№ 91
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600165 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №260008/02.04.2021 година, постановена по НОХД
№80/2020 година по описа на ОС-Силистра, подсъдимият Н. В. К. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.б, пр.първо
от НК, защото на 21.08.2017 година на кръстовище между път І-7 с път ІІ-21
и път ІІІ-213, обл.Силистра, при управление на състав от ППС – т.а.“Волво“ с
рег.№СВ 9485 АВ и полуремарке „Шварцмюлер ТС3Е“ с рег.№ С 6786 ЕМ,
нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 и чл.104, ал.1 от ППЗДвП, като по
непредпазливост причинил смъртта на М.А. К. и средна телесна повреда на
АНДР. Д. АНД., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, на дясна
подбедрица, на костите на лява подбедрица, причинили трайно затруднение в
движенията на десен горен крайник, десен и ляв долни крайници, както и
клинично изявен травматичен шок вследствие на съчетаната травма,
обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота.
1
На подсъдимия е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК в размер на две години и седем месеца лишаване от свобода и три
години лишаване от право да управлява МПС, изпълнението на първото
наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
четири години. С присъдата са разрешени въпросите за разноските и
веществените доказателства.
Присъдата се атакува с протест и въззивна жалба по чл.318, ал.6 от
НПК. В протеста се твърди несправедливост на съдебния акт и се прави
искане по чл.337, ал.2, т.т.1 и 2 от НПК. От своя страна, защитникът се
позовава на всички основания за неправилност на присъдата, заявявайки
интерес само от два алтернативни процесуални резултата - по чл.336, ал.1, т.3
или чл.337, ал.1, т.1 от НПК. В резюме, адв.Б. оспорва оценъчната дейност на
окръжния съд, определя я като незадълбочена по отношение на механизма на
пътното произшествие, създаваща предположения, въз основа на които е
постановена атакуваната присъда. Аргументира неправилно приложение на
материалния закон, т.к. действията на водача-подсъдим по навлизане в
кръстовището са нормативно допустими, не са създали опасност за
намиращите се на значително разстояние автомобили, които макар и по път с
предимство, не са съобразили скоростта си с два знака за нейното
ограничение. Атакува също и справедливостта на първоинстанционния акт, с
който е наложено явно несправедливо наказание при подценяване на
множеството смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и високата
степен на съпричиняване на резултата от починалия водач.
В пренията по делото въззивният прокурор не поддържа протеста,
намира и въззивната жалба за неоснователна.
Защитната реч на адв.Б. атакува фактическата страна на вътрешното
убеждение на окръжния съд, оспорва съставомерността на деянието на
подсъдимия, поддържа и алтернативните доводи за неотчетени смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства (работи като професионален шофьор,
сам издържа детето си) и същественото съпричиняващо поведение на
починалия, които в значителна би следвало да намалят размера на
кумулативното наказание.
В лична защита подсъдимият твърди, че разпитаният в съдебното
2
следствие в тази инстанция свидетел, не е бил на произшествието. В
последната си дума желае оправдателна присъда.
Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на
постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, след като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено
следното:
В пределите на предмета на доказване, първоинстанционният съд
провел пълно съдебно следствие, в което на проверка подложил
доказателствени източници и експертизи от стадия на разследването,
приобщил писмени доказателства, назначил нова двучленна КСМАТЕ и след
изчерпване на доказателствената дейност, разрешил въпросите по чл.301 от
НПК. В преценката си по чл.327 от НПК настоящият въззивен състав откри
необходимост от допълване на доказателствената съвкупност с писмени и
гласни доказателства, което наложи провеждане на съдебно следствие. След
изчерпване на неговия предмет, фактическата обстановка се счете за
изчерпателно изяснена и без отлики от възпроизведената в проверяваната
присъда, представена накратко по следния начин:
На 21.08.2017 година пострадалият М. К. заедно със св.А., Ю. и К.
