М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№208/2012г. по описа на РС Б.С.
Подсъдимият Г.А.Ц. ***, понастоящем
в Затвор гр.В., е предаден на съд по обвинение в това, че за времето от
19.07.2011г. до 30.11.2011г. в гр.Б.С. и с.С., обл.В., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, е
извършил следните деяния:
-На 19.07.2011г. в гр.Б.С., обл.В. е
отнел от владението на Г.Ц.Л. от с.гр. 1 бр. медна пръскачка, собственост на Л.,
на стойност 72,00лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да я присвои, като за извършване на деянието е използвано техническо средство –
отключване на входната порта с прилежащ ключ,
-На 30.11.2011г. в с.С., обл.В. е
отнел от владението на С.Н.М. от с.с. 1 бр. електрическа резачка за дърва
„Бош”, 1 бр. мобилен телефон ”Нокия”1200
със СИМ карта и 1 бр. ръчна помпа за велосипед, собственост на М., на стойност
219,50лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието са разрушени прегради, здраво направени
за защита на имот – счупване на катинар на входна врата, всичко на обща
стойност 291,50лв., - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б”
от НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено
съдебно следствие по искане на служебния защитник на подсъдимия и на самия
подсъдим.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия като счита, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за осъждането
на подсъдимия с налагане на наказание лишаване от свобода над минималния размер,
предвиден в закона, при смекчаващи вината обстоятелства.
На основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 НК предлага на подс.Ц. да се определи общо наказание по определение
№ 92/01.08.2012г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХд.№ 299/2012г. на РС – Б.С., в сила от 01.08.2012г., и по
настоящата присъда в размер на най - тежкото от тях, при първоначален строг
режим в затвор, като на осн. чл.25, ал.2 от НК да се приспадне от така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият е търпял наказанието лишаване от свобода по НОХд.№299/2012г. на РС
– Б.С., считано от 09.08.2012г. до влизане на присъдата в сила.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва
обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния акт. Пледира за
налагане на наказание при смекчаващи
вината обстоятелства, при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, под минимума.
По
делото не е предявен граждански иск.
С оглед на направеното самопризнание от
подсъдимия и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.Ц.
е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.”Сердика” № 19, понастоящем в Затвора гр.В.,
без образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, осъждан многократно,
като осъжданията му са както
следва:
1. С определение по
НОХД № 73/01г. на РС – Б.С.,
в сила от 31.05.2001г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, за извършено деяние на 31.12.2000г. по чл.194 ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
2.
С присъда по НОХд№153/2001г на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.3,
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал. 1 от НК и чл.24 ал. 1 от НК, му е наложено едно общо увеличено
наказание от шест месеца
лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.03.2002 г.
3. С
присъда по НОХд№32/2002 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК, му е наложено
наказание една година лишаване
от свобода. На основание чл.25 ал1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между това и
наложеното по НОХд№ 153/2001 г. в размер на 1 година лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 31.05.2002 г.
4. С присъда по НОХд№145/2001г на PC-Б.С., за престъпления по чл.194 ал.З
вр. ал.1 от НК, на основание чл.23 ал.1 от НК, му е определено общо наказание в размер на
четири месеца лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в сила на 05.07.2002 година.
5. С присъда по НОХд№56/2002 г на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр чл.28 ал.1 от НК, му е определено наказание лишаване от свобода за срок
от една година. Присъдата влязла в сила на 10.10.2002 година.
6. С присъда по НОХд№76/2002 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Присъдата
влязла в сила на 11.03.2003 година.
Тези наказания подсъдимият Ц. е
изтърпял в Затвор гр.Л. от 01.12.2002
г. до 27.02.2004 г., когато е освободен на основание чл.70 от НК.
7. С присъда по НОХд №40/2002 година
на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.20ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание
чл.25 ал. 1 вр. чл.23 ал. 1 от НК, му е определено едно общо най - тежко наказание между
това и наложените по НОХд153/01г.,
НОХд№32/02г., НОХд№145/01г. и НОХд№56/2002г., всички на РС-Б.С., в размер на най-тежкото от тях, а
именно: 1 година лишаване от свобода. Общото най-тежко наказание е увеличено на основание чл.24 ал.1
от НК и е
определено общо увеличено наказание в размер на една година
и шест месеца лишаване
от свобода. Присъдата влязла в сила на 29.10.2003 година.
8. Със споразумение по НОХд№210/2004 година на
PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и пет месеца. Присъдата влязла в сила на 24.06.2004 година.
С определение по ЧНД № 213/04г. на РС – Б.С.,
в сила от 14.10.04г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, е определено едно
общо най – тежко наказание по присъдите му както следва: по НОХд.№ 153/01г., по
НОХд.№32/02г., по НОХд.№ 145/01г., по НОХд.№56/02г., НОХд.№ 76/02г., по
НОХд.№40/02г., - лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. На
осн.чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание със седем
месеца, или следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок една година
и десет месеца. Постановено е отделното изтърпяване на наказанието от осем
месеца лишаване от свобода, наложено по НОХд.№ 73/01 г. на РС Б.С.. На осн.
чл.25, ал.2 НК е приспаднато от така определеното общо наказание и
постановеното за отделно изтърпяване наказание изцяло изтърпяното наказание от
осем месеца лишаване от свобода по НОХд.№ 73/01г. на РС Б.С., както и изтърпяната
част на наказанието, наложено по НОХд.№ 76/02г.
9. С присъда по НОХд№261/2004 година на PC-Б.С., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 бук. „а” и
бук. „б” от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното
по НОХд№261/04 и по
НОХд№210/2004 година на PC-Б.С. в размер на две години лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 08.12.2004
година.
Подсъдимият Ц. *** на 14.07.2004 г.
за изтърпяване на присъда
по НОХд№40/2002 г., което е групирано и е приспадната изтърпяната част и общото наказание,
изтърпяно на 14.08.2004 година. От тази дата той започнал да търпи общото наказание по НОХд№210/2004
година и НОХд№261/2004
година, което е изтърпял на 24.06.2006 година, когато е освободен от Затвор град В..
10. Със споразумение по НОХд№473/2006
година на PC-Б.С., за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук.”а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода за срок от една година..
Определението е влязло в сила на 28.12.2006 година.
11. Със споразумение по НОХд№30/2007
година на PC-Б.С.,
за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а”
и бук. „б” от НК, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на
една година. Споразумението
влязло в сила от 01.02.2007 година.
12. С присъда по НОХд№6/2007 година
на ОС-В., за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б”
от НК, му е наложено
наказание една година лишаване от свобода. Присъдата влязла в законна сила на 09.03.2007 година.
13. С присъда по НОХд№42/2007 година на PC-Б.С., за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б” от НК, му е определено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и три месеца. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание по това и наложените по НОХд№473/06г.,
НОХд№30/07г. на PC-Б.С. и НОХд№6/07
г. на ОС-В. в размер на една година и три месеца лишаване от свобода. Присъдата
влязла в сила на 14.05.2007 година.
Това
общо наказание подсъдимият Г.Ц. ***, където е постъпил на 15.01.2007 година и е
освободен на 15.04.2008 година по изтърпяване.
14. С Присъда по
НОХд№396/2008 година на PC-Б.С., за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а" и бук. „б" вр. чл.26 ал.1
от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца" при първоначален режим
„строг". Присъдата е влязла в
законна сила на 05.12.2008 година..
15. С Присъда по НОХд№564/2008 година на ОС-В.,
за извършено от него
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.З вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 бук. „а” и бук. „б" от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от две години". Присъдата е влязла
в законна сила на 05.01.2009 година.
С Определение по ЧНД№29/2009 година на ОС-В., на основание чл.25 ал.1 вр чл.23 ал.1 от НК, е определено едно общо най-тежко
наказание между определените по
НОХд№396/2008 година на PC-Б.С. и по НОХд№564/2008 година на ОС-В., като на основание
чл.24 ал.1 от НК, определеното общо най-тежко наказание е увеличено с пет месеца или е определено
общо увеличено наказание в
размер на „две години и пет месеца лишаване от свобода", при първоначален режим „строг". Определението за групиране е
влязло в сила на 10.04.2009год.
Това общо увеличено наказание
е изтърпял в затвор град В., където е
постъпил на 30.09.2008 г. и е освободен на 19.08.2010г. по изтърпяване.
16. С
определение по НОХД № 299/12г. на РС – Б.С., в сила от 01.08.2012г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за
извършено деяние на 23.07.2012г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което да изтърпи при първоначален режим строг в затвор.
Видно от приложената справка
на ГД”Изпълнение на наказанията” София, Затвора гр.В., подсъдимият Ц. е започнал
да изтърпява наказанието по НОХд.№ 299/12г. на РС – Б.С. с начало 09.08.2012г.
След като подсъдимият бил освободен от
затвора на 19.08.2010г., същият живеел в гр.Б.С., на
ул.„Сердика" №19. Свидетелят - пострадал Г.Ц.Л. ***. На 19.07.2011г. свидетелят
пръскал лозето в двора на дома си. Приключил преди обяд и оставил медната си пръскачка на чешмата в двора на къщата.
Дворната врата бил заключил с ключ, който стоял от вътрешната страна на бравата. Влязъл в къщата си, за да обядва
и да си почине. В това време подсъдимият
Ц. минал покрай дома на св.Л.. Забелязал
през оградата медната пръскачка, която била при чешмата, и решил да я открадне.
Отворил входната врата на двора с
ключът, който забелязал от вътрешната страна, и през нея влязъл в двора, взел пръскачката и излязъл обратно.
Подсъдимият отишъл с медната пръскачка за лозе в махалата на
гр.Б.С.. Искал да я продаде като метален
отпадък, но тъй като бил познат на
съдържателите на пунктове за изкупуване на метални отпадъци, те отказали да я
купят, защото се опасявали, че е крадена. Същият следобед подсъдимият се
срещнал в махалата с непознато за него момче,
на което предложил да продаде медната пръскачка за лозе. Непознатото момче се съгласило и я закупило от подс.Ц. за сумата от 20
лева.
Свидетелят - пострадал С.Н.М. ***. На 30.11.2011 г., преди обяд, свидетелят отишъл до
центъра на с.С., за да
напазарува. Като излизал заключил входната врата на къщата с катинар, който бил поставен на две
халки. Същият този ден подсъдимият Г.А.Ц. бил отишъл с колелото си в с.С.. В селото той забелязал къщата на свидетеля М. и
решил да влезе в нея, за да открадне нещо. За целта се приближил до входната врата и счупил катинара. Влязъл
вътре в помещенията. На
легло видял една електрическа резачка за дърва, марка „Бош", зелена на цвят. Взел я, след което
огледал и взел намиращият се в стаята мобилен телефон марка „Нокия 1200" , заедно с намиращата се
в него СИМ карта, собственост на св.М.. От помещенията Ц. извършил кражба и на
една ръчна помпа за велосипед.
Вещите подсъдимият натоварил на велосипеда си, след което си отишъл в гр.Б.С.. Подсъдимият изхвърлил СИМ картата от мобилния телефон. Продал мобилния телефон марка
„Нокия 1200" на З. Д. Л. от гр.Б.С.. Тя
пък от своя страна разменила този
мобилен телефон с мобилния телефон на сестра си - свидетелката С. Д. Л. от същия град. Свидетелката С. Л.
използвала откраднатия от подс. Ц. телефон със сим карта на името на своята
майка - свидетелката И.Л.. След засичане на ИМЕЙ на телефона свидетелката С. Л. е предала намиращият се в нея телефон марка
„Нокия 1200", предмет на
кражбата, след това същият е върнат на собственика М.. Подсъдимият Ц. оставил
помпата за велосипед в дома си, в двора, но па-късно не я намерил на мястото,
където я бил оставил. Електрическата
резачка, марка „Бош", подсъдимият продал на свидетелката Г. М.У. от гр.Б.С.
за сумата от 27 лева, защото му трябвали пари. С протокол за доброволно предаване свидетелката У. е предала резачката на
служителите на РУП-Б.С., а след това
с разписка същата е върната на
собственика М..
В хода на ДП била назначена СОЕ,
заключението към която установило обща
стойност на отнетите вещи 291,50
лева, при МРЗ за страната за периода съответно 240 и 270 лева, от които 72,00лв.
на отнетата вещ, собственост на Л., и 219,50лв. на отнетите вещи собственост на
М.. На М.
са върнати-електрическа
резачка за дърва и мобилен телефон, на обща стойност 204,10 лева.
Горните
фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания
по делото доказателствен материал, а именно -
направените от подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК
на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите и
приложените писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото
доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените
обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното
решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и обективни.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
С оглед на установената на хода
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление против собствеността – квалифицирана кражба, по смисъла
на НК, описано в обвинителния акт, за което е предаден на съд, а именно: че за
времето от 19.07.2011г. до 30.11.2011г. в гр.Б.С. и с.С., обл.В., при условията
на опасен рецидив и продължавано
престъпление, е извършил следните деяния: - На 19.07.2011г. в гр.Б.С., обл.В. е
отнел от владението на Г.Ц.Л. от с.гр. 1 бр. медна пръскачка, собственост на Л.,
на стойност 72,00лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да я присвои, като за извършване на деянието е използвано техническо средство –
отключване на входната порта с прилежащ ключ,
- На 30.11.2011г. в с.С., обл.В. е
отнел от владението на С.Н.М. от с.с. 1 бр. електрическа резачка за дърва
„Бош”, 1 бр. мобилен телефон ”Нокия”1200
със СИМ карта и 1 бр. ръчна помпа за велосипед, собственост на М., на стойност
219,50лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието са разрушени прегради, здраво направени
за защита на имот – счупване на катинар на входна врата, всичко на обща
стойност 291,50лв., - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б”
от НК.
За
извършване на кражбата подсъдимият е разрушили прегради, здраво направени за
защита на имот – счупване на катинар на входна
врата, за да проникне във вътрешността на къщата, собственост на св.М.. Това
обстоятелство обуславя наличие на квалифициращия елемент на т.3 на чл.195 ал.1 НК. Също така за отнемане на вещите
подсъдимият е използвал техническо средство – прилежащ
ключ, с помощта на който отключил входната порта и проникнал в дома на св.Л.,
което обуславя наличието на квалифициращия елемент на т.4 на чл.195 ал.1 НК.
Тези обстоятелство по безспорен начин се установяват както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Налице е продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае до две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предходното.
Съдът
прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано като значително
по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при условията на опасен рецидив и в
двете му проявни форми – квалификация по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил
престъплението след като е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление,
което не е отложено по реда на чл.66 от НК и
вече е бил осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер. Налице е и изискването по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказание лишаване от
свобода по предишните присъди. Релевантни в случая са следните осъждания: по
НОХД №42/07г., с което са групирани наказанията по НОХд.№473/06г., НОХд.№
30/07г. И по НОХд.№ 6/07г., като е
определено общо най-тежко и увеличено наказание в размер една година и три
месеца лишаване от свобода, по НОХД №
396/08г. и по НОХД № 564/08г., които
наказания са групирани и е определено общо най-тежко и увеличено наказание в
размер на две години и пет месеца лишаване от свобода, които наказания е
изтърпял ефективно съответно на 15.04.2008
година и на 19.08.2010г. в затвора гр.В., т.е. при
условията на опасен рецидив.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на
инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, като
върху отнетити вещи е упражнил фактическа власт. Този умисъл е
доказан по несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели,
както и от самопризнанията на подсъдимия.
Следователно
посредством описаното деяние подсъдимият
Ц. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б”
от НК, за което съдът го призна за виновен.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и “б” от НК – лишаване от свобода от три до петнадесет
години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която в
случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящият, при постановяване на
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Според разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда
в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява
определеното наказание с една трета. Съгласно чл.58а, ал.4 НК, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо основание, без
привилегия при разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 НПК. В конкретния
случай, съдът счита, че не са налице условията на чл.55 НК, тъй като не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият е осъждан многократно – шестнадесет пъти, от които четиринадесет
пъти за същото престъпление, с негативни характеристични данни, както и степента
на обществената опасност на деянието, не са възстановени напълно причинените
имуществени вреди. Наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54
и чл.58а, ал.1 НК. При прилагане разпоредбата на чл.54 НК, от една страна съда
отчете отегчаващите вината обстоятелства – степента на обществената опасност на
деянието, че се касае за тежко умишлено престъпление, обществената опасност на
дееца, която е висока предвид многобройните му осъждания, изтърпявал ефективно
наказания лишаване от свобода, които не влияят на квалификацията на деянието. От
друга страна съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства – съжаление за
извършеното, отчете мотива за извършване на това престъпление-липсата на
средства и доходи, с които подсъдимият да се препитава, невъзможността да си
осигури работа, взе предвид и сравнително ниската стойност на отнетите вещи –
малко над минималната работна заплата. Не на последно място съдът отчете и
процесуалното поведение на подсъдимия, както по време на досъдебното производство,
така и на съдебното производство. Като взе предвид всичко това, съдът определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в
размер на три години лишаване от свобода, като след задължителното приложение
на чл.58а, ал.1 НК и приспадане на 1/3 от така определеното наказание, осъди
подс.Ц. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се изтърпи
в затвор при първоначален “строг” режим.
Настоящият
съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено
наказание успешно ще бъдат реализирани
целите, визирани в чл.36 НК.
Тъй като подс.Ц. е
извършил престъплението преди да е влязла в сила присъда по
НОХд.№ 299/2012г. по описа на РС – Б.С., то деянията се явяват извършени в условията на
съвкупност, поради което съдът на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК
определи общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, наложено
по настоящето дело. На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим.
На осн. чл.25,
ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по НОХд.№ 299/2012г., считано от
09.08.2012г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът се произнесе и по въпроса за
разноските, като осъди подсъдимия да заплати сумата 30,00 лв. - за вещо лице от
досъдебното производство – в полза на държавата.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :