№ 19
гр. Несебър, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20242150200577 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. И. И. с ЕГН **********, срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл.179, ал.3а, във връзка с чл.187а, ал.5 от Закона за
движение по пътищата, ме у наложена Глоба в размер на 1 800 лева за нарушение по чл.139,
ал.7 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен. Законодателят в
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидил да се издава електронен фиш за нарушения по чл.179,
ал.3 от ЗДвП, но липсва правна възможност такъв да се издава за нарушения по чл.179, ал.3а
от ЗДвП. Съгласно чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП предвижда за нарушение по чл.179, ал.3а от
ЗДвП да се съставя акт за установяване на административно нарушение и издаване въз
основа на него наказателно постановление, с което да се налага санкция. Посочва се, че не е
установена самоличността на извършителя, тъй като електронните фишове се издават при
отсъствие на контролен орган и нарушител, а електронната система за събиране на пътни
такси не съдържа информация относно самоличността на водачите, управляващи конкретни
превозни средства. Тази система единствено заснема преминаването на превозно средство.
При липсата на доказателства за управляващия превозното средство, контролният орган не е
имал основание да приема, че физическото лице, което представлява търговското дружество,
което е собственик на превозното средство, е управлявал същото. Наред с това водачите не
1
са задължени субекти по отношение плащането на тол такси. Съгласно чл.10, ал.3 от Закона
за пътищата, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички превозни средства с обща техническа допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средства, за която е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Мястото
на нарушението също остава неясно, като не е посочен сегмента или неговото
наименование, от което да се установи, че попада в списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, при словесното описание на
нарушението в Електронния фиш са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, тъй като административното нарушение не е доказано и
подкрепено със съответните доказателства. Липсват доказателства за това и кога е издаден
Електронният фиш, а оттам и да се прецени дали е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН.
Жалбоподателят счита, че Електронният фиш не е издаден по образеца, утвърден от
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, действащ към датата на
нарушението, по който начин е нарушен чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Наказващият орган не
разполага с информация, която също следва да е обект на проверка, относно извършена
метрологична проверка на техническото средство, извършило заснемането. Оспорва и
размера на наложената санкция, позовавайки се на чл.9 от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. и неспазване принципа на
пропорционалност от гледна точка изминатото разстояние от превозното средство – влекач,
без да е начислена тол такса. Излага съображения за маловажност на деянието. Моли
Електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмена
молба, подадена от упълномощен адвокат, се поддържат доводите, изложени в жалбата и
искането за отмяна на Електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който моли Електронният фиш да бъде потвърден като правилен
и законосъобразен, намира жалбата за неоснователна. Електронният фиш е издаден при
спазване изискванията на закона на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в отсъствието на
контролен орган и нарушителя, съдържа изискуемите реквизити, не са допуснати
процесуални нарушения. Нарушението, описано в него, е установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, като съгласно тази разпоредба е изготвен
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал,
представляващи доказателства за обстоятелствата относно пътното превозно средство,
регистрационния му номер, датата, часът и мястото на движение по конкретен участък от
пътя, включен в обхвата на пътната мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата. Оспорва становището на жалбоподателя за липса на правно предвидена
възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал.3а от ЗДвП и издаване на
Електронен фиш, защото волята на законодателя към момента на извършване на
нарушението, която воля подлежи на тълкуване, е била точно в обратния смисъл, в която
2
връзка посочва, че нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в която се съдържала правна празнота,
не е изолирана, а от нейното систематично и логическо тълкуване се налага извода, че е
приложима и за нарушенията по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Отрича да е изтекла погасителна
давност, тъй като сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими само за съставяне на АУАН и
издаване на НП, докато чл.189, ал.5 от ЗДвП не предвижда определен срок за връчване на
електронен фиш. Член 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 касае
регламентирането на европейска услуга за електронно пътно таксувате и не се отнася към
националните доставчици на услуги. Към датата на извършване на нарушението българското
законодателство не е предвиждало и не регламентира възможност на нарушителите да се
предоставя възможност за отстраняване на нередност и за предеклариране на недекларирани
пътни такси, като неотносим в настоящия случай е въпросът дали собственикът на ППС е
бил своевременно уведомен от доставчика на услуги за възникнала нередовност. Обосновава
позицията, че размерът на санкцията не е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО,
излага съображения, че не се касае за маловажност на извършеното деяние. Претендира
присъждане на юристконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Атакуваният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за това, че на 13.08.2021г. в
13:25 часа, е установено нарушение № СА491292047F621ЕЕ053041F160А31А1, с ППС
ВЛЕКАЧ МАН ТГА 18.430, регистрационен номер РВ5760РХ, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, в Община
Несебър, за движение по път I-9 км. 195+818, с посока Нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено
с устройство № 40811, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-9 км. 195+818. Като
нарушител е посочен М. И. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. 2, вход Б,
етаж 6, ап.18. За извършеното нарушение на чл.139, ал.7 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.5 от Закона за движението по
пътищата на физическото лице е наложена глоба в размер на 1 800 лева.
Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.163а, ал.3 от
ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено: NO PAYMENT, или няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Към доклада са приложени статични
изображения във вид на снимков материал. От представеното Решение № 101/20.02.2020г. на
МС за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
3
изминато разстояние тол такса, се установява, че I-9 Първи клас на пътя, е част от този
списък.
В издаденото за превозното средство, с което на жалбоподателя е вменено, че е
извършил нарушението, Свидетелство за регистрация на МПС част I № ********* от
17.09.2014г., е посочена технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, а
технически допустима максимална маса на състава 40000, които негови параметри, като
данни за влекача, се съдържат и в системата на МВР, като от приложената справка от тази
система е посочена категория на МПС – N3. Собственик на МПС е „Н И Н ТРАНСПОРТ
ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК *********.
Във въпросния доклад по чл.163а, ал.3 от ЗДвП е посочено също, че за датата на
нарушението за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 от
ЗДвП, вр. чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да обжалва Електронния
фиш, поради което е процесуално допустима.
Според чл.139, ал.7 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от категорията
по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, която ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл.13 или 14 от
Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково
позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (най-често това ще е
собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде
ангажирана неговата собствена отговорност).“
От друга страна, според чл.102, ал.2 от ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера на заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство (за закупуване на маршрутна
карта или за деклариране на тол данни по чл.13 или чл.14 от Наредбата). Ако в
свидетелството за регистрация е вписан показател, задължението се изпълнява за него.
Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл.139, ал.7 е предвидена в
чл.179, ал.3а от ЗДвП, според която норма: „Водач, който управлява пътно превозно средство
от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние (по чл.13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с
4
функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключване
на договор с лице доставчик на УЕСТИР), съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева.
Санкцията за изпълнение на задължението на собственика/ползвателя е уредена в
чл.179, ал.3б от ЗДвП, според която: „Собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер на 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер на 2 500 лева.“
В общия случай, при санкциониране с АУАН и НП, разликата между приложното
поле на санкционните норми на чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП е в субекта на
отговорността, доколкото, както вече бе упоменато, субект на отговорността по чл.179, ал.3а
от ЗДвП е водачът, а по чл.179, ал.3б от ЗДвП е собственикът/ползвателят на МПС, като
видно от чл.179, ал.3д от ЗДвП, отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна,
доколкото тя се ангажира само ако не е издадено НП срещу водача.
Възможността за издаване на Електронен фиш като вид санкционен акт и за
нарушения по чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП изрично е предвидена в чл.187ж, ал.7 от
ЗДвП. Във връзка с издаването на ЕФ за нарушения на режима на събиране на тол такси от
значение е разпоредбата на чл.187а от ЗДвП, която дава възможност за издаване на ЕФ за
нарушения, заснети с автоматизираната система в отсъствие на нарушителя. Според чл.187а,
ал.1 от ЗДвП оборимо се презюмира, че собственикът е управлявал МПС, поради това ЕФ се
издава на негово име и защитата му е по реда на чл.187а, ал.5 от ЗДвП. В случаите като
настоящия, когато собственик е ЮЛ или ЕТ, следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл.187а, ал.2 от ЗДвП, според която: „за допускане движението на пътното превозно
средство без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция“, като размерът на имуществената санкция е различна в зависимост от
вида на неизпълненото задължение. В чл.187а, ал.2, т.2 и 3 от ЗДвП изрично е посочено, че в
този случай на собственика (ЮЛ или ЕТ) може да се налага имуществена санкция както за
неизпълнение на задълженията на водача по чл.179, ал.3а от ЗДвП (чл.187а, ал.2, т.2 от
ЗДвП), така и за неизпълнение на задълженията на самия собственик по чл.179, ал.3б от
ЗДвП (чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП). Възможността на ЮЛ и на ЕТ да се налагат санкции по
реда на чл.187а, ал.2 от ЗДвП както за нарушения по чл.179, ал.3а, така и по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, налага разграничаване на приложното им поле не само с оглед субекта на
отговорността, но и в съдържателен план.