работили на сватбено тържество в с.Бабук. Около 16.00часа пострадалият и
св.А. отпътували в посока към гр.Силистра. М.К. бил водач на л.а.”Мерцедес
Е200” с рег.№СС 2232 СК, на предна дясна седалка се возил другият мъж.
Пострадалият бил без обезопасителен колан, шофирал със скорост около
88.85км/ч по главен път І-7 гр.Дулово- гр.Силистра. В района на
местопроизшествието, този път е част от кръстовище с път ІІІ-213, който се
явява продължение на път І-7 към гр.Силистра и с път ІІ-21, който от
кръстовището води към гр.Русе. Път І-7 в зоната на кръстовище завива
надясно и също води към гр.Силистра.
Преди кръстовището са обособени разделителни острови от източната,
западната и южната му страна, а след кръстовището такъв остров има от
северната му страна. На острова по път І-7, идващ от гр.Добрич, бил поставен
знак Б2, а преди кръстовището - знаци Б4, Б1 и табела Т2.
Около 16.30 часа и с посочената по-горе скорост, пострадалият пътувал
3
по път І-7 в права посока и след кръстовището следвало да продължи по път
ІІІ-213. Зад него пътувал л.а. „Киа Карнивал” с рег.№Н 3559 ВН, управляван
от св.Ю.. Скоростта на водачите не била ограничена с пътен знак. Времето
било ясно, видимостта отлична, пътната настилка била суха.
В същото време, в посока от гр.Силистра по път І-7, идващ от
РРумъния, пътувал състав от ППС – т.а. „Волво” с рег.№ СВ 9485 АВ с
прикачено полуремарке „Шварцмюлер” с рег.№С 6786 ЕМ, който след
кръстовището трябвало да продължи по път ІІ-21 в посока гр.Русе. Пътният
състав бил управляван от подсъдимия, за когото действал знак Б2.
Подсъдимият спрял на стоп-линията, огледал се и възприел идващите от
лявата му страна автомобили “Мерцедес“ и “Киа Карнивал“. Преценил, че те
са далече, навлязъл и започнал да пресича кръстовището със скорост от
8.28км/ч. Пострадалият продължил движението си напред без да намали
скоростта и се блъснал челно в най-задното ляво колело на прикаченото
полуремарке-цистерна. Вследствие на удара въздушните възглавници на
колата се отворили, предната част на автомобила се деформирала.
Подсъдимият чул звука от удара, погледнал в огледалото и като видял
катастрофиралата кола, спрял почти в момента на сблъсъка.
Пътуващият по-назад св.Ю., предприел действия по избягване на удара
с л.а.“Мерцедес“, но въпреки това последвал такъв между предна лява част на
л.а.”Киа Карнивал” и задна средна част на л.а.”Мерцедес” над задната броня,
като вторият автомобил бил отместен едновременно надясно със завъртане
около вертикалната му ос в посока обратна на часовниковата стрелка.
Л.а.”Киа карнивал” се установил няколко метра след удара.
Подсъдимият слязъл от т.а. и се опитал да обезопаси произшествието,
развявайки светлоотразителна жилетка за внимание към приближаващите се
други ППС-та.
За тежкия инцидент от 16.30ч до 16.38ч били подадени множество
сигнали. На произшествието пристигнали полицейски и медицински екипи,
които предприели действия съобразно компетентността си.
В резултат на катастрофата:
4
1.Настъпила смъртта на М. К. в резултат на тежка съчетана травма с
несъвместимо с живота увреждане на сърдечния мускул - разкъсване на
лявата сърдечна камера с развитие на остра следкръвоизливна анемия, в
следствие изливане на кръвта от сърцето и съдовата система в перикардната
торбичка и в гръдната кухина;
2.На св.А.А. били причинени контузия на главата, сътресение на мозъка,
клинично изявен травматичен шок, съчетана травма: счупване на дясна
раменна кост, счупване на лява и дясна подбедрица, травматичен шок,
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, контузия
на гръден кош;
3.Нанесени били материални щети и по трите автомобила:
- по полуремаркето: изместване на трети заден мост, деформация на
трета ос и реактивните щанги, деформиран калник на трети мост от лявата
страна, протриване на външна страна на гумата, загуба на шест капачки на
болтовете, закрепващи джантата;
- по л.а.”Мерцедес”: деформация в цялата предна част, откъсване на
двигателя и скоростната кутия, счупени ел.блок, казанче, предно панорамно
стъкло, деформации по волана и арматурното табло в лявата част,
деформация на задна част в областта на ключалката на багажника,
деформирани колони, откъсната предна регистрационна табела;
-по л.а. „Киа Карнивал”: деформация в предна лява част, счупени броня,
ляв фар, деформирани преден капак вляво и преден ляв калник.
Тази фактическа обстановка, изложена и в мотивите на проверяваната
присъда, се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и
доказателствени средства.
Подсъдимият отрича възможността неговото поведение да е причина за
пътното произшествие. Обяснява, че е спрял на знак „Стоп”, възприел е в
далечината два автомобила, но поради тяхната отдалеченост, предприел
навлизане и пресичане на кръстовището. След удара спрял незабавно,
сигнализирал зоната на ПТП-то и помогнал за изваждане на пострадалия А..
5
Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18,
чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и
доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК,
установявайки следното:
По делото няма спор, че пътното произшествие е реализирано в
кръстовище извън населено място. Пострадалият К. се движил по пътя с
предимство, като скоростта му не била ограничена с пътен знак (т.2, л.л.280,
281 ДПр; л.51-54 ВНОХД). Последното положение не е доказателствено
опровергано, напротив и чрез представеното за пръв път във въззивния
стадий извлечение от уеб системата на АПИ (л.54 ВНОХД) по еднозначен
начин се установява, че режимът на скоростта в конкретния пътен участък се
подчинява на общото предписание по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд съвсем точно чрез обясненията на
подсъдимия, показанията на св.св.А. и Ю., протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, изяснил посоката на движение на
участниците в катастрофата, установявайки по недвусмислен начин
разположението им преди момента на удара. Според протокола за оглед на
местопроизшествие, фотоалбума и писмените доказателства за цялостната
схема на движение в инкриминирания пътен участък, за подсъдимия
действали последователно пътните знаци Б4, Б1 и Б2, изискващи от него да
съобрази края на своя път с предимство, да спре и да пропусне движещите се
автомобили по пътя с предимство, т.е. колите, управлявани от пострадалия и
св.Ю..
Според обстоятелствената част на обвинението, подс.Н.К. изпълнил в
първата част предписанието на знак Б2 – спрял на стоп-линията, после се
огледал, възприел приближаването на автомобилите, но преценил че може да
пресече безпрепятствено кръстовището и затова потеглил. Обвинението не е
изменено по фактите, поради което не се налага изричен коментар на
показанията на св. Ю. (т.1, л.93 ДП и л.90 ВНОХД).
Много и разнообразни доказателства служат за идентификация на
мястото на удара и механизма на произшествието, като упреците на адв.Б. в
насока за недостатъчност на доказателствената основа по тези съществени за
6
решаване на делото обстоятелства, са в явен дисонас с обективното
положение по делото. Както първоинстанционният съд, така и тази инстанция
идентифицира три групи доказателства относно произшествието и развилите
се причинни процеси в него, сред които:
1.Обективни находки:
В хода на разследването са проведени четири огледа, всеки един в
съответствие с чл.156 от НПК, чиито резултати са отразени в протоколи,
съобразени от съдържателна страна с чл.129 от НПК. Въз основа на тези
законосъобразни ПДС, както и на съответстващите им ВДС-ва, като значими
по причинния процес се открояват следните следи:
а) На местопроизшествието: три следи от протриване, изпаднали
регистрационна табела на л.а.”Мерцедес” с четири деформации, пластмасов
капак, десен халоген, отломки, парчета и пластмаси;
б) По товарната композиция: деформация в зоната на третата ос и
височина на закрепващите гайки на задно ляво колело на цистерната;
в) По л.а. „Мерцедес”: деформации в цялата предна част, деформации в
задна част и колони, изпаднали регистрационна табела, оси на предно и
задно леви колела;
г) По л.а.”Киа Карнивал”: счупени броня в лява част и основа, ляв фар,
деформирани преден капак вляво и ляв калник.
2.Медицински показания:
С прилагането на специални знания в областта на съдебната медицина е
изяснена причината за смъртта на М. К., както и естеството на травмите по
св.А.. С неоспорените заключения е установен и увреждащият процес:
а) за починалия – травми по общия механизъм при челен удар в т.а. с
удар на гърдите и корема във волана и последващ удар на главата в лявата
средна колонка на автомобила (т.1, л.104-105 ДПр). Съобразно разясненията
по чл.282 от НПК (НОХД, т.2, л.266), гръдният капак и счупването на ребрата
сочат, че в момента на удара водачът е бил без поставен предпазен колан.
7
Също така, при аутопсията не са установени наранявания, които да са
причинени от удар отзад в л.а;
б) относно св.А. - контузия на главата, сътресение на мозъка,
травматичен шок, счупване на дясна раменна кост, счупване на лява и дясна
подбедрици, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, контузия на
гръдния кош (т.1, л.109 ДПр). Съществен момент в отговорите на в.л. в
съдебното следствие (т.2, л.268, НОХД) е, че този пострадал е бил с предпазен
колан, което реално е спасило живота му. Ударът бил рязък, за което
свидетелстват счупването на дясната мишница, на долните крайници и двете
подбедрици. Последните травми доказват и обстоятелството, че сблъсъкът е
челен.
3.Гласни доказателства:
В тази група се класифицират обясненията на подсъдимия, показанията
на св.св.А., Ю., К., И. и К.. С прецизност първоинстанционният съд
констатирал, че от очертаната доказателствена група само показанията на
св.А. съдържат твърдение за задействане на спирачната система на
л.а.”Мерцедес” преди момента на удара, както и за движение на товарния
автомобил назад в кръстовището, като с убедителни и напълно споделени от
въззивния състав аргументи в тази част, същите не са кредитирани. В
подкрепа на обосноваността на извода е напълно достатъчно позоваването на
протокола за оглед на произшествието, доказващ липса на спирачни следи от
посоката, в която л.а.”Мерцедес” е навлязъл в кръстовището, показанията на
св.Ю..
Така очертаната доказателствена съвкупност изчерпателно е изследвана
от тройната и петорна АТЕ-зи, като с верифициран научен подход, вещите
лица обективно, всестранно и пълно са обосновали изводите си по
съществените характеристики на пътното произшествие.
Относно мястото на удара двете експертизи са категорични, че същото е
на около 7.57м след ОР1, на около 2.35м вдясно от северния ръб на среден
остров на път ІІ-21 спрямо посоката на огледа, а по ширината на пътната
лента на л.а.”Мерцедес” – 2.17м вляво от десния край при ширина на лентата
3.50м. Въз основа на законосъобразно изготвени и процесуално въведени в
8
доказателствената съвкупност ВДС-и (т.1, л.46- сн.31 и л.47-снл.41 ДПр),
експертизите обосновават съприкосновение между средна част на предна
броня на л.а.”Мерцедес” и най-задно ляво колело на полуремаркето.
Отново по обективни данни (деформации в задна част на
л.а.”Мерцедес” и в предна лява част на л.а.”Киа карнивал”, както и дъговидни
следи, фиксирани в протокол за оглед и на ф.к.№№17, 18, 19, 20, 21,28, 29, 34
– т.1 ДПр) двете АТЕ-зи са определили мястото на удара между двата леки
автомобила, като по основните параметри е обосновано приложението на
метода Делта V с оглед на липсващи спирачни следи и обстоятелството, че в
момента на удара пътният състав се е движил с пренебрежимо малка скорост.
Чрез научния подход са извлечени два основни причинно-следствени процеса
за обсъждания втори удар – той настъпва в момента на завършване на удара
на л.а.”Мерцедес” в полуремаркето, при който по-лекото МПС отскача назад
и във времето на падане на асфалта се реализира втори удар под остър ъгъл
между двата леки автомобила Мястото на този сблъсък е на около 8.40м след
ОР1 и на около 1.70м вляво от северния ръб на северния остров на път ІІ-21
спрямо посоката на огледа, а по ширината на пътната лента с предимство – на
около 3.07м вляво от десния край и на около 0.43м вдясно от средата на
пътното платно.
Налице е пълно единомислие на двете автотехнически експертизи
относно скоростта на движение към момента на удара: на товарната
композицзия -8,28км/ч, на л.а.”Мерцедес”-88,85км/ч и на л.а.”Киа Карнивал”
– 83,15км/ч (89,24 км/ч непосредствено преди реакцията на водача Ю., който
момент предхожда удара). При тези скорости опасните зони на трите ППС-та
са 3.92м за товарната композиция, 60,57м за л.а.”Мерцедес” и 61,0 м за
л.а.”Киа”. По мнение на състава, гласните доказателства относно скоростите
(т.1, л.89 ДПр, ВНОХД, л.90 и т.1, л.94 ДПр) не се конкурират с експертно
посочените стойности, напротив, субективните възприятия на
свидетелстващите са много близо до цифровите величини, последните
абсолютно релевантни по причинния процес, доколкото почиват на
обективни находки.
От гореобоснованите параметри, вещите лица са извлекли отстоянието
на л.а.”Мерцедес” от МУ към момента на навлизане на товарната композиция
9
в пътя с предимство – 144.43м и взаимната видимост на всички водачи на
повече от 200м. От посочените стойности и във връзка с напълно доказания
инициален удар между л.а.“Мерцедес“ и товарната композиция, дистанцията
между последния и л.а.“Киа“ няма значение за съставомерния причинен
процес.
Неуспешно, пред двете инстанции по фактите, защитата се стреми да
внесе съмнение в последователността на ударите, като въззивният съд, по
подобие на първата инстанция, изключва възможността пръв да се е
реализирал удар между двата леки автомобила, мотивирайки се със следните
доказателствени положения:
1.При аутопсията на пострадалия не са констатирани характерни травми
за удар отзад (НОХД, т.2, л.267);
2.Уврежданията по св.А. също свидетелстват за челен удар (НОХД, т.2,
л.269);
3.Потвърждаващи горните две положения изводи на КСМАТЕ (НОХД,
т.2, л.428);
4.Установената при огледа на местопроизшествието позиция на
л.а.”Мерцедес”, до която се достига в следстие на причинено от втория удар
допълнително завъртане (посочени АТЕ-зи и т.4.2 от КСМАТЕ – НОХД, т.2,
л.440);
5.Охлузването на задната броня на л.а.”Мерцедес” с посока отдясно
наляво и отдолу нагоре, доказващо контакт с л.а.”Киа” в момент, в който
л.а.”Мерцедес” е бил повдигнат от удара в полуремаркето (НОХД, т.2, л.440);
6.Преки доказателства в показанията на св.Ю..
Защитата оспорва правилността на двете АТЕ-зи, изразявайки
съмнение, че със сравнително високата скорост на л.а.”Киа” към момента на
удара, е невъзможно да се причинят описаните по-горе в решението
минимални материални увреди в задната част на л.а.”Мерцедес” и в предната
лява част на другия автомобил. По мнение на въззивния състав и тези доводи
са неоснователни предвид установеното положение на л.а.”Мерцедес” в
10
момента на удара (на отскачане след съприкосновението с полуремаркето и
непосредствено падане върху пътната настилка), конструктивните особености
на л.а. „Мерцедес” и несбъдналите се механични процеси, ако ударът между
двата леки автомобила бе инициален (НОХД, т.2, л.л.280-281).
Събраните в тази инстанция гласни доказателства за обстоятелството,
че л.а. „Киа” е напуснал произшествието преди провеждания оглед не са нови
за процеса и нямат никакво значение за доказателствената дейност по
отношение на разкриване на обективната истина, защото:
1.С приобщените показания на св.Ю. от ДПр е установено мястото на
спиране на управлявания от него автомобил (т.1, л.94 ДПр);
2.Самото МПС е предадено доброволно, огледано е по правилата на
чл.156 от НПК и надлежно установените повреди в предната му лява част са
взети предвид от вещите лица при изследване на съществените параметри на
катастрофата.
Или в обобщение, няма основание за процесуални упреци към
приобщените по делото две АТЕ-зи (петорната с участие на трасолог), защото
отразените в тях резултати съответстват на многобройните и еднопосочни
доказателства (с изключение на некредитираната част от показанията на
св.А.), използваните методи на изследване са обосновани за приложимост с
конкретните особености на доказателствената маса, даден е подробен отговор
на поставените въпроси, защитен и устно с разкриване на взаимовръзките в
процесите и условията им на протичане, не са открити логически
противоречия в заключенията, напротив същите представляват хомогенна
група с устойчиви изводи, които нагледно са мотивирани и илюстрирани с
доказателствени източници и ВДС-ва. Двете АТЕ-зи пораждат някои
разсъждения относно тактиката на разследване и по конкретно кое е налагало
дублиране на предмета им. При съпоставка на задачите и съдържанието,
тройната и петорната АТЕ-зи не могат да се отнесат помежду си като основна
и повторна, което позволява на въззивната инстанция в решението си по
фактите да основе изводи на тяхната еднообразна основа (само задачи 8-ма и
9-та от петорната експертиза са в отлика от предходната тройна АТЕ-за).
Много внимателно първата инстанция е обсъдила преките доказателства
11
в показанията на св.св.А. и Ю. относно поведението на подсъдимия след
деянието, констатирайки че същият не е оказал помощ на пострадалия.
Известните двусмислия в показанията на св.Ю. от ДПр наложи
непосредствения разпит на очевидеца в тази инстанция, като фактическите му
заявления не промениха по никакъв начин релевантинте положения, при
които окръжният съд е разрешил въпроса по приложимостта на
привилегирования състав по чл.343а от НК. В лична защита подсъдимият
неоснователно оспори идентичността на свидетеля, установена от въззивния
състав с надлежна проверка на личните му данни.
В заключение, приетите фактически положения с проверяваната
присъда са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства,
проведената от окръжния съд оценка на доказателствените средства за
достоверност е изчерпателна, изпълнена без грешки в логическата дейност и в
пълно съответствие с действителното им съдържание, също така оценката за
достатъчност изцяло почива на принципите по чл.14, ал.2 и чл.107, ал.5 от
НПК и при окончателен правилен извод, че доказателствата и източниците им
позволяват обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото и категорично водят до разкриване на обективната истина относно
деянието и авторството.
В рамките на безспорните фактически положения материалният закон е
приложен правилно. Инкриминираното пътно произшествие е възникнало в
зоната на кръстовище, като действащият за подсъдимия знак Б2 го е
задължавал да спре и да пропусне движещия се по пътя с предимство
автомобил, управляван от пострадалия К.. Приетото по делото
преустановяване на движението на знака от дееца не означава липса на
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, т.к. спирането е
предназначено да се избегне опасността от отнемане на предимството на
пътуващите по другия път в посока гр.Силистра и то е част от кумулативното
задължение за пропускане на движещите се по пътя с предимство. Съдебната
практика в тези случаи приема, че водач, който е спрял на знак Б2, но след
това е потеглил без да осигури предимство на приближаващия се автомобил
по пътя с предимство, също нарушава горния комплекс от норми (напълно
релевантно е позоваването в мотивите на Р-130-2018-2н.о.). При
обоснованото по-горе отстояние на л.а.”Мерцедес” от мястото на удара към
12
момента на възникване на опасността – когато товарният автомобил
предприема навлизане в пътя с предимство, както и при разстоянието от
202.38м между този л.а. и т.а, когато последният се намирал на линията на
ОР1, и при доказаното шофиране от страна на пострадалия с разрешена
скорост, за субективните представи на подсъдимия опасността е била реална
и непосредствена, следователно за него не са съществували никакви
обективни условия, на които да основе преценката си, че с тежкия и бавно
подвижен пътен състав ще може да навлезе и безпрепятствено да пресече
кръстовището преди преминаване на ползващия се с предимство
л.а.”Мерцедес”.
Въззивният състав се солидаризира и с извода на окръжния съд относно
формата на вина на дееца, която се извлича именно от обективните параметри
на пътната обстановка и деятелността на подс.К.. Налице е самонадеяност,
т.к. водачът-подсъдим е предвиждал общественоопасните последици, но е
мислил да ги предотврати. При спирането си на знак Стоп, подсъдимият е
възприел автомобила на пострадалия на около 200м, което разстояние
необосновано счел, че е достатъчно, за да завърши пресичането на
кръстовището, като се има предвид значителната обща тежест на ППС (т.1,
л.163 ДПр). При съпоставяне на така посочените величини става напълно
ясно, че факторът разстояние, на който водачът разчитал, категорично не е
бил достатъчен, за да предотврати катастрофата и нейните последици.
Законосъобразни са изводите на окръжния съд, че съставомерните
последици са съпричинени от пострадалия с неизпълнение на задължението
му по чл.20, ал.2, изр.второ от ЗДвП, който при отлична видимост и на повече
от два пъти по-голямо разстояние от опасната зона за спиране не е изпълнил
задължението си да намали и да спре, каквато реакция дължал от момента на
възникване на опасността (ТР106-1983-ОСНК). Посочената от вещите лица
възможност за заобикаляне на товарната композиция в свободната част от
лентата за движение няма значение за определяне степента на съпричиняване,
т.к. моментът на възникване на опасността за пострадалия е по-ранен. В
допълнение е необходимо да се отчете и допуснатото от починалия
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което има пряко отношение към
смъртния резултат.
13
Запълването на бланкетната диспозиция с нормата на чл.104, ал.1 от
ППЗДвП следва да бъде отменено, т.к. тя не е едновременно приложима със
законовата разпоредба от по-висока степен на чл.50, ал.1 от ЗДвП (Р20-2016-
1н.о.).
Индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е проведена при
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като същата се атакува както с протеста,
така и с въззивната жалба. Въззивният състав не намира основание за ревизия
и в тази част на присъдата, с оглед на следните съображения:
Обществената опасност на престъпленията по транспорта поначало е
висока предвид степента на засягане на защитените обществени отношения.
Конкретното деяние, освен тежък съставомерен резултат, има за последица
повече от една съставомерни средни телесни повреди и несъставомерна лека
телесна повреда за пострадалия А., както и имуществени щети.
Личността на подсъдимия не разкрива някаква степен на обществена
опасност – той е лице с установени трудови навици, правоспособен шофьор е
от 1992 година, работи в областта на транспорта, досието му (т.2, л.99 от
ДПр) доказва трайно установено законосъобразно поведение като водач на
МПС. Към посочения комплекс следва да се добави чистото съдебно минало и
ангажираността му като родител, които в цялост допълват картината за
личност, живееща в съзвучие с правилата на обществото и законите в
страната.
На свой ред, сравнително високата степен на съпричиняване на
общественоопасната последица от страна на пострадалия правилно е
намерила място при индивидуализацията на наказанието в комплекса на
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства.
Със значение за оценката е и продължителността на наказателното
производство, която съвсем правилно и в съзвучие с практиката на ЕСПЧ и на
ВКС, е била разисквана от проверяваната инстанция като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок е изрично прогласено в чл.6,§1 от ЕКЗПЧ и съставлява основен
принцип на наказателния ни процес. По същността си то представлява право
на подсъдимото лице на приключване на делото му в адекватен срок
14
(подходящ според обстоятелствата), който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Началото на срока в това дело
съвпада с датата на деянието, на която досъдебното производство е било
образуванов условието на чл.212, ал.2 от НПК. От фактическа страна казусът
не съставлява сложност, следствените действия са изчерпени срочно, като с
оглед тези положения, внасянето на обвинителния акт близо три години след
деянието съставлява нарушение на коментирания принцип. Неблагополучие
от житейско естество – смърт на съдебен заседател в първата инстанция, също
увеличило времето с процесуална неизвестност за подсъдимия, а и за него
предстои възможност за още една инстанция. В течение на двете фази на
процеса, поведението на самия подсъдим не е довело до каквото и да е
забавяне.
При тези обстоятелства, решението на окръжния съд да отнесе
продължителността на наказателното производство срещу подсъдимия към
комплекса от смекчаващи отговорността му обстоятелства се споделя изцяло.
Този комплекс, преценен в аспекта на чл.55 от НК установява, че и най-
лекото, предвидено в чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.б от НК би било несъразмерно
тежко, поради което извършената индивидуализация в хипотезата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК е законосъобразна. Наложеното наказание от две години и
седем месеца лишаване от свобода съответства на обществената опасност на
деянието и тази на личността на дееца, на вида на допуснатото нарушение по
ЗДВП, както и на самонадеяността като форма на вина. В съзвучие с
гореочертаните индивидуализиращи обстоятелства е и наказанието лишаване
от правоуправление за срок от три години, което нито следва да се смекчава,
нито отегчава. В тези граници кумулативното наказание отговаря в пълна
степен на обществената опасност на деянието и дееца, което го характеризира
като справедливо. Няма и не може да има причина размерът на санкцията по
чл.37, ал.1, т.7 от НК да се разглежда като осуетяващ възможността на дееца
да полага труд, т.к. наложеното наказание е последица от неговото
престъпление, а и същото изцяло удовлетворява принципа по чл.35, ал.3 от
НК.
Изпълнението на лишаването от свобода законосъобразно е отложено с
изпитателен срок от четири години. Предвид необремененото съдебно минало
на дееца и размерът на наказанието, приложимостта на чл.66, ал.1 от НК е
15
допустима. Втората предпоставка - възможността за постигане на
индивидуалната превенция с института на условното осъждане, също се
извежда на база на целия социално-правен профил на дееца. Извършеното
престъпление е първо в неговата биография и напълно изолирано в общата му
положителна характеристика като гражданин, водач на МПС, трудещ се и
родител. Иначе казано няма нито едно основание (протестиращата
прокуратура не се ангажира конкретно), което да насочи изпълнението на
наказанието към ефективни условия, защото личността на подс.К. притежава
достатъчно ресурси в условията на обществото да извърши съответните
морално-волеви корекции за постигане на индивидуалната цел на
наказанието.
С проверяваната присъда окръжният съд се е произнесъл по
направените разноски и е разрешил съдбата на веществените доказателства,
като и в тази част съдебният акт съответства на закона.
При цялостната проверка на присъдата, настоящият въззивен състав не
констатира допуснати от първата инстанция съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на присъдата. Правата на страните са
съблюдавани в пълна степен, спазени са основните принципи на НПК,
изготвените мотиви са изчерпателни от формална страна и позволяват
цялостно проследяване на вътрешното убеждение на проверяваната
инстанция по фактите и правото.
При гореизложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2 и
чл.338 от НПК, ВАпС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260008/02.04.2021 година, постановена по НОХД
№80/2020 година по описа на ОС-Силистра, като оправдава подсъдимия Н. В.
К. по обвинението да е нарушил чл.104, ал.1 от ППЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17