РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 612/25.3.2021г.
Гр. Пловдив, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното адм. дело №500/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ.
Жалбоподателките - Д.И.Л. с ЕГН
**********, с адрес *** и А.И.Л. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К. и Г.
оспорват Заповед №1327/19.11.2020 г. на Кмет
на Община Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ „Масивен гараж“, намиращ се в с. Извор, местност „Червенака“ и
попадащ частично в поземлен имот ПИ №32408.39.77 – за селскостопански, горски,
ведомствен път и частично в ПИ №32408.41.13 съгласно кадастралната карта на с.
Извор, Община Родопи, Област Пловдив.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната
заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон. Твърди, се че
процесният строеж е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, че е придобит през 1997 г. въз основа на договор за
покупко-продажба и договор за дарение, като им е било известно, че към онзи
момент намиращите се в имота постройки са били узаконени, че са налице
разминавания между актуалното геодезическо заснемане на ПИ №32408.39.77 и предходни заснемания на същия, както и че е
налице противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваната заповед, което
води до материалната незаконосъобразност на същата. Претендират се и съдебни
разноски.
Ответната страна – Кмет на Община Родопи, чрез адв. З.Н. , оспорва жалбата и претендира съдебни разноски.
– Заинтересована страна - Д.П.Ц. , чрез адв.И., оспорва жалбата и претендира съдебни
разноски.
Съдът, приема че жалбата е депозирана от лица с правен интерес в
рамките на законоустановения срок, поради
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като взе предвид изложените от страните становища и събраните по
настоящото дело доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
ПИ №32408.41.13, намиращ се в с. Извор, Община Родопи, Област Пловдив е
собственост на Д.И.Л. и А.И.Л., като двете притежават равни идеални части. ПИ е бил придобит от тях по силата на два
договора – съответно за дарение и за покупко-продажба – сключени през 1997 г. с
предходния собственик и техен дядо В.И.Л..
С Констативен акт №13/19.10.2018 г. е
установено / л. 38/ извършването на
незаконен строеж, представляващ „Масивен гараж“ и попадащ частично в ПИ
№32408.41.13 и частично в съседния ПИ №32408.39.77 – за селскостопански,
горски, ведомствен път съгласно кадастралната карта на с. Извор. В акта е
посочено, че строежът е изпълнен от жалбоподателките, че те са възложители, че
липсват съгласувани и одобрени проекти, разрешение за строеж, протоколи за
откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия, както и
заповедна книга. С оглед на така описания констативен акт кметът на Община
Родопи е издал процесната Заповед №1327/19.11.2019 г., с която е наредил
премахването на горепосочения строеж, попадащ частично в ПИ №32408.41.13 и
частично в съседния нему ПИ №32408.39.77.
Към момента на издаване на атакуваната заповед процесният имот е
граничил в южната и югозападната си част с ПИ №32408.39.77 – за
селскостопански, горски, ведомствен път, представляващ публична общинска собственост
на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Впоследствие, в хода на настоящото
съдебно производство, със Заповед №КД-14-133/05.10.2020 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ бр.
№90/20.10.2020 г. ПИ №32408.39.77 е заличен от кадастралната карта, като на
негово място са нанесени два нови обекта, а именно – ПИ №32408.41.82 – за
селскостопански, горски, ведомствен път и ПИ №32408.41.83 – за селскостопански,
горски, ведомствен път. Съгласно актуалната към настоящия момент кадастрална
карта ПИ №32408.41.13 граничи в южната и югозападната си част с ПИ
№32408.41.82, като имотната граница помежду им е същата като границата със
заличения ПИ №32408.39.77.
В хода на настоящото производство наред с административната преписка
бяха събрани и приобщени следните доказателствени материали: два броя
нотариални актове за покупко-продажба и
за дарение на процесния недвижим имот, оценителен протокол на имота от
20.10.1992 г., скица на имота от 29.06.1995 г., заключение на вещото лице инж. Г.
по назначената от съда СТЕ, становище на главния архитект на Община Родопи
относно измененията на кадастралната карта от 20.10.2020 г. и показанията на
св. М.М.Л..
В съдебната фаза по искане на жалбоподателя е назначена
СТЕ със следните задачи:
- да се извърши геодезическо
заснемане на ПИ №32408.41.13, вкл. и на тази част от него, която граничи с ПИ
№32408.39.77, както и на съществуващото застрояване по границата между двата
имота;
- да се определят координатите на
граничните точки между двата имота, както и коор-динатите на изпълненото на
място строителство;
- да се изготви скица, онагледяваща
извършеното заснемане;
- да се изготви скица, отразяваща
съпоставката между извършеното от вещото лице заснемане и геодезическото
заснемане, извършено по възлагане на Община Родопи;
- да се изготви фотографско заснемане
на съществуващото на място строителство;
- да се изготви заключение относно
допустимостта на процесния строеж съгласно §16, ал. 1 от ДР на ЗУТ.
Съдът е приел СТЕ / л. 130/ от което се установява, че по съществуващите
планове начални данни за ПИ №32408.41.13 са заснети в изготвената ок. 1998 г.
КВС на с. Извор. В одобрената през 2017 г. кадастрална карта имотът фигурира в
площ и граници, идентични с тези в КВС (впоследствие площта на имота е
редуцирана от 600 на 574 кв. м. с изменението на кадастралната карта от м.
октомври 2020 г., обнародвано след изготвянето на експертното заключение).
Установява се, че съгласно направените геодезически заснемания, които помежду
си разкриват незначителни разлики в рамките на допустимото отклонение, оградата
между двата имота се разминава с действителната граница помежду им, като част
от процесния гараж (чиято площ е ок. 17,5 кв. м.) попада на територията на
общинския имот. Вещото лице стига до заключение, че ако отразените в кадастралната
карта граници са верни, то към 1986 г. (твърдяната от жалбоподателите година на построяване) строителството на
територията на чуждия имот би било допустимо
само ако е налице учредено право на строеж, за което няма данни в преписката и
по делото.
Въз основа на така събраните
доказателства и в съответствие с чл.
168, ал. 1 АПК съдът извърши служебна проверка за законосъобразността на
атакуваната заповед и стигна до следните изводи от правна страна:
Основният спорен момент по делото е дали процесният строеж въобще
навлиза в територията на общинския имот и ако да – то с каква част от площта
си. В тази връзка съдът намира, че твърденията на жалбоподателите за неправилно
отразяване в кадастралната карта са неоснователни. Вярно е, че вещото лице отчита
разлики между геодезическите заснемания, но същевременно заявява категорично,
че те са в рамките на допустимото отклонение по смисъла на Наредба
№РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. От друга страна още в КА е
посочено че част от процесния гараж (чиято площ е ок. 17,5 кв. м.) попада на
територията на общинския имот. Горното е очевадно и от приложената скица на имота в КА / Л. 39/, на която
процесния гараж е щрихиран с кръстосани
линии и се вижда че цялата му ширина от
3 метра попада в улица. В КА е посочен с
приблизителни габарити - 3 на 6 метра ,
а в.л. Г. го посочва с площ от 17,5 кв. метра.
Другият спорен въпрос е свързан с годината на изграждане на процесния
строеж, като жалбоподателките твърдят, че се касае за 1986 г. и това твърдение се подкрепя от показанията на
св. Мария Л., майка на жалбоподателите.
Съдът обсъди съдържанието на двата
нотариални акта за прехвърляне на собствеността на имота от 1997 г., както и оценителния / л. 82/ протокол от 1992 г. , като се
установява че доказателства за наличието на гаража към онзи момент липсват.
Особено смущение буди липсата на
данни в оценителния протокол от 1992 ,
доколкото в него са изрично и надлежно отразени далеч по-маловажни и ниски по
стойност подобрения като например железен асмалък, дървен навес, единична
метална врата и пр. Оценени са дървен
навес и веранда и няма житейска логика която да обясни „липсата“ на оценка на процесния
гараж в имота , към 1992г. Обяснението е
само едно-построен е по-късно.
Съдът не приема твърдението на жалбоподателките, че гаражът е
изграден през 1986 г. и счита че е строен след 1992г., както и че почти
целия гараж попада върху територията на
общинския горски и ведомствен път.
Съдът не приема строежът като търпим
по смисъла на §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и по см. на §127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото липсват строителни книжа, не е бил допустим за изграждане по реда на ЗТСУ и
ЗУТ, както и не попада в изключенията по чл. 147 и чл. 151 ЗУТ. В заповедта
изрично е посочено че гаража попада в чужд общински имот-улица и няма
доказателства за учредено право на строеж в чужд имот.
Няма доказателства от които да се
приеме и че е налице и висящо производство по §184
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Съдът счита , че становището на
главния архитект на Община Родопи е изготвено от териториално и материално
компетентно лице , че главния
архитект е обсъдил наличните
доказателства и е приел че е налице изграден незаконен строеж-гараж , че
липсват съгласувани и одобрени проекти,
разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и за
определяне на строителна линия, както и заповедна книга.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателките за несъответствие
между мотивите и диспозитива на оспорената заповед. Вярно е, че в мотивите
разположението на строежа в рамките на двата поземлени имот е описано
по-подробно, а в диспозитива с цел
избягване на тавтология, органа препраща по отношение на характеристиките на
строежа към съдържанието на констативния акт.
Това не е порок , в заповедта няма
никакво съмнение относно индивидуализацията на конкретния строеж , на неговите
параметри и местонахождение. Предвид естеството на строежа е очевидно, че е
технически невъзможно той да бъде премахнат само в частта, навлизаща в
общинския имот. Нещо повече, в това отношение заповедта е пределно ясна, тъй
като в нея изрично се нарежда премахването на целия гараж, тъй като почти в целите си габарити той се намира на
общински , горски , ведомствен път.
Отразеното по-горе в своята пълнота
налага извод , че процесната жалба като неоснователна следва да се отхвърли , а
предвид така очертания изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.
143, ал. 3 АПК, съдът намира, че направените в хода на съдебното производство
разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателките.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд – Пловдив, V състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Л. и А.И.Л. срещу Заповед №1327/19.11.2020 г.,
издадена от П.М.в качеството му на кмет на Община Родопи, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж, представляващ „Масивен гараж“, намиращ се в с.
Извор, местност „Червенака“ и попадащ в поземлен имот (ПИ) №32408.39.77 – за
селскостопански, горски, ведомствен път и в ПИ №32408.41.13 съгласно
кадастралната карта на с. Извор, Община Родопи, Област Пловдив.
ОСЪЖДА Д.И.Л. с ЕГН **********, с
адрес *** и А.И.Л. с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на Община Родопи с ЕИК: *********
направените съдебни разноски в размер на
600 лв.
ОСЪЖДА Д.И.Л. с ЕГН **********, с адрес *** и А.И.Л. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплатят солидарно на Д.П.Ц.
с ЕГН ********** *** направените по делото съдебни разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: