Р
Е Ш Е Н И Е
№ 464
гр. Кюстендил, 06.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и четвърта година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 196/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „П.Б.“
ЕООД, ***, против ревизионен акт № Р-22001022002472-091-001/23.12.2022 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, в частта, с която е
потвърден с решение № 643/18.05.2023 г. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с
който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 123 938,52
лв. главница и 39 773,53 лв. лихви за забава, за данъчните периоди от м.
03.2019 г., от м. 07.2019 г. до м. 09.2019 г. (вкл.) и от м.
11.2019 г. до м. 12.2019 г. (вкл.), на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 66, ал. 2 от ЗДДС
вр. с чл. 39 от ППЗДДС и не е признато право на данъчен кредит в размер на
1 743,37 лв. по фактури, издадени от „Българска бутилираща компания“ АД и
„Лукойл България“ ЕООД за м. 03.2019 г. и м. 08.2019 г., поради липса на
представени документи по чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част, като постановен в противоречие
с материалноправните разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че не са налице доказателства за компетентността на органа,
възложил ревизията, съответно на органите, извършили същата, както и на органа,
оправомощил възлагащия. По материалната законосъобразността
на акта се сочи, че органите по приходите неправилно не са взели предвид
представени допълнително с вх. № ВхК-27879/09.12.2022 г. от дружеството
жалбоподател доказателства, въпреки че същите са описани в ревизионния акт. Сочи се наличие на необоснованост на изводите за непълнотата на
търговската документация на ревизираното дружество, доколкото твърденията са,
че представените по преписката документи напълно съответстват на изискванията
на закона. Относно частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен
кредит се твърди пълна липса на мотиви и обосноваване на предпоставките за
отказа. Моли се за отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. Претендират
се разноски.
Ответната страна – директорът на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. М., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Кюстендил,
след като взе предвид наведените в жалбата доводи, изразеното становище на
процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите
по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е
започнало на основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-22001022002472-020-001/17.05.2022 г., с обхват задължения за данък върху
добавената стойност за периода от 12.12.2018 г. до 31.12.2019 г. ЗВР е издадена
от началника на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна. ЗВР е връчена електронно
на ревизираното дружество на 17.05.2022 г. Определен е срок от три месеца за
извършване на ревизията, който е продължен съответно до 17.10.2022 г. със
заповед за изменение на ЗВР № Р-22001022002472-020-002/12.08.2022 г.
Резултатите от ревизията са
отразени в Ревизионен доклад (РД) № 22001022002472-092-001/28.10.2022 г., който е подписан от ревизиращия
екип, връчен по електронен път на 28.10.2022 г. Дружеството не е подало
възражение срещу РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, като с вх. № К-27879 от
09.12.2022 г. същото е представило допълнителни доказателства.
Ревизията е приключила с издаването
на процесния ревизионен акт № Р-22001022002472-091-001/23.12.2022 г. , издаден
от Б.С.С.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д.Н.Б.на длъжност
главен инспектор на приходите – ръководител на ревизията. Същият е връчен на
оспорващото дружество на 23.12.2022 г. по електронен път.
При оспорването по административен
ред, с постановено решение №
643/18.05.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, ревизионният акт в
частта, в която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчните
периоди от м. 03.2019 г., от м. 07.2019 г. до м. 09.2019 г. (вкл.) и от м.
11.2019 г. до м. 12.2019 г. (вкл.), ведно със съответните лихви, е потвърден. Именно в тази част ревизионният акт е предмет на
съдебен контрол по настоящото дело.
В хода на ревизионното производство
са извършени редица процесуалния действия с цел установяване на относимите
факти и обстоятелства, подробно изброени в ревизионния доклад, който на
основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК се явява неразделна част от ревизионния акт.
В хода на ревизията е установено,
че за ревизирания период жалбоподателя декларира дейност – транспортни услуги и
други услуги, съгласно представени фактури за извършени доставки. Проверяващият
екип е установил, че дружеството е декларирало в дневниците си за продажби
извършени транспортни услуги към чуждестранни юридически лица. Посочено е, че при предходна проверка са представени копия от фактурите само
за част от ревизираните периоди, като впоследствие е представено и копие на
фактура № ********** от 30.12.2019 г., издадена на NOLEGGI PANBUS SRL, VIN IT04196610408
с
основание „услуга“, за която е установено, че не е отразена в дневниците за
продажби за ревизираните периоди, и същата не е взета предвид при определянето
на задълженията на дружеството. Установено е, че като основание за
неначисляване на ДДС във фактурите е посочен чл. 21 от ЗДДС, а в част от фактурите
и чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, като не са
представени никакви доказателства относно посоченото във фактурите основание за
неначисляване на данък.
На ревизираното дружество е връчено
на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК искане за
представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №
Р-22001022002472-040-001/19.05.2022 г., като в определените срокове не са
представени исканите документи, справки и писмени обяснения, за което е
съставен Протокол № 1532826/10.06.2022 г. От жалбоподателя не са представени пълната
счетоводна и търговска документация на дружеството за ревизирания период,
главна книга за ревизирания период, оборотна ведомост, счетоводни регистри. Във
връзка с декларирани ВОП или получени доставки по контрагенти: „ATLANTICA
S.P.A. DI NAVIGAZIONE“ IT00278730825; „RINALDI GOMME 2012 SRL“
IT3750390167; „NOLEGGI PANBUS SRL“, IT04196610408; „MINΩIKAI
ГPAMMAI ANE“ EL094049145 не са представени документи, удостоверяващи ВОП или получени доставки за
периода 12.12.2018 г. – 31.12.2019 г. Не са представени още фактури, договори,
заявки, международни товарителници, пътни листи, застрахователни договори,
платени пътни такси, документи за заредено гориво, платежни документи и др. Също
така, не са представени всички договори, вкл. и предварителни, имащи отношение
към дейността на дружеството, действащи през ревизирания период, без значение
датата на сключването им в т.ч. договори с доставчици в т.ч. с „ТОМОВА“ ЕООД;
договори с клиенти в т.ч. B. F. O. B. K. A.; E. F. M.; E. M. R.; N. P. S.; T.S.
S.R.L. .T. I.; T. A.M.; V. C.S.¢ A R.¢ . S.; IT013118370457; договори за транспорт; договори за
заем; други договори във връзка с дейността на дружеството; списък с автомобили
към Лиценз № 10692/28.02.2019 г. за международен автобусен превоз на пътници за
чужда сметка или срещу възнаграждение, всички документи, удостоверяващи,
извършени услуги във връзка с Лиценз № 10692/28.02.2019 г., изискуеми по
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, в т.ч. и разрешителни, издадени от компетентните органи на държавите,
през чиито територии преминава маршрутът по фактури, издадени на дружеството; всички,
документи, удостоверяващи извършени услуги по издадените от дружеството фактури
в т.ч. - пътни листи, списък на пътниците и др. Няма представено от
жалбоподателя писмено обяснение, съдържащо информация къде се намират към
момента на проверката превозните средства, собственост на дружеството и как се
използват.
Отделно, с нарочен Протокол №
Р-22001022002472-ППД-001/17.10.2022 г.,
към ревизионната преписка е приобщено ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-22001019182461-040-001/20.11.2019 г., по което не са представени договори, транспортни
документи, цялата търговска и счетоводна документация, удостоверяващи
извършените доставки по фактурите.
Допълнително, след връчване на
ревизионния доклад, от страна на ревизираното дружество са представени
доказателства, изразяващи се в заявки от чуждестранни лица – клиенти на „П.Б.“
ЕООД и пътни формуляри за международни случайни превози. При ревизията е
установено, че пътните формуляри носят печат на дружеството и в тях са описани
маршрути в Италия и Франция по дати, брой пътници и километри, както и данни за
регистрационния номер на автобуса, извършващ превоза. Представени са също и
обяснения по фактури № 17 от 29.10.2019 г., № 22 от 13.12.2019 г. и № 16 от
27.10.2019 г. от представляващите на T.S.S.R.L. TRAVEL
SERVICE и TINNIRELLO ANNA MARIA (без
идентификационен номер).
