№ 19440
гр. София, 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110125305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено по пощата на 31.03.2023 г., входирано в регистратура на Районен
съд – Белоградчик на 03.04.2023 г., изпратено по подсъдност на Софийски
районен съд с определение от 04.04.2023 г. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С. Д. М. с ЕГН **********. Видно от
служебно извършената от съда справка за гражданското състояние на
физическото лице С. Д. М. с ЕГН ********** е, че последният е починал на
05.03.2023 г.
При така установените обстоятелства досежно гражданското състояние
на заявения от кредитора длъжник С. Д. М. с ЕГН **********, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, в която е дадено легално
определение на понятието “страна” в гражданския процес, „длъжник” по
смисъла на заповедното производство – глава 37 ГПК е лицето срещу което
се иска издаване на заповед за изпълнение. Това лице следва да е
правосубектно, т. е. да е физическо лице или юридическо лице, което да
съществува в правния мир, както към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и през време на производството.
Разпоредбата на чл. 227 от ГПК е приложима само в случай, че страната е
съществувала в правния мир към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и след тази дата е починала /престанала да
съществува/. При такава хипотеза (каквато не е налице в конкретния казус)
1
намира приложение и чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния казус
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено
по пощата на 31.03.2023 г. срещу лицето С. Д. М. с ЕГН **********, който е
починал на 05.03.2023 г. Т. е. заявения със Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.03.2023 г., длъжник С. Д. М. с
ЕГН ********** не е съществувал в правния мир към 31.03.2023 г. – датата
на подаване на заявлението. Последното обстоятелство прави недопустимо
производството по частно гр. дело № 25305/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, 123 състав.
При тези фактически данни и при така направените правни изводи,
настоящият съдебен състав намира, че тъй като е налице първоначална липса
на правосубектен длъжник, производството по делото се явява недопустимо и
като такова следва да бъде прекратено.
На основание горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 25305/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на
основание чл. 26, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване
на съобщението до заявителя – кредитор.
ПРЕПИС от горното определение да се изпрати на заявителя –
кредитор *****, гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2