О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260484 26.02.2021година град Бургас
Окръжен съд
- Бургас
Трети състав
На двадесет
и шести февруари
година 2021
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска
2. Радостина Петкова
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска
въззивно частно гражданско дело № 180 по описа за 2021г.,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.278, вр. чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано е
по подадена частна въззивна жалба от „АГГ Груп“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Кошарица, община Несебър, к.к. „Слънчев
бряг“, вилна зона „Чолакова чешма“, ул. „Родопи“ № 31, представлявано от
Александър Гаврилов Груев, чрез адвокат Иван Чавдаров против Разпореждане от 07.01.2021г.,
по ч.гр.д. № 7270/20г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 920лв. - неустойка
за неизпълнение на задължението по договор от 14.03.2020г..
Като релевира
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната
му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за
изпълнение за претендираните суми.
Въззивният
съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от
жалбоподателя заявление,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.275,ал.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заявителят по
ч.гр.д.№ 7270/2020г.по описа на БРС е сезирал съда с искане за издаване срещу
длъжника Д.С.Х.
ЕГН ********** на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,посочени в т.9 от заявлението,
както следва по договор от 14.03.2020 година, сумата от 4470 лева,
представляваща главница, дължима по договора за периода от 14.05.2020г. до
14.12.2020., сумата 920 лева - представляваща неустойка, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 18.11.2020г.,
както и за присъждане на разноските, направени в заповедното
производство.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК за сумите от 4470 лева, представляваща главница, дължима
по договора за периода от 14.05.2020г. до 14.12.2020., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението пред съда, както и за
сумата от 421,13лв., представляващи сторените в заповедното производство
разноски, съобразно уважената част от вземането.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в
частта досежно претендираната неустойка.
За да постанови обжалвания
съдебен акт, с който е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение
за процесните суми за неустойка, заповедният съд е приел, че е длъжен съобразно
разпоредбата на чл.410, ал.2, т.2 от ГПК
да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане
не е в противоречие със закона или добрите нрави и ако констатира такова, да отхвърли
заявлението. При извършване на тази проверка в случая, БРС е констатирал, че
договорените клаузи за неустойка , така както е уговорена в чл.6 от договора
противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън пределите на присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, както и е установил, че
евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са съизмерими с размера на тези
задължения.
Настоящият
състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на
заявлението в частта му относно неустойката.
В хипотезата на заявление по реда на чл.410
от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със
закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по
ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.
Видно от представения договор от 14.03.2020г. длъжникът
в качеството на възложител е възложил на заявителя възмездно да настани,
предостави медицинско наблюдение, провежда предписано медикаментозно лечение,
хигиенни грижи, осигури диетично хранене и т.н. на трето лице-майка на
възложителя, срещу месечно възнаграждение от 690лв. платимо до 14-то число на
месеца. Съобразно раздел VI, т.3 от договора „Ако възложителят
не заплаща в срок договорената такса, дължи неустойка за всеки просрочен ден в
размер на двукратното дневно възнаграждение“. Но това основание заявителят
сочи, че към датата на подаване на заявлението са налице незаплатени такси в
общ размер от 4470лв. за периода от 14.05.2020г. до 14.12.2020г. и начислена
неустойка в размер на 11 040лв., от която претендира със заявлението
сумата от 920лв., която счита че справедливо обезщетява понесените от него
вреди.
Правилно районният съд е преценил клаузата
за неустойка като нищожна – противоречаща
на добрите нрави. За да възникне правото на неустойка,
уговорката не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и
на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения,
както правилно сочи жалбоподателят. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.1
и пр.3 ЗЗД
и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка
е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай,
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния
случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, включващи
вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Въпреки естеството на задължението и
вида на неизпълнението, за което е предвидена, страните са уговорили неустойката в размер, многократно надвишаващ
вредите, които биха настъпили за изпълнителя в хипотезата на пълно неизпълнение
на основното задължение по договора.
Преценен от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения,
размерът на уговорената неустойка е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции,
тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с
възможните вреди, които биха настъпили от неизпълнението му. Вредите в случая
биха от произтекли от това, че кредиторът се лишава от обезпечението и по този
начин може да се затрудни удовлетворяването на вземането му, което остава
необезпечено. Размерът на вземането обаче не предполага такива възможни вреди в
реално определяемия размер, дори
кредиторът да е бил лишен от обезпечението си. Неустойката
в случая има подчертано свръхсанкционен характер и присъждането й би довело до
несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави. Последната излиза
извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
продавача. Поради това и с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, уговорената неустойка
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.
3 ЗЗД.
Възоснова на
изложеното настоящият състав на съда напълно споделя изводите на заповедния съд,
че клаузата за неустойка по договора е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съгласно задължителната
съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.
Предвид гореизложеното, БОС намира, че изложените в
частната жалба възражения досежно претендираните неустойка са неоснователни,
като в тази част БРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Воден от
гореизложеното, БОС
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.01.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 7270/20г. на Районен съд – Бургас в обжалваната му част.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.