В хода на ревизията е връчено е
Искане за представяне на документи и обяснения от трети лица № Р-22001022002472-041-002/08.08.2022
г. на П.Л.Б., в качеството му на назначено лице в ревизираното дружество, като
е получено писмено обяснениe, съгласно
което през месец февруари 2019 г. с него се е свързал Р.К.(счетоводител на „П.Б.“ ЕООД) и му e предложил да
бъде нает като ръководител на транспортна дейност във фирмата на негов клиент –
А.П.- „П.Б.“ ЕООД. След като е сключен трудов договор (оригинал/копие от който лицето не притежава) е уговорено допълнително да се свържат с него, за да
започне да изпълнява трудовите си задължения, но никой не е свързал с него и
същият не е получавал трудово възнаграждение. Установено е, че в периода
февруари – октомври 2019 г. лицето не е подавало и подписвало документи, както
и не е участвало в дейността на „П.Б.“ ЕООД, като съгласно писмените му
обяснения същото е подало до ИА „Автомобилна администрация“ Кюстендил искане за
прекратяване на взаимоотношенията си с ревизираното дружество.
Проверяващият екип в хода на
ревизията е събрал доказателства от ИА „Автомобилна администрация“ Кюстендил,
като в отговор на Искане за извършване на действия от други контролни органи №
Р-22001022002472-032001/08.08.2022 г. е получена информация и документи,
съгласно които на 28.02.2019 г. на „П.Б.“ ЕООД е издаден Лиценз на Общността за
извършване на пътнически превоз с № 10692, като е бил вписан 1 бр. автобус с
рег. № КН****ВС. На 24.07.2019 г. са добавени 4 автобуса, съответно
с рег. № КН****ВС, КН****ВС, КН****ВС и КН****ВС. Установено
е, че при подаване на заявлението за издаване на лиценз като водач фигурира
единствено П.Л.Б..
Извършен е и анализ на банковите
извлечения, при който е установено, че са постъпвали суми от А.П., като
основание за превода са посочвани фактури, издадени на чуждестранни клиенти,
както и суми, представляващи парични преводи от клиенти на ревизираното лице - NOLEGGI
PANBUS SRL и ANNA MARIA TINNIRELLO във връзка с издадените към тях фактури, като е
установено, че не са извършени плащания по всички издадени от дружеството
жалбоподател фактури.
На база събраните документи
органите по приходите направили извод, че в хода на ревизията не са представени
международни товарителници; пътни листове; застрахователни договори; платени
винетни такси; както и документи за заредено гориво. Посочено е, че изискуеми
по Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари са разрешителни, издадени от компетентните органи на
държавите, през чиито територии преминава маршрутът по фактури, издадени от
дружеството, пътни листове, списък на пътниците и др. Отбелязано е също, че не
са представени пътни книжки за случаен превоз, издадени от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Кюстендил. Установено е, че фактурите с изпълнител
ревизираното дружество, не съдържат конкретни параметри на доставката. Направен
е извод за липса на корелативност между правата и задълженията на страните,
както и че същите са се съгласили, а в някой случаи са и уредили плащането (насрещната престация) почти безусловно, без да държат сметка за системното
изпълнение, което по своята същност е същественото съдържание на доставката за
конкретния вид услуга.
След анализ на представените
документи, по отношение на предмета на спора, касаещ отказано право на приспадане
на данъчен кредит по четири фактури, издадени от „Българска бутилираща
компания“ АД и „Лукойл България“ ЕООД, за м. 03.2019 г. и м. 08.2019 г. от
приходните органи е прието, че от страна на ревизираното лице не са представени
документи, който отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, както и други
документи, удостоверяващи фактически получените стоки/активи, и на основание
чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тези
фактури. Съответно, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 71, т. 1
от ЗДДС, на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в
общ размер на 1 743,37 лв.
По отношение на определените
задължения по ЗДДС, при преглед на данните в представените документи
ревизиращият екип е констатирал, че като основание на всички представени
фактури за неначисляване на ДДС е посочен чл. 21 от ЗДДС, а част от доставките
са посочени в дневника за продажби като доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС. Ревизиращият
екип е направил извода, че в хода на ревизионното производство от ревизираното
лице не са представени доказателства, достатъчни за определяне на фактурираните
услуги към точно определен вид услуги, както и за конкретните параметри на
сделките за измерване на количество, единична цена, условия на доставка и т.н. Съобразена
е и нормативната уредба по Закона за автомобилния превоз, като е прието, че
доколкото се касае за извършване на услуга – международен превоз към
чуждестранни юридически лица, регистрирани в ЕС, в тежест на жалбоподателя е да
докаже изпълнението на тези услуги и да обоснове приложения от него ред за
неначисляване на ДДС по смисъла на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, което не е
сторил. Същевременно e преценeно, че не става въпрос за доставки от ревизираното
лице към чуждестранни юридически лица, облагаеми с нулева ставка по чл. 29 от ЗДДС, тъй като същият не е представил документите по чл. 22 от ППЗДДС. В резултат на
така установеното, ревизиращите органи са приели, че мястото на изпълнение при въпросните
доставки е на територията на страната, те подлежат на облагане със ставка 20 на
сто и за тях е следвало да бъде начислен данък от жалбоподателя. С оглед на
така констатираното, на основание
чл. 82, ал. 1 и чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 39 от ППЗДДС, органите
по приходите са начислили допълнително ДДС в общ размер на 123 938,52 лв.,
установен за дължим за данъчните периоди от м. 03.2019 г., от м. 07.2019 г. до м. 09.2019 г. (вкл.) и от м.
11.2019 г. до м. 12.2019 г. (вкл.).
Решението на горестоящия административен орган е връчено на оспорващото дружество на
30.05.2023 г., видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено
връчване по електронен път (л.41).
Във връзка със спорните факти относно установените
задължения, по искане на жалбоподателя в съдебното производство е допуснат до
разпит свидетеля Р.В.К.. Пояснява, че има транспортна фирма и счетоводна къща,
и в същото време работи като счетоводител в „П.Б.“ ЕООД. Сочи че, дружеството
заплаща пътни такси, като във всяка държава плащанията са по различен начин. Твърди,
че жалбоподателят извършва случаен превоз, за който не се издават билети, като при
случаен превоз се издават фактури, като във всяка една държава е различен
начинът на събиране на таксите, като се издават навсякъде касови бележки. За лицето
П.Б.твърди, че е работил във фирмата минимум година, като „Управител
транспортна дейност“.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата срещу ревизионния акт, в
частта потвърдена по административен ред е подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Относно компетентността на органите, издали РА, с оглед
доводите в жалбата, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК ревизионното производство
се образува със заповед за възлагане на ревизия, която се издава от орган по
приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция. С посочването на органа в издадената от директора заповед същия
придобива персонална компетентност да издава ЗВР. В настоящият случай със
заповед № РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП – София Б.С.на
длъжност началник сектор "Ревизии" в отдел „Ревизии“ към дирекция
"Контрол" при ТД на НАП - Варна е определен да изпълнява функциите по
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
По
силата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, със заповедта за възлагане на ревизията
се определят ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията,
като настоящата ревизия е възложена от Б.С.със ЗВР № Р-22001022002472-020-001/17.05.2022 г., с която Д.Б. –
главен инспектор по приходите е определена за ръководител на ревизията.
Съгласно
чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионния акт се издава съвместно от органа възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане
на ревизия. В процесния случай това са Б.С., надлежно овластен с правомощие по
възлагане на ревизии по силата на заповед № РД-01-245/05.05.2022 г. на
директора на ТД на НАП – София и ръководителят на ревизията Д.Б., определена
със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001022002472-020-001/17.05.2022 г.
Посоченото делегиране на правомощия, съдът
намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от
компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
РА е издаден в рамките на
законоустановените срокове и в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, с извършено
позововане на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания
за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад,
който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2
от ДОПК). Съгласно константната съдебна практика, мотивите на ревизионния
доклад, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт.
Не
се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на
действията от страна на приходната администрация. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите
му документи и сведения в хода на извършената му ревизия, същото е било редовно
уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи
действия на органите по приходите. Органите по приходите са попълнили
преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
По материалната законосъобразност на
ревизионния акт в оспорената му част, съдът намира следното:
Относно административноправния спор, касаещ
непризнато право на приспадане на данъчен кредит, органите
по приходи са установили, че за ревизирания период дружеството декларира
дейност – транспортни услуги и други услуги, съгласно представени фактури за
извършени доставки. Въз основа на
събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите на
приходната администрация не са признали претендираното от ревизираното лице
право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 1 743,37 лв. за м.
03.2019 г. и м. 08.2019 г. по четири фактури, издадени от „Българска бутилираща
компания“ АД и „Лукойл България“ ЕООД. Правото на приспадане на данъчен кредит
не е признато на ревизираното лице, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е
прието, че от същото не са представени документи, който да отговарят на
изискванията на чл. 114 от ЗДДС, както и други документи, удостоверяващи
фактически получените стоки/активи.
Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС данъчнозадълженото лице
упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки,
по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът
е посочен на отделен ред.
За да бъде правото на данъчен кредит валидно
упражнено, данъчно задълженото лице трябва да разполага с оригинален първичен
счетоводен документ или с копие от екземпляра на издателя на документа,
заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.
Липсата на първични счетоводни документи не може да бъде преодоляно с
включването им в дневниците за покупки на ревизираното лице. Следва да се има
предвид, че изискването лицето да притежава оригинален данъчен документ е
насочено освен към спазване на счетоводния принцип за документална
обоснованост, също така и към предотвратяване на злоупотребите с ДДС, което е и
причината законът да предвижда нарочно установена специфична процедура по
уведомяване на контролните органи, в случай на изгубване, унищожаване или
повреждане на данъчните документи – чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС.
Обосновано приходните органи са приели, че съгласно общото разпределение
на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК приложим във връзка с нормата на § 2 от ДР на ДОПК лицето,
претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже наличието на основната
предпоставка за надлежно упражняване на това право, а именно, че притежава
данъчен документ (в
случая фактура), съставен в съответствие
с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. Доколкото това не е сторено
при ревизията и в хода на административното оспорване, жалбоподателят не доказа твърденията си, че притежава необходимите
документи за признаване на претендираното данъчно предимство, то следва
да се приеме, че не е налице условието, предвидено в разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за надлежно
упражняване на правото на данъчен кредит за м.
03.2019 г. и м. 08.2019 г. по фактури, издадени от „Българска бутилираща
компания“ АД и „Лукойл България“ ЕООД.
По изложените съображения съдът приема, че
правилно и обосновано с РА на основание чл.
68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 71, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на
1 743,37 лв. за м. 03.2019 г. и м. 08.2019 г. по фактури, издадени от
„Българска бутилираща компания“ АД и „Лукойл България“ ЕООД. Дължимо е
отхвърляне на оспорването в тази част.
По отношение на предмета на спора за
допълнително начисления ДДС в размер на 123 938,52 лв., ведно със законните
лихви в размер на 39 773,53 лв., ревизиращият екип е приел, че не са
налице предпоставките за облагане с данъчна ставка нула процента, така както е
направено от „П.Б.“ ЕООД. Доставките са декларирани от жалбоподателя като
такива с данъчна ставка нула на сто, на основание чл. 21 от ЗДДС. Ревизиращият
екип е приел, че по доставките следва да бъде начислен 20 на сто ДДС, тъй като
не са изпълнени условията за прилагане на нулева ставка от този текст на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 2, т. 4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е
мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на
реализирания пробег.
За да се приложи нулева ставка на данъка по
отношение на тази доставка, е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 29 от ЗДДС изисквания. Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по
международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона са посочени в чл. 22 от
ППЗДДС. Съгласно посочената разпоредба за доказване на
международен транспорт на пътници по чл. 29 от ЗДДС доставчикът на услугата
следва да разполага със следните документи: 1. лиценз за извършване на
международен превоз на пътници; 2. документ, удостоверяващ извършен
международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на
превозното средство, с което е извършен превозът. Разпоредбите на чл. 39 от
ППЗДДС изискват доставчикът да се снабди с
документите до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през
който данъкът е станал изискуем - в противен случай, се счита, че доставката е
облагаема със ставка 20 на сто. Ал. 2 на чл. 39 от ППЗДДС сочи, че в случаите
по ал. 1 данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл.
117, ал. 2 от ЗДДС. Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от последния
ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за
доставката е станал изискуем. Ако впоследствие доставчикът се снабди с
документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и ал. 2
чрез анулиране на протокола по ал. 2, като за анулирането не се издава нов
протокол.
Съществува и специална нормативна уредба в Закона за
автомобилните превози с подробни изисквания за осъществяване на вътрешни и
международни превози на пътници. В случая, относно водача на автобуса от резивираното дружество, не са представени
никакви доказателства. Връчено е искане за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица, доколкото е установено, че дружеството има назначено
едно лице – П.Л.Б., което ревизиращите органи са установили, че отрича да е
извършвало услуги на „П.Б.“ ЕООД. Управителят на дружеството жалбоподател и още
две лица с неустановен произход е установено, че са назначени от м. 07.2019 г.,
като не са представени сертификати относно тях, доколкото са чуждестранни
граждани и няма данни на коя държава са граждани, каквото е изискването на чл.
7а, ал. 4 от ЗАП.
Също така, в хода на ревизията е
представена единствено попълнена форма по приложение чл.23а от ЗАП, а не превозен
документ, съгласно изискването на чл. 23,
ал. 3 от ЗАП. Правилни в този смисъл са изводите на ревизиращите органи, че
доказателствената тежест да представи доказателства относно декларираните
доставки към чужедстранните юридически лица е за жалбоподателя. Липсват пътни
формуляри, представени документи за платени пътни и винетни такси на
автобусите, посочени в представените форми по приложение чл. 23а от ЗАП, билети
продадени на пътниците, както и липсва издаден касов бон, в случай, че не са
отпечатани билети, съгласно Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Няма издадени документи по Закона за автомобилните превози, като
от жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства достатъчни за
определяне на фактурираните услуги към точно определен вид услуги, както и за
конкретните параметри на сделките за измерване на количество, единична цена,
условия на доставка. Следователно жалбоподателят
не покрива изискванията на чл. 22 от ППЗДДС, поради което правилно е прието от органите
по приходите, че не е изпълнена хипотезата на чл. 29 от ЗДДС и процесните
доставки не могат да се облагат с нулева ставка.
При така установените факти, които не са оборени в хода на
оспорването, РА в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 123 938,52 лв. е законосъобразен,
поради което жалбата следва да се отхвърли и в тази й част. В същата не са посочени конкретни
съображения за незаконосъобразността му, а са изтъкнати доводи, наведени и при
оспорването на РА по административен ред пред директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" София при ЦУ на НАП, на които е отговорено в
решението на този административен орган.
Предвид
изложеното, РА в оспорената му част е законосъобразен, а жалбата се явява неоснователна, поради което следва
да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и своевременно заявеното искане, на основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 11 268,10 лв., определено на основание
чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.Б.“ ЕООД, ***,
против ревизионен акт № Р-22001022002472-091-001/23.12.2022 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, в частта, с която е потвърден с
решение № 643/18.05.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, относно непризнато
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 743,37 лв. и
допълнително начислен ДДС
в размер на 123 938,52 лв.,
ведно със законните лихви в размер на 39 773,53 лв.
ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, *** да заплати
на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, сумата от 11 268,22 (единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лева и
двадесет и две стотинки) лева,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: