№ 785
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500861 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 7010/18.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 6107/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, I г.о., 28 състав съдът е осъдил „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане““ АД да заплати на В. И. П., на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 15.06.2022 г., в гр. София,
на ул. „Пиротска“, по вина на Е. М. П. като водач на трамвайна мотриса марка **** с инв. №
4180, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до
окончателното плащане на обезщетението, като е отхвърлил иска за главницата за разликата
над 10 000 лв. до 26 000 лв., поради неговата неоснователност. С решението
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД е осъдено да заплати на
И. Г. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 15.06.2022 г., в гр. София, на ул. „Пиротска“, по вина на Е. М.
П. като водач на трамвайна мотриса марка **** с инв. № 4180, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва за забава от 30.06.2022 г. до окончателното плащане на
обезщетението, като е отхвърлен иска за главницата за разликата над 50 000 лв. до 100 000
лв., поради неговата неоснователност.
1
Срещу това решение в частта му, с която е уважен иска на И. Г. П. с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над присъдените 10 000 лева до присъдените с
решението 50 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 30.06.2022 г. е подадена
въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, което
моли съдът да го отхвърли или да го намали така, че да съответства на установените по
делото факти. Счита, че решението е немотивирано и неправилно в нарушение на закона и
при неприлагане на критериите по чл.52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е кредитирал
приетата и неоспорена Комплексна съдебно-медицинска експертиза, но по отношение на
установените съпътстващи заболявания при И. П. не е взел предвид становището на
експертите, че травматичните увреждания са могли да не настъпят, ако ишецът не е имал
придружаващи заболявания. Това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В
заключението било посочено, че не са настъпили невъзстановени увреди в пряк резултат от
претърпените травми, както и, че голяма част от оплакванията на пострадалия са
съпричинени от съпътстващите заболявания. Това обстоятелство не е посочено сред
критериите, въз основа на които е изчислен размерът на вредите. С оглед на посоченото,
считам решението за неправилно в обжалваемата част. Обстоятелството, че ищецът е
отказал лечение и настаняване в болнично заведение след процесното ПТП имало сериозен
ефект върху възстановителния процес, както и по отношение на вида на вредите,
продължителността на страданията и по отношение на периода, и изхода от лечебния
процес. Заключението на експертите сочело, че хоспитализация веднага след ПТП би
допринесла за по-адекватно наблюдение и лечение. Ищецът отказал да предприеме
своевременни мерки за ограничаване на вредите и започване на лечебен процес. В съдебното
решение фактът на отказ от хоспитализация е отчетен, но не е взето предвид становището на
вещите лица, че този отказ се е отразил неблагоприятно и е утежнил цялостно лечебно
възстановителния процес. По отношение на ищеца впоследствие била предприета
имобилизация на рамо и врат, целяща минимализиране на движението, което се контролира
и от медицински лица, но забавянето в прилагането на тези мерки се е отразило значително
по отношение на възстановяването. След като се налагат подобни мерки, бил логичен
изводът, че движението преди това се отразява негативно и може значително да влоши
състоянието на пострадалия, както и като цяло да рефлектира върху оздравителния процес.
Поведението на пострадалото лице имало ключова роля в неговото лечение изборът дали да
се предприеме лечение или не, както и дали да откаже хоспитализация, да спазва или не
лекарски предписания, били въпроси със съществено значение и ефект, които са подвластни
на личен избор, със съпътстващите от това последствия. Жалбоподателят счита че е
прекъсната причинната връзка между вида и размера па вредите, които е търпял ищецът.
Поддържа, че съдът неправилно преценил доказателствения материал.
Ответникът по жалбата И. Г. П. я оспорва и моли въззивния съд да потвърди
решението в обжалваната му част. Счита, че пострадалият не може да носи отговорност за
съпътстващи заболявания като същите не може да са причинили вредоносния резултат.
Поддържа, че е отказал хоспитализация, но е останал под наблюдение от близките си.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В. И. П. за сумата 26 000 лева и от И. Г. П. за
сумата 100 000 лева срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““
2
АД, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на ищците неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 15.06.2022 г., в гр. София, на ул.
„Пиротска“, по вина на Е. М. П., като водач на трамвайна мотриса марка **** с инв. № 4180,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, ведно с лихва за забава от 30.06.2022 г. /дата на уведомяване на
застрахователя/ до окончателното плащане. В исковата молба е посочено, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на трамвайна мотриса, който неправомерно е застигнал
и ударил в лявата му задна част спрелия пред пешеходна пътека, с цел да пропусне
преминаващите пешеходци, лек автомобил „Мерцедес“, модел Е220 с рег. № ********, в
който са пътували ищците. В причинна връзка с ПТП на И. Г. П. била причинена
повърхностна травма на окосмената част на главата; Контузия на гръден кош и дясна гръдна
половина; Контузия на дясно рамо; Контузия на ляво коляно; Увреждания на шийните
коренчета; Контузия на главата; Черепно-мозъчна травма и усложнение от нея, изразяваща
се в световъртеж от централен произход с нарушение на вестибуларната функция. И. П.
търпял силни и интензивни болки по време на лечебния период, като инцидентът е повлиял
неблагоприятно и върху психическото му състояние. Към датата на инцидента трамвайната
мотриса, причинила ПТП, имала валидно сключена застраховка с ответното дружество, като
с молба от 30.06.2022 г. И. П. предявил извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““
АД е оспорил наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач,
механизма на ПТП и причинна връзка между инцидента и твърдените травматични
увреждания. Счита, че лекият автомобил, управляван от В. И. П. е станал причина за
настъпване на удара, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДвП, чл. 72 и
чл. 95, ал. 2 от ППЗДвП бил спрял върху трамвайните релси. Водачът нарушил и нормата на
чл. 196 ППЗДвП, тъй като спрял преди пешеходната пътека без да е налице необходимост от
пропускане на пешеходците, тъй като последните по твърдения в самата искова молба не
били стъпили на пешеходната пътека, както изисквала разпоредбата. Спирането на
трамвайната линия влизало в противоречие и с чл. 45, ал. 4 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община. При условията на евентуалност
ответникът поддържа съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. И. П..
Ответникът оспорва вида на твърдените травматични увреждания и размера на
претендираното обезщетение, както и дължимостта на лихва за забава поради непредставяне
на банкова сметка. Посочил е, че отказът на И. П. да остане за болнично лечение не
отговаряло на поведение на човек с тежки травми.
Съдът с доклада по делото отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент
към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна
полица № BG/23/122000048128 от 21.10.2021 г., валидна до 20.10.2022 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
294, изготвен от ТПТП-О„ПП“- СДВР, от 15.06.2022 г., съгласно който на 15.06.2022 г. е
настъпил удар между трамвайна мотриса, лек автомобил, метална тръба с монтирана
указателна табела, метален стълб от уличното осветление и двама пешеходци. В графата
обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че трамвайна мотриса марка **** с инв. №
4180, управлявана от Е. М. П., ЕГН ********** се е движила по ул. „Пиротска“ с посока от
ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“ и на пешеходната пътека, сигнализирана
с хоризонтална пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д-17 от ЗДвП, в района на
кръстовището с ул. „Димитър Петков“, участва в ПТП последователно с л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е220“, с рег. № ********, управляван от В. И. П., ЕГН ********** и
пешеходците Г. Г. Г., ********** и М. В. В., ЕГН **********. Вследствие на ПТП л.а. ,
3
марка „Мерцедес“, модел „Е220“ се отклонява вдясно като се удря в метална тръба с
монтирана указателна табела и метален стълб от уличното осветление.
От Амбулаторни листове за извършени прегледи на 15.06.2022 г. във
„Военномедицинска академия“, се установява, че И. Г. П. е бил с повърхностна травма на
окосмената част на главата, главоболие, болка във врата, дясното рамо и лявото коляно,
контузия на раменния пояс, мишницата и коляното, контузия на гръден кош. Пострадалото
лице е отказало хоспитализация.
На 20.06.2022 г. след извършен преглед е издаден Амбулаторен лист, в който е
удостоверено, че И. П. има увреждания на шийните коренчета и се оплаква от болкa във
врата, ирадираща към дясната ръка и засилваща се при движения, световъртеж, замаяност и
нестабилна походка.
Ищецът И. П. е приет в „Медицински институт на МВР“ на 13.09.2022 г. и е
изписан на 18.09.2022 г. В епикризата подробно са описани резултатите от направените
изследвания, като е изписан с леко подобрение. Предписана му е терапия за вкъщи и
физиотерапия в стационарни/санаториални условия.
И. П. е приет за втори път в „Медицински институт на МВР“ от 10.10.2022 г.
до 17.10.2022 г., като в епикризата е отразено, че му е назначена физикална терапия и е
изписан с обективни данни за възстановяване на функционалната и двигателната активност,
без медицински риск от приключване на болничното лечение, с препоръки да продължи
рехабилитационния процес с дадените му упражнения.
Като доказателства по делото са приети заверени преписи от медицинска
документация на ищецът И. П. – ИЗ № 7897/2022 г. и ИЗ № 8843/2022 г. от „Медицински
институт на МВР“, както и материали от образуваното досъдебно производство №
11168/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. 11322/2022 г. по описа на СГП.
Като свидетел по делото е разпитан М. В., един от пострадалите при ПТП
пешехдци. От показанията му се установява, че инцидентът е настъпил, докато е пресичал
пешеходната пътека на ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Димитър Петков“. След като трамваят
го е ударил, не си спомня нищо. Събудил се във „Военномедицинска академия“.
Като свидетел по делото е разпитана Е. П., водач на трамвайната мотриса,
участник в ПТП. От показанията й се установява, че се е движила по ул. „Пиротска“,
навлизайки към спирката на ул. „Димитър Петков“, по маршрут на трамвай № 22. Започнала
да спира с крана, който по принцип веднага намалява скоростта, но в случая при
задействането му вместо да се намали скоростта се увеличила. Тогава свидетелката събрала
крановете, за да може да задейства другите много по-бързи спирачки. В мотрисата
пътниците били станали, като се приготвили да слизат на спирката и не е направила
аварийно спиране, защото щели да паднат. Опитала се бързо да задейства дисковите
спирачки и магнетите, но не успяла. Сочи, че и преди се е случвало спирачките да откажат.
С издадената си част трамваят ударил автомобила, който бил спрял по средата на линията,
въпреки че е имало място за спиране от дясната страна. Свидетелката не си спомня дали е
имало друг автомобил вдясно. Пешеходците били пресекли вече пред автомобила и се
изнасяли наляво и трамвая ги ударил със скосената част. Свидетелката първо отишла да види
как са пешеходците. Единият от тях лежал на земята, а другият се е опитвал да стане.
Събраните хората около него му казали да не става, защото не знае какви наранявания има.
После отишла и при мъжете в колата, за да провери как са те. Първо говорила с по-младия
от тях, който казал, че нищо му няма, но бил доста уплашен. Другият мъж също казал, че е
добре. Твърди, че управлявала трамвая с нормална скорост, но не си спомня точно колко е
била. Не може да каже на какво разстояние от спирката е предприела действие за спиране,
но било при навлизане в спирката. Няма спомен дали е подавала звуков сигнал, защото като
разбрала, че спирачката не работи, се съсредоточила да спре.
4
По делото е разпитана като свидетел И. П., майка на В. П. и съпруга на И. П..
От показанията й се установява, че синът й се е обадил между 12:00 ч. и 13:00 ч. на
15.06.2022 г. и бил много объркан и притеснен. Казал й, че ги е ударил трамвай и се
намирали на ул. „Пиротска“. Тя тръгнала натам, като предположила, че са около пазара
„Димитър Петков“, защото били тръгнали на пазар. Когато стигнала установила, че
движението е спряно и е пълно с полиция. В първия момент видяла само съпруга си, който
бил силно объркан и го попитала къде е синът им, а той отговорил, че е в линейката. Когато
отишла при сина си, той се оплакал от силно главоболие, болки в гърдите и врата. После
съпруга й се е оплакал от същите болки. Линейката ги откарала във „Военномедицинска
академия“, а тя трябвало да изчака да приключи огледа и вдигнат колата с репатрак. След
това отишла в болницата. Когато приключили с прегледите и рентгеновите снимки, И. П. й
съобщил, че искали да го приемат в болницата, но отказал, защото не искал да прекара
рождения си ден там. Въпреки несъгласието на свидетелката, те се прибрали вкъщи. И. П.
не се чувствал добре. Лежал, имал болки в главата, врата и гърдите; не можел да стъпи на
крака си, имал болки в лявото коляно и дясното рамо, както и шум в ухото. Впоследствие
установила, че не чува добре с дясното ухо. В началото се е налагало свидетелката да се
грижи за пострадалите си син и сдъпруг, но като се върнала на работа, те започнали да се
грижат сами за себе си. Останали си вкъщи, но състоянието им не се подобрявало.
Наложило се съпругът й да потърси отново лекарска помощ, защото не можел да си движи
ръката и го болял кракът. Изписали му нови медикаменти, както и яка за врата и шина за
ръката. През месец септември го приели в болница, защото състоянието му не се
подобрявало. Назначили му физиотерапия, от която също нямало съществена промяна. По
причина на инцидента съпругът й отсъствал дълго от работа. Имал изтръпване в ръката,
болки във врата, не можел да ходи дълго време, защото му се подувало коляното. След около
5 месеца се върнал на работа. При по-продължително возене в кола и към настоящия момент
усещал напрежение и трябвало да носи яка, което пречело на работата му. Все още имал
изтръпване на дясната ръката, долу към пръстите, сериозни проблеми с врата, болки в
лявото коляно, което се подувало при по-продължително ходене.
По делото е изслушана и не е оспорена от страните комплексна съдебно-
медицинска експертиза. От заключението на вещите лица се установява, че И. П. е получил
вследствие на претърпяното ПТП на 15.06.2022 г., следните травматични увреждания:
контузия на главата, лекостепенна черепно-мозъчна травма, шийна травма – контузия и
навяхване на врата, контузия на дясното рамо и лявото коляно, контузия на гръдния кош,
дясна гръдна половина. Според вещите лица претърпяната черепно-мозъчна травма и шийна
травма, наличната дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от
спондилозен и остеохондрозен тип и артериалната хипертония удължават в пъти периода на
възстановяване на увредите и закономерно свързаните с тях болки и страдания. Към
настоящия момент И. П. имал болезнени и ограничени движения в дясното рамо и във
врата, с усещане на „хрущене“, намален слух на дясното ухо, болки и затруднени движения
в лявото коляно. Експертите са приели, че голяма част от настоящите оплаквания са
съпричинени от съпътстващи заболявания – спондилоза, остеохондроза и многоетажна
дискова болест, които имат хронично дегенеративен характер, затова перспективата в
бъдеще относно пълното възстановяване е неблагоприятна. Според вещите лица отказът от
хоспитализация и на двамата ищци се е отразил неблагоприятно и е усложнил и утежнил
цялостния лечебно-възстановителен процес.
В съдебно заседание експертите са допълнили по отношение на
възстановителния процес на И. П., че предвид придружаващите заболявания, които има,
оздравителният процес е много по-бавен и ако ги е нямал е било възможно да не настъпят
всички тези травми. Според експерта увреждането на слуха на И. П. е настъпило във връзка
с процесната злополука.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищеца И. П. за
причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие
процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл
за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение.
При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в този смисъл, въззивният съд следва да приеме за
установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи
спорното материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно
поведение застрахованият водач на процесното МПС – Е. М. П. е причинил травматично
увреждане на И. П. и 2) че към момента на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната
отговорност на водача на процесния лек автомобил - Е. М. П. при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл са
и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме
6
определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново
установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е
извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа
оплакване за това".
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са
напърво място получените от ищеца травматични увреждания: контузия на главата,
лекостепенна черепно-мозъчна травма, шийна травма – контузия и навяхване на врата,
контузия на дясното рамо и лявото коляно, контузия на гръдния кош, дясна гръдна половина.
Експертите, които са установили травматичните увреждания на ищеца са
посочили, че лечебният и възстановителен период по отношение на И. П. е удължен в пъти
по причина на налична дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от
спондилозен и остеохондрозен тип, както и артериалната хипертония. Във връзка с тези
заболявания са се удължили и свързаните с тях болки и страдания. Установено е, че И. П. е
изпитвал затруднения и дискомфорт вследствие болезнените и ограничени движения в
дясното рамо и във врата, усещане на „хрущене“, намален слух на дясното ухо, болки и
затруднени движения в лявото коляно. От сведенията, дадени от съпругата му - свидетелката
И. П., се установява, че съпругът й все още имал изтръпване на дясната ръката, долу към
пръстите, сериозни проблеми с врата, болки в лявото коляно, което се подувало при по-
продължително ходене. Заключението на вещите лица, изготвили медицинската експертиза е
за неблагоприятна прогноза относно пълното възстановяване на ищеца. Съществено при
определянето на справедливия размер на обезщетението е настъпилата едностранно
невросензорна загуба на слуха, за която експертите не сочат да е възстановима и която ще
продължи и в бъдеще да причинява неудобства на ищеца.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че независимо от предприетите възстановяващи лечения, в следствие на
травмата дори при възможно настъпване на функционално възстановяване, същото не би
било пълно - 100%. В процесния случай травмата е настъпила внезапно при изключително
болезнена за ищеца ситуация като посттравматичния период е бил свързан с интензивни
болки и страдания, които са и физически и психически. Резултатът от тази травма ще
съпътства ищеца до края на живота му и възстановяването на функциите на тялото на ищеца
няма да е на 100 %.
От формалната човешка логика следва, но същото е потвърдено и от
свидетелските показания, че личният и социалният живот на ищеца са били повлияни в
негативен аспект от полученото травматично увреждане за период от повече от два месеца.
Ищцът е работил и вследствие инцидента дълго време отсъствал от работа.
Въззивникът с въззивната жалба на практика е направил възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на травматичните увлеждания като е посочил, от една
страна наличните съпътстващи ищеца заболявания и от друга отказа на ищеца да бъде
лекуван в болница след ПТП. Такова възражение ответникът не е направил в срока за
отговор на исковата молба до 23.07.2023 г. В отговора на исковата молба е отбелязано, че
отказът на И. П. да остане за болнично лечение не представлява поведение на човек с тежки
травми, но липсват твърдения, че този отказ е способствал за причиняването на
уврежданията – това е сторено едва с въззивната жалба, с която застрахователят е посочил,
че този отказ е основание да бъде намалено присъденото застрахователно обезщетение. По
тази причина възражението на този ответник е било преклудирано и правилно съдът не го е
обсъдил.
7
Нито първоинстанционния, нито въззивният съд следва да се произнася дали
има съпричиняване от страна на пострадалия, за да намали обезщетението. Задължението за
служебното прилагане на правна норма, съдържащо се в т. 1 на ТР № от 9.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС касае случаите, при които тази норма е
императивна и установена в обществен интерес, както и когато защитата на някои
частноправни субекти също е въздигната в публичен интерес /например в защита на
ненавършилите пълнолетие лица/. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е установена в
обществен, а в частен интерес на увреждащия, който не се ползва с особена закрила и затова
указанията на т. 1 на цитираното тълкувателно решение не изискват от съда служебно да
прилага тази разпоредба.
Настоящият състав намира от друга страна, че това поведение на ищеца следва
да бъде отчетено при определяне на размера на справедливото обезщетение, тъй като
същото се е отразило негативно на възстановителния процес. Изслушаните по делото
експерти са посочили, че оставането на ищеца в болнични условия непосредствено след
ПТП би допринесло за едно по-адекватно наблюдение и лечение.
Наличието на предходни заболявания у ищеца не може да представлява
обстоятелство, което да доведе до намаляване на дължимото обезщетение за причинените от
ПТП травми. Съдебната практика приема, че същите следва да бъдат съобразени при
определяне размера на обезвредата без да изключват наличието на причинно – следствена
връзка между травмите при злополуката и ПТП.
При определянето на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид и
икономическата обстановка в страната, както и обстоятелството, че към датата на ПТП
минималната работна заплата в страната е била 780 лева. С оглед гореизложеното, характера
на уврежданията и прогнозите за тях, обстоятелството, че И. П. е на 52 г., което означава, че
е в трудоспособна възраст, както и социално - икономическите условия на живот в страната,
въззивният съд счита, че определения от първоинстанционния съд размер от 50 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят ответник следва да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателя-ищеца на основание чл.38 от ЗА сумата 3850
лева, разноски във въззивната инстанция, която сума е определена съобразно интереса във
въззивната инстанция – 40 000 лева, по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който при интерес от 25 000 лв. до 100 000
лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7010/18.12.2024 г., постановено по гр.д.№
6107/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 28 състав, в частта му, с която е
уважен иска на И. Г. П. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над присъдените
10 000 лева до присъдените с решението 50 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от
30.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД
8
с ЕИК *********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша“ №42, ет. 3, ап. 5, да заплати на
адв. К. Н. от АК-Ямбол, с БУЛСТАТ *********, с адрес на кантората: гр. София, ул.
„Кърниградска“ № 1, ап. 9, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за
оказана на безплатна правна помощ в настоящото производство на въззиваемия И. П. –
сумата 3850 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9