответника бе указано, че следва да докаже наличието
на презумпционните предпоставки по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, че са налице данни за укрити приходи или доходи, че
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане поради завеждането му в нарушение на правилата на ЗСч.
Доказателствената съвкупност включва з.к. от пълната
административна преписка, в т.ч. писмени и копия на CD на е-документи, издадени при ревизията, както и данни
от куриерски фирми в е-формат на технически носители. В хода на съдебното
следствие са приобщени нови писмени
доказателства по реда на чл.192 от ГПК от трите куриерски фирми/вж. л.53 и
сл./. Прието е и заключение на ВЛ по
ССчЕкспертиза.
Жалбоподателят не оспорва валидността на РА, издаден
като е-документ, подписан с КЕП. ПП на същия двукратно настоява за изключване
от доказателствата по делото на данните, представени от куриерските фирми на
технически носител, т.к. същите не са е-документи, а оригиналите им не са
представени пред съда. Съдът отклони това искане.
Във връзка с
горното ПП на дружеството оспори по реда на чл.193 от ГПК относно тяхното
съдържание на всички документи, представени на електронен носител от „СПИДИ”
„ЕКОНТ” И „ЛЕО ЕКСПРЕС”. Доказателствената тежест бе указана върху страната
жалбоподател.
Посочените в този раздел доказателства, както и експертизата ще бъдат обсъдени по съществото
на правния спор в съответната част на решението.
V.По
фактите:
Съдът взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото. Обсъди ги поотделно и в тяхната взаимна връзка. При
това, намери за установено следното по фактите:
За акта на
администрацията:
РА № Р-04000422002719-091-001/19.01.2023г. е издаден при
ревизия на „ЗИТА ВТ"ЕООД, обхващаща установяването на задълженията за
корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021г. и за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди от 01.04.2019 г. до 31.05.2019 г. и от
01.01.2020 г. до 31.01.2022 г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-04000422002719-020-001/01.06.2022 г. Има постановени заповеди
за изменение на ЗВР. Съставен е РД № Р-04000422002719- 092-001/17.11.2022г. По
искане на РЛ срокът по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е удължен. Подадено е възражение
срещу РД, ведно с приложени към него доказателства. Въз основа на
новопредставените доказателства ОП са
определили с РА корпоративен данък в по-малък размер от предложения с
РД.
С обжалвания РА на „ЗИТА ВТ" ЕООД са определени
допълнителни задължения както следва:
1. По ЗКПО за корпоративен данък за 2018 г. в размер
на 117,05 лв. и лихви в размер на 45,29 лв., за 2019 г. - в размер на 172,80
лв. и лихви в размер на 44,92 лв., за 2020 г. - в размер на 568,77 лв. и лихви
в размер на 90,17 лв. и за 2021 г. - в размер на 3028,00 лв. и лихви в размер
на 173,03 лв.
2. В частта по ЗДДС са определени задължения за ДДС за
данъчни периоди м. 04 и 05.2019 г., м. 01, 02, 03, 04,05 и 08. 2020 г. и м.
12.2021 г. общо в размер на 38387,18 лв. и лихви общо в размер на 11342,07 лв.
| С РА не са определени допълнителни задължения за ДДС
за данъчни периоди м. 06, 07, 09, 10, 11 и 12.2020 г., за данъчни периоди от
01.01.2021 г. до 30.11.2021 г. и за данъчен период м. 01.2022 г. С оглед на
това, РА в тази му част при липса на правен интерес не е бил предмет на обжалването
по административен ред, поради което е влязъл
в сила.
При ревизията са
осъществени следните процесуални действия:
Ревизията е разгърната
върху резултатите от предшестваща проверка на ОП, при която е осъществен анализ
на данни в електронен формат. Отразени в Протокол № П- 04000422018882-073-001/31.05.2022
г. Събраните доказателства са приобщени
към ревизионната преписка с Протокол № Р-04000422002719-ППД-001/07.07.2022 г. Проверката
е изследвала извършваната от „ЗИТА ВТ" ЕООД търговска дейност чрез електронен магазин, посредством куриерските дружества „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ООД, „СПИДИ" АД и „ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД.
Установено е при
ревизията, че дружеството притежава електронен магазин с интернет адрес
wvww.perfectcasabg.com, от който извършва онлайн търговска дейност. Посоченият
сайт е с IP адрес 213.174.157.150 с хостинг компания, разположена извън
територията на България. Това обстоятелство според ОП препятства проверка за
броя на заявките, получателите на стоките и др.
за търговска дейност на дружеството. Поради това при ПАДЕФ са извършени
насрещни проверки на горепосочените куриерски дружества. Изискана им е информация
за всички извършени куриерски и пощенски услуги за периода от 01.01.2018 г. до
31.01.2022 г. за „ЗИТА ВТ" ЕООД с ЕИК ********* и ползваните от същото
дружество при търговията тел. номера **********, ********** и **********.
„СПИДИ" АД
представя копие на Договор за куриерски услуги № 93058/13.02.2018 г., сключен
със „ЗИТА ВТ" ЕООД; файл „ЗИТА ВТ ЕООД- Пратки, xlsx" съдържащ таблица с данни за всички изпратени пратки
от „ЗИТА ВТ" ЕООД през периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2022 г.; файл
„ЗИТА ВТ ЕООД- НП и ППП. xlsx", съдържащ таблица с данни за всички
изплатени наложени платежи и пощенски парични преводи на „ЗИТА ВТ" ЕООД
през периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2022 г. Файловете с подробна информация
са записани на оптичен носител (CDR) и подписани
с електронен подпис. Допълнително е предоставен файл „ЗИТА ВТ
ЕООД-RAR" записан на оптичен носител, съдържащ копия на 48 броя разходни
касови ордери (РКО), всички от 2018 г., за изплатените от „СПИДИ" АД на
„ЗИТА ВТ" ЕООД суми от събрани наложени платежи и пощенски парични преводи
през 2018 г., който също е подписан с електронен подпис. По отношение на
останалите пратки са дадени писмени обяснения, че сумите от наложени платежи и
ППП са изплатени по банкова сметка *** „ЗИТА ВТ" ЕООД.
„ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ООД представя изисканата информация по електронен път чрез
временен линк за изтегляне
https://we.tl/t-Bdou70X5Ei,
данните от който са свалени от органите по приходите във файлов формат
wetransfer_2022-03- 01_1442.zip. Архивирани са следните документи: ЗИТА ВТ ЕООД
AHEKC.pdf; ********* ЗИТА ВТ ЕООД-AHEKC.pdf; ********* ЗИТА ВТ ЕООД
Договор-pdf; Изпратени пратки 2022 r.xls; Получени наложени платежи 2022 r.xls;
Получени парични преводи 2022 r.xls; Получени пратки 2022 r.xls; Таблици.хlsх;
Уведомително писмо.pdf. Всички документи са подписани с електронен подпис. Справка Таблици.хlsх съдържа четири работни
листа (шийта) с таблици съответно с наименования „Получени преводи",
„Изпратени пратки", „Получени пратки" и „Получени наложени
платежи" за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г. В останалите таблици се
съдържат данни за м. 01.2022 г.
„ЛЕО ЕКСПРЕС"
ЕООД представя по електронен път Договор за куриерски услуги от 28.05.2011 г.,
Пълномощно от 28.05.2011 г., с което „ЗИТА ВТ" ЕООД упълномощава „ЛЕО
ЕКСПРЕС" ЕООД да получава от негово име и за негова сметка суми от
наложени платежи и от пощенски парични преводи, които суми да внася в брой или
безкасово по банковата сметка на „ЗИТА ВТ”ЕООД в банка ДСК"; файл
ПЛАТЕЖНИ. RAR, съдържащ копия на преводни нареждания за внесени суми от „ЛЕО
ЕКСПРЕС" ЕООД по банкова сметка *** „ЗИТА ВТ" ЕООД; файл с
наименование Справка.хlsх, съдържащ таблица с информация
за изпратените от „ЗИТА ВТ" ЕООД пратки, с отбелязване кои от тях са доставени
и кои са отказани от получателя, и с данни за размера на наложения платеж или
на пощенския паричен превод.