Тук следва да се съобразят мотивите към законопроекта със сигнатура 854-01-
5
83/2018г. за изменение на ЗДвП, с който в позитивното право са въведени разпоредбите на
чл.179, ал.3а, чл.179, ал.3б и чл.187а от ЗДвП:
„С оглед изменението на съдържанието на задълженията на водачите и
собствениците на пътни превозни средства са предложени и изменения в административно
наказателните разпоредби на Закона за движение по пътищата.
По отношение на състава на нарушение, когато е следвало да бъде закупена
електронна винетка, е достатъчно само да бъде отразено това ново съдържание на
задължението.
При задълженията по повод заплащането на тол такса обаче следва да бъдат
предвидени нови състави на административни нарушения.
Въведен е нов състав на административно нарушение в случаите, в които не са
изпълнени задълженията на собственика или водача по установяване на изминатото
разстояние – този състав обхваща всички случаи, в които не е сключен договор с трето лице
за предоставяне на такива данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ и не е закупена
маршрутна карта (чл.179, чл.3а от ЗДвП).
Допълнителен състав на нарушения са предвидени за случаите, в които са
подадени всички необходими данни за изчисляване на тол таксата, но тя не е заплатена
изцяло или частично, включително когато е налице непълно плащане в резултат на невярно
деклариране на данни, които служат за определяне на размера на таксата (чл.179, ал.3б от
ЗДвП). Този състав на нарушение може да бъде извършен само от собственик на пътно
превозно средство – когато тол таксата следва да бъде заплатена от водача, това ще стане
посредством закупуване на маршрутна такса, която се заплаща на място.
Този състав (чл.179, ал.3б) е приложим само в случаите, в които собственикът на
пътното превозно средство е организирал подаването съответните данни за целите на тол
таксуването, но не и самото плащане на тол таксата.“
От гореизложеното е видно, че в съдържателен план, както чл.179, ал.3а от ЗДвП
(отговорност на водача), така и чл.179, ал.3б от ЗДвП (отговорност на собственика)
санкционират неустановяването и незаплащането на тол такса.
Съгласно изричния текст на мотивите на законопроекта в приложното поле на
чл.179, ал.3а от ЗДвП ще попаднат случаите, когато: 1) за МПС липсва закупена маршрутна
карта и кумулативно с това липсва сключен договор (по смисъла на чл.13 и 14 от Наредбата)
с лице доставчик на УЕСТИР, доколкото вариантите за установяване на задълженията за тол
такса посредством маршрутна карта или чрез договор с доставчик на УЕСТИР са
алтернативни; 2) макар да е сключен договор с лице, доставчик на УЕСТИР, МПС не е
оборудвано с бордово устройство или устройство за спътниково позициониране; 3) макар да
е сключен договор с доставчик на УЕСТИР и МПС да е оборудвано с бордово устройство
или устройство за спътниково позициониране, тол данните не са предадени поради повреда в
техническото устройство (по аргумент от чл.179, ал.3г от ЗДвП).
Предвид разпоредбата на чл.179, ал.3д от ЗДвП, според която отговорността по
6
чл.179, ал.3б от ЗДвП не се носи ако е ангажирана, отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
следва да се носи в следните случаи: 1) ако е сключен договор с доставчик на УЕСТИР, но за
конкретното МПС не са предоставени тол данни на АПИ, доколкото при сключване на
договора е допусната техническа грешка при деклариране на номера; 2) тол данните са
надлежно декларирани, но тол таксата не е заплатена.
Относно нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП изрично следва да се отбележи, че
деянието ще е съставомерно, ако необходимите тол данни не са достигнали до АПИ по нито
един от алтернативните механизми – чрез маршрутна карта или чрез изпълнение на
задълженията по чл.13 и 14 от Наредбата (договор с доставчик на УЕСТИР и снабдяване на
МПС с изправно техническо устройство).
От гореизложеното разграничение в приложното поле е видно, че при ЕФ,
издадена на водача – физическо лице, за да може да се направи правилна преценка дали е
извършено нарушение по чл.137, ал.7 от ЗДвП, не е достатъчно в ЕФ да е посочено, че ППС
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата по
причина, че за него няма валидна маршрутна карта за участъците, които ще ползва, а следва
да бъде очертана причината за това, която причина се явява и релевантна форма на
изпълнителното деяние, и в частност дали заради това, че не е закупена маршрутна карта,
каквото задължение се вменява на водача именно по чл.137, ал.7 от ЗДвП, и подлежи на
санкция за незакупуването на такава маршрутна карта съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП. Но
липсата на закупена маршрутна карта също не е достатъчно основание за съставомерността
на деянието съгласно чл.137, ал.7 от ЗДвП и за санкционирането му по чл.179, ал.3а от
ЗДвП, защото със същия размер на санкцията – 1 800 лева, тази санкция може да бъде
наказан и самия собственик на основание чл.187а, ал.2, т.2, вр. чл.179, ал.3а от ЗДвП. За да е
съставомерно деянието по чл.137, ал.7 от ЗДвП, водачът следва да не е изпълнил
задължението си и по другия алтернативен механизъм, а именно да не е изпълнил
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние.
Обстоятелства за такова неизпълнение не се съдържат в процесния ЕФ, т.е. не са
посочени конкретните неизпълнени задължения, които водачът е следвало да осъществи и
които са били необходими за установяване на изминатото разстояние при условие, че не е
закупил маршрутна карта, и в който случай нейното закупуване въобще не би се дължало
след като и чрез този алтернативен начин би могла да бъде заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Вместо това в ЕФ е налице формулировката, че освен маршрутна карта, за
процесното МПС липсва валидна тол декларация за преминаването.
Легална дефиниция на понятието тол декларация липсва в ЗДвП, ЗП и наредбите
по прилагането им. Вменяването на изпълнителното деяние чрез използване на
специализирани понятия, за които липсва легална дефиниция, принципно представлява
порок в ЕФ, то той в конкретния случай не е дотам съществен, че да е самостоятелна
причина за отмяна на ЕФ, доколкото съдържанието на понятието „тол декларация“ все пак е
постижимо като се съобразят общите условия на АПИ за сключване на договори с
7
доставчици на УЕСТИР, в които е посочено, че „Тол декларация“ представлява: „съвкупност
от данните, генерирани от GNSS бордово устройство, дата и час на навлизане в тол
сегмент“, стандартизирани съгласно ISO 17575-3), данните за ППС (емисионен клас,
ОТДММ, брой оси), идентификационен номер на Бордово устройство, дата и час на
навлизане в тол сегмент, стандартизирани съгласно ISO 12855: 2016 и използвани за
определяне на дължимата тол такса от Клиента.“.
Задължението за деклариране на данни обаче е вменено като задължение
единствено на собственика/ползвателя на МПС съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП, но не и на
водача, независимо, че собственикът може да бъде санкциониран както за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, така и по чл.179, ал.3а (арг. чл.187а, ал.2, т.2 от ЗДвП). Този извод се
налага от обстоятелството, че липсата на валидна тол декларация за дадено конкретно МПС
за конкретен пътен участък може да се дължи на различни причини, но за които се изисква
определено поведение единствено са собственика на МПС, но не и на водача му: 1) изобщо
да няма сключен договор с доставчик на УЕСТИР или бордовото устройство да е неизправно
и да не предава надлежно съответните данни, в който случай би било нарушение по чл.187а,
ал.2, т.2, вр. чл.179а, ал.3а от ЗДвП, или 2) да е налице сключен договор за МПС, но при
деклариране на номера му да е допусната грешка, когато би била налице хипотезата на
чл.187, ал.2, т.3, вр. чл.172а, ал.3б от ЗДвП.
Когато съставомерните обстоятелства така, както са изложени в санкционния акт,
не позволяват преценка за действителната правна квалификация на деянието, то е налице
порок по смисъла на чл.57 от ЗАНН в съдържанието му, поради неизпълнение на
задължението на наказващия орган да опише фактите, които водят до извод за извършено
нарушение и да сочат в случая именно водача на МПС като субект на нарушението.
Допуснатото нарушение на чл.57 от ЗАНН, изразило се в липса на достатъчно
ясно посочване в ЕФ на конкретна форма на изпълнителното деяние, което да позволи
правната квалификация на извършеното, се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ.
Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним в съдебната фаза чрез събиране на
доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие каква е
съставомерната форма на изпълнителното деяние.
Това е така, доколкото с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната
практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в
санкционния акт да са очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно
срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното
приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021г. на ВАС правомощия на районния
съд да преквалифицира (в случай на необходимост от това) извършеното нарушение, но
само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче (в случая за съставомерна
форма на изпълнителното деяние), единственото правомощие на съда е да отмени ЕФ.
8
Отговорността на дееца е ангажирана с ЕФ за нарушение, извършено на
13.08.2021г.
Съгласно актуалната съдебна практика издаването на ЕФ за нарушение по чл.179,
ал.3а от ЗДвП към тази дата е недопустимо. Посочено е, че преди измененията в ЗДвП с ДВ,
бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., липсва изрична разпоредба, която да позволява
издаване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП, като приемането, че
подобна възможност съществува, противоречи на базисния принцип, че наказателна и
административно наказателна отговорност не може да почива на аналогия на закона.
Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на ЕФ.
Относно довода в жалбата за пропорционалността на санкцията, следва да се има
предвид § 16 от ПЗР на ЗП, според който: „Този закон въвежда изискванията на Директива
199/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета.“. Посоченото обуславя приложението на общия
принцип на правото на съюза за „пропорционалност“ и към посочения кръг обществени
отношения. В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл.9а от цитираната Директива,
според която е делегирано на държавите членки да установят съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като
установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В същия
смисъл е и правилото на чл.49, ал.3 от Хартата за основните права на европейския съюз,
според който „Тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението.“. Същевременно според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на
държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна
цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета, българската държава е въвела следната санкционна система при
неплащане на дължимата тол такса: 1) задължение по чл.10б за внасяне на незаплатената тол
такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в
тарифата по чл.10, ал.6 за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две
точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
платената пътна мрежа; 2) кумулативно с това е предвидена и административна санкция в
чувствително завишен фиксиран размер в чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП, която
санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло
или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
Съгласно задължителното Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март
2017г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15, „чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г., не допуска система от наказания,
която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
9
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“.
Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се
различава от случая, разгледан от СЕС, по предвидената възможност административната
санкция по чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП да бъде избегната като се заплати
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не
привежда въведената уредба в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото
видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като
зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното
нарушение, доколкото (подобно на санкциите по чл.179, ал.3а и чл.3б от ЗДвП) не е
обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната такса, така и
санкцията по чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за
заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална,
налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата
биха могли да бъдат постигнати с по-малко като интензитет административно наказателна
репресия, без дублиране на санкции, преследващи идентична цел и при механизъм на
определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение
и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС по отправено от български съд
преюдициално запитване по дело С-61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция
с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското
право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени
фактори, каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без
заплатена такса, степента на вината – умисъл или непредпазливост.
По изложените съображения наложената санкция се явява непропорционална и
като такава подлежи на отмяна.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направени от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с
включен ДДС, съответно 500 лева без ДДС. Възражението на процесуалния представител на
наказващия орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението съвпада с
10
минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл.179,
ал.3а, във връзка с чл.187а, ал.5 от Закона за движение по пътищата, на М. И. И. с ЕГН
**********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № **, вход *, етаж *, ап. **, е наложена Глоба в
размер на 1 800 лева за нарушение по чл.139, ал.7 от Закона за движение по пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: град С., район К.с., булевард М. № 3, ДА ЗАПЛАТИ на М.
И. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № **, вход *, етаж *, ап. **,
сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с включен ДДС, представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: град С., район К.с., булевард М. № 3, за
осъждане на М. И. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № **, вход *, етаж
*, ап. **, да му заплати юристконсултско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11