РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Велина Ем. Антонова
Михаела Хр. Буюклиева
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600396 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 13/26.09.2022г., постановена по НОХД № 367/2021г. по
описа на Районен съд гр.Чирпан, влязла в сила на 31.03.2025г., осъденият Г. М.
И. е признат за виновен в това, че на 03.08.2020г. в с.С, област С.З., е причинил
средна телесна повреда на А. А. И., изразяваща се в контузия на главата -
морфологично счупване на челната кост в дясно, представляващо нараняване,
което прониква в черепната кухина, поради което и на основание чл.129, ал.1
вр. ал.2 вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да
изтърпи при първоначален „строг“ режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС.
В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски,
както и тези за повереник на частния обвинител А. А. И..
По повод жалба на защитника на осъдения Г. И. съдебният акт е бил
предмет на въззивен контрол. С решение № 238/24.10.2023г., постановено по
1
ВНОХД № 927/2022г., Окръжен съд гр.Стара Загора е потвърдил присъдата на
Районен съд гр.Чирпан.
С решение № 27/21.02.2024г., постановено по НОХД /В/ № 46/2024г.,
Апелативен съд гр.Пловдив е възобновил ВНОХД № 927/2022г. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора, отменил е постановеното по него решение №
238/24.10.2023г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
В изпълнение на горното е образувано ВНОХД № 229/2024г. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора. С решение № 76/31.03.2025г., постановено по
същото дело, въззивният съд е потвърдил присъдата на Районен съд
гр.Чирпан.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От осъдения Г. И. е подадено искане за възобновяване на производството
по делото. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна
на съдебните актове на решаващите съдилища и връщане на делото за ново
разглеждане, без да се уточнява от коя инстанция.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Г. И. и неговият защитник
пледират за възобновяване на въззивното производство и отмяна на
решението на Окръжен съд гр.Стара Загора поради допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Излагат съображения в подкрепа
на искането си.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
2
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се
отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и
ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.
Окръжен съд гр.Стара Загора, като втора по ред първа инстанция, е провел
съдебно следствие, в хода на което са разпитани подсъдимият, частният
обвинител, десет свидетели, вещото лице, изготвило съдебномедицинските
експертизи, назначена и приета е допълнителна съдебномедицинска
експертиза, както и писмени доказателства. При преглед на
съдопроизводствените действия на решаващите съдилища не се установява да
са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането,
3
проверката и анализа на различните доказателствени източници.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в
съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища
нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и
аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на
постановения съдебен акт. Неговият доказателствен анализ е правилен,
обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Пловдивският апелативен съд намира за неоснователно оплакването на
защитата, че неизяснени са останали въпросите за механизма на извършване
на престъплението и участието на осъдения Г. И. в него. Неприобщаването
като веществени доказателства на мотиката и саповете, използвани в
конфликта между фамилиите на осъдения и пострадалия, както и на записите
от камерата за видеонаблюдение от магазина, не водят до извод за
доказателствен дефицит. Горните обстоятелства, включени в предмета на
доказване, са изяснени с други доказателства, гласни и писмени, и експертни
заключения, които внимателно са обсъдени от въззивния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена доказателствена сила. Според постоянната съдебна практика
всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, могат да бъдат
установени с помощта на всички доказателствени средства, допустими по
НПК /виж Решение № 378/2010г. на ВКС, ІІІ н. о., по н. д. № 188/2010г./.
Окръжен съд гр.Стара Загора е спрял вниманието си на средството, с
което е нанесено увреждането на пострадалия А. И. - мотиката, нейните форма
и размери на металната и дървената /дръжката/ части.
Относно тезата на защитата, че дръжката на това сечиво е била счупена,
видно от показанията на свидетеля А. И., депозирани в хода на въззивното
съдебно следствие, сапът се е счупил след като е бил ударен с мотиката от
4
осъдения Г. И..
Въззивният съд е анализирал обстойно двете групи свидетелски
показания относно авторството на деянието. Обсъдил ги е поотделно и в
съвкупност с всички доказателства по делото. Изводите, до които е достигнал,
не противоречат на доказателствената съвкупност и на формалната житейска
логика. Не е налице превратното тълкуване и интерпретиране на
доказателствата, представляващо съществено нарушение на процесуалните
правила.
Неуважаването на доказателствени искания на защитата на осъденото
лице не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение.
Известна е практиката на ВКС, че не всяко доказателствено искане на
страните следва да бъде уважено, а само това, което би допринесло за
разкриване на обективната истина по делото.
Лице, което не е присъствало на инцидента, няма възприятия от същия.
Въззивният състав е взел отношение за доказателствената стойност на
приложените от пострадалия в хода на досъдебното производство снимки на
чатове и защо ги е изключил от доказателствената съвкупност. Преценката му
е правилна и не противоречи на закона.
Свидетелите И. Т. и Ж. Ж., полицейските служители посетили
местопроизшествието след прекратяване на конфликта, са разпитани от
първоинстанционния съд.
Неустановяването кой е подал сигнал в РУ на МВР гр.Ч. за случващото
се не води до доказателствен дефицит, както и непровеждането на очни
ставки, макар и не конкретизирани от защитата. Съгласно чл.143, ал.1 от НПК
очната ставка, като способ на доказване, не е задължителна. Тя се провежда по
преценка на съда.
Не могат да се направят изводи за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища
по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното
5
решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на
производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. И. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 229/2024г. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора и НОХД № 367/2021г. по описа на Районен съд
гр.Чирпан.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6