РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500489 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД – гр.В., чрез упълномощения
адвокат, срещу решение №497/30.05.2022г. по гр.д.№3911/2021г. на
Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „НОВА АСЕТ“ЕООД – гр.д., искове за признаването за установена
дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№827/23.07.2021г. по ч.гр.д.№2331/2021г. на ДРС: 1/ 203.22 лева, дължима по
договор за покупко-продажба на електрическа енергия и цена на мрежови
услуги за периода 26.06.2020г. - 26.05.2021г. за обект с кл.№**** в гр.К.,
ул.“И.“№**, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението 20.07.2021г. до окончателното плащане, 2/ 9.79 лева,
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка
фактура до 12.07.2021г., както и въззивникът е осъден да заплати на другата
страна разноските за водене на делото.
Решението се обжалва като неправилно. Посочено е, че между страните е
налице облигационно правоотношение за доставка от ищеца на електрическа
1
енергия в посочения обект в гр.К., с произтичащо от него и от законовите
разпоредби задължение за ответника, като небитов клиент, за заплащане на
ищеца на цената за мрежови услуги – достъп до електропреносната мрежа,
независимо от наличието на фактическо потребление на електрическа
енергия. Вземанията на ищеца за цената за достъп до електропреносната
мрежа на обекта на ответника за процесния период следвали от съставените
от него и представени по делото фактури, а липсата на плащане на
задълженията по тях от ответника били безспорни. Следователно ищецът
имал спорните парични вземания от ответника, за чието установяване се
настоява, след отмяна на решението на районния съд.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „НОВА
АСЕТ“ЕООД – гр.д., чрез адвоката си, оспорва жалбата и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени
от “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД срещу „НОВА АСЕТ“ЕООД искове по
чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца
от ответника, за които по ч.гр.д.№2331/2021г. на ДРС е издадена заповед
№827/23.07.2021г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в
размер на 203.22 лева, дължима по договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и цена на мрежови услуги за периода 26.06.2020г. -
26.05.2021г. за обект с кл.№**** в гр.К., ул.“И.“№** и парично задължение в
размер на 9.79 лева, обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа до 12.07.2021г.
Ответникът е оспорвал претенциите с възражение, че обектът в гр.К.,
ул.“И.** не е и никога не е бил негов или на влялото се в него
„КАСЪЛОУНЪРС“ООД. Нито ответникът, нито другото дружество са
ползвали този обект и не са сключвали договор за доставка на електрическа
енергия в него. Като правоприемник на другото дружество, ответникът
притежавал недвижим имот в гр.К., различен от процесния, който имот дори
не бил присъединен към електрическата мрежа.
За да постанови горния резултат и отхвърли исковете,
2
първоинстанционният съд е приел, че между страните не съществува
договорно правоотношение, по силата на което ищецът да доставя
електрическа енергия в обект с клиентски №**** в гр.К., ул.“И.“№**, а
ответникът да дължи заплащането на доставената в този обект електрическа
енергия и свързаните с нея мрежови услуги.
Срещу този извод на първоинстанционния съд във въззивната жалба не е
посочено нищо, което по правилото на чл.269 изр.второ от ГПК изключва
неговата проверка. Независимо от това въззивният съд намира за необходимо
да посочи, че изводът е правилен.
За доказване на вземанията си ищецът е представил фактури, съгласно
които в периода 26.06.2020г. – 26.05.2021г. в обект в гр.К., ул.“И.**
електроразпределителното предприятие е осигурило достъп и мрежови
услуги на стойност общо 203.22 лева. Съгласно фактурите задължен клиент за
доставените в този обект електрическа енергия и мрежови услуги е
„КАСЪЛОУНЪРС“ООД – гр.С.. Няма спор и от представените по делото
писмени доказателства е ясно, че ответникът „НОВА АСЕТ“ЕООД – гр.д. е
универсален правоприемник на „КАСЪЛОУНЪРС“ООД /следствие
преобразуване чрез вливане по чл.262 от ТЗ/. Но „КАСЪЛОУНЪРС“ООД не е
бил собственик, не е бил ползвател и не е сключвал договор за доставка на
електрическа енергия в обект в гр.К., ул.“И.**, като същото се отнася и за
„НОВА АСЕТ“ЕООД. Друго не е твърдяно и не е доказано от ищеца. Той се
позовава единствено на съставените от него фактури, но при въведеното от
ответника оспорване те не могат да обосноват извод за съществуването между
страните на договорно правоотношение за доставка и заплащане на
електрическа енергия в процесния обект. Ответникът нито лично, нито като
правоприемник на другото дружество е клиент по пар.1 т.33а от ДР на ЗЕ за
доставяната в обекта в гр.К., ул.“И.** електрическа енергия. Той няма
задължение за заплащане на доставената в този обект електрическа енергия,
както няма и задължение за заплащане на достъп до електрическата мрежа и
мрежови услуги за този обект и за обезщетение за забава на главните
задължения.
Следователно въззивната жалба е неоснователна. Правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за установяване
съществуването на парични вземания на ищеца от ответника, произтичащи от
3
несъществуващо договорно правоотношение помежду им и решението следва
да се потвърди изцяло, вкл. и в частта на възложените в тежест на ищеца
разноски на ответника за водене на делото в първата инстанция. Съответно на
този резултат, на ответника следва да се присъди и възнаграждението, което е
платил на адвоката си за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №497/30.05.2022г. по гр.д.№3911/2021г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД - гр.В., район “В.В.”, „В.
Т.**, да заплати на „НОВА АСЕТ“ЕООД - гр.д., ул.“К.**, сумата от 300 лева
– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4