№ 14780
гр. С, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110149110 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Д. Ц. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С,
ул. „Г“ № 31, ет. 1, офис партер срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за установяване съществуването :
на вземане за сумата от 14,38 лева, представляваща платена без основание сума по
фактура №7988803 от м. 06,2007 г., за плащането на която е издадена разписка
№0400015208485015 от 16.03.2022 г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30761/2022
г., по описа на СРС, 118 състав и
на вземане за сумата 13,53 лева, представляваща платена без основание сума по
Фактура № 830885/07.2007 г., за плащането на която е издадена Разписка №
0400015208501910/16.03.2022 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49157/2022 г., по описа на
СРС, 52 състав.
За всяко от вземанията ищцата е депозирала отделни искови молби, по които са
образувани две заповедни производства (ч. гр. д. № 30761/2022 г. по описа на СРС, 118
състав за сумата от 14,38 лева и ч. гр. д. № 49157/2022 г., по описа на СРС, 52 състав за
сумата 13,53 лева) и две искови (съответно гр.д. № 49110/2022 г. на 118 с-в и 29059/2023 г. на
52-ри състав), като последните с протоколно определение от 23.02.2024 г. съдът е съединил
1
за общо разглеждане, като е постановил разглеждане на исковите молби, по които са
образувани двете производства да продължи под деловодния номер на гр.д. №49110/2022 г.,
като се преустанови деловодното водене на гр.д. № 29059/2023 г.
Ищцата твърди, че служители на ответника я уведомили, че има просрочени
задължения към дата 16.03.2022 г., които в случай, че не заплати срещу нея ще бъде
образувано съдебно производство от страна на ответното дружество. След получаване на
посочената информация, ищцата въпреки, че смятала, че не е възможно да е потребила
топлинна енергия на посочената стойност, заплатила сумата от 14,38 лева, начислена по
фактура №7988803 от м. 06.2007 г. и сумата 13,53 лева по Фактура № 830885/07.2007 г.
Твърди, че претендираните вземания са признати за недължими с влязло в сила съдебно
решение № 61101/09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 71603/2018 г., по описа на СРС, 127
състав, поради което счита, че платеното от нея се явява получено от ответника без
основание и като такова подлежи на връщане. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че ищцата съзнателно е платила
процесната сума в полза на ответника, поради което образуването на настоящото съдебно
производство представлява злоупотреба с право. Поддържа, че доброволното плащане на
погасени по давност суми не води до хипотеза на получено без основание, респ. даденото не
подлежи на връщане. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За процесните суми са издадени по заявление на ищцата Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30761/2022 г., по описа на СРС,
118 състав и Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Длъжникът в заповедното производство е депозирал възражения по чл. 414 ГПК, поради
което по реда на чл. 415 ГПК на заявителя са дадени указания да предяви искове по реда на
чл. 422. Същите са предявени в едномесечния срок от съобщаване на указанията като са
образувани гр.д. № 49110/2022 г. на 118 с-в и гр.д. №29059/2023 г. на 52-ри състав,
съединени с протоколно определение от 23.02.2024 г. за разглеждане в едно производство.
Предвид посоченото исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приетите в производството писмени доказателства се установява, че ищцата е
заплатила на ответника чрез платежната система на Пей Изи“ ЕООД на 16.03.2022 г. сумата
от 14,38 лева, за погасяване на вземане по фактура №7988803 от м. 06,2007 г., за плащането
на която й е издадена разписка №0400015208485015 от 16.03.2022 г. /л. 7 от гр.д. №
49110/2022 г./ и сумата 13,53 лева, за погасяване на вземане, начислено с Фактура №
830885/07.2007 г., за плащането на която е издадена Разписка №
0400015208501910/16.03.2022 г. /л.7 от гр.д. №29059/2023 г. на 52-ри състав/. Предвид
липсата на оспорване от страна на ответника, че сумите са действително получени от него,
то и този факт съдът намира за установен от приложените разписки.
2
С решение № 61101 от 09.03.2020 г. по гр. д. № 71603/2018 г. по описа на СРС, 127
състав, влязло в сила на 05.06.2020 г. /л. 96 от делото/ е прието за установено в отношенията
между страните, страни и по настоящото делото, че Д. Ц. Т. не дължи на „Т С“ ЕАД сумата
от 1249 лв., представляваща начислена и претендирана главница за доставена топлинна
енергия за периода м. 01.2007 г. – м. 04.2008 г. по партида с аб. № 055391 за имот, находящ се
в гр. С, жк „Н 4“, бл. 417, вх. 1, ап. 8. От мотивите към решението е видно, че между
страните е установено, че вземането не се дължи, тъй като вземанията срещу ищеца не са
възникнали, доколкото не е установена облигационна връзка между страните за доставка на
топлинна енергия в процесния имот. Поради това и този въпрос е разрешен с влязло в сила
решение и не подлежат на обсъждане възраженията на ответника за наличие на
облигационна връзка с ищцата, респ. ангажираните в тази насока доказателства - нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 174 от 28.10.1993 г., удостоверение, изд. от ГИС С на
06.07.2016 г. и др., приложени към отговора на исковата молба.
Следователно за ищцата не е съществувало задължение да заплати процесната сума,
съставляваща част от призната за недължима обща сума с решение № 61101 от 09.03.2020 г.
по гр. д. № 71603/2018 г. по описа на СРС, 127 състав. Ответникът не твърди и не установява
в негова полза да е реализирано друго годно правно основание за получаване и задържане
на сумата, поради което е налице обогатяване на последния за сметка на ищцата.
Твърденията на ответното дружество, че ищцата е изпълнила естествени задължения
предвид погасяване по давност на вземанията за сумите са несъответни на цитираното
решение, доколкото със същото със сила на пресъдено нещо между страните е установено,
че вземанията изобщо не са възникнали, като именно този извод е бил основният мотив за
уважаване на исковете.
С оглед гореизложеното съдът намира исковите претенции за основателни и доказани,
поради което същите следва да се уважат изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Разпоредбата на чл. 3 от ГПК задължава участниците в гражданското
съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с
добрите нрави, респективно – задължение на съда е да не допуска злоупотреба с такива.
Образуването на две отделни производства за суми, заплатени на една и същата дата в
полза на ответника чрез оператор на платежни услуги /не директно на каса на ответника/
при наличие на влязло в сила решение между страните, съдът намира за очевидно
противоречащо на добросъвестното упражняване на правото на ищцата да търси съдебна
защита. Не се установяват никакви обстоятелства, които да налагат инициирането на
различни производства, респективно заплащането на отделни държавни такси по двете дела,
които с оглед ниския материален интерес са не процент от сумите, а минимални размери.
3
Поради това и съдът намира, че на ищцата ответникът следва да заплати 25 лева разноски за
държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 30761/2022 г. по описа на СРС, 118
състав и ч. гр. д. № 49157/2022 г., по описа на СРС, 52 състав/ и 25 лева разноски за
държавна такса за предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, по които са образувани гр.д.
№ 49110/2022 г. на 118 с-в и 29059/2023 г. на 52-ри състав. Извършените в повече разноски за
държавна такса съдът намира, че не са резултат от поведението на ответника, а от
недобросъвестното упражняване на правата на ищцата, поради което и не следва да му
бъдат възлагани в тежест.
На адвокатите, реализирали безплатна адвокатска защита на ищцата, се дължи на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв заплащане на възнаграждение, което съдът предвид липсата на
фактическата и правна сложност на производството и обема на положения труд определя в
размер на по 50 лева за адвокатите НИ, КБ, МЛ и В. С.. Същите споделят една кантора със
съдебен адрес: гр. С, ул .Г № 31, ет. 1, офис – партер, като ангажирането на всеки от тях с
отделен договор за правна защита и съдействие за всяко отделно образувано дело не
кореспондира на прогласения в чл. 3 ГПК принцип, от който процесуалните представители,
като участници в процеса, също са длъжни да се ръководят.
При определяне посочените възнаграждения съдът приема, че не е ограничен от
минимумите, установени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото следва да се съобрази с разрешенията, дадени в решение от
28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от
решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължителни за
съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/. С решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС е
изведено задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на
подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност,
справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или
друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело № 106/1977 на Съда на ЕО. В
същата насока е и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16
по т. 1, съгласно което когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да
прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание
отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до
необходимото за изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да
съобразява посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от
разпоредби от действащото национално законодателство и определя справедлив и
пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с цитираната
разпоредбата на чл. 3 от ГПК. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС
изрично е посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която
определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато
4
противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че
забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази уредба респ.
съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този минимален размер
несъмнено е "ограничение на конкуренцията" с оглед на целта, като такова при такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като във всеки случай, когато
съдът установи, че е нарушена забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже
приложението на националната уредба.
Следва да се отбележи, че освен съединените в настоящото производство дела ищцата
е предявила отделна претенция и за сума, заплатена за фактура от 05.2007 г., също включена
в общото вземане, за недължимостта на което е поставено решение № 61101 от 09.03.2020 г.
по гр. д. № 71603/2018 г. по описа на СРС, 127 състав., за която видно от приложената по
делото на л. 26 искова молба е издадена отделна заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
15002/2022 г. Посоченото поведение с оглед конкретната фактическа обстановка явно сочи
на стремеж за генериране на разноски, който не кореспондира на типичната цел на съдебната
защита, поради което и разноски в по-високи размери не се дължат нито на ищцата, нито на
адвокатите, оказали й безплатна защита, без да съблюдават изискването за добросъвестност.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „Т С“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б дължи на Д. Ц. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Г“ № 31, ет. 1, офис партер на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 14,38 лева, представляваща платена без основание сума по
фактура №7988803 от м. 06.2007 г., за плащането на която е издадена разписка
№0400015208485015 от 16.03.2022 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30761/2022 г., по описа на СРС,
118 състав и сумата 13,53 лева, представляваща платена без основание сума по Фактура №
830885/07.2007 г., за плащането на която е издадена Разписка № 0400015208501910 от
16.03.2022 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49157/2022 г., по описа на СРС, 52 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Д. Ц.
Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Г“ № 31, ет. 1, офис партер сумата 50 лева
– разноски в исковото и заповедното производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Т С“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на
адвокат НИ И, адвокат КИБ, адвокат МЛ Л и адвокат В. Ф. С., всички с адрес гр. С, ул. „Г“
№ 31, ет. 1, офис партер по 50 лева за оказана безплатна защита на Д. Ц. Т., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6