От „ЗИТА ВТ"
ЕООД при проверката са представени счетоводни регистри - главни книги и
оборотни ведомости за периода 2018 г. - 2021 г., извлечения от сметки от гр.
50, гр.60, сметки 304, 702,411,401, и справки по образец от 1-6. Допълнително
са представени банкови извлечения за проверявания период и писмени обяснения за
начина на организиране на извършваната по интернет търговия посредством сайта
perfectcasabg.com. Според
обясненията, дейността се извършва само на територията на страната, като
плащането става единствено чрез пощенски паричен превод. Клиентът заплаща
поръчаната стока след доставянето й от куриерска фирма. При доставката клиентът
получава от куриерската фирма фискален касов бон за стойността на пратката (към
товарителницата), както и стокова разписка, която се изготвя и поставя при
подготовката на пратката. След това дадената куриерска фирма изплаща сумата на „ЗИТА
ВТ" ЕООД по зададен график по договор.
В хода на ревизията
освен, че са приобщени доказателствата, събрани при визираната по-горе ПАДЕФ е
осъществена проверка в счетоводството на дружеството. Изискани са документи и
писмени обяснения от „ЗИТА ВТ" ЕООД. Извършена е насрещна проверка на
„КРИНИТ ЕКС" ЕООД - дружеството, разработило сайта за електронна търговия.
От събраните
доказателства е
установено, че през периода от 01.04.2018 г. до 31.01.2021 г. ревизираното лице
е осъществявало търговия на дребно със спално бельо, чрез магазин с домейн
www.perfectcasabg.com и чрез фейсбук страница: Perfect Casa BG
(https://www.facebook.com/Perfect-Casa-BG~402930660174481) и не притежава
физически магазин за осъществяване на търговска дейност.
Въз основа на
събраните доказателства от куриреските дружества и след анализ и съпоставка с
данните от счетоводството и подадените данъчни декларации от „ЗИТА ВТ"
ЕООД, РО достигат до извода, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1. т.
2 и т. 4 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на данъчната основа за облагане. Установени са различия между декларираните от ДЗЛ приходи по ГДД и продажби по СД по ЗДДС, а освен това липсва
аналитично отчитане на движението на стоките по видове и количества на
отделните артикули (начална наличност, доставки, продажби, крайна наличност).
В тази връзка на ревизираното лице са връчени:
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК ,че основата за облагане с данъци по ЗДДС
и по ЗКПО за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК; Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК; Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице. Изисканите документи са
представени по електронен път на 16.09.2022 г., заедно с писмени обяснения.
Издаденият РА за
установените допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС е обжалван
пред директора на ДОДОП-В. Търново. Решаващият
орган при ДОДОП е намерил изложените фактически констатации на ревизиращите
органи по приходите за подкрепени от събраните доказателства, а установените
задължения за правилно определени по основание и размер, поради което РА е
потвърден като законосъобразен. Директорът на ДОДОП намерил за правилно
приложен особения ред за облагане на лицето по чл. 122 от ДОПК, тъй като са
констатирани и доказани при ревизията данни за укрити приходи, предвид
различията между декларираните от РЛ продажби/приходи и данните от куриерските
фирми, а воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане. Счетоводната отчетност не е водена аналитично, не са
спазвани принципите на текущо счетоводно начисляване и не е налице документална
обоснованост на счетоводните записвания.
ДОДОП потвърдил РА
в обжалваната част, относно следните задължения:
-
по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. определените допълнителни задължения за
корпоративен данък общо в размер на 3886,62 лв. и лихви върху него в размер на
353,41 лв.;
- по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2019 г.
м. 05.2019 г., м. 01.2020 г., м. 02.2020 г., м. 03.2020 г. и м. 12.2021 г. са
определени допълнителни задължения за ДДС за продажбите общо в размер на
38037,79 лв., в резултат на което е установен ДДС за внасяне за данъчни периоди м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 01.2020 г., м. 02.2020 г., м. 03.2020 г.,
м.04.2020 г., м. 05.2020 г. и м. 12.2021 г. общо в размер на 38037,79 лв. и
съответстващите му лихви общо в размер на 11258,63 лв.;
- по ЗДДС за данъчен период м. 08.2020 г.
е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 349,39 лв., и са
определени лихви върху ДДС в размер на 83,44 лв
РА в частта,
потвърдена от ДОДОП е обжалван пред АСВТ
с оплакване за материална и процесуална незаконосъобразност и искане да бъде
отменен. В същата част РА е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
VI. За приложимото право:
Приложим материален закон се явяват следните
нормативни актове: Законът за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г.,
в сила от 01.01.2007г./; Директива 2006/112/ЕО на Съвета, от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената
стойност; Закон за корпоративното подоходно облагане/обн., ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./. Приложим процесуален закон при издаване
и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила
01.01.2006г./. Предвид членството на Република България в Европейския съюз, задължително
за националния съд се явява тълкуването на нормите на Директива 2006/112/ЕО и
актовете на институциите на ЕС относно общата система на ДДС, дадено от Съда на
ЕС в Решения, постановени по преюдициални запитвания.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При
това, на основание чл. 160, ал. 4 от ДОПК, административният съд няма правомощие да
върне преписката на АО, а дължи решение по същество – произнасяне относно основанието и размера на задълженията.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт. Същият е издаден след провеждане на ревизия, възложена от
надлежно оправомощен административен орган /съгласно
приложените Заповеди в АП/, в срок и установява данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията.
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане
и изменение по ревизията са издадени от компетентен орган, съгласно приложената
Заповед №1270/15.11.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на
неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК.
ЗВР, РД и РА са издадени чрез ИС „Контрол“ на НАП като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо
по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/.
Екземпляр от CD
бе връчен на ПП на жалбоподателя. Автентичността на е-документи и характера на КЕП не бе оспорена в сл. о.с.з.
Въз основа на това, съдът приема, че не се
оспорва факта, че ЗВР, РД и РА са
подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи по
приходите, които са притежавали валидни удостоверения за КЕП към датата на издаване
на електронните документи. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014,
правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис. Поради това съдът
приема, че изискването за форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй
като е установено, че е съставен електронен документ, подписан с КЕП, което
гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му,
същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и
валидност.
Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и
не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в
цялост. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е
съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК писмена форма, доколкото според чл. 3, ал. 2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, писмената
форма се счита спазена, когато е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. РА съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му, вкл. обсъждане на подаденото възражение срещу
ревизионния доклад/признато за частично основателно/, поради което същият е
обоснован по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
При извършената служебна проверка не се установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на
РА. Наведените в жалбата възражения за липса на фактически основания за
провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК са твърдения за
процесуални нарушения. Въпросът дали
събраните доказателства обуславят изводите на ОП за облагане по този ред е
въпрос по същество. Поради това ще бъде обсъден в частта относно материалната законосъобразност
на РА, т.к. е свързан със същата.
Относно
приложението на чл.122 от ДОПК:
В непосредствена връзка с горното пред скоби следва да
бъде разгледан въпросът дали правилно е проведено облагане по аналог на дружеството. Дали са налице предпоставките,
които да включат действието на презумпцията за вярност на фактическите
констатации на ревизиращите органи? Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства. В случая органите по приходите твърдят наличието на
две от основанията, предвидени в първата алинея на чл.122 от ДОПК - тези по точки 2-ра и 4-та. Наличие на данни
за укрити приходи или доходи;
воденото
счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. Установяването само на едно от
посочените е достатъчно, за да се проведе облагането по особения ред на чл.122
от ДОПК. Съдът не намира да е доказана която и да е от посочените предпоставки.
Съображенията за този извод са следните:
Дружеството осъществява търговия на дребно със спално
бельо, кърпи и хавлии, чрез собствен
електронен магазин с посочен по-горе интернет адрес. Хостинг компанията на
сайта е в чужбина, поради което ОП не са извършвали проверка на същата. Потърсили са информация за
извършената търговска дейност от РЛ от куриерските фирми, чрез които се
доставят стоките в офиси в страната, Гърция и Румъния. Куриерските дружества са
трети лица за съдебното производство, на които реално не са осъществени
насрещни проверки на документацията, която създават и/или съхраняват по повод
осъществената куриерска дейност. Нито при проверката, нито при ревизията.
Данните за доставките са изпратени от дружествата в е-формат и
са анализирани в този вид от администрацията, като куриерите са дали обяснение
за съдържанието на всяка колона в таблиците. Не се оспорва, че данните са изискани
по реда на чл.37 от ДОПК и са предоставени
по официален ред, т.е. подписани с КЕП от лице с представителна власт/вж. напр. л.57
и сл. от папка 3 на АП/. Същите обаче са вторични доказателства, изготвени данни
в табличен вид от обработваната от куриерите информация по повод доставките на
стоки от РЛ към клиентите му. Настоящият състав приема, че това са допустими и
годни доказателства, съгласно чл.54, ал.5 от ДОПК. Но въпросът е, че те сами по
себе си не съставляват доказателство за реално осъществени доставки, за
предаване на вещите. Съпътстващи доставката документи не са налични по делото.
Към горното
следва да се добави и това, че РО не са извършвали проверка на купувачите
според данните от куриерите, в т.ч. не са правили анализ на посочените данни за
върнати стоки. Въпреки, че от куриерите е предоставена
информация за лицата и техните телефонни номера. Макар в предоставените на
технически носител – екселски таблици с данни да са посочени номера на
товарителници, същите не са проверявани от ОП, не са налични в АП, нито бяха
предоставени от дружествата по реда на чл.192 от ГПК/вж. л.53 и сл. от делото/.
От Исканията на ОП и отговорите на куриерските дружества/вж. папка 3 от АП л.
57 и сл./ е видно, че не са искани първични счетоводни документи, а таблици с
обобщени данни. Нито ОП, нито съда са възприели непосредствено такива
доказателства. Освен това поради непредставянето им жалбоподателят е лишен от
възможността да ги оспори при защитата си.
Предоставените от куриерските дружества данни за
регистрираните от дружеството продажби на стоки с наложен платеж и пощенски
парични преводи/ППП са съпоставени от ревизиращите органи с отчетените от
ревизираното лице приходи от продажби на стоки в счетоводните регистри, ГДД по
ЗКПО и отчетеното в СД по ЗДДС. В резултат на съпоставката при установените
разлики РО са направили извод за неотчетени от дружеството приходи за
ревизираните по ЗКПО периоди - за 2018 г. в размер на 1660,79 лв., за 2019 г. в
размер на 2219,00 лв. и за 2021 г. в размер на 790,87 лв.
По изложените по-горе аргументи съдът не намира този
извод за обоснован от фактическа страна. В тази връзка следва да се отчете и това, че по делото не са
налични първични счетоводни документи, изходящи от търговеца и/или неговия
клиент, от които да се направи несъмнен извод за реално осъществена стопанска
операция/продажба/, в частта за разликата в декларираните приходи от РЛ от същата
дейност и от анализа н аданните то
куриерите. В случая няма нито една товарителница, която следва да се подготви
от изпращача на стоката и да отрази впоследствие предаването на стоката/трябва
да фигурират подпис за предал и приел/както и да отразява начина на плащането.
ЕКОНТ представя информацията в е-формат чрез линк за изтеглянето й, а СПИДИ
представя данни в е-формат, както са изискани от ОП, а на хартия предоставя
договорите за куриерски услуги и РКО. Аналогична е ситуацията и за ЛЕО ЕКСПРЕС.
В хода на съдебното следствие само СПИДИ представя оригинали на РКО.
Поради липсата на първични счетоводни документи съдът
е в невъзможност да извърши проверка на истинността на доказателствата. Поради
това, фактите, които се твърди да са установени се приемат за несъществуващи.
От куриерските дружества са представени справки в табличен вид. Същите нямат
характера на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид
информация, предоставена от третото лице. Самите първични документи не са
представени и не са приобщени към административната преписка, както и по
делото. В хода на ревизията всъщност въобще не е извършена проверка на място в
дружествата-куриер, наличието на първичните документи по същество не е
установено и самите документи не са проверени, респективно събрани като
доказателства от ревизиращите. При това положение, само въз основа на данните
от таблици, в изпратени от трети лица дискове, без да са представени и събрани от
ОП по надлежния ред документите, въз основа на които те са съставени, не може
да се обоснове верността на фактическите констатации в ревизионния акт.
Липсват първичните доказателства – товарителници
относно изпращането на стоки, а представените частично РКО не могат да бъдат
отнесени именно към установената разлика от съпоставката на данните в е-формат
без конкретните товарителници. Според установената от ВАС практика/вж. Решение
по АД № 11226/2021г. по описа на ВАС и мн. др. в този смисъл/, от значение за
установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са
документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито документи
не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически
носител. В случая не е налице хипотезата на чл. 184 ГПК, представяне на
електронен документ. По делото не са представени първични документи, въз основа
на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити
приходи. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на
счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация,
съставена от трета неучастваща в спора страна, която информация нее съпоставена
с първоизточника, не може да се обоснове
извод за укрити приходи. Поради това, съдът приема, че обстоятелството по чл.
122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано в случая.
Съдът не сподели и извода на РО, че воденото от РЛ
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
От представените от жалбоподателя счетоводни регистри в хода на ПАДЕФ, РО
приели, че водената счетоводна отчетност не дава възможност за последващ контрол, поради липса на аналитично отчитане на
движението на стоките по видове и количества на отделните артикули (начална
наличност, доставки, продажби, крайна наличност). Констатирано е, че сметка 304
„Стоки" не се води аналитично по видове стоки, количества и единична цена.
Посочено е и отписване на отчетна стойност на продадени стоки през 2018г. при
липса на документална обоснованост, т.к. куриерските фирми не потвърждават
извършването натакива за периода. РО сочат освен
това, че приходите на дружеството се отчитат при заверяване банковата му
сметка, т.е. към момента на получаване от куриерските дружества на събраните от
тях суми от наложен платеж и ППП, а не към момента на изпращане на пратките със
стоки, което е в противоречие с изискванията на СС 18 „Приходи". Налице е
нарушение на принципа за текущо начисляване.
Така изведените
констатации на РО не се подкрепят от приетата по делото съдебна счетоводна експертиза/вж.
л.127 и сл./. Вещото лице е направило собствено
изследване на доказателствата по делото и е извършило проверка на
счетоводството на дружеството. При това ВЛ достига до извода, че счетоводството
на дружеството е водено редовно като
са спазени принципите на отчитане на стоково-материалните запаси и приходите от
продажби. Освен това, ВЛ уточнява, че в счетоводството на дружеството е спазен
СС2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, като стоките са заприходени и изписани по група стоки, количество и
стойност. Аналогична е констатацията на експерта и по отношение спазването на
СС 18 “Приходи“ като е установена съпоставимост между приходите и разходите.
Съдът кредитира с доверие ЕЗ като обективно и
компетентно дадено под страх от наказателна отговорност. Поради това съдът
приема за доказано, че дружеството е
водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на
Закона за счетоводството, в сила от 01.01.2016г. при
спазване на счетоводните стандарти и основните счетоводни принципи, залегнали в
чл.3 и чл.26 от ЗСч. В тази връзка твърдението на ОП, че воденото счетоводство
не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане не е
доказано. Поради това, съдът приема, че не е налице и предпоставката по чл.122,
ал.1, т.4, предл. второ от ДОПК.
Във връзка с горното, поради недоказани предпоставки
за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК съдът констатира допуснато от РО
процесуално нарушение. Това нарушение препятства действието на презумпцията по
чл.124, ал.2 от ДОПК. Поради което фактическите констатации в РА не се считат
за верни до доказване на противното. Според трайната практика на ВАС така
установеното процесуално нарушение не се определя като съществено такова и не е
основание за отмЯ.на РА. Доколкото това процесуално
нарушение обаче, е обусловило материалната незаконосъобразност на акта ще бъде
коментирано по-долу. При наличните доказателства съдът дължи произнасяне по
същество относно задълженията като приложи материалния данъчен закон вместо
облагането по аналог. В тази връзка, след преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната
законосъобразност на обжалвания РА:
В частта
по ЗКПО:
Според РД дружеството e декларира следните приходи от продажби на стоки
чрез куриерски фирми: 2018 г. - 36
641,36 лв.; 2019 г. - 48 651,23 лв.;
2020 г. - 274 915,75 лв.; 2021 г.
- 138 990,56 лв.
От 04.2018 г. до 07.2018 г. сумите по наложен платеж са получавани в
брой, чрез изплащане на място в офис на „СПИДИ" ЕАД. За периода от м. 08
до м. 12.2018 г. „ЗИТА ВТ" ЕООД не е изпращало пратки и не е получавало
суми от НП или ПППреводи. От 01.01.2019
г. до 31.01.2022 г. наложените платежи са изплащани от куриерските дружества по
банковата сметка на „ЗИТА ВТ" ЕООД.
Според РО разлики между отчетените от дружеството приходи и установените
при ревизията са както следва: за 2018г. в размер на 1660,75лв.; за
2019г.-2 219,00лв. и за 2021г.-790,87лв.
КД за 2018г.
РО са установили за 2018 г. приходи са общо в размер на 38 302,12 лв.,
от които 36 641,36 лв. - декларирани по ГДД от „ЗИТА ВТ" ЕООД и 1 660,75 лв. - недекларирани /укрити/.
Размерът им е определен въз основа на представените от „СПИДИ" АД 48 бр.
разходни касови ордери за изплатени суми по изпратени пратки до клиенти през м.
04, 05, 06 и 07.2018 г. на обща стойност 38302,12 лв. Съотношението между
счетоводно отчетените и декларираните разходи и приходи във връзка с продажбата
на стоки е изчислено от РО на 29,52% . Поради това са признати допълнителни
разходи, съответстващи на недекларираните приходи, в размер на 490,26 лв.
(29,52% от 1 660,76 лв.). Определена е данъчна основа за облагане с
корпоративен данък - печалба в размер на 15150,65 лв./38 302,12-23151,47/ и
следващо се за нея задължение за корпоративен данък в размер на 1515,07 лв.
След приспадането на декларирания и внесен от дружеството данък в размер на
1398,02 лв. е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на
117,05 лв. и лихви за просрочието му в размер на 45,29 лв.
По съображения изложени по-горе, с които приема за недоказано
осъществяването на недекларирани продажби, съдът намира, че определеният при
ревизията допълнителен КД в размер на 117,05лв. и съответната лихва от 45,29лв.
не са дължими. Следва да се отбележи и това, че ОП избирателно използват
таблиците с данни, предоставени то куриерските дружества по отношение на
приходите и игнорират наличните там записи за върнат и/или неприети пратки.
Тази констатация важи за всяко от дружествата. ОП не са изследвали този въпрос
и не са събрали доказателства за това обстоятелство от трети лица и самото ДЗЛ.
Поради това РА в тази част следва да бъде отменен. Дължимият от РЛ КД за 2018г.
е този определен в подадената от дружеството ГДД – 1 398,02лв., който е
внесен изцяло в срок. Този извод се подкрепя и от ССчЕ/вж.
л.134/.
КД за 2019г.
Дружеството е декларирало приходи в размер на
48 651,23лв. и разходи 48 258,31лв.,
КД 39,29лв. – внесен в срок. При ревизията са установени недекларирани приходи
в размер на 2 219,00лв. Изчислени са съпоставими разходи в размер на
491,06лв. Установена е ДО – данъчна печалба от 2120,86лв. и дължим КД 212,09лв.
След приспадане на внесения данък остава разлика за внасяне 112,80лв.
Поради това, че съдът вече изложи защо не приема да е
доказано реализирането на укрити приходи, съдът намира, че РА и в тази му част
следва да бъде отменен като незаконосъобразен относно допълнително определените
задължения за КД за 2019г. в размер на 172,80лв. и лихвата върху същия от
44,92лв. В ГДД дружеството правилно е определило дължимия КД в размер на
39,29лв., като го е внесло в срок. Изводът се подкрепя и от ВЛ.
КД за
2020г.
В този период в РА няма констатации за неотчетени
приходи от основната дейност на дружеството и приходите са установени в размера
на декларираните от ДЗЛ - 274915,75 лв.
С издадения РД е предложено декларираният финансов
резултат на „ЗИТА ВТ" ЕООД за 2020 г. (загуба в размер на 20001,40 лв.),
да бъде преобразуван в увеличение с
непризнати за данъчни цели разходи, общо
в размер на 28956,38 лв.
Според РО не следва да се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани и такива несвързани с дейността, на основание чл. 26, т.1 и т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 от ЗКПО. В тази група РО са включили следните:
1. непризнати разходи за нощувки, на основание чл. 26,
т. 1 и т. 2 от ЗКПО, общо в размер на 3882,08 лв. От които 1541,28 лв. по 3 бр.
фактури, издадени от „Созополис Резортс"
ЕООД с ЕИК ********* и 2340,80 лв., по фактура, издадена от „Пенелопа билдинг" ЕООД с ЕИК *********. Предмет на
фактурите са хотелски услуги – разходи за нощувки/м. 05, 07 и 08 на 2020г./,
без да има издадени заповеди за командировка на управителя и др. съпътстващи
документи.
2. непризнати разходи, на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, общо в размер на
25004,30 лв., във връзка с извършени по банков път плащания към FACEBOOK
IRELAND LIMITED с VIN IE9692928F през периода от 01.01.2020
г. до 31.03.2020 г., при липса на представени първични счетоводни документи
(фактури) за доставки, които да са издадени на „ЗИТА ВТ" ЕООД от получателя на сумите;
3. непризнати разходи на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО в размер на 70,00 лв. за платена на 12.03.2020 г. глоба по издаден
електронен фиш от органи на ОД на МВР.
Увеличението на финансовия резултат за 2020 г. с
непризнатите разходи в размер на 25004,30 лв., във връзка с извършените по
банков път плащания към FACEBOOK IRELAND LIMITED е оспорено с възражение срещу
РД с мотива, че платените суми не са намерили отражение в намаление на
финансовия резултат, а са отнесени по сметка 498/1, тъй като се касаело за
платени от „ЗИТА ВТ" ЕООД разходи на друго дружество. В тази връзка са
извършени допълнителни проверки и РО са приели възражението за частично
основателно относно три плащания в общ размер на 3267,31 лв. Напротив, осчетоводяването
на разликата в сумата като разходи за външни услуги на платените към FACEBOOK
IRELAND LIMITED суми през периода от 31.01.2020 г. до 11.03.2020 г., в общ
размер на 21736,99 лв., е оказало влияние в намаление на счетоводния
финансов резултат за 2020 г. Сметка 602
„Разходи за външни услуги" е приключена, като е кредитирана с цялата
набрана по нея сума (общо в размер на 78516,28лв.) срещу дебита на сметка 702
„Приходи от продажби на стоки". А сметка 702 „Приходи от продажби на
стоки" е приключена със сметка 123 „Печалби и загуби".
В резултат с РА декларираният финансов резултат на
ЗИТА ВТ" ЕООД за 2020 г. (загуба в размер на 20001,40 лв.), е
преобразуван в увеличение с непризнати за данъчни цели разходи общо в размер на
25689,07 лв., в т.ч.: на
основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО - с непризнатите разходи за нощувки по
фактурите от „Созополис Резортс"
ЕООД и „Пенелопа билдинг" ЕООД, общо в размер на
3882,08 лв.; на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл.
10 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - с непризнатите разходи за външни услуги във връзка
с извършени по банков път плащания към FACEBOOK IRELAND LIMITED общо в размер
на 21736,99 лв.; и на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО - с непризнатите разходи
за платена глоба в размер на 70,00 лв. Установена е ДО/данъчна печалба в размер на 5687,67лв. Допълнително определените задължения за корпоративен
данък са в размер на 568,77 лв. и
лихви в размер на 90,17 лв.
Вещото лице предлага да бъдат определени задължения за
КД за 2020г. в размер на 173,56лв./ДФР
1735,59лв. - разликата между увеличението на ФР и декларираната загуба/
и лихви 27,52лв. като признава за увеличение на ФР само сумата от
21 736,99лв., произтичаща от плащания към FACEBOOK IRELAND LIMITED, които
са осчетоводени по начин, оказал влияние в намаление на ФР. Съдът приема, че безспорно е налице основание за
увеличение на ФР на дружеството с тези разходи, защото при проверката в
счетоводството не са представени
фактурите. Същите не са представени и до приключването на ревизионното
производство, нито към възражението срещу РД, нито към жалбата срещу РА, нито
пред съда. Поради което безспорно е налице са основания за непризнаване на
разходи в размер на 21736,99 лв. - липса на документална обоснованост и
отклонение от данъчно облагане, поради установеното намаление на ФР на
дружеството с тези разходи/чл.26, т.2, във вр. с чл.10,
ал.1 от ЗКПО и чл.16, ал.1 от с.з./.
Съдът не
сподели виждането, че не се следват другите две увеличения на ФР. Пред съда не
са представени доказателства – първични счетоводни и търговски документи, които
да сочат, че разходите за нощувки/хотелски услуги/ са свързани с дейността на дружеството и са
документално обосновани. Не е оборена и констатацията по чл. чл. 26, т. 6 от ЗКПО относно глобата.
Фактурите са с предмет хотелски
услуги. Във връзка с фактурите от „СОЗОПОЛИС РЕЗОРТС" ЕООД при ревизията са представени: Заповед № 20-
06-29/29.06.2020 г. за командироване на управителя Й.до гр. Созопол за периода 30.06.2022 г.-05.07.2022 г. в хотелски комплекс на фирма
„СОЗОПОЛИС РЕЗОРТС" ЕООД; Протокол от 07.07.2020 г. за извършени дейности във връзка с цитираната
заповед, подписан от Х.М.Й.. Във връзка с фактурата
от „ПЕНЕЛОПА БИЛДИНГ" ЕООД са
представени Заповед №
20-07-21/21.07.2020 г. за командировка на управител
на „ЗИТА ВТ" ЕООД до гр. Поморие за
периода 22.07.2022 г.- 07.08.2022
г. в хотелски комплекс на фирма „ПЕНЕЛОПА БИЛДИНГ"
ЕООД и Протокол от
10.08.2020 г. за извършени дейности, които са идентични на посочените вече.
При тези доказателства съдът сподели виждането на ОП,
че това са частни документи, които имат само формална доказателствена сила относно
тяхното
авторство. Погрешното посочване в заповедите за командировка, че периодите на пребиваване в гр. Созопол и гр.
Поморие – са през 2022 г., а не през 2020 г., когато са издадени
процесните фактури, е показател,
че документите са новосъздадени и не
отразяват действително осъществили се факти в минал момент. Същите не следва ад ес кредитират и поради това, че
към фактурите не са представени други документи, които обичайно съпътстват организирането и извършването на подобни презентации. Например обява и реклама за насрочване на
събитието, часовете през които се
е провеждала презентацията,
платени такси за наемане на
ползваните помещения, транспортни разходи и други.
В този ред на мисли, правилна е преценката на РО, че липсват доказателства ползваните през активния летен
сезон хотелски услуги от г-жа
Х.Й.да са свързани с независимата икономическа дейност на управляваното от нея дружество.
Поради изложените съображения съдът намира, че
извършеното в РА увеличение на финансовия резултат за 2020г. общо със сумата от
25689,07 лв. е обосновано от фактическа страна. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки водят до
отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат
под внимание тези сделки. Това в случая правно и технически се постига с
увеличението на ФР с тези суми. Поради което правилно с РА са определени
задължения за КД за 2020г. в размер на 568,77лв. и лихва в размер на 90,17лв. В
тази част РА следва да бъде потвърден като законосъобразен, а жалбата
отхвърлена като неоснователна.
КД за 2021г.
Установените при ревизията приходи за 2021 г. са общо в размер на 139649,62 лв., от които
138990,56 лв. - декларирани по ГДД от „ЗИТА ВТ" ЕООД и 659,06 лв. - недекларирани /укрити/.
Размерът им е определен въз основа на представените от куриерските фирми данни
за размера на наложения платеж и за
изплатените по банков път суми. Определените разходи, съответстващи на
недекларираните приходи РО изчисляват на 150,86 лв. (22,89% от 659,06 лв.).
С РД са предложени размери на допълнителен КД - 6 319,55лв. и лихви 244,02лв. като не са
признати разходи в размер на 42 685,84лв.
С подаденото възражение срещу РД са представени нови
доказателства/фактури, протоколи и осчетоводяването им/, поради което от ОП са
извършени допълнителни счетоводни проверки. Същите са установили, че сумата на
разходите в размер на 32 915,42лв./данъчна основа по доставките от Фейсбук/ е коректно отразена/в. стр.7 от РА/. В резултат при
определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, с издадения
РА не са признати разходи общо в
размер на 9770,42 лв., отчетени във
връзка с извършени плащания към FACEBOOK IRELAND LIMITED с VIN IE9692928F. За
тази сума не са представени фактури от FACEBOOK IRELAND LIMITED с получател
„ЗИТА ВТ" ЕООД, поради което е направен извод, че разходите са отчетени
при липса на документална обоснованост. Счетоводното отразяване
на тези разходи показвало, че същите имат влияние върху финансовия
резултат в посока намаление.
Въз основа на тези две констатации е определена
данъчна основа/чл.19 ЗКПО-данъчна печалба/ за облагане с КД - печалба в размер на 31279,63 лв. и
следващо се за нея задължение за корпоративен данък в размер на 3127,96 лв. Внесеният
от дружеството КД по ГДД в размер на 99,96 лв. е приспаднат. В резултат е определен
допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на 3028,00 лв. и лихви за просрочието му в
размер на 173,03 лв.
Във връзка с горните установявания, с жалбата срещу РА
се оспорват непризнатите разходи в размер на 9770,42 лв., като се твърди, че
извършените плащания от банковата сметка на „ЗИТА ВТ" ЕООД към FACEBOOK
IRELAND LIMITED не са намерили отражение във финансовия резултат за 2021 г.,
тъй като се касаело за плащане на разходи на друго дружество. ДОДОП потвърждава
РА в тази част, като излага съображения, че новопредставените
документи не доказват тезата на жалбоподателя.
По отношение на недекларираните приходи в размер на 659,06
лв. съдът по-горе вече изложи съображения защо приема, че реално осъществяване
на стопански операции, свързани с тази сума не е доказано. Настоящият състав не
споделя и виждането на ДОДОП по отношение на непризнатите разходи в размер на 9770,42
лв. с правно основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с
чл.10 ЗКПО – липса на документална обоснованост. За този си извод съдът се
позовава на заключението на ВЛ по приетата ССчЕ,
което посочва, че счетоводното отразяване на непризнатите от РО разходи не е
повлияло на годишния ФР.
ВЛ е установило, че дружеството жалбоподател разполага
с получени инвойс фактури от FACEBOOK IRELAND LIMITED
на свое име, които са намерили счетоводно отражение като разходи за външни
услуги и са повлияли на финансовия резултат в посока намаление. Но същевременно
в счетоводството на „ЗИТА ВТ“ЕООД има осчетоводени инвойс
фактури, издадени от Фейсбук на името на „ОМЕГА ХОУМ
ВТ“ЕООД. При което са взети следните счетоводни операции: дебитирана
е счетоводна сметка 498 „Други дебитори“ със стойността по дадената инвойс фактура и е кредитирана счетоводна сметка 503 „
Разплащателна сметка в лева“ със същата стойност. Счетоводна сметка 498 е разчетна сметка и същата не влияе на счетоводния финансов резултат за съответната година,
защото тя не приключва и остава със
съответното дебитно или кредитно садо.
Предвид
това съдът намира, че експертът правилно
посочва, че не са налице основания за увеличаване на ФР на дружеството в посока
увеличение със сумата от 9770,42 лв. В
тази връзка ВЛ изчислява следните стойности: счетоводен ФР по ОПР- печалба в
размер на 20 989,43лв. При увеличение на ФР от РЛ със сумата от 11,58лв.,
на основание чл.26, т.6 от ЗКПО се получава данъчен ФР 21 001,01лв., т.к.
не е налице основания за намаления, в т.ч. за 2020г. не е
налице загуба от 20 001,40лв./вж. РА в частта по ЗКПО за 2020г./. В
резултат се следва КД в размер на 2 100,10лв. След приспадане на внесения
КД от 99,96лв./което ВЛ е пропуснало да стори/ се определя доп. КД за
внасяне 2 000,14лв. и лихва върху
същия за периода от 01.07.2022г. до 19.01.2023г. в размер на 114,29лв.,
изчислена чрез е-услуга на НАП – „лихвен калкулатор на просрочени задължения“.
Предвид посочените в раздела фактически констатации и
изложените правни съображения, съдът намира, че нито определеният корпоративен
данък за 2021г. от ДЗЛ в ГДД/99,96лв/, нито изчисления от РО допълнително КД от
3028,00 лв. и лихва в размер на 173,03 лв. са действително дължимите за
данъчния период задължения. Съдът намира, че действително дължимите за периода
допълнителни задължения за КД за 2021г. за внасяне са в размер на
2 000,14лв. и лихва от 114,29лв. За разликата над тази сума до
определената от ревизията 3 028,00лв. РА следва да бъде отменен/или
изменен е другият правнотехнически способ/. Към акцесорното задължение
за лихва следва да се подходи аналогично като се редуцира до размера от
114,29лв.
В обобщение в частта по ЗКПО РА следва да бъде отменен изцяло за установените при ревизията задължения за
2018г. и 2019г., потвърден в цялост за определените задължения за 2020г., а за
2021г. да се постанови частична отмяна, като се измени размера на допълнително
установения при ревизията КД в намаление от
3 028,00лв на 2 000,14лв., а дължимата лихва върху сумата се редуцира до
114,29лв.
В частта
по ЗДДС:
Видно от ЗВР ревизията обхваща следните едномесечни
данъчни периоди по ЗДДС: от 01.04.2019 г.
до 31.05.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г.
С РА не са определени допълнителни задължения за
ДДС за данъчни периоди м. 06, 07, 09, 10, 11 и 12.2020 г., за данъчни периоди
от 01.01.2021 г. до 30.11.2021 г. и за данъчен период
м. 01.2022 г. При адм. обжалване не е прието да е
налице правен интерес от оспорване в тази част и съответно липсва произнасяне.
Поради което в тази му част РА е влязъл
в сила. В тази връзка предмет на съдебен контрол се явява РА в частта по
ЗДДС, с която са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04 и
05.2019 г., м. 01, 02, 03, 04,05 и 08.
2020 г. и м. 12.2021 г. общо в размер на 38387,18 лв. и лихви общо в размер
на 11342,07 лв. същите произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 349,39 лв., на
който съответстват лихви в размер на 83,44 лв. и допълнително начислен ДДС общо в размер на 38037,79
лв., на който съответстват лихви в размер на 11258,63 лв.
Следните констатации в РА обуславят начисляването на допълнителни
задължения за ДДС:
В едната група РО твърдят, че много преди регистрацията на дружеството по
ЗДДС/12.03.2020г. при връчване на АР/ е бил достигнат оборот от 50 000лв.,
което е бил основание ДЗЛ да начислява ДДС върху осъществените от него продажби. Този момент според ОП епървоначално към м.02/2019г. и впоследствие към
30.11.2019г. Натрупаният облагаем оборот от последните 12м е 53 395,87лв.,
което е основание за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, в
приложимата към 2020г. редакция на закона.
Втората група констатации в частта от РА по ЗДДС са
свързани с начисляване на ДДС върху неотчетените от дружеството продажби чрез
онлайн магазина по данни за НП и ППП от
куриерските дружества, което е направено на годишна база и начислено за
м.12/2021г.
Третата група констатации са свързани с правото на данъчен кредит по
извършените от РЛ покупки на стоки и
услуги. В тази връзка за м. 08/2020г. РО са отказали правото на приспадане на ДКт на дружеството по фактури от доставчиците „СОЗОПОЛИС
РЕЗОРТС" ЕООД и „ПЕНЕЛОПА БИЛДИНГ" ЕООД.
1. Месеците февруари и март 2019г. са извън ревизирания
период, но проследявайки последните 12м. РО са установили оборот кьм 31.01.2019 г. 53
395,87 лв., който е основание за задължителна регистрация, с АР към 21.02.2019г. Впоследствие оборотът е спаднал след м.05/2019,
но към 30.11.2019 г. отново е надвишен прага за регистрация. РЛ е било длъжно да подаде заявление за
регистрация в срок до 07.12.2019 г. Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС е подадено на 07.02.2020г. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС, връчен
на 12.03.2020 г.
При тези констатации ОП приложили разпоредбата на чл.
102, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно тази норма за определяне на данъчните задължения
на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки и облагаеми ВОП и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя.
Данъчната основа за задълженията за ДДС по чл. 102,
ал. 3 от ЗДДС е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, при съобразяване с
нормата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие
възниква на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на
стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Тъй като за периодите от
21.02.2019 г. до 28.02.2019г. и от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и от
21.12.2019 г. до 31.12.2019 г. не са установени получени суми от наложен платеж/НП/
и от Пощенски парични преводи/ППП, с РА не
са установени допълнителни задължения за ДДС върху продажбите.
Във връзка с тези констатации за наличие на
предпоставки за задължителна регистрация РО са начислили ДДС върху продажбите на
дружеството за м.04 и м.05 на 2019г. и м.01 и м.02 на 2020г., като
са взели предвид за някои от съответните периоди и допълнителните суми от
наложен платеж и пощенски парични преводи.
Въз основа на представените от куриерите доказателства
са установени облагаеми обороти от търговска дейност в размер на 12112.91 лв.
за данъчен период м. 04.2019 г., в размер на 9352,86 лв. за данъчен период м.
05.2019 г., в размер на 36648,23 лв. за данъчен период м. 01.2020 г. и в размер
на 109466,46 лв. за данъчен период м. 02.2020 г.
При това РО определят ДО и дължим ДДС върху
осъществените за периода продажби по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, като приемат, че
данъкът е включен в договорената цена, съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС. Размерът на ДДС е определен по формулата на
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. По посочения начин за данъчни периоди м. 04.2019 г. и
м. 05.2019 г. са определени задължения за ДДС на основание на чл. 102, ал. 3,
т. 2 от ЗДДС съответно в размер на 2018,82
лв. (12112,91 лв. х 20 : 120) и в размер на 1558,81 лв. (9352,86 лв. х 20 : 120).
За данъчни периоди м. 01.2020 г. и м.02.2020 г. са
определени задължение за ДДС на основание на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС
съответно в размер на 6108,04 лв.
(36648,23 лв. х 20 : 120) и в размер на 18244,41
лв. (109466,46 лв. х 20 : 120).
Съдът намира, че в така очертаните части на РА са
определени допълнителни задължения за ДДС- начислен ДДС върху продажбите, които
не са дължими. Съображенията за този извод са следните:
По-горе в
настоящия акт при преценка за наличието на основания за облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, както и в частта по ЗКПО бяха изложени аргументи защо само
върху данни за НП и ППП, получени от куриерските фирми не може да се приеме за
доказано, че ДЗЛ е реализирало обороти, по-големи от декларираните от него в
ГДД и СД. Тоест, че е извършило продажби, които не е осчетоводило, с което е укрило приходи от дейността, а върху
продажбите не е нечислило ДДС. Това се отнася до периодите на 2019г. Липсата на
първични счетоводни документи за индивидуализиране и предаване на стоките при
продажбата разколебават извода за наличие на облагаеми доставки, за които РЛ не
е начислило ДДС.
Освен това,
според данните от експертизата оборотите на дружеството са преминали прага за
задължителна регистрация през
м.01/2020г., когато е достигнат
оборот от 50 000лв. и „ЗИТА ВТ“ЕООД е следвало да подаде заявление за
регистрация до 07.02.2020г., а АР да бъде издаден в 14-дн. срок, т.е.
21.02.2020г. Следователно ДДС следва да бъде начислен само върху продажбите,
осъществени от дружеството от 21.02.2020г. до 29.02.2020г. Доколкото видно от
таблица №8 и №12 на РД/вж. л.17 и 21/ за 2020г. не е установена разлика между отчетените приходи по ГДД и
изплатените НП от куриерските фирми, то констатациите за начисляване на ДДС в
този данъчен период са свързани само с извода за задължителната регистрация по
ЗДДС. Основания за това са налични само относно продажбите през последната
седмица от месец февруари 2020г. Според данните за осъществените банкови
преводи по НП в периода от 21.02.2020г. до 29.02.2020г. относно ЕКОНТ има 6
записа, съобразно датата на плащането, на обща стойност 16 312,00лв.
Относно СПИДИ има 12 записа за периода на обща стойност 19 205,23лв. От
ЛЕО ЕКСПРЕС в този период не са преведени суми, т.к. договорните отношения с
това дружество датират от 28.05.2021г. Общата сума на НП е в размер на 35 517,23лв. Прилагайки към тази ДО
данъчната ставка по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС се получава дължим ДДС
за периода на м 02/2020г. в размер на 5 919,54лв.
(35 517,23 лв. х 20 : 120) и лихва за периода 15.03.2020г. до 19.01.2023г. 1 716,30лв. До този размер РА
следва да бъде потвърден като правилен, а за разликата до 18 244,41лв.
главница и лихви 5289,76лв. следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
2. Облагането
за данъчен период м. 03 на 2020г. е извършено по аналогичен начин. Дружеството е получило Акта за
регистрация по ЗДДС на 12.03.2020г. За периода от 01.03.2020
г. до 31.03.2020 г. е установено, че съгласно представените от „СПИДИ" АД
и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД доказателства за събрани суми от наложен платеж и
ППП в полза на „ЗИТА ВТ" ЕООД, жалбоподателят е реализирал облагаем оборот
в размер на 59 661,61 лв. Но в Справка-декларация
за ДДС за първия данъчен период след регистрацията на дружеството (12.03.2020
г. - 31.03.2020 г.), не е деклариран начислен ДДС за продажбите. С РА са определени
задължения за ДДС на основание на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в размер на 9943,60 лв.-ДДС за внасяне (59661,61 лв.
х 20 : 120). След изваждане на посочения в СД ДКт в
размер на 5 058,19лв. се получава резултат за периода ДДС за внасяне, установен при ревизията в размер на 4 885,41лв.
В хода на административното обжалване е установено, че
неправилно РО приели, че цялата сума е дължима на основание на чл. 102, ал. 3,
т. 1 от ЗДДС. ДОДОП като инстанция по същество диференцира месечния облагаем
оборот на части, реализирани съответно преди и след датата на регистрация. За периода
от 01.03.2020 г. до 11.03.2020 г. реализираният оборот е в размер на 38277,49
лв. и съответно дължимият за него ДДС, на основание на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, е в размер на 6379,58 лв.
(38277,49 х 20 : 120). За периода след регистрация по ЗДДС - от 12.03.2020 г.
до 31.03.2020 г., реализираният, но недеклариран в справката-декларация за ДДС
оборот, е в размер на 21384,12 лв., като за същия е дължим ДДС в размер на 3564,02 лв., на основание чл. 86, ал. 2
от ЗДДС.
Съдът намира с оглед данните от ЕЗ, че през
м.01/2020г. е достигнат прага за задължителна регистрация, то за целия
м.03/2020г. следва да се начисли ДДС върху продажбите. Настоящият състав не
споделя извода на ВЛ, че за този период задълженията за ДДС следва да са
посочените в СД за м.03/2020г. – ДДС за възстановяване в размер на
5 058,19лв., т.к. не се оспорва, че в този период не са налице констатации
за укрити приходи, а освен това не се представиха доказателства РЛ да е
начислило ДДС върху продажбите за този период и да го е декларирало в СД за
периода. Поради това, съдът счита, че РА в тази му част е обоснован със
събраните доказателства, като правилно е определена данъчната основа и размерът
на данъка.
2.1.
За данъчни периоди м.04.2020 г. и м.05.2020 г.
ревизиращите органи не са определили допълнителни задължения по ЗДДС.
Посочените в Таблица I на стр. 13 от РА суми за внасяне представляват главници
в общ размер 5058,19 лв., които са декларирани от ДЗЛ с подадени Справки-декларации
по ЗДДС за посочените два периода и същите са участвали в процедура по
приспадане по реда на чл. 92 от ЗДДС, започнала от м. 03.2020 г. В тази връзка
съдът съобрази, че за м. март 2020г. с
РА са определени допълнително задължения. При ревизията е установен резултат за
периода ДДС за внасяне в размер на 4885,41 лв., който в предходната точка съдът
прие за правилно определен. При деклариран от дружеството за м 03/2020г.
резултат ДДС за възстановяване 5058,19 лв., то задълженията за м. 04 и м.
05.2020 г. са участвали в процедурата по приспадане. Поради
това същите представляват деклариран, но неиздължен ДДС. Следователно правилно
с РА за посочените два данъчни периода
са определени и лихви в общ размер на 1377,72 лв. Следва да бъдат потвърдени.
3. След преценка на събраните доказателства съдът намери, че констатациите в РА относно
отказания ДКт за м.08/2020г. в размер на 349,39 лв. и
определени лихви в размер на 83,44 лв. са обосновани със събраните доказателства,
а именно:
За данъчен период м.08.2020 г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер 349,39 лв., на основание чл. 68, ал.
1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по фактури № **********/25.05.2020 г„ №
**********/05.07.2020 г. и № **********/05.07.2020 г„ издадени от „Созополис Резортс" ЕООД -
общо в размер на 138,72 лв. и по фактура № **********/07.08.2020 г„ издадена от
„Пенелопа билдинг" ЕООД - в размер на 210,67 лв.
Фактурите са с предмет хотелски услуги. Във връзка с
фактурите от „СОЗОПОЛИС РЕЗОРТС" ЕООД са представени: Заповед № 20-
06-29/29.06.2020 г. за командироване на управителя Й.до гр. Созопол за периода
30.06.2022г.-05.07.2022 г. в хотелски комплекс на фирма „СОЗОПОЛИС
РЕЗОРТС" ЕООД и Протокол от 07.07.2020 г. за извършени
дейности във връзка с цитираната заповед, подписан от Хр. Й.. Към фактурата от
„ПЕНЕЛОПА БИЛДИНГ" ЕООД са представени Заповед № 20-07-21/21.07.2020 г. за
изпращане на управителя на „ЗИТА ВТ" ЕООД до гр. Поморие за периода
22.07,2022 г.- 07.08.2022 г. в хотелски комплекс на фирма „ПЕНЕЛОПА
БИЛДИНГ" ЕООД и Протокол от 10.08.2020 г. за извършени дейности, които са
идентични по съдържание на заповедта и протокола към фактурите от „СОЗОПОЛИС
РЕЗОРТС" ЕООД.
Съдът намира, че съвкупната преценка на посочените
доказателства с другите налични по делото сочи, че същите не следва да бъдат
кредитирани. В частта по ЗКПО бе изяснено, че тези документи самостоятелно не
доказват твърденията в жалбата, че фактурираните хотелски услуги са свързани с
основната икономическа дейност на „ЗИТА ВТ" ЕООД. Като частни документи
същите не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила за
отразените в тях събития. Освен това доказателствената им стойност е
дискредитирана поради това, че същите са новосъздадени за целите на ревизията.
На този извод навеждат допуснатите грешки в заповедите при посочването на
периодите на пребиваване в гр. Созопол и гр. Поморие - през 2022 г., а не през
2020 г., когато са издадени процесните фактури. Следва да се съобрази и това,
че към тези фактури не са представени други документи за презентациите. Например
такива за обява и реклама за насрочване на събитието, часовете през които се е
провеждало, платени такси за наемане на ползваните помещения, транспортни
разходи и други.
В този ред на мисли съдът сподели тезата на ОП, че ползваните
през активния летен сезон хотелски услуги от Хр. Й.не са свързани с
независимата икономическа дейност на управляваното от нея дружество. Поради
това съдът приема, че правилно и законосъобразно е отказано ползване на данъчен кредит по
посочените фактури, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В тази връзка в частта
по ЗДДС РА следва да бъде потвърден относно отказания ДКт
за м.08/2020г. в размер на 349,39 лв. и определени лихви в размер на 83,44 лв.
4. За данъчен период м. 12.2021г. на основание чл. 86.
ал. 2 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 164,11 лв., поради това, че РО са
извършили съпоставка между изплатените от куриерските дружества суми от събран
наложен платеж и ППП и декларираните от „ЗИТА ВТ" ЕООД данъчни основи и
начислен ДДС за продажбите от извършваната онлайн търговия. За 2021 г. е
установено, че са изплатени суми общо в размер на 167 727,72 лв., за които
дължимият в годишен аспект ДДС е в размер на 27954,62 лв. (167727,72 лв. х 20 :
120). Съгласно подадените през 2021 г. справки-декларации и дневници за
продажби, общият размер на данъчните основи от онлайн търговия е 138952,70 лв.,
а на начисления във връзка с нея ДДС - в размер на 27790,51 лв. Установената
разлика в годишен аспект между следващия се ДДС за продажбите чрез куриер и
декларирания ДДС, в размер на 164,11 лв. (27954,62 лв. - 27790,51 лв.), е
определена от органите по приходите като допълнително задължение за ДДС за
последния данъчен период - м. 12.2021 г.
Съдът намери тази фактическа констатация за
необоснована. Съображения за това вече бяха изложени по-горе в настоящото. На
база представени от куриерите данни в табличен вид, без съпоставка с първични
счетоводни документи не може да се направи извод за недекларирани обороти и
съответно приходи. Поради това
допълнително определените задължения за ДДС в размер на 164,11лв. и лихва 16,99лв., отнесена в м12/2021г. съдът счита за неправилно
определени. Същите не са дължими и поради това РА в тази част следва да бъде
отменен.
По изложените мотиви, конкретно за всеки от данъчните
периоди, съдът намира в заключение, че РА в обжалваната пред съда част по ЗДДС
следва да бъде отменен, както
следва:
-
изцяло, за допълнително определените задължения за
м.04/2019г. в размер на 2018,82лв. и лихви 756,39лв., както и за м.05/2019г. –
главница 1558,81лв. и лихви 570,61лв.;
-
изцяло за м.01/2020г. - главница 6 108,04лв. и лихви 1872,76лв.;
-
частично, за
м.02/2020г. – за сумата на главницата
над 5 919,54лв. до 18 244,41лв. и за лихвите над 1716,30лв. до
5 289,76лв.;
-
изцяло, за м.12/2021г. - 164,11 лв. ДДС и лихви 16,99лв.
В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна за правилно определените с РА задължения по
ЗДДС, както следва:
-
частично, за
м.02/2020 ч. – за ДДС в размер 5 919,54лв. и лихви 1 716,30лв.;
- изцяло, за м.03/2020г.- за ДДС
4 885,41лв. и лихви 1374,40лв.;
- изцяло за м.04 и 05 на 2020г. за установените
по СД задължения, съответно 4 694,71лв. и 363,48лв. и доп. определените
при ревизията лихви в размер на 1281,62лв. и 96,10лв.
- относно
отказания данъчен кредит за м.08/2020г. в размер на 349,39лв. и лихви 83,44лв.
В резултата на изложените фактически и правни съображения
съдът формира следния извод.
Оспореният РА е постановен от компетентни по материя, време и
място органи по приходите, в предвидената от ДОПК писмена форма – условие за
действителност. Създаден е като електронен документ и е подписан с
квалифицирани електронни подписи от двамата органи по приходите, чийто сертификат
е бил валиден към датата на обективиране на РА. Последният акт съдържа
предвидените в ДОПК реквизити. Мотивиран е от фактическа и правна страна. Констатациите
на екипа не се ползват с презумптивна доказателствена сила, т.к. липсват
доказателства за наличие на законовите предпоставки за това по чл.122, ал.1,
т.2 и т.4 от ДОПК. При това тежестта на доказване е указана върху ответника. Съдебното
следствие не доведе до промЯ.на това виждане за
фактите. Поради това облагането по аналог се явява процесуално нарушение. В тази връзка съдът
прецени наличието на основания за определяне на допълнителни задължения за КД и
ДДС, както и техния размера с оглед приложимия по време и място материален
закон. В този ред на мисли съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства обоснова крайния извод за частична отмЯ.на
РА. В обжалваната му пред съда част РА е материално незаконосъобразен, отчасти
по ЗКПО и ЗДДС, съобразно посоченото в мотивите на настоящото по-горе и следва да бъде отменен, а в останалата обжалвана
част жалбата следва да бъде отхвърлена, като недоказана. При това в частта по
ЗКПО се потвърждават задължения, общо за КД в размер на 2 568,91лв. и
лихви 204,46лв., а в частта по ЗДДС, ДДС общо 10 804,95лв. и лихви
4468,42лв., както и отказан ДКт за 349,39лв. и лихви 83,44лв.
VIII.По
разноските:
При
този изход на делото на всяка от страните се дължат разноски. На жалбоподателя
съразмерно на уважената част от жалбата, а на Национална агенция за приходите – гр. София,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Общият размер на задълженията по РА
е 53 669,28лв. Потвърдената част от РА е за 18 479,57лв., а
отменената за 35 189,71лв. ПП на жалбоподателя претендира разноски в
размер на 5650,00лв., от които ДТ-50лв., за ВЛ 600лв. и АВ-5 000,00лв. ПП
на ДОДОП претендира ЮКВ в размер на 4967,54лв., определено съобразно
материалния интерес.
Предвид това, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 3 704,57 лева, а на ответника в размер на 1 710,44 лева. Вместо ответника на основание §1, т.6 от ДР на
АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК разноските следва да
поемат от ЮЛ, т.е. НАП-София.
Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1,
предложение второ от ДОПК и чл.161, ал.1 от с.к., VII-ми
административен състав на Адм. съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на „ЗИТА
ВТ“ЕООД В. Търново, с ЕИК *********, Ревизионен акт №
Р-04000422002719-091-001/19.01.2023 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 40/21.04.2023
година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град
Велико Търново, относно следните задължения:
В частта по ЗКПО:
-
за 2018г. относно допълнително определения КД в размер на
117,05лв. и лихви 45,29лв.;
-
за 2019г. относно
допълнително определения КД в размер на 172,80лв. и лихви 44,92лв.;
-
за 2021г. относно допълнително определения КД
в размер над 2 000,14лв. до 3 028,00лв. и лихвите над 114,29лв. до
17303лв. 44,92лв.;
В частта по ЗДДС:
- за допълнително определените задължения за м.04/2019г. в
размер на 2018,82лв. и лихви 756,39лв., както и за м.05/2019г. – главница
1558,81лв. и лихви 570,61лв.;
- за м.01/2020г. -
главница 6 108,04лв. и лихви 1872,76лв.;
-частично, за м.02/2020г.
– за сумата на главницата над 5 919,54лв. до 18 244,41лв. и за лихвите
над 1716,30лв. до 5 289,76лв.;
- за м.12/2021г. - 164,11 лв. ДДС и лихви 16,99лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЗИТА ВТ“ЕООД В.
Търново, с ЕИК *********., предявена срещу Ревизионен акт №
Р-04000422002719-091-001/19.01.2023 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната част, потвърдена с Решение №
40/21.04.2023 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново, относно следните задължения:
В частта по ЗКПО:
-
за 2020г. относно допълнително определения КД в размер на 568,77лв.
и лихви 90,17лв.
В частта по ЗДДС:
- частично, за м.02/2020 ч. – относно задълженията за ДДС в
размер 5 919,54лв. и лихви 1 716,30лв.;
- за м.03/2020г.- за
ДДС 4 885,41лв. и лихви 1374,40лв.;
-за м.04 и 05 на
2020г. за установените по СД задължения, съответно 4 694,71лв. и 363,48лв. и
доп. определените при ревизията лихви в размер на 1281,62лв. и 96,10лв.
- относно отказания
данъчен кредит за м.08/2020г. в размер на 349,39лв. и лихви 83,44лв.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на дружеството „ЗИТА
ВТ“ЕООД В. Търново, с ЕИК ********* разноски за производството в размер на 3
704,57лв./три хиляди седемстотин и четири лева и петдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА
дружеството
„ЗИТА ВТ“ЕООД В. Търново, с ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 710,44 лв.
(хиляда седемстотин и десет лева и четиридесет
и четири стотинки).
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд
на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се
подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: