Решение по дело №7720/2020 на Районен съд - Пловдив

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260181

 

гр. Пловдив, 05.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7720/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба, озаглавена „молба“ на  „АТЛАНТ ЛТ“ ООД, представлявано от управителя си М.В. Х. против  Електронен фиш Серия К, № 4063718, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

          В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят излага конкретни  съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Не претендира присъждане на разноски.

          Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта основателността на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност.

          Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. 

          Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

          Процесният електронен фиш е издаден за това, че на 17.07.2020 г. в 11,40 часа в град Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 20 в посока бул. „Цар Симеон“, е извършено нарушение за скорост с МПС Мерцедес 413 ЦДИ,  Товарен Автомобил, с рег. № ***,  установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743са, при ограничение на скоростта на населено място – 50 км. / ч., установена стойност на скоростта 86 км/ч.  и превишаване на разрешената скорост с 36 км/ ч.

          Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 лева.

          По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

           Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение,  което съгласно чл. 16, ал. 3 от  Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

          По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е „АТЛАНТ ЛТ“ ЕООД.

          Въпреки гореизложеното обаче и при съблюдаване на основните принципи в административно-наказателния процес за законоустановеност на нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

          Видно от описанието от фактическа страна на нарушението, административно-наказващият орган е посочил, че нарушителят се е движил със скорост от 86 км/ч.  при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км./ч. Същевременно обаче, санкционната разпоредба, която е посочена в обжалвания електронен фиш, е тази по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.

В случая, във фиша е посочено превишение на скоростта от 36 км/ч., тоест такова, попадащо в посочената санкционна норма. Въпреки това, наложеното наказание – глоба в размер от 200,00 лв., се различава от абсолютно определеното (без фиксиран горен и долен размер) в нормата наказание. Макар и същото да е в по-нисък размер от посоченото в нормата, не е възможно за районния съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, да постанови заплащането на глоба в по-нисък от предвидения в закона размер, доколкото същата би противоречала както на същността на производството като контролно-отменително, така и на изричната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба. В този смисъл е и практиката на Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 1411 от 30.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1164/2020 г., в което съдът приема, че налагането на санкции под минимално предвидения в закона размер „би отворило широко вратата на наказващия орган за осъществяване на правораздавателна дейност по собствена преценка, което не може да бъде допуснато от съда при настоящата позитивно-правна уредба в ЗАНН и ЗДвП“. В случая не е налице и условие за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от датата на извършване на твърдяното нарушение – 17.07.2020г., до настоящия момент, санкцията за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. винаги е била 400 лв.

          С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

          По разноските:

Предвид този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива не се претендират то и не следва да се присъждат.

          Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4063718, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М.В. Х., ЕГН ********** – законен представител на „АТЛАНТ ЛТ“ ООД, ЕИК ********* е наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                         

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС