МОТИВИ към присъда №70/12.09.2012 г. по НОХД №839/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

 

Срещу подсъдимия Н.Д.Н. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 пр. ІV и V б.а пр. ІІ и б.б пр. І във вр. с ал. 1 б.б пр. ІІ и б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 31.07.2009 г. в гр. Пловдив, на бул. ***, при управление на МПС - лек автомобил „Крайслер” модел „Вояджър” с ДК №РВ 0022 СС, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, при което по непредпазли-вост и при независимо съпричиняване със С. И. Г.е причинил смъртта на Р. Т. Д., ЕГН **********, и средна телесна повреда на С.С.Ч., ЕГН **********, изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

В хода на съдебното производство не са приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове.

Пострадалите З.Р.М., З.Р.Д., С.Р.Д., С.Р.Д., К.Р.Д., Н.Р.Г., С.Р.А. и С.С.Ч. са конституирани като частни обвинители по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че безспорно са установени описаните нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Наказанието следва да се определи в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от четири години, като на основание чл.343г НК подсъдимият бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В негова тежест да се възложат и разноските по делото.

Адв. Н. – повереник на частните обвинители С.Д., С.Д. и С.А. – счита, че по делото е безспорно доказана вината на подсъдимия, като поддържа и изложеното от прокурора. Моли да се присъдят и разноските по делото.

Адв. Д. – повереник на частния обвинител З.Д. - също подкрепя становището на прокурора, както и, че нарушенията са в причинно – следствена връзка с настъпилия резултат. Излага съображения, че ПТП е настъпило на кръстовище, но подсъдимият не е навлязъл в него по пътя, а от съседен имот. Претендира за разноски.

Адв.Х. – повереник на частния обвинител К.Д. - поддържа, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. При навлизане в кръстовището подсъдимият е бил в опасната зона на другото превозно средство. Да му се наложи наказание, като се отчете, че съпричиняване на резултата има и от друго лице. Иска да се присъдят разноските.

Частните обвинители поддържат изложеното от прокурора и поверениците.

Адв. К. – защитник на подсъдимия – изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Тезата на адв. Д. не намира опора в доказателствата по делото и признатите от подсъдимия факти – ударът е станал в района на кръстовището. Налице е нарушение от другия участник в движението, който не е осигурил предимство на подсъдимия, явяващ се дясностоящ. Не са посочени специални текстове от ЗДвП, а само общи, за които се твърди, че е допуснато нарушение. Не е допуснато нарушение на чл.5 от ЗДвП, а за това по чл. 20, ал.2 от същия закон подсъдимият вече е бил оправдан, като липсва протест срещу постановената присъда в тази ú част. Когато подсъдимият е навлязъл в кръстовището, ударът е бил неизбежен, тъй като другия водач се е движел с много висока скорост.

Подс. Н. поддържа изложеното от защитника си. Същият призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като по негово искане по делото се проведе съкратено съдебно следствие.

                   Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Д.Н. е роден на *** ***, но живее в град Пловдив. Той е българин, български гражданин. Има завършено висше образование и понастоящем работи – управител е на „***” ЕООД. Женен е и не е осъждан. Правоспособен водач е на МПС категории В и М от 07.01.1991 г. От този момент в системата има данни само за едно наказание по ЗДвП – през 2003 г.

Подсъдимият Н., като управител на ЕТ „***”, се занимавал с обработка и търговия с изделия от камък. Ателието на ЕТ се намирало на ****, на кръстовището на „***” и „***”, на площадчето от дясната южна страна на Р. шосе в посока изхода на града. Входът на ателието бил срещу платното за движение на Р. шосе.

На 31.07.2009 г. подс. Н. отишъл до ателието си рано сутринта – около 7 часа, за да спре СОТ-а, за да може, когато пристигнат, работниците му да влязат спокойно, тъй като същия ден трябвало да пътува за чужбина. Самото ателие нямало пазач и се охранявало със СОТ. До местоработата стигнал с лек автомобил „Крайслер Вояджър” с ДК №РВ 0022 СС, който управлявал от 2-3 месеца преди тази дата. Паркирал автомобила на 3-4 метра пред входа на ателието. Изключил СОТ-а, влязъл в колата и запалил двигателя. Автомобилът бил с автоматични скорости.

По същото време по Р. шосе в посока гробищата се движел свидетелят С.Г. с лек автомобил „Опел Астра” с ДК №РВ 9220 ВМ. Той работел като озеленител в ОП ”****” Пловдив и пътувал за работа. С този автомобил всяка сутрин се придвижвал от дома си до работното си място на бул. **** в Пловдив, а вечер се прибирал. Негови колеги в ОП ”***” Пловдив били починалия Р. Д. и пострадалия св. С.Ч.. Всяка сутрин свид. Г. минавал през кафене в кв.Изгрев, от където вземал Ч. и Д. за работа. Работното им време започвало в 7 часа и приключвало в 16 часа.

На 31.07.2009 г.  Г. взел Д. и Ч. от кафенето в 6.45 часа. До него на предната дясна седалка седнал Р. Д., а отзад зад Д. - С.Ч.. Д. само преметнал предпазния си колан, а св. Г. си го закопчал. Около магазин „****” автомобила на св. Г. бил застигнат от автомобила на св. Г. А, който работел като гробар на „****”. Същият ден той возел на предна седалка съпругата си - св. Н.А., а на задна - св. С.Д. - дъщеря на починалия Р. Д., за да ги откара на работа в цветарниците на ****.

Двата автомобила се качили на моста на река М., като на слизане светофара бил червен. Г. спрял МПС-то, а след него и св. А. На зелено и двата автомобила потеглили по ****. Движение нямало и в двете посоки. 

Подсъдимият Н. предприел завой на ляво в посока централната част на града. В това време автомобилът, управляван от св. Г., бил преминал жп прелеза и се движел по **** точно до площадчето. Последвал удар между двете превозни средства, при който се спрели от лявата страна на пътя  до тротоара. В това време автомобила на св. А. бил точно на прелеза.

След удара Г. попитал двамата возещи се в автомобила му как са, но не получил отговор. В същото време от автомобила, управляван от А., всички се притекли на помощ. Р. Д. бил полегнал напред към таблото, не мърдал и не дишал. Г.  излязъл от автомобила си и помогнал на св. А. и на св. Д. да извадят св. Ч. от колата. А. видял, че двигателя на лекия автомобил ”Крайслер Вояджър” все още работи, отишъл до него и през страничното стъкло го изключил. Качил в автомобила си св. Ч. и го откарал в болницата на Пещерско шосе. Г. също отишъл до автомобила ”Крайслер Вояджър”, познал шофьора му, знаел, че се казва Д.и на въпроса му „Какво стана?”, му отговорил: „Блъсна ни.”. Върнал се до собствения си автомобил и успокоявал св. Д., че баща ú ще се оправи, ще го спасят.

На тел.112 се обадил св. Ц., който работел като охрана  в „***” Пловдив, но последният чул само шума от удара между двата автомобила, а не възприел начина на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

По същото време св. А., който работел като шофьор на автобус №**към „***” Пловдив, преминавал през жп прелеза с автобуса в посока централната част на града. Той видял двата ударили се автомобила и също позвънил на тел.112, като съобщил за произшествието.

Г. от своя страна по личния си мобилен телефон се обадил на Бърза помощ на телефон 150. И подсъдимият, и св. Г. били тествани от дошлите полицейски служители за наличие на алкохол, като резултата и на двамата бил отрицателен.

Дошла Бърза помощ, като в първата линейка бил качен Р. Д., който починал на път към болницата, а във втората – подсъдимият и св. Г..

  В хода на разследването по образуваното ДП №313/2009 год. по описа на ОД на МВР Пловдив, сектор “ПП”, се установило, че вредоносния резултат - смъртта на пострадалия Р. Т. Д., е причинен при условията на независимо съпричиняване от Н.Н. – водач на л.а. ”Крайслер Вояджър”, и от водача на л.а.”Опел Астра” - С.Г..

С постановление от 11.09.2009 г. ОП Пловдив е разделила досъдебно производство  №313/2009 год. по описа на ОД на МВР Пловдив, сектор “ПП”, като от отделените материали е образувано ново досъдебно производство под №385/2009 год. по описа на ОД на МВР Пловдив, сектор “ПП”, срещу Н.Н.. Към настоящия момент по отношение на водача на  л.а.”Опел Астра”  - С.Г., има влязла в сила присъда.

Съгласно заключението на първоначалната автотехническа експертиза /л.134-147, т.І/, ударът е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка от пресичане на траектории, която приблизително се намира по дължина на около 0,5-1 м западно от стълба, приет за ориентир в протокола за оглед, по ширина на около 5.4 - 7 м южно от ориентира. Скоростта на движение на л.а. „Опел Астра” в момента на удара е била около 95 км/ч, а на л.а.”Крайслер Вояджър” - около 33 км/ч. От момента, в който л.а.”Крайслер Вояджър” е навлязъл в платното за движение на ул. ****, водачът на л.а.”Опел Астра” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а.”Опел Астра” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост, по-малка от 54 км/ч. В случая обаче, при положение, че л.а.”Крайслер Вояджър” се движи, не е било необходимо л.а.”Опел Астра” да спре преди мястото на удара, а е било достатъчно да премине от там в един по-късен момент, за това при движение на л.а.”Опел Астра” със скорост 50 км/ч двата автомобила биха се разминали, без да е необходимо никой от двамата водачи да предприема спиране или друга маневра. В случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобилите със скорости, по - ниски от установените.

 За най - вероятен  механизъм на ПТП експертите приемат, че водачът С.Г. е управлявал л.а.„Опел Астра” по платното за движение на ул. **** в посока от запад на изток. По това време водачът Н.Н. е управлявал л.а.”Крайслер Вояджър”, като е извършвал маневра „завой на ляво” от дясно на ляво пред л.а.„Опел Астра”. В един момент двата автомобила са навлезли в кръстовището и така след около 1.5 сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на л.а.„Опел Астра”, по характер за него е бил прав ексцентричен при челно сблъскване и е настъпил в предната дясна част на л.а.”Крайслер Вояджър”, по характер за него е бил прав ексцентричен при челно сблъскване, като е бил блокиращ и частично приплъзващ за двата автомобила. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията, посочени от свидетелите.

Според заключението на вещите лица, основни причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие са: водачът на л.а.„Опел Астра” - Г. - е навлязъл в кръстовището със скорост, която не е била безопасна, а водачът на л.а. ”Крайслер Вояджър” – подс. Н. - е навлязъл в кръстовището в момент, когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а.„Опел Астра” при движението му с установената скорост.

Назначена е и е изготвена допълнителна автотехническа експертиза от същите вещи лица /л. 157-170, т.І ДП/. Съгласно заключението ú ударът между двата автомобила е настъпил в предната лява част на лекия автомобил „Крайслер Вояджър” и е настъпил в предната дясна част на лекия автомобил „Опел Астра”. Ако лекия автомобил „Крайслер Вояджър” е бил в покой на мястото, на което е имал първоначална видимост към лекия автомобил „Опел Астра”, при потегляне той ще може да достигне скорост от 33 км/ч в мястото на удара. Св. Г. А. е имал техническа възможност да забележи л.а. „Крайслер Вояджър”, само ако последният се е намирал около десния край на платното за движение на ул. **** - на не повече от 2 – 4 метра от края на платното за движение навътре в площада, но не и ако е бил по - навътре в площада. Ако свидетелят Г. А. се е движел на около 40 метра зад участвалия в произшествието л.а. „Опел Астра”, той е имал обективна възможност да забележи л.а. „Крайслер Вояджър” около 3,2 секунди преди удара, когато разстоянието между лекия автомобил „Опел Астра” и л.а. „Крайслер Вояджър” е било около 140 метра. Дали свидетелят е имал възможност да го забележи по-рано зависи от това, колко време л.а. „Крайслер Вояджър” е стоял неподвижен преди да потегли. Технически възможно е л.а. „Крайслер Вояджър” да е бил неподвижен, когато се е намирал в позиция №10 от скицата към първоначалната експертиза, като това се подкрепя и от част от показанията на свид. Г. А.. Съгласно показанията на свид. Г. А. и отговорите на предходните въпроси промяна в първоначалното заключение на автотехническата експертиза настъпва по следните пунктове:

В анализираната пътна ситуация от момента, в който л.а. „Крайслер Вояджър” е навлязъл в платното за движение на ул. ****, водачът на л.а. „Опел Астра” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, но е имал техническа възможност да пропусне л.а. „Крайслер Вояджър” да премине пред него и така да избегне произшествието. Водачът на л.а. „Опел Астра” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка от 91 км/ч. Най-вероятен от техническа гледна точка е следния механизъм на ПТП: Водачът С.Г. е управлявал л.а. „Опел Астра” по платното за движение  на ул. „****” в посока от запад на изток. По това време водачът Н.Н. е управлявал л.а. „Крайслер Вояджър”  по площада в дясно от платното за движение, като е спрял на десния край на платното. Когато лекия автомобил „Опел” се е намирал на около 83-84 метра, водачът на л.а. „Крайслер Вояджър” е потеглил, като се е движел отдясно наляво пред лекия автомобил „Опел Астра”. Водачът на л.а. „Опел Астра” е отклонил автомобила си наляво и така след около 3,2 сек. е настъпил удар. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Опел Астра”, по характер за него е бил прав ексцентричен при челно сблъскване и е настъпило в предната лява част на л.а. „Крайслер Вояджър”, по характер за него е бил прав ексцентричен при челно сблъскване, като е бил блокиращ и частично приплъзващ за двата автомобила. След удара автомобилите са се установили на местата и положенията, отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.

 Изготвена е петорна автотехническа експертиза /л.29-64, том II от ДП/, според заключението на която първоначалната контактна зона между автомобилите е между десния преден край на л.а. „Опел Астра” и предната лява част на л.а. „Крайслер Вояджър”. Тази зона е на около 45-50 см източно от мерната линия на ориентирите и на около 55-60 см южно от мислената средна осова разделителна линия на платното за движение, т.е. в южната пътна лента – лентата за движение на л.а. „Опел Астра”. В момента на удара л.а. „Опел Астра” е върху самата мислена средна осова линия на платното за движение, с леви колела на 0,5-0,8 м северно от осовата линия - в насрещната пътна лента. Автомобилът в този момент заема по около 1,1 м от ширината на двете пътни ленти. Надлъжната ос на автомобила сключва с оста на пътя ъгъл от около 5-6 градуса. Автомобилът „Крайслер Вояджър” в момента на първоначалния контакт е с по-голямата си част в южната лента за движение - лентата на л.а. „Опел Астра”. Автомобилът заема в момента на удара около 2,6-2,7 м  от ширината на тази лента. В момента на удара надлъжната ос на автомобила сключва с оста на пътя ъгъл от около 155 градуса. Ударът между двете МПС-та е челен, кос. Скоростта на движение на л.а. „Опел Астра” преди ПТП и в момента на удара е била около 74 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Крайслер Вояджър” в момента на удара е била 38 км/ч.

 Мястото, от което е „тръгнал” /на което е бил паркиран/ л.а. „Крайслер Вояджър”, попада изцяло в контурите на имот №*** - зона, осигуряваща достъп до входа на ателието на Н.Н.. След потегляне от мястото /на заден ход/, Н. е изпълнил маневра (изцяло в контура на имот №*** за смяна на посоката и направлението, навлязъл е в контура на източната лента на ул. *** *** АД и е предприел пресичане на южната лента на ул. **** (пред л.а. „Опел Астра”) чрез маневра „завой на ляво”. Т.е., когато л.а. „Крайслер Вояджър” е предприел пресичане на мисления южен контур на ул. ***, същият се е намирал в кръстовището с ул. *** *** АД. При това си движение (от ул. *** АД към ул. ***) л.а. „Крайслер Вояджър” се е намирал от дясната страна на л.а. „Опел Астра” и е във видимата за водача му зона. В анализираната пътна ситуация, от момента, в който л.а. „Крайслер Вояджър” е навлязъл в платното за движение на ул. ***, водачът на л.а. „Опел Астра” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, със скоростта, с която се е движил. Водачът на л.а. „Крайслер Вояджър” има техническа възможност да предотврати ПТП, като не навлиза в платното за движение на л.а. „Опел Астра” преди да го пропусне. При скорост на движение 50 км/ч и своевременно възприемане на опасността, чрез аварийно спиране л.а. „Опел Астра” би спрял на около 6 м от мястото на удара. В случая обаче, при положение че л.а. „Крайслер Вояджър” се движи, не е било необходимо л.а. „Опел Астра” да спре преди мястото на удара, а е било достатъчно да премине от там в един по-късен момент. За това, при движението на л.а. „Опел Астра” със скорост 50 км/ч, двата автомобила биха се разминали, без да е необходимо някой от двамата водачи да предприема спиране или друга маневра.

За най-вероятен  механизъм на ПТП експертите приемат, че св. С.Г. е управлявал л.а. „Опел Астра” по дясната (южна) половина на платното за движение на ул. **** в посока от запад на изток. По същото време в непосредствена близост до (югоизточно от) кръстовището с ул. **** АД, на разширение - площадче пред ателие, Н.Н. с л.а. „Крайслер Вояджър” след потегляне от мястото /на заден ход/, е изпълнил маневра (изцяло в контура на имот № ***) за смяна на посоката и направлението, навлязъл е в контура на източната лента на ул. *** АД, като е спрял на десния край на платното на ул. **** с цел пресичане на южната лента (пред л.а. „Опел Астра”) чрез маневра „завой на ляво”. Когато л.а. „Опел Астра” се е намирал на около 84 – 86 м от мястото на удара (на около 105 м от предната част на л.а. „Крайслер Вояджър”), водачът на л.а. „Крайслер Вояджър” е потеглил от дясно на ляво пред л.а. „Опел Астра”, извършвайки маневра „завой на ляво”. Към момента на достигане на около 1 м от платното за движение, мерено по траекторията на масовия център на л.а. „Крайслер Вояджър”, л.а. „Опел Астра” е бил на около 37 м от мястото на удара. Към момента на навлизане на л.а. „Крайслер Вояджър” на платното за движение, л.а. „Опел Астра” е бил на около 33 м от мястото на удара. По този начин за оказаните моменти л.а. „Крайслер Вояджър” е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. „Опел Астра” . Водачът на л.а. „Опел Астра” е възприел навлизащия от дясно в платното за движение л.а. „Крайслер Вояджър” със закъснение най-малко 0,6 сек. Към този момент л.а. „Крайслер Вояджър” е навлязъл вече на платното за движение, заемайки от ширината му от около 2,3 м, при изминат път след навлизането около 3,2 м. Водачът на л.а. „Опел Астра” е реагирал, като отклонил минимално автомобила си на ляво и така е настъпил удара. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Опел Астра” (като по характер за него е бил кос ексцентричен при челно сблъскване), и в предната лява част на л.а. „Крайслер Вояджър”. Ударът между двата автомобила е настъпил около средата на платното за движение. В момента на удара л.а. „Опел Астра” е заемал част от двете ленти, а л.а. „Крайслер Вояджър” с по-голямата си част се е намирал в лентата (южната половина на платното за движение) на л.а. „Опел Астра”. Под действието на ударния импулс и поради по-малкото си количество на движение л.а. „Крайслер Вояджър” е бил отблъснат назад. Същевременно, под действието на момента на ударния импулс, е бил завъртян в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре, на ъгъл от около 126 градуса. Л.а. „Опел Астра”, поради по-голямото си количество на движение, след удара е продължил напред и наляво, завъртайки се в посока, обратна на часовниковата стрелка, на ъгъл от около 57 градуса. Изминатият от него път след удара е бил около 8,5 м. Така след удара автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Като основни причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие се посочва, че водачът на л.а. „Опел Астра”- С.Г. е навлязъл в кръстовището със скорост, която не е била безопасна; наред с това водачът на л.а. „Крайслер Вояджър”- Н.Н. е навлязъл в кръстовището в момент, когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а. „Опел Астра”, при движението му с установената скорост. Имайки предвид, че за водача на л.а. „Опел Астра”   има отбивка, която е улицата с надпис „Към Родина АД”, намираща се в дясно от него, той приближава кръстовището, необозначено /нерегулирано/ с пътни знаци. Като технически правилно експертите определят при приближаване към кръстовището водачът на л.а. „Опел Астра” да управлява с такава скорост, че да може да спре и пропусне намиращият се и приближаващият се от дясната му страна л.а. „Крайслер Вояджър”. Той е имал техническата възможност да възприеме л.а. „Крайслер Вояджър”, точно така, както го е възприел пътникът в л.а. „Опел Астра” - св. А.. Технически правилно е водачът на л.а. „Крайслер Вояджър”, преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази със скоростта и положението на движещия се по него л.а. „Опел Астра” и да го пропусне.

Видно от заключението на съдебно медицинска експертиза на труп /л.64-67, т.І ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Р. Д. е установено двустранно множествено счупване на ребрата, счупване на гръдната кост, наличие на кръв в лявата плеврална кухина /хемоторакс - 600 мл/, пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, оток на мозъка и белите дробове, счупване на двете кости на лявата подбедрица, кръвонасядания в областта на главата, драскотини по кожата на двата долни крайника. Причината за смъртта е съчетана гръдна и гръдно-мозъчна травми, довели до развитие на остра сърдечно съдова слабост и дихателна недостатъчност. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка със станалото пътнотранспортно произшествие. Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на станалото пътнотранспортно произшествие, вътре в купето на лекия автомобил.

На подсъдимия Н.Н., според заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни /л.80-81, т.І/, е било причинено счупване на черепната основа, контузия на мозъка, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и добре отговорят да са възникнали към момента на станалото пътнотранспортно произшествие - в купето на лекия автомобил. Черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.

На С.Ч., съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни /л.86-87, т.І/, е било причинено контузия в областта на главата, гръдния кош, корема и лявата поясна област, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на брадата, открито счупване на тялото на долната челюст в ляво. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и добре отговорят да са възникнали към момента на станалото пътнотранспортно произшествие - в купето на лекия автомобил. Касае се за счупване на челюст, довело да трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от около 45 - 50 дни при обичаен ход на оздравителния процес - по смисъла на чл. 129 от НК. Разкъсно-контузната рана, мозъчното сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома и останалите травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съдебно медицинската експертиза по писмени данни /л.122-124, т.І ДП/ дава заключение, че на С.Г. при възникналото пътнотранспортно произшествие е било причинено:  контузия в областта на дясната лакътна става, дясната коленна става и дясната глезенна става /без рентгенологични данни за счупвания на костите/, контузия на главата /без загуба на съзнание/, охлузвания по кожата на лявата коленна става. Тези травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Те са били причинени по механизма на  удар с или върху твърд, тъп предмет и е възможно да се получат при пътнотранспортно произшествие - при автомобилна травма вътре в купето, като водач на лек автомобил.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на св. С.Г., С.Ч., Г. А., Н. А.а, С.Д., К. П., Н.Д., С.Д., Н.Г., К.Д., З.Д., З.М., С.А., И. Н., А. Ц. и Я. А., от писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, справки - за съдимост, характеристична, за нарушител от региона, документи от РУСО, СУМПС, удостоверение за наследници, застрахователни полици, от съдебномедицинските експертизи - на трупа на пострадалия Д., на подсъдимия, на св. Г. и на св. Ч., както и допълнителната такава, от заключенията на назначените автотехнически експертизи.

          По делото подсъдимият не е депозирал обяснения за случилото се, като твърденията му са, че не си спомня. Ето защо и не се обсъждат обяснения.

                   Съдът възприе и кредитира показанията на свидетелите относно безспорно установените факти като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства. Налице са несъответствия в изложеното от А. и А.а относно това, минавали ли са непосредствено след инцидента автомобили. Този факт обаче е ирелевантен, поради което и не се обсъждат показанията в тази им част. Останалите свидетели не са възприели настъпилото ПТП, като допринасят за изясняване на други факти – семейните отношения на пострадалия Д., възприетото от очевидци в по – късен момент, обаждане на телефон 112, предприетите действия от полицейските служители.

          Съдът възприе заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно – медицински и автотехнически експертизи като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Заключенията са обосновани и мотивирани, като съдът възприе изцяло изготвените от съдебните медици и допълнителната петорна автотехническа експертизи.

            Не се възприе изложеното в първоначалната автотехническа експертиза относно това, между кои части на автомобилите е настъпил удара, тъй като противоречи както на допълнителната и на петорната, така и на обективните данни – протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него.

          Налице е и разлика в заключенията на тройните експертизи, от една страна, и петорната относно скоростите на движение на автомобилите. Възприе се обаче заключението на петорната в тази част, тъй като, на първо място, в състава на същата са включени и трите вещи лица, участвали в изготвянето на първоначалната и допълнителната съдебни автотехнически експертизи. При изготвянето на последната експертите са разполагали с по – голям обем изходни данни, отколкото при първоначалните, съпоставени са различни методи, по които е изчислена скоростта, поради което се възприеха изцяло изводите на последната. Същевременно тя изяснява и факти, които са по – благоприятни за подсъдимия – мястото, от което същия е навлязъл в бул. **** – от ул. *** АД, т.е. навлязъл е в кръстовището /което е нов факт/, а не – от съседен имот.

          В останалите части изводите на всички автотехнически експертизи са идентични, като се възприеха.

          Следва да се отбележи, че ОП Пловдив вече до момента е внасяла обвинителен акт срещу подсъдимия Н. за същото престъпление – по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, пр.4 и 5 б.а пр.2 и б.б, пр.1, вр. с ал.1,б.Б, пр.2 и б.В, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като са твърдяни допуснати нарушения по чл.5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. С присъда №42/15.04.2011 г. по НОХД №2946/2009 г. на ПОС подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, но само за допуснато нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е оправдан за останалите визирани нарушения. По жалба на Н. е образувано ВНОХД №283/2011 г. на ПАС, постановената първоинстанцион-на присъда е отменена поради допуснати от съда нарушения, както и нарушено право на защита на подсъдимия - констатирани нередовности на обвинителния акт, и делото е върнато на прокурора. В оправдателната част присъдата не е обжалвана и не е протестирана.

С оглед принципа да не се влошава положението на подсъдимия при обжалване на постановената присъда, още повече, че същия е бил оправдан за това, да е допуснал нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а присъдата в тази част не е протестирана, според настоящия състав Н. не може да бъде осъден за допуснато такова нарушение, за което е бил оправдан и е липсвал надлежен протест, респективно – жалба на частен обвинител.

Въпреки наличието на това основание обаче, с оглед и на внесения обвинителен акт и изложените в него факти, признати от подсъдимия, настоящият състав прие, че от Н. не е допуснато нарушение на правилата за движение по този текст.

Според чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Подсъдимият е бил запознат с релефа на местността, особеностите на пътя, неговото състояние, както и това на превозното средство. Същият е предприел навлизане на бул. ****, след като е спрял на ул. **** АД на образувалото се кръстовище. В този смисъл задължението да намали скоростта и да спре не е съществувало, тъй като е бил спрял. Ето защо подсъдимият бе признат за невинен и оправдан за това, да е допуснал нарушение по визирания текст от Закона за движение по пътищата, което да е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.

След като е бил спрял обаче, независимо от това, че е бил дясностоящ на нерегулирано кръстовище, същият е бил длъжен да съобрази поведението си с останалите участници в движението, както и да не създава опасности и пречки по пътя им. Съдебната практика е категорична, че водачът на ППС при приближаване на нерегулирано кръстовище е длъжен да намали скоростта и да спре не само в случаите, когато е необходимо да даде предимство на превозни средства, които са от дясната му страна, но и когато на пътя се окаже препятствие, включително и превозно средство без предимство /в този смисъл – решение №1441/04.01.1975 г. по н.д. №1349/74 г., решение №48709.11.1984 г. по н.д. №476/84 г./.

С навлизането в кръстовището – на пътното платно на бул. ****, подсъдимият е направил именно това – препречил е пътя на движещия се направо по дясната /южна/ лента св. Г., като е поставил в опасност живота и здравето на всички пътуващи в превозното средство. Действието е технически неправилно изпълнено /в какъвто смисъл е заключението на петорната експертиза/, и е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Не могат да се споделят доводите в пледоарията на адв. Д.,*** шосе от подсъдимия е станало от страничен имот, тъй като това противоречи на признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Според заключението на всички автотехнически експертизи, в конкретната пътна ситуация, от момента, в който лекия автомобил „Крайслер Вояджър” е навлязъл в платното за движение на ул. ****, водачът на лекия автомобил „Опел Астра” – св. Г. - е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, със скоростта, с която се е движил /бил е в опасната зона за спиране на превозното средство/. Скоростта на движение обаче – 74 км/ч, не е съобразена с изискваното от закона дължимо поведение – законоустановената скорост при движение в населено място. Г. сам се е поставил в невъзможност да предотврати вредните последици, доколкото, според всички изготвени по делото автотехнически експертизи, ако се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч ПТП е могло да бъде избегнато – чрез преминаване на лекия автомобил „Крайслер Вояджър” пред автомобила „Опел Астра” или екстрено спиране на последния. Ето защо се прие, че вина за настъпилото ПТП, при което са причинени съставомерни вреди, има и св. Г..

При така установената фактическа обстановка по делото и поради изложените съображения съдът прие, че подс. Н.Н. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 пр. ІV и V б.а пр. ІІ и б.б пр. І във вр. с ал. 1 б.б пр. ІІ и б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 31.07.2009 г. в гр. Пловдив на бул. **** при управление на МПС - лек автомобил „Крайслер” модел „Вояджър” с ДК №РВ 0022 СС, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост и при независимо съпричиняване със С. И. Г. е причинил смъртта на Р. Т. Д., ЕГН **********, и средна телесна повреда на С.С.Ч., ЕГН **********, изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като бе признат за невинен в това, на същата дата и място да е допуснал нарушение и по чл.20, ал.2 от ЗДвП и бе оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това.

                   Относно приложимия закон: от извършване на деянието до настоящия момент има промяна на законодателството, като се измени реда, по който наказанието се определя. По – благоприятен за дееца е закона, действал към момента на извършване на деянието, като се приложи разпоредбата на чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК.

От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действия - чрез тях подсъдимият е нарушил посочената разпоредба от ЗДвП, а именно на чл.5, ал1, т.1 от ЗДвП.

От произшествието е настъпила смъртта на едно лице, причинена е средна телесна повреда на второ лице. По характер уврежданията са различни по вид и са причинени на различни лица, като се обхващат от нормата на чл. 343, ал.4 от НК – кумулативно са налице телесни повреди и смърт, причинени на различни лица.

Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правила за движение, в резултат на това е настъпило ПТП и увреждането на пострадалите, които са повече от едно лица, а именно две лица. Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на Д., както и средна телесна повреда на Ч., изразяваща се в открито счупване на тялото на долната челюст в ляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, установена и от заключението на съдебно – медицинските експертизи.

Както вече се отбеляза, налице е и виновно поведение на още едно лице – св. С.Г., което също е допринесло за настъпване на съставомерния резултат, като е налице независимо съпричиняване.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост, под формата на небрежност /несъзнавана непредпазливост/ – същият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

                   Относно наказанието:

                   С оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие и в съответствие с чл. 373, ал.2 от НПК наказанието следва да се определи по реда на чл. 58а НК. Най – благоприятен, както вече се посочи, е законът, действал към момента на извършване на деянието – в първоначалната редакция /ДВ бр.27/2009 г./, като наказанието в този случай се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – под най – ниския предел.

                   При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

                   Деянието според настоящия състав е с висока степен на обществена опасност с оглед прекомерното разпространение на този вид общоопасни престъпления за съдебния район и цялата страна, които са резултат именно от управлението на МПС в нарушение на изискванията на ЗДвП и Правилника за неговото приложение.

                   Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, няма данни за криминални прояви, добри характеристични данни, социално интегриран, трудово ангажиран, не е допускал до момента груби нарушения по ЗДвП, които съдът отчете и като смекчаващи вината му обстоятелства. Като такова следва да се приеме и конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя и по – леко наказание в сравнение с непредпазливите деяния, извършени при самонадеяност, както и, че вина за настъпване на съставомерния резултат има още едно лице. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като вредните последици са включени в състава на престъплението.

                   Същевременно от настоящия състав се отчете, че на подсъдимия вече е било налагано наказание за същото престъпление, като е отменено по жалба само и единствено на подсъдимия, и е липсвал надлежен протест. Ето защо наказанието следва да се съобрази и с принципната забрана да не се влошава положението на подсъдимия при обжалване.

                   Съдът намира, че най – справедливо и в съответствие с целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК, е наказанието на подсъдимия да се определи в размер на една година лишаване от свобода. По делото липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които предвиденото наказание да е несъразмерно тежко с оглед посочената висока степен на обществена опасност на деянието.

                    По отношение начина на изтърпяване на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода: съдът взе предвид, че се касае за лице, което е с добри характеристични данни, социално интегриран, поради което прие, че не е необходимо за поправянето и превъзпитанието му да изтърпи реално определеното му наказание, с оглед и на ниската му лична степен на обществена опасност. Наред с това съдът отчете и останалите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК - липсата на предишни осъждания на подсъдимия, както и това, че наложеното наказание е в допустим от тази норма размер. Ето защо съдът определи изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, за който да бъде отложено изтърпяването на определеното на подс. Н. наказание лишаване от свобода, който в достатъчна степен би въздействал върху бъдещото му поведение.  По този начин съдът счита, че ще се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК – да се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху дееца, така и върху обществото като цяло.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс. Н. бе лишен от право да управлява МПС за срок от една година и един месец, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът счита, че така определения срок на лишаване от право ще има положително въздействие и ще стимулира в бъдеще подсъдимия да спазва правилата за движение, като по този начин ще се усили предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието върху него.

          С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 2683 лева, както и на конституираните като частни обвинители направени разноски за адвокатско възнаграждение както следва: на З.Р.Д. – 600 лв., на К.Д. – 1050 лв. и на С.А. – 500 лв.

          В част от договорите за правна помощ има данни за договорени, но не и заплатени адвокатски възнаграждения, както и за заплатени такива от трето лице, които не се присъдиха.

          Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, и в частност правилата за движение по пътищата.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

                                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: