№ 192
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Веселин Г. Ганев
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение № 180 от 28.04.2022 г. по ЧНД № 181/2022 г. на
Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр.
чл. 70, ал. 1 от НК не е уважил молбата на осъдения И. С. И. за предсрочното
му условно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание лишаване
от свобода с присъда № 6 от 15.02.2019 г. по НОХД № 846/2018 г. на
Окръжен съд – Пазарджик, изменена с решение № 118/20.06.2019 г. по ЧНД
№ 162/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на
проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който чрез своя
защитник адв. К.Р., е подал жалба срещу съдебния акт на първата инстанция с
молба да бъде отменен от въззивния съд, като се уважи искането му за
предсрочно освобождаване.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от
процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е
неоснователна.
1
В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е било
внесено предложение с искане да бъде постановено от съда предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното наказание лишаване от свобода,
наложено на осъдения с цитираната по-горе присъда. Пазарджишкият
окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с
участието на страните. Приел, че не са налице предпоставките за условно
предсрочно освобождаване, като е обсъдил изискванията на разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата
инстанция, тъй като намира, че в случая материалите по делото не
обезпечават извод, че с трайното си поведение, осъденият е показал, че се е
поправил и превъзпитал. Първият съд е изложил аргументи за това доколко
може да се приеме, че и бил изпълнен плана на присъдата, възприемайки
становището на затворната администрация въз основа на данните,
фигуриращи и приложените в затворническото досие пенетенциарни
документи. Съгласно тези данни действително при осъдения е била отчетена
мотивация за включване в трудова дейност и организирани групови
мероприятия, като той е упражнявал трудова дейност. Справял се с
възложената му работа и нямал проблеми със спазването на трудовата
дисциплина. Във връзка със спазване на правилата за организация на
вътрешния ред в затвора нямал регистрирани нарушения. При направена
преоценка на риска били отчетени средни стойности на риска от рецидив на
престъпната дейност в местата за лишаване от свобода и обществото – 31
точки, при 43 на входа. Съгласно изготвения първоначален доклад дефицити
били открити в зоните на отношение към правонарушението,
взаимоотношенията и уменията за мислене. Рискът от вреди бил определен
като среден. В първоначалния план на присъдата било предвидено
корекционната дейност да се насочи към причините и собствената
отговорност за проявеното криминално поведение, подобряване на уменията
за мислене, формиране на самокритичност и правно съзнание. Видно от
приложения в затворническото досие текущ доклад, в следствие на
корекционната работа при осъдения рискът от рецидив е намалял. Отново
като проблемни зони били фиксирани констатираните и в първоначалния
доклад дефицити в сферата на отношението към правонарушението и
уменията за мислене. При изтърпяване на наказанието лишеният от свобода
2
не демонстрирал положителна промяна и омаловажавал отговорността си
относно правонарушението, прехвърлял отговорността за деянието си на
едната от пострадалите – негова сестра, поради което корекционният процес
спрямо него не бил завършен.
Горното е изведено след подробна преценка на първоначалния и текущ
доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като именно
тези документи са били ползвани в определението на съда и изводите му за
индивидуалната корекционна дейност спрямо осъдения. Коректно първият
съд не е ползвал като източник на доказателствени факти становището на
началника на затвора във връзка с предложението за предсрочно условно
освобождаване. То е единствено заявена позиция на затворната
администрация по предложението за предсрочно освобождаване, докато
източник на доказателствени факти в настоящото производство са само
докладите на ИСДВР като текущият доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от
ППЗИНЗС, възприет от първия съд като годен източник на факти за
индивидуалното изпълнение на присъдата. Те са били подробно обсъдени от
първата инстанция. В тази връзка не се споделя оплакването на защитата на
подсъдимия, че първият съд се позовавал само на становището на психолога
от затворната администрация във връзка с настоящото производство. В
затворническото досие се открива приложено психологическо заключение на
осъдения във връзка с първоначалния доклад, но единствено цялостната
оценка и резултатите от изпълнението на индивидуалния план на присъдата, е
послужила за вземане на решение от инстанцията по повод искането за
предсрочно условно освобождаване. В този смисъл като източници на
доказателствата за поправянето с основание са били взети под внимание
оценката на осъдения /по смисъла на чл. 155 ЗИНЗС, която включва оценката
на риска от рецидив и вреди, планирането на присъдата и прогнозата за
ресоциализация/, както и резултатите от работата по индивидуалния му план
/по чл. 156, ал. 2 ЗИНЗС/ за изпълнение на присъдата. В тази насока
постигнатото от социално-възпитателната работа с осъдения, а не
подпомагащата дейност на психологическата оценка на личността на
осъдения, с основание са били поставени от страна на първия съд в основата
на преценката му за промяната на личността на И. С. И. във връзка с
евентуалното му предсрочното условно освобождаване.
3
В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че в
съдържанието на докладите е налице мотивиран отговор за това дали е
постигнато изменение в ценностните нагласи на И. според индивидуалния
план на присъдата. Съгласно чл. 155 от ЗИНЗС рискът на осъдения се оценя
комплексно чрез всички свои компоненти. Включва преценката на риска от
рецидив, вреди и цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на
данните от посочените документи и докладът на ИСДВР, наред с всички
останали данни за поведението на осъдения, не мотивират извод за наличието
на трайна и необратима тенденция за поправянето и превъзпитанието на
осъдения.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първата инстанция, че
в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като не са налице
безспорни данни, че последният е дал всички изискуеми доказателства за
своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК,
Апелативен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 180 от 28.04.2022 г. по ЧНД №
181/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4