Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационни жалби от И. А. М., с [ЕГН], чрез адвокат В. С., и от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Г. Б., срещу Решение № 31/06.02.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1146/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменен Електронен фиш серия К № 7612590, издаден от ОДМВР – Кюстендил, и размерът на наложеното на М. административно наказание глоба за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е намален от 1200 на 600 лева. В жалбата от И. М. са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а в жалбата от ОДМВР – Кюстендил – касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. И. М. претендира отмяна на решението и на електронния фиш, а ОДМВР – Кюстендил – отмяна на решението и потвърждаване изцяло на електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството пред районния съд и в касационното производство.

И. М. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Със становище с вх. № 1248/02.04.2024 г. адвокат В. С. поддържа подадената от М. касационна жалба и изразява становище да неоснователност на касационната жалба от ОДМВР – Кюстендил.

Юрисконсулт Г. Б. поддържа касационната жалба от ОДМВР – Кюстендил и изразява становище за неоснователност на касационната жалба от И. М..

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са допустими. Подадени са от страни с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 29.05.2023 г. в 17:40 часа в община Бобов дол, област Кюстендил, на път втори клас № 2-62, км 26+300, в посока към гр. Кюстендил, при разрешена максимална скорост на движение извън населено място 90 km/h И. М. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № СВ0008Н, със скорост 141 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача). Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 505, монтирана в служебен автомобил на ОДМВР – Кюстендил, с рег. № [рег. номер]. Изготвен е клип № 21102, на снимката от който е посочена измерена скорост 145 km/h, наказуема скорост 141 km/h и наказуемо превишение 51 km/h. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан И. М., в качеството му на собственик на автомобила, като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила (на 27.04.2023 г.) на Електронен фиш серия К № 5689859. Видно от справката за нарушител, с посочения електронен фиш, издаден на 22.03.2022 г. от ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на И. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, и е осъществен съставът на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, но е недопустимо налагане на наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с електронен фиш, поради което на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е изменил процесния електронен фиш и е намалил размера на наложената със същия глоба до този, предвиден в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП – 600 лева.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбите касационни основания, намира, че същото е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Процесният електронен фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Административнонаказващият орган е доказал, че процесната мобилна система е технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване, с оглед на представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 2-21-23/08.02.2023 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, и разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ). Съгласно последната, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл (както е в случая – срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е от 24.02.2010 г. до 24.02.2020 г.), намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на скоростомери е една година. Видно от Протокол № 2-21-23/08.02.2023 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, на 08.02.2023 г. е извършена последваща проверка на процесната мобилна система, при която е констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е установено на 29.05.2023 г., поради което следва да се приеме, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.

Нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е безспорно доказано от приложените към административнонаказателната преписка снимка от клип № 21102 и Протокол за използване на АТСС от 29.05.2023 г. – приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. Обстоятелството, че в протокола няма положен подпис на служител във връзка с приемането на същия и свалените записи от АТСС, и не са посочени датата на приемане и броят на часовете работа на АТСС на мястото за контрол, не опорочават годността му като доказателствено средство. Номерът на процесния клип – 21102, съответства на посочените в протокола номера на заснетите с АТСС видеозаписи (от 21100 до 21104), като няма разминавания и в установения час на нарушението (17:40 часа) и началото и края на работа на АТСС (от 17:00 часа до 18:30 часа). За разполагането на АТСС и отбелязването на преминалата метрологична проверка има положен подпис на служител, а служителят, който е проверил протокола, също се е подписал, като е посочил и датата на проверката – 30.05.2023 г. Протоколът е регистриран в Районно управление – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил с рег. № 245р-3885/30.05.2023 г. На посочените в електронния фиш дата, час и място с процесния автомобил е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост на движение 141 km/h при разрешена максимална скорост на движение извън населено място 90 km/h. При определянето на точната скорост на движение на автомобила е приспаднат дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3%, което се установява от общата информация, отразена под снимката от клип № 21102. Наказуемото превишаване от 51 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Неправилно районният съд е приел, че при наличието на квалифициращия признак „повторност” е недопустимо налагане на наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с електронен фиш. В случая обаче не се доказа, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото административнонаказващият орган не е представил доказателства за датата на влизане в сила на Електронен фиш серия К № 5689859, издаден от ОДМВР – Кюстендил. При доказаност на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП само по основния състав за налагане на наказание по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП районният съд правилно е изменил електронния фиш. Неоснователно е възражението на М., че с изменението на електронния фиш съдът е утежнил положението му.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ОДМВР – Кюстендил за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/06.02.2024 г., постановено по АНД № 1146/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.