Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 / 21.5.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На четвърти март две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ГАЛИНА МИЛКОВА .........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер 1156 по
описа за............2019..................година, УСТАНОВИ:
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П.и К. К., чрез адвокат М.Г., с която същото
дружество е предявило иск с правно основание чл. 274 от КЗ / отм./, с който моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника В.Д.А. ЕГН **********,***, да заплати на ищцовото
дружество, парична
сума в размер на 1155,68 лева представляваща изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД
застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми,както и съдебните разноски по
делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС. На
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се претендира и законовата мораторна лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 267, 01 лева за периода от 01. 04. 2016 година /датата на
падежа за плащане/ до 20. 07. 2018г. –
дата на завеждане на настоящия иск. Желае да бъдат присъдени и направените по
делото съдебни разноски.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 04. 08. 2015 година в град Сунгурларе на улица „Димитър
Благоев“ пред дом № 21 е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участието на МПС Опел Корса с рег. № ****,
управляван от ответника В.Д.А. и МПС Опел Корса с рег. № ВТ0245ВН, управлявано
от К.П. А. Според представения протокол за пътнотранспортно произшествие
съставен от органите на КАТ, причините за произшествието са по вина и в следствие
на противоправното поведение на ответника В.Д.А., който е управлявал МПС-то с
несъобразена с пътните условия скорост и след употреба на алкохол, минава през
неравност губи контрол над автомобила и блъска МПС Опел Корса с рег. № ВТ0245ВН,
който е паркиран. МПС Опел Корса с рег. № **** е бил застрахован по застраховка
„ Гражданска отговорност в ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № BG/02/115001877203,
валидна към момента на събитието. В ищцовонто
дружество е била заведена щета под № 150100026518 и след направена оценка на
щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1140, 68
лева на увредения автомобил Опел Корса с рег. № ВТ0245ВН . От протокола за
ПТП е видно, че ответника В. Д. А. е управлявал МПС без да притежава свидетелство за
управление и с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма- над 1, 2
промила. На основание чл. 274 от КЗ / отм./
ищцовото дружество твърди, че има право да получи платеното застрахователно
обезщетение. Твърди също така, че с писмо е бил
уведомен ответника да заплати претендираната сума, но до момента същата не е
изплатена, поради което и възниква правния интерес от предявяване на
претенцията по съдебен ред. Към иска са приложени писмени доказателства.
В
законовия срок ответникът чрез назначения му особен представител адвокат П.П.И.
*** е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като
недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва се наличието на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на автомобила Опел Корса с рег. № А 5712МВ и ищеца. Оспорва
се настъпването на ПТП по твърденият в ИМ механизъм. Счита се, че липсват
доказателства за поведение на водачът на
автомобила, което да се намира в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП,
както и то да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че
в протокола за ПТП се съдържат данни, че ответника вследствие на преминаване
през неравност на пътното платно е загубил контрол и причинил твърдяното ПТП.
Твърди, че единствената причина за настъпване на ПТП е преминаване през
неравност на пътното платно, обстоятелство, което изключва вината на ответника.
Твърди се, че липсват доказателства за връчването на регресната покана на
ответника, поради което се счита, че същия не е надлежно уведомен и срока за
доброволно плащане за него изобщо не е започвал да тече, поради което иска се
явява преждевременно предявен и на това основание недопустим.
Счита
се също така, че иска е силно завишен и не е съобразен с действащата нормативна
уредба. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД
по отношение на претендираната мораторна лихва.
В
отговора не се оспорва обстоятелството, че от страна на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение на увреденото лице и в тази връзка е направено
искане да не се допуска назначаването на ССЕ.
В съдебно
заседание въпреки редовното му призоваване, не се явява законен или процесуален
представител на ищцовото дружество, но същото чрез нарочно подадено писмено
становище от процесуалният му представител поддържа така предявеният иск, прави
доказателствени искания, желае присъждане на направените съдебни и деловодни
разноски, които са подробно изброени и се желае същите да бъдат приети като
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание
ответникът редовно призован чрез неговия назначен
особен процесуален представител, който не се явява и чрез нарочна молба е заявил,
че желае да се разгледа делото в отсъствието на представител от негова страна.
Няма възражения по изготвения доклад, поддържа депозирания отговор по чл. 131
от ГПК по изложените в същия съображения, запознат е с представената съдебно
автотехническа експертиза, няма допълнителни въпроси и моли да се приеме по
делото. Не сочи нови доказателства, няма искания, моли да се отхвърлят
предявените от ищеца искове изцяло като неоснователни и недоказани.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният от ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск се явява по своята същност регресен иск на застраховател
платил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
против застрахования, причинил вреда при управление на МПС, след употреба на
алкохол с концентрация над допустимата по закон норма и без свидетелство за
управление на МПС, с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 2 от КЗ/отм./
С оглед
на предмета на делото и с оглед на първоначално
направените оспорвания от
ответната страна съдът намира, че ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки за исканата от него регресна отговорност на В.Д.А. за изплатеното
от него обезщетение на застрахования, а именно: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение, настъпване на
застрахователното събитие – процесното ПТП, изплатено въз основа на него съответно застрахователно обезщетение, настъпването на твърдените
вреди на увреденото застраховано МПС, лицето което носи отговорност за
настъпилите вреди, неговата вина затова и причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите по
застрахования автомобил.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
На
Процесният
автомобил марка Опел, модел Корса, с peг. №****, с който ответника В. Д.А. е причинил
процесното ПТП, е бил собственост на С.С. Х.ЕГН **********, като към датата на
причиняване на пътно транспортното произшествие собственичката на автомобила е
имала валидна застраховка "Гражданска отговорност" за този автомобил,
обективирана в застрахователна полица № BG/02/115001877203 от 17. 07.
2015 година на ЗД „БУЛ ИНС“ АД която е била със срок на действие от 17. 07. 2015
година до 16. 07. 2016 година.
След
като е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, застрахователят
е образувал преписка по щета № 150100026518, в която са били събрани
доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е
бил определен неговият размер. Повредите по автомобил, марка Опел, модел Корса,
с peг. № **** са констатирани с опис на претенция № 150100026518 от 07. 09.
2015 г. с дата на бланката 29. 09. 2015 г.; Опис – заключение по претенция № 150100026518 от 07. 09. 2015 г. с дата на
бланката 20. 10. 2015 г.; опис заключение по претенция от 20. 10. 2015 г. от застрахователя,
като посочените материали не носят подпис на съставилият ги или на представител
на застрахования. В хода на делото въпросните материали са оспорени от
процесуалния представител на ответника и съдът е на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открил проверка на истинността на представените документи, като е указал
на ищеца, че тежестта на доказване на истинността на въпросните документи пада
върху него, в качеството му на страна представила въпросните документи. Съдът
счита, че ищецът не е доказал истинността на документите поради което следва да
изключи същите от доказателствената съвкупност и да не бъдат вземани в предвид.
От
ищцовото дружество е представено копие от изходящ превод от 04. 11. 2015 г. по
сметката на свидетелката К.П.П. за сумата от 1140, 68 лева. Получаването на въпросната сума се
потвърждава и в съдебно заседание от
показанията на свидетелката К.П.П..
Горната фактическа обстановка
се установява от протокол за ПТП № 1528627, АУАН серия Т № 523817, Талон за
медицинско изследване № 0103122 за лицето В.Д.А., които съдът е приел като
доказателства по делото и същите са част от административно наказателна
преписка образувана в РУ Сунгурларе за станало на 04. 08. 2015 г. произшествие.
Посочените документи представляват официални документи, съставени от длъжностно
лице в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма, поради което
се ползват с доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.
Същите не са оспорени по надлежния ред от ответника или неговия представител,
носят подпис на ответника и в същите не са в противоречие с останалия
доказателствен материал. Приетата от съда фактическа обстановка се основава и
на заключението на вещото лице по назначената съдебно -техническа експертиза, която
не е оспорена от страните, както и от показанията на свидетелката К.П.П., които
въпреки изминалото от датата н произшествието време, са последователни, логични
и не противоречат на останалите доказателства поради което съдът ги цени и
изцяло кредитира, както относно механизма на настъпването на ПТП, така и
относно нанесените щети по управлявания от нея автомобил, така и относно
полученото от застрахователя застрахователно обезщетение.
При
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди свързани с притежаването и/или ползването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство- чл. 257, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ Застраховани
лица по смисъла на чл. 257 ал. 2 от КЗ /отм./ са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е собственик
използва МПС на законно основание. След като застраховката „Гражданска отговорност“
покрива отговорността на собствениците и на упълномощените от тях водачи, във
всички случаи, когато управлението на лек автомобил, обект на застраховка „Гражданска
отговорност“, предприето от трето лице със знанието и изричното или мълчаливо
съгласие на собственика, то застраховката „Гражданска отговорност“ покрива и
отговорността за вреди причинени от
водача, който следва да се счита за упълномощен за управлението на автомобила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят
има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение,
когато застрахования при настъпване на пътно-транспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и без свидетелство за
управление. Следователно за да възникне регресното право на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: договор за застраховка
гражданска отговорност; осъществен деликт от застрахованото или упълномощено от него за
управлението на автомобила лице; лицето да е управлявало автомобила след употреба
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и без свидетелство
за управление, както и плащане от застрахователя на увреденото лице на
причинените вреди.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото безспорно са установени всички гореизброени
предпоставки за възникването на регресното право на застрахователя да получи
платеното от него обезщетение на свидетелката К.П.П., а именно от представената
от ищцовото дружество застрахователна полица № BG/02/115001877203 от 17.
07. 2015г. се доказва наличието на валидно застрахователно правоотнощение между
собственика на автомобила С. С. Х. ЕГН ********** ***“ АД.
От
протокол за ПТП № 1528627, АУАН серия Т № 523817, Талон за медицинско
изследване № 0103122 за лицето В.Д.А., показанията на свидетелката П. и приетата съдебно техническа експертиза са
установява мястото, времето на настъпилото ПТП, участниците в него, както и
неговия механизъм. От същите доказателства се установява, че ответника В.Д.А. е
управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно 3,
11 промила и без свидетелство за управление на МПС.
В
заключението на приетата съдебно техническа експертиза изрично е посочено, че е
налице причинно-следствена връзка между изяснение механизъм на ПТП, описаните
обстоятелства в протокола за ПТП и щетите по лек автомобил Опел Корса с рег. №
ВТ 02 45 ВН.
От
представеното копие от изходящ превод от 04. 11. 2015 г. по сметката на
свидетелката К.П.П. за сумата от 1140, 68 лева, който не е оспорен от
ответника, както и от нейните показания в съдебно заседание се установява плащането
на въпросната сума от застрахователя на увреденото лице. Тази именно сума,
както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ищеца претендира за възстановяване от
ответника.
От
събраните доказателства се установява, че ответника е виновен за настъпилото
пътно транспортно произшествие от което са причинени материални вреди. Ищецът е встъпил в правата на обезщетеното
лице и има право да иска от застрахования пълното възстановяване на изплатената
сума.
Следователно
и на основание 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят
има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
както и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, които се явяват
обосновани и разумни. Предвид на гореизложеното
предявения иск се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да се
уважи.
Относно
иска за присъждането на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на законната мораторна
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 267, 01 лева за
периода от 01. 04.2016 г. /датата на падежа на плащане/ до 20. 07. 2018 г.
/датата на завеждане на настоящия иск/, както
и направеното възражение от процесуалния представител на ответника относно
изтекла погасителна давност по чл. 111
от ЗЗД относно претендираната мораторна лихва следва да бъде посочено следното:
Ответникът
дължи на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
върху застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично
задължение по смисъла на посочената законова разпоредба. С оглед липсата на
определен срок за изпълнение на задължението на прекия причинител да възстанови
платеното обезщетение, то последният ще изпадне в забава след като бъде поканен
от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 48 от 30. 04. 2009 г., постановено по т. д. № 677 / 2008 г. на ВКС,
І т. о.
При
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците,
ползвателите и водачите на МПС, когато щетите на увреденото лице са причинени
от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол,
застрахователят по силата на закона се задължава да заплати на третото увредено
лице и има регресно право срещу застрахования причинител на щетите.
Задължението на застрахователя е вторично, произтичащо от задължението на
застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. В този случай
застрахователят изпълнява чуждо задължение - това на деликвента. Вземането по
регресния иск произтича от закона и то възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е
срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради
което и на основание алинея втора от същия закон застрахованият ответник изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. В тази насока е и практиката на ВКС / Решение № 86 от 10. 07. 2012 г. на ВКС по т. д. № 467 / 2011 г., I т. о., ТК/ Обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя - чл. 407, ал.
1 ТЗ, респ. чл. 226, ал.
1 КЗ - по застраховка "Гражданска отговорност", а по
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД по регресния иск по чл. 402, ал.
1 ТЗ, респ. чл. 213 КЗ
и чл. 227, ал.
1 КЗ.
В тази
връзка следва да бъде посочено, че към момента на подаване на иска- 10. 08.
2018 г. не е изтекла погасителната
давност с по чл. 111 от ЗЗД, понеже
плащането към увреденото лице е извършено на 04. 11. 2015 г. и към посочената
дата ищцовото дружество е встъпило в правата на увреденото лице.
По делото, обаче, не са
представени доказателства до ответника да е достигнала покана за заплащане на изплатеното
от застрахователят обезщетение. Представените по делото регресна покана № ОК
173096 / 01. 03. 2016 г. и обратната разписка на „Български пощи“ ЕАД от 2. 03.
2016 г. сочат, че поканата не е била получена от ответника- същия се е
преместил на друг адрес, поради което и следва да се приеме, че същият не е бил
поставен в забава преди подаване на исковата молба и не дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от периода от 01. 04.2016 г. /датата на падежа на
плащане/ до 20. 07. 2018 г. /датата на завеждане на настоящия иск/ за което се
претендира. Това прави предявеният акцесорен иск изцяло неоснователен.
По
присъждане на направените по делото разноски:
|
|
|
|
|
С оглед изхода на спора и това, че ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски,
такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ
размер на 1462, 02 лв. /за държавна такса за подаване на искова молба - 100
лв., за платени депозити -942, 02 лв. и 420 лв. - платено адвокатско
възнаграждение/. При съобразяване на размера на уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца, следва да се
присъдят разноски в размер на 1187, 63 лв.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.А. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П. и К. К. сумата от 1155, 68 лева, която представлява
заплатено обезщетение по щета № 150100026518 с включени ликвидационни разноски
в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 10. 08. 2018 г. до окончателното
изплащане на сумата;
ОСЪЖДА В.Д.А. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П. и К. К. сумата от 1187, 63 лева разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: