№ 19315
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110122686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Угренова естейт“ ЕООД (с
променена в хода на процеса фирма от предходната „ЮБЦ“ ЕООД) срещу В.
И. С. (наследен в хода на производството от С. В. П. и И. В. С. – съгласно
определение от 26.02.2024 г., на лист 77 от делото), с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
му дължи 24,77 лева – цена за представени в периода от 15.09.2017 г. до
14.11.2017 г. телекомуникационни услуги по договор с клиентски №
16801707001/10.10.2017 г., сключен между първоначалния ответник и
„Българска телекомуникационна компания“ АД (с търговско име „Виваком“),
правата по който били прехвърлени на ищеца с договори за цесия от
16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. – вземания по заповед за изпълнение от 24.02.2021
г. по частно гражданско дело № 55525/2020 г. на Софийския районен съд, 28.
състав.
В исковата молба се твърди, че между първоначалния ответник и
„Българска телекомуникационна компания“ АД (с търговско име „Виваком“)
на 10.10.2017 г. бил сключен договор, по силата на който първоначалният
ответник ползвал услуги за кабелна телевизия с клиентски № 16801707001,
като следвало да плаща по 12,99 лева месечно за 24 месеца до 10.10.2019 г., а
падежът бил определен в чл. 29 от общите условия като 15-то число на
месеца, след който е издадена фактурата. Не били платени абонаментите за
периода от 15.09.2017 г. до 14.11.2017 г. Първоначалният кредитор прехвърлил
вземането си на „С.Г. груп“ ООД на 16.10.2018 г., а последното дружество
прехвърлило правата си на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., като се
1
твърди, че ищецът е упълномощен да съобщи на ответника за извършените
прехвърляния в настоящия процес. Поради това се иска уважаване на иска.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – С. В. П., с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Поддържа
се, че искът бил нередовен, тъй като услугите, ползвани от наследодателя и
първоначален ответник не били конкретизирани по месеци и видове. Оспорва
се да е сключен договор, като представеният по делото не бил подписан, а и
освен това нямало доказателства да е било започнало ползване на услугата,
като се оспорва, че подписите са електронни образи. Сочи се, че в издадените
фактури имало сторнирани суми и не се доказва задължение за 24,77 лева.
Оспорва се и това първоначалният кредитор да е прехвърлял вземането и да е
упълномощавал ищеца да съобщи за прехвърлянето. Прави се и възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията, като се твърди, че е 3-годишна,
тъй като са периодични.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – И. В. С., с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен.
Поддържат се всички възражения от отговора на ответницата, както и това, че
вече са платени неустойки за прекратяване на договора по други дела, като
сумите са разделени умишлено, за да се трупат разноски.
В писмена молба от 28.05.2024 г. ищецът поддържа, че първоначалният
ответник В. И. С. бил заплатил неустойки по договорите, с което бил признал
наличието на задължения по тях. Доказателствени искания не са ангажирани.
В съдебното заседание ищецът не изпраща представител, представителите на
ответниците оспорват иска, като оспорват да е извършена валидно цесия на
вземането и то да е възникнало.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 15 – 17 от делото неоспорен от страните
Договор № 168017071012017-41825045/10.10.2017 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и В. И. С. последният е получил от
дружеството пакет „Vivacom TV S“ за кабелна телевизия, като услугата следва
да се предоставя на адрес: София, ул. „Георги Бенковски“ № 17, чрез описан в
договора приемник за сателитна телевизия, посочени са каналите, които ще
могат да се гледат, и е определен месечен абонамент от 12,99 лева месечно (с
ДДС), като е посочено, че цената е промоционална. Договорът е сключен за
срок до 10.10.2019 г. и действа незабавно. В договора е посочено, че при
виновното му прекратяване по вина на В. И. С. последният ще дължи
неустойка в размер на до 3 оставащи до края на договора месечни вноски,
както и „възстановяване на част от стойността на отстъпките и абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата..., съответстваща на оставащия
срок на договора“.
В договора е предвидена и „инсталационна такса“ в размер на 10 лева.
Във възражението си по заповедното дело първоначалният ответник В.
2
И. С. е признал, че е платил 23 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на посочения два абзаца по-горе договор на стойност 23 лева.
По делото не са представени доказателства за инсталиране на
оборудване в дома на ищеца.
Съгласно представено на лист 67 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № РПД23-ДИ11-451/07.12.2023 г. на район „Подуяне“ на
Столичната община първоначалният ответник В. И. С. е починал на
14.07.2022 г., и е оставил като низходящи децата си С. В. П. и И. В. С..
Последните са конституирани като ответници по делото с Определение №
8793/26.02.2024 г. (на лист 77) по искане на ищеца.
Останалите доказателства по делото не е необходимо да се обсъждат за
правилното му решаване.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; чл. 60, ал. 1 ЗН, и чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и служебно се установява от съда, че
исковете са допустими във връзка с издадената заповед за изпълнение по
частно гражданско дело № 55525/2020 г. на Софийския районен съд, 142.
състав, по която се установява, че първоначалният ответник е подал
възражение на 13.04.2021 г.
По основателността на иска съдът намира, че за да бъде уважен главният
иск за цена на доставена телевизия, следва да се установят два елемента –
договор между страните и доставка на телевизия до дома на ответника по този
договор в периода, посочен в исковата молба.
Безспорен между страните е първият факт – на сключване на договора.
По отношение на втория – доставяне на телевизионен сигнал, се
установява, че се претендира цена за тази услуга за периода от 15.09.2017 г. до
14.11.2017 г., като искът ще бъде напълно основателен за периода от
15.09.2017 г. до 09.10.2017 г., тъй като в договора между страните изрично е
указано, че същият се прилага от датата, на която е сключен – 10.10.2017 г.
Поради това дори и първоначалният ответник да е приемал телевизия от
праводателя на ищеца до 09.10.2017 г., това може да е ставало по друг
договор, но не и по цитирания в исковата молба и претенцията следва да се
отхвърли на заявеното основание.
По отношение на твърдяното признание на починалия първоначален
ответник, че бил получавал телевизия, защото бил заплатил неустойка по
договора. Последното е признание за съществуване на договора и за
неизпълнението му от ответника, като съдът следва да цени същото съгласно
чл. 175 ГПК. Това обаче е признание за неизпълнение, а не за това, че
починалият първоначален ответник е ползвал услуги по договора. Договорът е
напълно възможно да е бил прекратен и поради това, че първоначалният
ответник не е отговарял на условията за кредитоспособност, изисквани в
договора, поради това, че е отказал да ползва услугата (при тълкуване на
3
договорния текст и съгласно изискването за добросъвестност по чл. 63 ЗЗД
починалият първоначален ответник е следвало да даде достъп, за да му се
инсталира приемник) или по други причини. Това обаче не означава, че той
дължи освен неустойката и цената на ползвана от него услуга, освен ако това
ползване изрично не се установи по делото.
Именно във връзка с това с определението си за насрочване на делото в
открито заседание – Определение № 20032/14.05.2024 г., на лист 104 от делото
съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за ползване на
услугата от първоначалния ответник и предоставяне на устройства на същия.
Признанието за неизпълнение на договора не може автоматично да се тълкува
като такова за ползване на услуга по него, поради което искът за цена на
услугата следва да се отхвърли изцяло, а поради неоснователността му да се
отхвърли и съединеният иск за лихва за забава.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата С. П. е доказала разноски в размер на 0,80 лева – държавна
такса за копиране, и 400 лева – адвокатски хонорар по договор от 27.03.2024 г.
(на лист 87 от делото), който съдържа и разписка за плащане, поради което
следва да му се присъдят общо 400 лева разноски. Доколкото възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар е обвързано с размерите,
посочени в Наредба на Висшия адвокатски съвет, независимо че същата няма
задължителен за съда характер, с оглед на размера, посочен във възражението,
тя не следва да бъде намалена повече от това, тъй като иначе съдът би отишъл
в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК отвъд искането на ищеца, а минимумът по
тази наредба е 400 лева, поради което следва да се присъдят 400 лева.
Ответникът И. С. е доказал разноски в размер на 450 лева – адвокатски
хонорар по договор от 29.03.2024 г. (на лист 98 от делото), който съдържа и
разписка за плащане. По изложените в предходния абзац съображения това
възнаграждение следва да се намали до 400 лева, поради което на ответника
следва да се присъдят общо 400 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Угренова
естейт“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; чл. 60, ал. 1 ЗН, и чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на С. В. П., с ЕГН: **********, и И.
В. С., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *, че последните дължат на „Угренова естейт“ ЕООД, с ЕИК: *********,
с адрес на управление: София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от по
половината от 24,77 лева (двадесет и четири лева и 77 стоинки) – цена за
представени в периода от 15.09.2017 г. до 14.11.2017 г. телекомуникационни
4
услуги по договор с клиентски № 16801707001/10.10.2017 г., сключен между
първоначалния ответник и „Българска телекомуникационна компания“ АД,
правата по който били прехвърлени на ищеца с договори за цесия от
16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. – вземания по заповед за изпълнение от 24.02.2021
г. по частно гражданско дело № 55525/2020 г. на Софийския районен съд, 28.
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Угренова естейт“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул. „България“ № 81, вх. В,
ет. 8, да плати на С. В. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Угренова естейт“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул. „България“ № 81, вх. В,
ет. 8, да плати на И. В. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5