Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4466 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Ищецът С.А.Т. твърди в подадената от него искова молба,
че с М.П.Г. са бивши съпрузи. Сключеният между тях на 09.06.2018 г. брак бил прекратен
с решение от 20.10.2020 г. по гр.д. № 31844/2019 г. по описа на СРС, 158
състав, без да са уредени имуществените отношения между страните.
На 15.11.2018 г. се сключил договор за
покупко-продажба на недвижим имот – подробно описан в исковата молба апартамент
№ 26 в гр. София, ул. „***********. За осигуряване на продажната цена ищецът
сключил с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договор за жилищен кредит за сумата от
270 640 лева. За обезпечаване на кредита на 05.11.2018 г. Т. учредил в
полза на банката ипотека върху закупени от него преди брака недвижими имоти:
апартамент № 38 в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „***********, бл. **вх.
А, ет. 6 и подземен гараж № 19 на същия адрес, сутеренен етаж.
Сумата от 135 000 лева ищецът заплатил по банков
път на продавачите, а остатъкът от 135 640 лева послужил за закупуване на
мебели, обзавеждане и ремонт на апартамент № 26.
На 19.12.2018 г. Т. продал апартамент № 38 и подземен
гараж № 19 за сумата от 367 697 лева, като с част от продажната цена –
274 808.16 лева погасил кредита. От тях 269 950.44 лева
представлявали останалите задължения по кредита, а сумата от 2 696.78 лева
– такса за предсрочно погасяване. До датата на пълното погасяване – 23.01.2019
г. ищецът заплатил две вноски - 1 048.90 лева на 10.12.2018 г. и
1 112.04 лева – на 10.01.2019 г. като лихви по погасителния план. Сумите
били заплатени изцяло с лични средства на Т..
Ищецът и ответницата били солидарни длъжници по договора за жилищен кредит с „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, а апартамент № 26 бил придобит по време на брака, а за ремонта
и обзавеждането му се ползвали средства от този договор.
Заплатените от единия от солидарните длъжници суми следвало да се понесат от ищеца и ответника
солидарно. Поради това Т. предявява иск за заплащане на половината от внесените
суми по кредита – 137 404.08 лева (съгласно уточнителна
молба от 10.05.2021 г.).
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор
ответникът М.П.Г. оспорва иска с твърдения, че както сключването на договора за
жилищен кредит, така и неговото погасяване са извършени по време на брака на
страните. През този период М.Г. била в отпуск по майчинство и полагала грижи за
детето А.. Тъй като то било в кърмаческа възраст, Г.
била отдадена изцяло на грижите за бебето и денонощно и изцяло се грижила за А.,
както и за дома и семейството. Осигурявала спокойствие, топлина и уют, за да се
чувства съпругът й спокоен и отпочинал за пълноценно изпълнение на трудовите си
задължения. Приносът на М. Г. се изразявал в грижи за благополучието на
семейството, работа в домакинството и отглеждането на детето.
Заплатените от ищеца вноски представлявали доходи на
съпрузите и за тях те имали съвместен принос, за когото съществувала законова
презумпция.
Оспорва претенцията за заплащане на половината от
таксата за предсрочно погасяване, тъй като плащането й се извършило по желание
на ищеца. До прекратяване на брака на 20.10.2018 г. Г. изпълнявала всичките си
задължения по грижи за семейството, дома, съпруга си и детето.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаване на съдебно предявената претенция в тежест на
ищеца беше да докаже, че с ответника са поели при условията на солидарност
задължение за погасяване на вноски по договор за жилищен кредит с
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и стойността на заплатените от ищеца суми за
погасяване на общия дълг.
Не се спори между страните по делото и се установява от
приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 09.06.2018 г. са
сключили граждански брак, прекратен с решение № 20230660 от 20.10.2020 г. по
гр.д. № 31844/2019 г. по описа на СРС, 158 състав; че на 30.10.2018 г. С.Т.,
кредитополучател, е сключил с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД договор за жилищен
кредит за сумата от 270 640 лева, по който М.Г. е съдлъжник;
че със сумата от 135 000 лева е закупен недвижим имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ул. „***********, а остатъкът от
135 640 лева е изразходван за закупуване на мебели, обзавеждане и ремонт
на жилището.
Не се спори и че на 19.12.2018 г. ищецът е продал
апартамент № 38 и подземен гараж № 19, придобити преди брака и ипотекирани за
отпускане на сумата от 270 640 лева. Съгласно нотариален акт № 18, том XV, рег. № 34015, дело №
2347/19.12.2018 г. на нотариус рег. № 039 на НК, продажната цена е 367 697
лева, платима от купувачите по начина, уговорен в договора от 19.12.2018 г. В
деня, следващ прехвърлянето на собствеността върху собствените си недвижим
имоти – на 20.12.2018 г., по сметка на С.Т. е постъпила сумата от
60 838.72 лева, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
На 23.01.2019 г. кредитът по договора от 30.10.2018 г. е
бил изцяло предсрочно погасен от средствата, получени от продажбата на
собствените на ищеца имоти.
С протоколно определение от 29.04.2022 г. между страните
е отделено като безспорно обстоятелството, че са във фактическа раздяла от
27.05.2019 г.
По време на брака между С. Т. и М.Г. имуществените им
отношения са били подчинени на законовия режим на общност, съгласно
удостоверение изх. № 20181004122226/04.10.2018 г. на Агенция по вписванията.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от СК изрично сочи кои права попадат в обхвата на
съпружеската имуществена общност (СИО), като това са само вещните права. Паричните
влогове, както и други вземания по банкови сметки на всеки от съпрузите, са
извън обхвата на СИО. Те се считат лична собственост на съпруга, на чието име
са придобити и затова по отношение на тях е неприложима презумпцията по чл.
21, ал. 2 от СК. (решение № 264/21.03.2017 г., гр. д. № 2060/2016 г. на
ВКС, IV г. о.)
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитът по договора от 30.10.2018 г. е обслужван по сметка в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с IBAN *** С.А.Т.. На 10.12.2018 г. С.Т. е превел от друга своя сметка в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по тази, която е за обслужване на кредита,
сумата от 2 668.28 лева. Първата вноска с падеж 10-то число на месеца,
дължима на 10.12.2018 г., е възлизала на 1 048.90 лева, а заплатената на
10.01.2019 г. – 1 112.04 лева. Всяка от тези две погасителни вноски е
заплатена от суми по сметки на С.Т..
Не се спори, че кредитът е предсрочно погасен на
23.01.2019 г., като сумата е от продажба на негово лично, придобито преди
брака, имущество – апартамент № 38 и гараж № 19. Следователно, всяко от
плащанията на погасителните вноски, включително това, с което кредитът от
270 640 лева е предсрочно погасен, е с имущество извън обхвата на СИО и по
отношение на него приносът на М.Г. е изключен.
Според дадения от вещото лице отговор на въпрос № 5, общата
стойност на заплатените от С.Т. суми за погасяване на задълженията по договора
е 274 808.16 лева, от които 1 048.90 лева редовна погасителна вноска
с падеж 10.12.2018 г., 1 112.04 лева – редовна погасителна вноска с падеж
10.01.2019 г., 269 677.77 лева предсрочно погасена главница и 2 696.78
лева такса за предсрочно погасяване. Така даденото от вещото лице е обективно,
компетентно и съответно на представените по делото доказателства. С вноските на
10.12.2018 г. и на 10.01.2019 г. са погасени съответно 480.56 лева и 481.67
лева главници, или общо 962.23 лева, след което към 23.01.2019 г. се е дължала
сумата от 269 677.77 лева. В този размер е и стойността на предсрочно
погасения кредит.
Що се отнася до сумата от 2 696.78 лева, тя е
дължима от кредитополучателя такса по чл. 4.4.1 от
договора за жилищен кредит. Тя е равна на 1% от размера на предсрочно
погасената сума и се дължи, тъй като погасяването е преди изплащането на 12
месечни погасителни вноски от усвояването му.
М.П.Г. е подписала договора от 30.10.2018 г.
и се е задължила да отговаря солидарно със С.Т. по отношение на банката. Съгласно
чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе
от солидарните длъжници по равно, ако друго не следва
от отношенията между тях. Затова и всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници
за разликата. Доказателства за неравенство на дяловете на С.Т. и М.Г. не се
ангажираха. Платеното по договора за жилищен кредит от 30.10.2018 г. следва да
се понесе по равно от бившите съпрузи. М.Г. дължи половината от заплатеното от
ищеца – 137 404.08 лева, представляваща главница, договорни лихви и такси.
Неоснователни са доводите на ответната страна за недължимост
на таксата. Всеки от солидарните длъжници дължи сумите
по договора при еднакви условия, а заплатената такса за предсрочно погасяване е
цената на спестените за кредитополучателя (а и за солидарния длъжник) договорни
лихви – възнаграждението за ползването на главницата от 270 640 лева.
Предсрочното погасяване спестява на длъжниците лихви,
оскъпяващи кредита. Затова и цената на „отказа“ от бъдещо ползване на
главницата – таксата от 2 696.78 лева, в случая, следва се понесе по равно
от солидарните длъжници.
Предявеният от ищеца иск е изцяло основателен,
поради което М.П.Г. дължи исковите суми, както и направенито
от С.А.Т. разноски в размер на 11 084.64 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, М.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на С.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 137 404.08
лева, представляваща приспадащата й се част, в качеството на солидарен длъжник
по договор за жилищен кредит № 1810172432155194 от 30.10.2017 г., сключен между
С.А.Т., ЕГН ********** и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ведно със законната
лихва от 05.04.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, М.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.А.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 11 084.64 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: