РЕШЕНИЕ
№ 3407
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330107278 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. Т. Т., с ЕГН **********, против
„Деворекс“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: с.Браниполе, местност „Чиирите“
№ 20 Г, представлявано от А. И. М., с която е предявен иск с правна
квалификация по чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, и чл. 188, т. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи в ответното
предприятие на длъжност „********“. На ********г. му била връчена Заповед
№ ********г., с която му се налага наказание „*******“. Счита тази заповед
за неправилна и незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Твърди, че
връчената заповед е немотивирана. От нея не ставало ясно за какво точно се
налага наказанието. В нея се сочило, че ищецът „съобщил детайли относно
трудовото си възнаграждение“, без да се споменавало за какви точно детайли
ставало въпрос. В дадените от ищеца писмени обяснения, същият се
противопоставил относно извършеното нарушение. Твърди се, че съвестно и
точно изпълнявал трудовите си задължения.
С оглед на горното моли за отмяна на Заповед № *********., с която е
наложено наказание „********“ . Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез адв. Х. Д.. Със същия се взема становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че при налагане на дисциплинарните наказания
стриктно са спазвали законовите разпоредби. Ищецът дал обяснения, като от
тях ставало ясно, че същият е наясно с дисциплинарно укоримата си
постъпка. Процесната заповед била мотивирана. Точно и изчерпателно било
описано кога и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното
нарушение. В Допълнителното споразумение № *******г. към Трудов
договор № ***** г., в т.14 било посочено, неизпълнение от страна на
работника на някое от задълженията по време на съществуването на
трудовото правоотношение, се счита за тежко нарушение на трудовата
дисциплина и може да бъде основание за налагане дисциплинарно наказание.
Счита, че процесната заповед се явява мотивирана, тъй като съдържала данни
за дисциплинарната постъпка, кога е извършена и при какви обстоятелства , а
това било основание да се твърди, че заповедта е мотивирана.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото безспорно е установено, че ищецът през процесния период
е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената в исковата
молба длъжност, и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно
наказание “********”.
Във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени
императивно в закона (чл. 189 ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Работодателят трябва да оцени значимостта на
неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите
функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера
и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от
него. На следващо място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка,
при която е извършено нарушението – време и място на извършване,
наличието или липсата на присъствие на други работници и служители,
2
психическото и емоционално състояние на работника или служителя. Не на
последно място, трябва да се вземе предвид и поведението на работника или
служителя – неговото отношение към неправомерността на действията му и
последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението.
Работодателят в своята заповед не е посочил ясно и точно как ищецът е
нарушил трудовата дисциплина. Нарушенията на трудовата дисциплина, с
техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само
при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно наказание съдът
може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания
на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на
обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е
виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и
правилни ли са приложени критериите за определяне на наказанието.
Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при
издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на
липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства
за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен
съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на
съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно
наказание чрез мотивиране на заповедите за налагането му, съобразно
изискуемите елементи.
Не на последно място, видно от текста на самата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, само формално е съобразена разпоредбата на
чл.193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква работодателят да приеме
писмените обяснения на работника. Те не са обсъдени по никакъв начин от
страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. От разпита
на свидетеля К./ воден и работещ в ответното дружество/ се установи, че на
процесната дата на работна среща по повод бъдещето на дружеството са били
самият той, като ******* ПРОИЗВОДСТВО, ищеца като *******
ПРОДАЖБИ, и ****** на дружеството. Самия формат на срещата не
предполага разгласяване на каквито и да било детайли на възнаграждението,
тъй като най-малко двама от тях знаят всички подробности касаещи
възнаграждението на ищеца. Освен това се предполага, че при обсъждането
на стратегии за по-висока рентабилност на печалбата е обичайно да се
излагат съображения за различни видове мотивиране на работниците.
3
Поради това недоказан остава от страна на ответника - работодател
основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от
служителя за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно
поведение от негова страна. Задължение на работодателя, преди да наложи
дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му, не
просто да установява формално извършване на деянието, което впоследствие
да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи
всички факти и обстоятелства довели до него, и само когато установи, че
деянието е виновно извършено, да наложи и наказание за него. Точно това не
е направено от ответника.
Ищецът оспорва заповедта, като заявява, че същата е немотивирана,
тъй като липсвали изискуемите от закона реквизити. Съдът споделя
наведеното от ищеца възражение. Отделно от това се установява, че
изискването на обяснения само формално осъществява процедурата, визирана
в разпоредбата на чл.193 от ГПК, а не се касае за изслушване на работника и
събиране и оценка на посочените доказателства преди налагане на
наказанието.
Ето защо, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Ищецът претендира заплащане на разноски, като от представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че същият е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., която сума следва да му бъде
присъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на
съда държавна такса в размер на 80лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № **/ ******г. на ******* на „ Деворекс“ ЕАД, с
ЕИК *********, с адрес: с.Браниполе, местност „Чиирите“ № 20 Г, с която
на И. Т. Т., с ЕГН **********, за дисциплинарно нарушение по чл.187, т.7 от
КТ е наложено дисциплинарно наказание „*******”,
4
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Деворекс“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: с.Браниполе,
местност „Чиирите“ № 20 Г ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. Пловдуив сума в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА Деворекс“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: с.Браниполе,
местност „Чиирите“ № 20 Г ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Т., с ЕГН **********
сума в размер на 500 лева, предствляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба от страните
На основание чл.7 от ГПК решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5