№ 17092
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110108122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС Б.б.“ ЕООД с ЕИК: ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу Л.В. Ц. ,ЕГН : ********** ,за вземане в размер на :
- сумата от 748,07лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
28.08.2018 г.
- договорна лихва в размер на 73,77 лв. върху главницата по договора за кредит;
- мораторна лихва в размер на 134,82лв.
- сумата от 527,85лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
- сумата от 86,58лв. – мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство ,за
периода от 23.02.2021год. до 02.03.2021год.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава ,претендирани въз основа на договора за потребителски
кредит.
По отношение на претендираната сума от 527,85лв. ,представляваща вземане за
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство съдът намира ,че
претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т.5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона,
поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът
дължи възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна
сума, а не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи
частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство
съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва 50,00 % ГПР, както и дали това
1
възнаграждение е включено. Легалната дефиниция на „годишен 1 процент на разходите“ в
чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта,
тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за
обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице,
защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е
уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на поръчителя. Като аритметично се
сборува 50,00 % годишен процент на разходите и сумата от 1500лева - възнаграждение по
договора за поръчителство, е видно, че така полученият общ годишен процент на разходите
надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава. Същата възлиза на ОЛП на БНБ към
датата на сключване на договора, + 10 процентни пункта. Следователно, на основание
чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в частта, предвиждаща
възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер
на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е
какво се включва, според договора, в нея. На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не
влияе върху валидността на целия договор.
Отделно от това, видно от чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, отпускането
на сумата е обвързано от обезпечение, включително сключване на договор за поръчителство,
с одобрено от кредитора лице. Съдът намира ,че клаузата на чл. 4 от Договор за кредит ,
която вменява на заемополучателя задължение в десет дневен срок от подаване на
заявлението, да предостави на заемодателя банкова гаранция или в срок от 48 часа да
сключи договор за предоставяне на поръчителство, одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.От една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от друга страна вменява
на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от двата вида
обезпечения в изключително кратък срок /10 дни или 48 часа/. Обезпечението на кредита е
свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване
и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи
заплащане на такси и комисионни.
Следва заявлението да се отхвърли и за лихвата за забава върху възнаграждението,
която е аксцесорна и следва главното задължение. Поради изложеното, заявлението за нея
следва да се отхвърли и над сумата от 31,42лева държавна такса или за 12,29 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Б.б.“ ЕООД с ЕИК: ********* за издаване на
заповед за изпълнение срещу Л.В. Ц. ,ЕГН : ********** , в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата
527,85лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство ,ведно със
законната лихва от 16.02.2022год. ,до изплащането й ,както и сумата от 86,58лв. –
мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство ,за периода от 23.02.2021год.
до 02.03.2021год., както и за разноски в размер на 12,29 лв. ,съобразно отхвърлената част
от претендираните суми.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2