Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Велико Търново, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10141/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 191 от
09.05.2022г. по НАХД № 157/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е
потвърдено № 21-1275-
002233 от 21.12.2021 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР В. Търново, с което на М.М.Ф. *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право на управление на МПС,
за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от М.М.Ф.
***, чрез ***Г.И.Н. ***, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че неправилно РС
е приел наличие на изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно
описание на нарушението, обстоятелства при които е извършено и доказателства,
които го установяват. Не ставало ясно кое от двете изпълнителни деяния от
нормата на чл. 103 ЗДвП му се вменява във вина. Несъмнено при това положение
било нарушено правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение не било безспорно доказано. Не били
изложени съображения от АНО относно отсъствието на предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което наказателното постановление да се отмени изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът
по касация заема не заема становище по касационната жалба.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС правилно бил изяснил
фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя изцяло
доводите на съда. С оглед на това
счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 18.10.2021 г. около 09. 10 часа
жалбоподателят управлявал товарен автомобил "Пежо Партнер" с рег. №***на
път I-5, км. 110+700 към гр. В. Търново. На горепосоченото място бил подаден
сигнал за спиране за осъществяване на проверка от инспектор в
"Националното ТОЛ-управление". В показанията си същият твърди, че за
този автомобил е подаден автоматичен сигнал от стационарните рамка на АПИ с
камера, намираща се на разклона за с. Соколово в посока В. Търново, че няма
заплатена винетна такса. При това на съответен монитор в служебния автомобил са
визуализира автомобилът, за който е засечено движение без заплатена винетна
такса по Закона за
пътищата. Този автомобил се движел в посока В. Търново, като
служебния автомобил на ТОЛ управлението бил спрян на отбивка на път I-5, км.
110+700, разклона за гр. Дебелец. При това положение служителите на ТОЛ
управлението разполагали с няколко минути от засичане на товарен автомобил
"Пежо Партнер" с рег. № ***от рампата на АПИ на разклона за с.
Соколово до неговото придвижване до мястото на осъществяване на контрола.
Контролният орган (инспектор) бил извън служебния автомобил с униформа и
опознавателни знаци. Подаден бил край пътя ясен сигнал с палка по образец, като
с другата ръка било указано на водача мястото на спиране. Според контролните
органи водачът на автомобила е възприел сигнала и продължил без да спре.
Касаело са за светлата част от денонощието при добри метеорологични условия,
като пред този автомобил не се движели други МПС.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Пълно и ясно са описани всички признаци на
нарушението и доказателствата, въз основа на които се правят изводите в АУАН. Показанията
на свидетелите са последователни, логични и непротиворечиви и кореспондират със
събраните писмени доказателства, поради което съдът ги е кредитирал. Същите са установили, че
процесният автомобил е управляван от жалбоподателя без заплатена винетна такса,
когато не спрял за контролна проверка. Акт
за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в
ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Възражението на жалбоподателя, че не е възприел сигнала не е прието за извинително.
От показанията на свидетелите се установявало, че съгласно системата на БГ ТОЛ
за този автомобил не е имало платена винетна такса, което е свидетелство за
специалната цел на водача до осуети проверката. Предвид гореизложеното, съдът е
намерил, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по 103 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни разпореждане на
контролните органи, а именно да спре за извършване на служебна проверка. Административно-наказващия
орган правилно е издирил и приложил действащото по това време санкционната
норма на чл. 175, ал.
1,
т. 4 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до
6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. При определяне и
индивидуализацията на наказанието, правилно бил приложен материалния закон
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в
него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Въз основа на събраните убедителни, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вменените административни нарушения, на посочените правни основания. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, изразяват недоволство от издаденото НП и претенция за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото на защита, а не базирани на релевантен към случая факт.
Съгласно чл. 167а ал.
1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни
такси. Съгласно ал. 2 т. 1 - При изпълнение на функциите си по този закон
определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" длъжностни лица спират движещи се моторни превозни
средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина, описваща полукръг, като
сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на Агенция
"Пътна инфраструктура", означен като контролна единица на
Националното тол управление, чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – СЛЕДВАЙ МЕ!"; проверяват документите за
самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването, че въззивният съд неправилно е приложил материалния
закон. Споделят се изложените мотиви, поради което не намира за нужно да ги
повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.
2 от АПК. Показания на изслушаните пред РС свидетели са категорични
и безпротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което правилно съдът ги е
кредитирал. От материалите по делото и проведеното съдебно следствие се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждане на
контролния орган за спиране при подаден сигнал, за осъществяване на проверка.
Неоснователно е и другото касационно
оплакване относно липса на реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Налице е пълно и точно описание на
нарушението с всичките му обективни признаци. Посочено е мястото на нарушението
с пътния участък и км., като видно от свидетелските показания това е разклона
за гр. Дебелец, т. е. Община В. Търново. В този смисъл са неоснователни позоваванията
в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
НП.
Контролния и наказващия орган са
териториално компетентни.В случая е неприложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение е типично за нарушения от този
вид. Кумулативно предвидените наказания глоба и лишаването от право да
управлява МПС са наложени в минимален размер.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191 от
09.05.2022г. по НАХД № 157/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.